Какви са българите мюсюлмани?

Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by emailPDF versionPDF version

Голяма част от българските мюсюлмани живеят в мизерия и все повече се капсулират. Но противно на преобладаващото мнение, това не се дължи на религията, която изповядват. Защо тогава те не са пълноценна част от цялото?

Плашилото на исляма броди по света - и България не прави изключение. Българските мюсюлмани все повече се капсулират. Това показва първото за изминалите 25 години изследване на мюсюлманските общности в България. Проучването е на Нов български университет и агенция „Алфа Рисърч“. Резултатите пред „Дойче веле“ обобщава Антоанета Ненкова:

Мюсюлманската капсула

Анкетите, проведении в 8 региона, населявани от българи, изповядващи исляма, показват, че мюсюлманите се капсулират в собствената си общност и все по-малко се доверяват на „другите“. Степента на капсулиране е най-висока там, където имаше акции на ДАНС, обяснява проф. Евгения Иванова от Нов български университет /НБУ/, ръководител на проекта.

Преди година ДАНС и българската прокуратура иззеха в Западните Родопи 30 чувала с книги, компютри, телефони, флашки и пари – въпреки че в България няма закон за „забранена литература“. Със съдържанието на „арестуваните“ четива обществото така и не беше запознато, нямаше никакъв отчет. И нищо от „веществените доказателства“ не бе върнато на собствениците им, припомня проф. Евгения Иванова.

Нежеланата чужбина

Изследването изважда на бял свят и една друга характеристика на мюсюлманските общности в България – мизерията на хората, обитаващи българската периферия. Половината от анкетираните са с доход под 150 лева. И въпреки че повечето не са доволни от живота си, мюсюлманите не виждат бъдещето си зад граница. Само 0.7% работят сезонно в чужбина, а 77.1% никога не са имали такива планове.

Проф. Евгения Иванова е изненадана от високия процент нежелаещи да заминат в чужбина: „Някак сме свикнали да мислим, че всички български граждани се втурват навън, щом им се отдаде възможност. Твърде вероятно е да се окаже (ако бъде направено такова изследване), че и сред останалите общности „втурването” не е чак толкова значимо.”

Според изследването предпочитаните дестинации са Германия – за 14.8% от анкетираните, следвана от Турция с 4.9%. Както се вижда, Германия „превъзхожда” значително Турция в това отношение, което всъщност не е никак учудващо – Германия е все пак богата държава с ясни регламенти, коментира проф. Евгения Иванова.

Краят на забрадките

Проф. Иванова прави и друг извод от изследването – а именно, че ислямът в България е повече традиция, отколкото силна религиозност. Под 30% от българските мюсюлмани се определят като дълбоко религиозни. 41% изобщо не посещават джамия, 59.3% никога не се молят, а за 80% носенето на забрадки в училище е недопустимо. Скъсване с традицията и влияние на модерността ли е това? И ако е така, защо 88.2% от мюсюлманите все още обрязват децата си, а 96.1% погребват мъртвите според ислямските традиции?

Според проф. Иванова обрязването и погребенията свидетелстват именно за спазване на традициите, а не толкова за придържане към специфично религиозните предписания. Раждането, ранното детство и смъртта са най-важните, преходните моменти в живота на всеки човек и е естествено там традицията да е най-действена. И обратно – в ежедневните житейски практики традицията намалява: отношението към разводите, съжителството без брак, влиянието на възрастните при вземане на важни решения.

Недолюбваният Доган

Оказва се, че българските мюсюлмани не само не са дълбоко религиозни, но и успяват да разчупят и един друг стереотип – не се интересуват от политика. Само 12 процента от мюсюлманите в България са ангажирани политически. Около 50 процента твърдят, че ДПС се грижи единствено за собствените си интереси. Одобрението за Доган е 30,7%, неодобрението – 26,2%, а индиферентното отношение – 41,8%.

Въпреки това повече от половината анкетирани твърдят, че и на следващите избори ще гласуват за ДПС. Тоест, гласува се така, както гласуват всички. Но това явление съвсем не е специфично само за мюсюлманите, обобщава проф. Евгения Иванова.

svobodnoslovo.com

No votes yet

Коментари

Аз съм православният отдолу.

Аз съм православният отдолу. И така Ибрахиме,може би обичаш да провокираш, а може би си още много млад. Кой дошъл първи, кой втори... Кой бил роднина на роднината на роднината, кой бил потомък на ацтеките... много хора докато се ровят в сенките на миналото забравят че важното е ТУК И СЕГА. ТУК и СЕГА ние живеем заедно и ще живеем заедно още много, много години. КАК ще живеем заедно зависи от нас - може да е по приятния начин, а може и да е по неприятния. Бих искал да поздравя теб и другите мои събратя помаци с един откъс от книгата на Георги Данаилов "Къща отвъд света" Могат да ни забранят много неща, но не могат да ни забранят да бъдем ХОРА. Ето и откъса: Да, такива истории се разказват из нашия край. Знаят се обаче и други. Дошло време, освободителната война ли, друга някоя война ли, това не знам, пък и няма значение, турците търпели поражение и раята се дигнала да си отмъщава на мохамеданите. Казано по-точно да ги коли. А по онова време, вече се знае, селото на мохамеданите било малко, селце, тръгнали към него християните от цялата околност, наточили брадви, саби, коси. Но в нашето село хората друго мислили. Ние с тия люде сме живяли, утре пак ще бъдем едно. Тъй не може, няма да дадем да ги затрият. И отишли нашите, обградили селото, не пуснали пиле да прехвръкне нито навън, нито навътре. - Дайте да ги изколим! - викали в името на Христа другоселците от този край. - Ний ще си ги колим по комшийски — спокойно им отвръщали нашенци Така опазили селото, може да има неделя време, а може и повече. Разминало се. Добре ама, историята се обръща. Станало въстанието, гърмяли що гърмяли, били се славни юнаци с девет люти рани, накрая турците го потушили с топове огън и жупел и ето ги пристигат в нашето село. - Хайде сега гяури, напалете огън, печете агнета, варете курбан, да хапнем, да пием и после да ви изколим! Какво да сторят нашите люде. Подчиняват се. Напалили огън, заклали агнета, варят, печат и си чакат смъртта. Обаче не се отчайват. Проводили тайно и бързо едно момче до съседното село, помашкото, да съобщи, каква я гласят турците и ако има как да измолят милост от валията. Добре ама той в града, на два часа път с кон. Трябвало да се спечели време. Нашите знаели тази работа и напалили огъня със сурови дърва, всичко по-бавно да става. Момчето беж до другото село. Там един от най-личните, най-заможните мохамедани яхва коня си, юрва го из нанадолнището, галоп, галоп, стига в града, влиза при валията и направо брои жълтиците. - Спаси, господарю, тия люде, да не ги затрият. Те са покорни... - Не са покорни - рекъл валията. -бунтовни са! Тогава онзи вади още една кесия и вече не я брои. - Добре де, добре - рекъл валията - Не са чак толкова бунтовни И му дава едно тескере, косъм да не падне от главата на нашите хора. Мята се на коня помакът, подгонва го из нанагорнището, шпори, шпори, конят препуска, препуска по стръмнините и дъхът му стига ей до ония стръмни скали, там на отсрещния рид. Край. А до село още час път. Хуква човекът не гледа, че пътеката тясна, една крачка ако не умери и ще литне в пропастта. А през това време турците вече загубили търпение. - Ей, гяури, вие докога ще го варите тоз курбан, бре! Със сурови дърва ще ми кладете огъня. Кого чакате. Аллаха ли или вашия господ. Няма да ви се размине дръвникът. И тъкмо да се запретнат да колят на гладен стомах дотичва полу жив другоселецът със заповедта. - Стой ефенди, милост ефенди! Тъй турците минали само с курбан чорба и няколко печени агнета. Ей на такива едни работи са ставали някогаш по нашите места. Георги Данаилов „Къща отвъд света”

До православният отдолу,не,не

До православният отдолу,не,не обичам да провокирам,не,не съм млад по средата съм.Да интерусвам се от кой дошъл първи, кой втори... Кой бил роднина на роднината на роднината, кой бил потомък на ацтеките и т.н. в това няма нищо лошо а точно обратното намирам себе си гордоста коренът си и т.н.Как ще живеем заедно зависи от нас -тук си прав но кантара криви на ваша страна защо ли-станало тие ясно вече че има наши и ваши въпреки че и това доста го отричат.Та от вашите има всичко а от нашите имали да кажим призидент,министър председател,ходожник, писател,артист,абе един доктор да станеш беше чудо,само не ми казвай че сме тъпи,че тогава ще почна да ти напомням вие какви сте.Болката е точно тук преимането,не определянето,даване на възможност и малко подкрепа, защо не все пак ще е в името на майка България,нали тук ще живеем творим и управляваме,а не да ни бутате насила в ръцете на ДПС,кадето пак сме сираци.А това за книгата на Георги Данаилов "Къща отвъд света" мога да ти кажа че има истински случай,межу село Лъжница и село Баничан,когато даалите от село Добротиново са отишли в село Лъжница да колят ПОМАЦИТЕ,християните от село Баничан начело с попа са са притекли на помощ на ПОМАЦИТЕ от от село Лъжница,така се е запазило селото и до днес,и никой не се е преселил в Турция.Това са хубавите страници не описани в нашата история,думата,ПОМАК,означаваше за някой срам,за някой опасност,за някой второ качествоно нещата се променят,завесата се вдигна. Абе има какво да си кажим със тебе ама нейсе....... Хей приятели и душмани,простете ми но аз съм ПОМАК да ПОМАК,това ми прошепва сърцето и душата,ПОМАК Оставете да се радвам,да летя,да се покажа,да ме видят нека да летя,нека да творя,нека да ви обичам,дори и вас Хей прятели и душмани,ако не ме видите ще плача не само аз ще плача,и Аллах ще плаче и ще ви накаже. Аз плача толкова силно,аз летя толкова високо,над всичко но когато обичам,оооох когато обичам,обичам всички ви. Хей прятели и душмани,прошепвам тишо и смирено ПОМАК но душата ми напира ридае,крещи и се къса,ПОМАК ПОМАК Едно нещо искам,да съм до вас,самотата не ме прави щастлив позволете ми да ви обичам,да съм с вас,във дженете и дженема

До Ibrahim 65 Много поетично

До Ibrahim 65 Много поетично Ибрахиме и много чувствено. Харесва ми, че не влизаш в хора на омразата. Кой как ще се самоопредели-това е негов избор и трябва да се уважава, дори и изборът да се основава на липса на достатъчна осведоменост. Помня в детството си думите на един много стар и много (видимо) беден мъдрец, който на нас, струпалите се около него хлапета, които му се оплаквахме от лошите възпитатели в интерната, отговори-няма лоши хора-има само лошо информирани. Това и досега ме кара да се замислям върху въпроса- кое е по-голямо нещастие-това да си прост или това да си зъл. А, между другото, речта ти ще бъде по-красива и ще отговаря на красотата на мислите ти, ако се потрудиш върху правописа и правоговора си, нищо че го отразяваш само в коментарите и форумите. Ако имаш нещо против литературния български (макар, че в момента в Парламента най-правилно и стилно говорещите го са от представителите на ДПС)споделяй мненията си на друг език, или ако щещ диалект, но правилно-ще бъдат по-възприемчиви. Аман от полуизучили се таланти (още помня Тодор Живков, а сега се радвам и на Бойко Борисов, да се свети името му(!)).

Ти си бил само на петричката

Ти си бил само на петричката врачка Баба Ванга аа забравих та тя умря тогава ти го е казал господ. Да кажим че си чел българската история аа и това не е защото в нея не пише нищо за ПОМАЦИТЕ а само за вас Аааа за вас вие кои бяхте славяни тюрки в последно време влезнахте в кожата на траките ама пардон тук е заето защото от незапомнени времена живеем ние ПОМАЦИТЕ.

Като в историята не пише нищо

Като в историята не пише нищо за помаците Вие защо не написахте за толкова години ,векове, както твърдите и интересно на какъв език с какво писмо щяхте да го напишете. В никакъв случай не казвам,че сте Българи,много взе да личи разликата /Българите Европейци по душа,бит и т.н./ Дори дребни детайли правят впечатление .В помашките села няма цветя в дворовете и в саксиите /в Турция има /,на спирката ,ако няма как да приседнеш помаците клякът по особен начин/бил съм на работа в Арабски страни - там е същото /т.е. някой ако реши да намери разлики ще открие,ако обаче обсъждането е с двустранна добронамереност ще се открият приликите.

Искате да знаете какви са

Искате да знаете какви са помаците? Аз ще ви кажа: Помаците са наши братя. Ние православните българи сме едно с тях, съдбата ни е свързана завинаги, както и душите ни.

Нов коментар

  • Адресите на уеб-страници и e-mail адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Разрешени HTML tag-ове: <a> <em> <strong> <cite> <code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • You may insert videos with [video:URL]

Повече информация за опциите на форматиране

CAPTCHA
Защита срещу спам ботове