Pomak.eu История
Pages: 123456
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: havaika Date: November 07, 2012, 12:59
You are not allowed to view links. Register or Login
 Отмъщение за нанесените неправди

Войната от 1912-та е вдъхновена от идеята за хомогенните нации и като отмъщение за нанесени неправди. Българите и сърбите са водени от спомена за своите средновековни държави, които след освобождаването от османския окупатор следвало да се превърнат в национални държави. Бойните действия траят само няколко месеца, но и те са достатъчни за смъртта на 200 000 войници и на огромен, но неизвестен брой цивилни граждани. Стотици хиляди жители на Балканите, предимно мюсюлмани, са прогонени.
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: havaika Date: November 08, 2012, 18:12
 Раиф Мустафа дава на БСП подписката „360 кърджалийци против почетното звание на ген. Делов“
четвъртък, ноември 8
You are not allowed to view links. Register or Login
Повече ще събере от помаците. ;)
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: KaraIbrahim Date: November 08, 2012, 22:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Раиф Мустафа дава на БСП подписката „360 кърджалийци против почетното звание на ген. Делов“
четвъртък, ноември 8
You are not allowed to view links. Register or Login
Повече ще събере от помаците. ;)

  Преоблечените комунисти първо да дадат почетно звание на ген.Колев,който е бил братушките им в Добруджа!Ама не дават,ние знаем защо.Поради същата причина не го изучавахме и по история,докато "подвизите" на дедо Атанас Тешовски ни ги набиваха в главите.
  Какво всъщност цели бившата БКП в лицето на Багдасаров?Никой ли не усеща,че умишлено се предизвиква едно противопоставяне на християни срещу мюсюлмани,на турци срещу българи,на съсед срещу съседа в името на кокала?И защо така упорито въпросният Багдасаров се е вкопчил в името на един достоен български генерал?Вече и покойниците ли трябва да употребяват в политическите си игрички?!
   Не знам за вас,но мен ме е гнус!
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: onegavon Date: November 08, 2012, 23:03
Не е точно така бившото село Араплар Варненска област е преименувано в негова чест на ген . Колево. Майка ми е от село Карапелит близо до Добрич едно от местатата където се е проявил военния талант на ген.Колев.Преди няколко години му направиха паметна плоча там.

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!
                                                                                                              ген.Колев

Един есаул ще напише в спомените си „Българите се хвърляха срешу нас като освирепели кучета”. Бурята, която отнася всичко по пътя си – пехотни дивизии от румънци, сърби и хървати и накрая разбива елитната руска кавалерия е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.

Така , че при комунизма го бяха поприкрили , но сега съвсем не е така.


България ликува. Иван Вазов излива своя поетичен екстаз в стихотворението „Добруджанската конница”, посветено „генералу Колеву”:

Не конница – лава в димящи талази…

„ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”
                                  /Ген. Хайнц Гудериан (1888-1954), участник в двете световни войни, теоретик на танковата война на Третия райх/

Има и улица във Варна даже беше реконструирана основно с европейски пари и в края на август Бойко Борисов откри реконструирания участък
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: KaraIbrahim Date: November 09, 2012, 21:34
 Това го знам ,Онегавоне.Знам и за село Ген.Колево ,знам и за паметната плоча.И за паметника също зная.Този,за който събират средства от близо сто години и все не става.
  Цялата ни работа е такава.Когато става дума за генералски паметник - парите се конфискуват и Съюза на запасните офицери се закрива.Но щом е за предизборни провокации - що да не ги употребим и покойните генерали?
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: onegavon Date: November 10, 2012, 08:40
Кога ,ако  не  сега? Да се свири по патриотичните чувства на хората е стар политически трик.
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: havaika Date: November 10, 2012, 13:44
 Гробът на ген. Делов забравен от политиците
петък, ноември 9You are not allowed to view links. Register or Login
Как не се сети един "патриот" да поднесе цветя на задушница.Или само заради избори ще ми играят театър ??? ::)
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: sulu_man Date: December 11, 2012, 09:32
 ОТКЪС ОТ КНИГАТА
 
ПРАВОСЛАВИЕТО НА ВОЙНА
You are not allowed to view links. Register or Login
 ;)
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: kor_nisa Date: December 12, 2012, 18:38
Mehmed Akif Ersoy                                                                       

Kürsüde                                                                                        Ot tribunata


- Ne ihtiyar seçiyor, bak, ne kimsesiz tanıyor;                      - Ne priznava starec, nito sirak

Beş altı günde otuz bin adam boğazlanıyor!                          Za pet , 6est dni izkla trideset hilqdi

Pomakların deşilip süngülerle vicdanı;                                   Dup4eiki Pomacite sys 6tikove

Alınmak isteniyor tâ içinden imânı!                                          İska da im prevzeme syvesta 4ak dylboko do vqrata im

Irzı, malı, yuvası birer birer yok ediliyor...                               Uni6tojavat edna po edna gordosta, sobstvenosta i gnezdoto im

Gidince hepsi elinden: "Ya Bulgar ol, ya geber!"                     Do posleden : “ Stani Bulgar ili umri”

Şu, göğsü baltaların en körüyle parçalanan,                          Tezi gyrdi pose4eni sas nai typata bradva

Şu, beyni taşların altında uğrayıp kafadan,                               Tozi mozak po kamyka s glavata pod nego

Karın, çamurların üstünde, inleyen canlar;                                Stene6ti hora sys stomasi vyv kalta

Şu, bir yığın kömür olmuş, kül olmuş insanlar;                           Tazi kup4ina Hora natrupani s izgoreli tela kato vyglen

Ki gazlı bezle, o olmazsa, yağlı                                                  Ako ne s gazov plat to s maslen ili katran

katranla Yakıldı Bulgar'a yakışır bir soğukkanlılıkla;                    izgorqha gi Bylgarite s prisy6to za tqh hladnokryvie

"Haça secde etmek Hûda'ya isyandır."                                     “ Da se prekloni6 pred krysta e bunt kym Gospod.”

Diyen bu insanlar Hûda'sına kendini kurban eden şehitlerdir.     Taka kavzat tezi hora i se samojertvat

" Ya Bulgar ol, ya geber!" sâdece hainin dediği...                      “ Stani Bulgar ili umri” taka kazva predatelq
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: sulu_man Date: December 13, 2012, 17:07
Председателят на Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов излезе на директен двубой с академик Георги Марков, иска извинение от християните
Председателят на новосъздадената организация Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов, който е  и зам.-председател на националната браншова организация “Български пчеларски съюз”,  влезе в директен спор с академик Георги Марков на представянето на книгата му „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 година”.

Ефрем Моллов оспори оценките на академика-историк, за значението на Балканската война, особено в смесените райони като Родопите. Българската армия може да е имала героични постижения, но за населението в Родопите последствията са били печални и нежелани, твърди Моллов.

Помашките родове помнели жестокостите, проявени към тях  по време на войната. Ние казахме, че прощаваме на братята-християни за това, което се е случвало преди 100 години. Някой трябва да ни се извини, за да забравим чувството на омраза и мъст и да видим какво ще правим оттук нататък – да живеем заедно в мир, уважение и добросъседство, каза самоукият смолянски изследовател, който през тази година промоцира собствена книга „ Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците?“ .

Искането за извинение той отправи към академик Марков като съпредседател на Дружба „Родина”. Председателят на Европейски институт „Помак” настоя в лицето на Георги Марков, българските историци да проучат по-добре Балканската война в смесените райони, по-задълбочено да разгледат по-голям брой архивни материали, за да отразят обективната истина, която според него досега е скривана и не е показвана. На отправен въпрос към него той чувства ли се българин, независимо каква религия изповядва, Моллов отговори, че той е „булгарин” в съответствие с тезата, която защитава в собствената си книга за произхода на помаците.

По негово твърдение българите-мюсюлмани са потомци на скрили се в планината прабългари, бягащи от налагането на християнството по времето на княз Борис Първи през девети век. Сега започва периодът на петия, последен опит, да има отново  ВЕЛИКА БУЛГАРИЯ. Пророчеството на древните магове е на своя финал. Неговата творба е с претенции да разкрива истини от първа инстанция за произхода на помаците, скривани досега. Според Моллов идва времето на просветените, период на възраждане и съзидание. Затова и неговата организация  излязла с открито писмо до премиера и председателя на Народното събрание, с което протестирала срещу честването на  100-годишнината от Балканската война.

Присъстващи на срещата смолянчани попитаха, не трябва ли българските учени-историци да развенчават лъжите и клеветите, които се разпространяват и промиват мозъците на част от родопското население с нелегални издания, с цел да отродяват българско население под формата на псевдонаучни писания.

Тези издания, затова се разпространяват тайно и апокрифно, защото служат на нечистоплътни цели, предлагат се в джамиите, от ръка на ръка. Не могат да се купят от книжарници или да се намерят в библиотеки и това е достатъчен факт за тяхната антинаучна природа и съмнително съдържание, отговори академик Марков.
100 години по-късно в някакви псевдокниги се описват порнографии за Балканската война. Точно вие и такива като вас с такива писания, противопоставяте и разделяте българите мохамедани и българите християни, обърна се академик Марков към Ефрем Моллов. Ако е имало някаква вина по време на войната – то тя е лична, на отделни личности, не е целокупна вина на българския народ. Има виновни лица, не може да бъде виновна цялата българска армия. Костите на 33 000 хиляди български момчета и мъже в разцвета на живота между 20 и 40 години, изоставили семейства и невръстни деца, гният в заравнени и тревясали неизвестни гробища извън границата на родината, за да можете днес именно вие, българите-мохамедани от Благоевградско, Смолянско, Кърджалийско, да бъдете свободни, изучени и равноправни граждани на Европа. И с цялото си образование, пътувайки свободно в чужбина, някои от тях работят срещу България.

Срещта с академик Марков се състоя в читалище „Христо Ботев” в Смолян снощи, 11 декември. Преди това той представи книгата си  в смолянски училища. Предвидени са посещения в Момчиловци и Широка лъка днес. Книгата „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 година” съдържа голям брой архивни документи от български и чужди фондохранилища.
   You are not allowed to view links. Register or Login ;)
100 години от насилственото покръстване на помаците By: Sevim Date: December 27, 2012, 06:56
Тъжна годишнина: 100 години от насилственото покръстване на помаците

На 25. ноември 1912 г. четата на Христо Чернопеев тръгва от Драма към Неврокоп и поставя начало на насилственото покръстване на помаците по време на Балканската война (1912-13 г.). Ето защо предложих днес, 100 години по-късно, да отбележим – макар и неофициално – годишнината от това трагично и възмутително събитие.

“Вината” на помаците (българо-мохамеданите) е, че са мюсюлмани, а говорят български, което кара българите-християни да ги разглеждат като отцепници от своята общност и да се опитват да ги приобщават с всякакви средства, включително насилствени. През 1912-13 г. насилственото покръстване (“Кръстилката”) се осъществява чрез съвместно действие на Българската православна църква и четите на ВМРО с благословията на българските власти. За щастие насилието не трае дълго. Още през 1914 г. Васил Радославов се нуждае от гласовете на избирателите-етнически турци и помаци и обещава да разреши връщане към исляма – обещание, което изпълнява след изборите. Това развитие на нещата показва колко лесно механизмите на демокрацията, колкото и незряла и формална да е тя, слагат спирачка на напъните на властимащите да мачкат една или друга група избиратели. Но междувременно покръстването е взело огромна дан – избити, осакатени, изнасилени, прокудени, ограбени мирни хора, унищожено имущество и дълбоко впит клин в българското общество.

По-долу давам откъси от разказа на един потомък на жертвите: “Кръстилката през 1912 г. в Брезница и избавлението” от Мехмед Боюкли. Целия текст можете да прочетете в “Либерален преглед” и “Помак“. Ако нещо от него ви се стори преувеличено, бих казала – може и така да е, но какво да правим, като нямаме гледната точка на историците? Да бяха ровили в архивите, проверявали и писали за тези събития, щях да мога да цитирам и тях.

“Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система. Надявам се истинската история за покръстването на помаците един ден да стане официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции…

По онова време първото нахлуване на българската войска се е случило от северната страна на Брезница – откъм местността „Подлаг“. Не знам дали това е било редовна българска армия или полувоенни формирования на ВМРО… С навлизането в селото, първите палежи са започнали да се случват на фона на непрекъснати изстрели от пушки и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било бутнато минарето на джамията.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират и дават началото на мнoгoстрадалното си бягство към посока на Драма и Кавала… Разбира се, в Брезница са останали почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички немощни и болни хора.Освен тях, останали са и наивници, които са мислили че няма да им се случи нищо лошо… (както например населението на село Корница, които са платили много висока цена за това!)…

Всички знаем, че в миналото всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да отгледа 4-5, та и повече деца. Както например ненята на Рахмие – неня Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези семейства, които са имали малки деца, които не са можели да бягат. След първите два-три дена на бягство доста жени, изкапали от умора… просто са изоставяли малките си дечица, които не са могли да носят, за да се спасят. Такава трагична развръзка освен неня Сиулимея Моллова е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби с очи, пълни със сълзи и с разбити сърца.

По целия път до Кавала хората от Брезница са срещали палежи, трупове и масово избиване на помаци от целия Чеч. След около две седмици лутане по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци от всички помашки села от цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитите. Между другото, в самото пристанище наистина е имало остатъци от Османската флота – пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Турция.

За голям ужас на брезничани, пред очите им се обърнала лодка, препълнена с бежанци като тях… Веднага изчезнал първоначалния ентусиазъм да се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в Турция… Една жена от Брезница проклела водата в морето по следния начин:

„…ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ГЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА СИ ОТИДЕМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКА ВОДА!…“

Известно е че в Кавала е имало и българско население – състрадателни християни, които са имали връзки с комитите от ВМРО… Хора от четата на Христо Чернопеев и Пейо Яворов се опитвали да разкандърдисват хората от Брезница да се върнат по родните си земи. И така отчаяни и гладни, измръзнали и нещастни, надделяла идеята за завръщане… Целият преход е траял повече от месец, до идването в опожарена Брезница. И в двете посоки са измирали много хора и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена напълно разрушена… С изключение на няколко къщи – около 4-5, които били нарочно запазени. В тези къщи се били настанили комитите и тяхното командване… След идването на брезничани е поставено началото на другия ужас – покръстването. Старите хора, които останали в селото преди бягството, са били избити до един. Моят бюко Фетах намерил изоставената си психично болна племенница Салие, която била убита под руините на изгорялата Фетакова къща…

Комитите били много добре подготвени за зловещия акт. Всичко жизнено важно за изхранването – зърно, жито – било изнесено от хамбарите и откарано на брезнишкия мегдан, където било подпалено.

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня… Комитите изобщо не се шегували и пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване. Така лека-полека, доста хора са узрели за символично приемане на православието… Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки, са били малко, насилниците са ги карали извън селото, та да блудстват с тях на спокойствие… Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото – Исовата къща…

Наблизо до Исовата къща се е намирало едно дърво, което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроено специално бесило, на което са били обесени набързо всички , които по една или друга причина са се съпротивявали. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които скоро бяха построени, като при копаенето на основите бяха открити много човешки скелети, нахвърляни безразборно.

Всички брезничани са били подкарани като стадо и подредени в редица пред развълнувания православен свещеник , който с разтреперани ръце е държал светия Кръст и наквасения босилек (разбира се, аз допускам, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така е започнало покръстването – един по един… Но разбира се, намирали се и хора, които са били инати и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени са били насила вкарвани в онези къщи, пълни с комити, които ги обругавали и изнасилвали. Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат светия кръст…
И така цяла Брезница както и всички села по нашия Чеч – без изключение – са били покръстени…
Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са ми разказвали за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, са знаели, че са мюсюлмани… На практика хората са изглеждали досущ като българите, но вътрешно са изпълнявали криптоислям (скрит, таен ислям). Две години на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение – да се създадат нужните условия – ние, помаците, да имаме право на свободен избор относно религия… След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпва временна, но истинска радост. Заради етническите чистки на Балканите, в Брезница пристигат и се самонастаняват много българи – бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,братя” – гърците.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите са преживели мрачна съдба на бежанци. Родните къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили да започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Съборената джамия е била наново съградена и е известен факта, че и християни са помагали. Тогава за първи път в Брезница бе построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани са изтърпели и нелоялното оземляване на новите заселници – българите християни от Гърция. На практика от 1912 г. до1944 г., политически властимащ посредник между помаците и централната власт в София е бил монополът на ВМРО. „Сo кротце, сo благо и сo малко кютек“, всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгостта му с ислямския Шериат…

В нашия случай за Брезница – изборът да бъдем покръстени или изнасилени, унижени и после изтребени през 1912-1913 година – нашите пра-бюковци и нени са взели по-мъдрото решение. Защото, ако не беше така, вие нямаше да знаете това – мене просто нямаше да ме има!


You are not allowed to view links. Register or Login
Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: Hadj Date: March 11, 2013, 10:18
   От два дена медиите постоянно говорят как общиствеността и ЦЪРКВАТА са спасили евреите.
   А какво направиха 1912-13 година за спасяването на своите мюсюлмани?
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: sulu_man Date: April 05, 2013, 06:47
Във връзка с дискусията дали през периода на Балкансите войни (1912 – 1913 г.) е имало опити за т.н. „възродителен процес” и има ли нужда от съвмесен прчит на балканската история публикуваме малка част от едно изследване на положението на малцинствата през този период.

Хюсеин Мехмед

из книгата „Помаците и торбешите в Тракия, Мизия и Македония“ София, 2007

В края на 1912 г. започнала подготовката за първите насилствени акции по християнизирането на помаците, след като в окупираните територии установено българското военно и административно управление. Изпълнители щели да бъдат военни свещеници и местният екзархийски клир при активната подкрепа на четническите формирования от ВМОРО. В България по това време имало също не по-малко пламенни патриоти, които обаче се застъпвали за помаците. Те били главно представители на интелигенцията, като например писателят Антон Страшимиров. Част от мотивите за акцията за християнизиране на помаците са изложени в една статия на „Църковен вестник“, която призовава управляващите да не пропускат момента, за предприемане на мерки за приобщаване на помаците към православната вяра. В статията се посочва, че тук не става въпрос за насилие, а за бързи и енергични действия. Според автора моментът бил удобен. В случая „Църковен вестник“ отразява становището на една институция, а не общественото мнение, но въпреки това то било посрещнато с одобрение от правителството, а вероятно и от монарха.[1] По този повод секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Ив. Ев. Гешов за интереса на цар Фердинанд и царицата към покръстването на помаците, като специално в двореца бил извикан свещеникът д-р Ст. Цанков за по-подробни сведения относно извършването на този акт. От министър-председателя се търсело и съдействие за събирането на средства за построяването на параклиси и за снабдяването им с църковни книги и одежди, а също и за отпускането от Червения кръст на средства за закупуването на калпаци, шамии, цървули и други дрехи, които да бъдат предадени на мисията.[2]

Едва в края на декември 1912 г. Синодът подготвил, а през януари 1913 г. изпратил специални комисии, която трябвало да извърши подготовката за покръстването. Това били т. нар. „духовни мисии“, начело с епископи и с известен брой свещенослужители. Първоначално те били две – едната за Беломорието и Южните Родопи, а другата – за Неврокоп (Гоце Делчев). Беломорско – Родопската мисия се ръководела от Драговитския епископ Йосиф, управляващ Старозагорската епархия, който през 1912 г. бил началник на свещениците към Главната квартира на армията. В новата си длъжност той бил подпомаган от седем клирици и един църковен певец. На 25 април епископ Йосиф излязъл в отпуск по здравословни причини, а длъжността му била поверена на Левкийския епископ Варлаам, викарий на Софийската митрополия.

В покръстването на помаците в Южните Родопи главна роля играели и местни помаци, които били назначавани като пъдари-полицаи. Те носели тефтери, в които записвали новите имена на покръстените, биели камбаната за неделните литургии, следели за посещението на неделните молитви и за приобщаването на покръстените към новата вяра. Освен това те при определени обстоятелства имали правото дори и да покръстват. Като в с. Ескикьой (Мала Арда) например, където попските помощници Хасан Саидов и петковчанинът Димитър Куртев с пушки в ръце подканяли под строй обречените на покръстване селяни в превърнатата в църква бивша джамия. Всичко станало набързо, без кандила и песнопения. Попските помощници напръсквали със светена вода селяните и ги преименували, след което им връчвали гугли и кръстчета. Минарето било разрушено, а на едно дърво в двора на джамията направили камбанария и поп Харитон от с. Петково биел камбаната за неделната литургия. По време на покръстването 18 души от с. Петково били убити в с. Блатево и хвърлени от моста на р. Малка Арда, след което петковчани не дали отпор на покръстителя си поп Харитон и мисията била завършена с успех. Някои обаче успели да избягат в Гюмюрджина. Един от тях на име Хасан се върнал в с. Петково като хафъз (знаещ наизуст корана) чак през 1932 г., но бил заплашен и се наложило отново да се изсели в Бурса, където оставил голям род. В с. Юрпек (Гълъбово) покръстването започнало през 1913 г. също с жертви. Поради нежеланието си да си смени вярата, Айше Пашалиева била убита. Юрпекчани не били покръстени на едно място, а за целта била използвана джамията. Свещеникът бил пришълец чак от Червен бряг. В края на 1912 г. четниците влезли в с. Долашър (Загражден) и първата жертва станал Реджеб Бекир. Заедно с войниците пристигнал и поп, яздещ червен кон. Помощник на попа бил Ахмед Каршилията. Жителите на селото били събрани и покръстени в долажърската джамия. Тук били покръстени и жителите от селата Баладжидере, Каниево, Съдъзкьой (Безводно), Хасанкьой и Алабурун. В Хамбардере жертва паднала и немощна старица поради нежеланието си да си смени вярата. Немалко били и бегълците към Гюмюрджина и Бурса. Повечето от тях след покръстването се завърнали в Долашър.
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: sulu_man Date: April 05, 2013, 06:48
В с. Сьойджюк (Върбина) било съборено минарето на джамията. Вътре окачили икони, а на една череша в двора била прикрепена камбанарията. Много от селяните побягнали в горите, за да не ги покръстят, но с помощта на войска голяма част от тях били върнати. След като те били строени в редица и след като били извършени ритуалите, свързани с пръскането на светена вода и окадяването с тамян, свещеникът ги задължил да му целуват дрехата и им слагал имена. Така било покръстено цялото село. В покръстването на с. Сьойджюк участвали двама свещеници от с. Славейно и един от с.Петково. По същото време починало едно дете, но на селяните не им било разрешено да го погребат с кефен (плат за погребало), докато като не достигнали подходящи дрехи, им свалили тестемелите. Тъй като покръстителите трябвало да изпълняват мисията си и в други села, оставили сьойджуклии сами да се надзирават за спазването на новата вяра и за изпълнението на обредите. За целта пристигнали като надзиратели и каршилъйците (виевчаните) Осман Волевски и Хасан Труски. Но селяните, след като влизали в преобразуваната в църква джамия за да се кръстят, продължавали да извършват мюсюлманските си ритуали. Тъй като с. Търън било централно и на кръстопът, покръстването на жителите му се осъществило в днешното с. Требище. В Юнуздере пръв бил покръстен имамът Хасан Кафтаджъ. Той сменил вярата си след като бил заплашен, че ще го убият. После приканил и другите да го последват. В Юнуздере имало и комендатура.

Военните стъкмили набързо и църква. Там карали и новопокръстените да се молят. Покръстено било и с. Бяла река. На селяните им били давани гугли, а на жените

сваляни тестемелите. Първата жертва на покръстването в с. Давуткьой (Давитково) станал фесът на един от селяните. Имамът Хасан също принудително си сменил вярата, след което му

сложили и гугла. Било съборено минарето, но още на следващата година след покръстването то било възстановено. В с. Елехчекьой (Старцево) покръстването се осъществило през ноември 1912 г. В селото бил докаран с муле голям казан, който бил поставен в средата на джамията. Възрастните били пръскани с вода, а децата

потапяни в казана. Свещеникът ги научил как да се кръстят. Джамията била превърната в църква, а на голямо дърво в двора била направена камбанария, чиято камбана всяка неделя биел Хусеин Сандов. Мнозина от селото, поради нежеланието да си сменят вярата, били заточени в Брацигово. Неколцина от тях се завърнали в Елехчекьой след като акцията отшумяла. Един от жителите на селото на име Тръмбаш, за да го сплашат, насилниците го увесили с главата надолу от един мост, а след като продължил да упорства, го пуснали във водата на р. Узундере и така му зачели покръстването. Тикла (Средец), Гранати, Бурево, Козарка, Кочани и околните села били откъснати от селищата в местността Равница и така били създадени два пункта за покръстване. В с. Тикла, което служело като централен пункт, било отсечено дървеното минаре. В двора на джамията попът, стъпвайки на една плоча, покръствал помаците, които били строени в редица. В местността Равница покръстването извършвал свещеник от гр. Севлиево.

През 1912 г. потомците на Салих Агушев в Ахъ-Челебийско се намирали в летните си конаци на Черешево и в зимните си конаци в Тозбурун (Могилица). Голямо било желанието на четниците от трите чети в състава на полка под командването на полк. Вл. Серафимов да припознаят в рода на Салих Агушев потомствени християни от стар болярски род. Причините да се желае покръстването на агушевци били две. Родът разполагал с обширни земи и пасища в Родопите. Те притежавали и много стада. Наред с това агушевци имали и силно духовно влияние. Членове на рода били мюфтии (хаджи Салих, мюфтия в Ахъ-Челеби), преподаватели в медресетата на Тозбурун, Смилян и Смолян (Хюсеин ефенди, Мехмед Агуш), имами (Далгъч Агуш ефенди в с. Търън) и пр. Агушевци са свързани и с рода на Мохаммед Агуш от Истанбул и с рода на Петреф бей от Измир както и на Хасан Шафкъ бей от Палестина. За да мине по-тържествено покръстването на агушевци, то се осъществило с участието на екзарх Стефан. Главният акт се състоял в Тозбурун в специално пригодена за църква сграда, която впоследствие става мандра, запазена и до днес. Усилията обаче не се оправдали. Не бил записан с християнско име нито един потомък на агушевци. Също така нито една жена от рода не носела облеклото, което им било връчено. По-интересно е, че родът Агуш не предприел бягство по време на покръстването към Гърция или към Османката империя. Запазеното хладнокръвие и вярата в благополучния развой на събитията съхранили родът от преселение. В Могилица един от агушевските ратаи, поради отказ да си сменя вярата, бил впряган в рало. Всъщност ратаят си бил християнин, но никой не му вярвал и го насилвали да се покръсти втори път. Наложило се за доказателство да го съблекат гол.
Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913 By: sulu_man Date: April 05, 2013, 06:49
По време на покръстването Даръдере (Златоград) наброявало 600-700 помашки и стотина български домакинства. За такава компактна маса били необходими и много християнски духовници. Християнската група била настанена в къщата на Али бей, който от с. Емленер (Добромирци) Кържалийско се бил преселил в Даръдере заедно с османските части. Първата задача на свещениците била да разрушат три от четирите джамии и двата месджида. По това време в Даръдере имало и християнски храм (днес „Св. Георги“). В него много даръдеренски помаци преминали насилствено под кръста. В с. Текир (Сивино) духовната асимилация се осъществила в Хаджиеминския конак в края на 1912 г. В обградената от войниците сграда се ръсела светена вода и се размахвали кандила. Покръстващите били от с. Гудевица и за помощник си взели пъдаря Хюсеин Малецов, който по-късно си получил заслуженото от турската чета. В хода на покръстването гудевчаниприбягнали и до физическо насилие. Убита била Хасибе Кьоровска заедно с невръстния й син, разрушено било минарето, имуществото на джамията било плячкосано и закарано с муле в домовете на гудешевчани. След година имуществото било върнато, но вярващите в Аллах не го внесли в джамията, тъй като било осквернено от престоя си в български домове. В с. Борие в близост до Палас (Рудозем), а и в самия Палас акцията провеждал поп Таньо Гьоргиев от с. Устово. Жителите на с. Борие под надзора на въоръжени четници били събрани в къщата на Шериф Шерифов. На балкона били размахвани кандила и китки чимшир със светена вода. В с. Исмилян (Смилян) покръстващият свещеник бил поп Чакъров от с. Чокмаково с помощник кмета Томчев. В покръстването на исмилянчани помагали и пъдарите Емин Лъджалията и някой си Бекир. Било съборено минарето, запалени били големи конашки комплекси и била унищожена махала Изворище. В Долни Исмилян до 1912 г. живеели само помаци. След насилственото им покръстване, на имотите на избягалите в Османската империя се заселили няколко български семейства от селата Чомаково, Арда и Гудевица. Сред тях особено активен в това начинание бил Георги Янакиев. На мъжете сваляли фесовете и им раздавали калпаци, а на жените отнемали фереджетата и им давали забрадки за да им се откриели ушите и да можели да чуват по-добре божието слово, проповядвано от поп Чакъров. Джамията била превърната в църква. И тук била сформирана полиция от Сульо Сеитев и Мехмед Реджебов, които тогава били с християнските имена Симо и Митьо. Жителите на с. Равнината били събрани в джамията и покръстени, след което всяка неделя били принуждавани да учат християнските молитви. През февруари се падал месец Рамазан и от Исмилян специално идвал пъдаринът Мехмед Реджебов да проверява да не би жителите да говеят. Питал ги и за новите им имена. Имало план и за построяване на параклис в местността Моратева могила, но поради станалите промени това не се осъществило. И на мястото, където щял да се строи параклисът, останали само купчини от камъни.

В Балъкдере (Рибница), тъкмо когато трябвало да се покръстят децата, които били събрани в къщата на Тахир Бинбашов, пристигнал войник на кон и прочел на свещеника едно писмо. След това свещеникът яхнал мулето си и наредил на жените сами да извършат ритуала. Жените обаче излели казана с водата и се разотишли. В Чангърдере (Чепинци) попът- покръстител от Павелско решил да привлече към християнската вяра най- напред хаджи Кьоровски. Той обаче отказал и бил налаган с пъдарските приклади. И тук било съборено минарето на джамията. В Чамуркьой (Мочуре) покръстването се развихрило в късната есен, веднага след оттеглянето на османските части през Еледже към Ксанти. В селото пристигнали хора с попски раса, под които можело да се види оръжие от всякакъв вид. Те били предвождани от поп Христо от Аламидере (Полковник Серафимово). Покръстителите събрали всички от мъжки пол – от десет годишни до старци и ги вкарали в джамията. При отказ да целунат кръста, те били бити. Един от селяните на име Мюмюн Онбашиев успял да се отскубне и побягнал по стъпалата на минарето, тъй като пред вратата на джамията имало пазачи. Като се изкачил, той се развикал за помощ. Чули го жените от околните къщи и набързо скроили план как да спасят мъжете. Напълнили мехове с пепел, увили ги в месали и излъгали пазачите, че носят храна. След като ги пуснали в джамията, жените почнали да хвърлят пепелта в очите на покръстителите и така мнозина успели да избягат, като се пръснали по околните баири. Малко по-късно били покръстени жените и децата, а минарето на джамията било срутено. В с. Аламидере ритуалът се състоял в построената още през османския период църква „Св. Димитър“. Ръководел го поп Христо от Чокманово. Сред облечените в попски дрехи били и някои си Христо и Иванко. Под попските раса на Живко от Райково, на Георги Пичонов и Кольо Гогов имало оръжие. Акцията не минала без обири и изнудвания. И до ден днешен са запазени един изографисан таван от орехово дърво и една дъбова врата в къщата на Васил Хубчев. Шевна машина на Ахмед Кехая можело да се види в къщата на Диньо Хубчев и пр.

Неврокопската мисия, която трябвало да действа на територията на едноименната епархия, тогава без архиерей, бил поверена на бившия скопски митрополит Теодосий, който имал на разположение шестима духовници и един църковен певец.

Членовете на духовната мисия били сред най-подготвените свещенослужители на БПЦ, предимно преподаватели в Софийската духовна семинария или в училището за свещеници към Бачковския манастир. На 15.01.1913 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Гешов, че в Неврокопско от митрополит Теодосий покръстил 30 помашки села, след което акцията била прекратена от тамошния околийски началник и там останали 41 непокръстени села. За бързото покръстване на 30-те села спомогнали и обстоятелствата, посочени в протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г., а именно – мизерията, гладът, както и обирите, изнудванията и убийствата извършвани от четници и пр.

Сформираната трета мисия, която ръководела покръстването в старите предели на страната, главно в Северните Родопи, била поверена на пловдивския митрополит Максим и на духовниците от неговата епархия. Неин ръководител бил йеромонах Павел. Тя постоянно увеличавала своя състав със свещеници, които били командировани от старите предели на страната. Във включеното към тази мисия Чепинско корито бил образувано дело по оплакване на колегите на свещеника Константин Коев, който до такава степен се увлякъл в изнудването, че започнал да

ограбва и самите тях. Твърде разпространено било и ограбването на селата, напуснати от мюсюлманите. За това свидетелстват и някои привърженици на идеята за покръстване, като Стою Шишков и Христо Караманджуков. Атанас Страшимиров пък подозирал, че покръстването е само претекст, и че властите са действали по позорен за страната и за човечеството начин. Единствената цел, която те преследвали, била личното им обогатяване.[3]

В цитирания по-горе протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г. е посочено, че към тази дата в Чепинското корито акцията по покръстването била към своя край.

Били покръстени Корово, Баня, Лъжене, 300 къщи в Ракитово, 200 къщи в Дорково и 200 къщи в Костандово. Имамите в Дьовлен (Девин) също били покръстени заедно със семействата си, а в с. Беден (Дьовленско) джамията била превърната в църква.

На 15.01.1913 г. от духовната мисия за покръстването на Дьовленско станало ясно, че в селата боеспособното население било взето в плен и една от причините да не се покръства в този район била издействането на тяхното освобождаване. Мисията помолила властите за съдействие при покръстването и освобождаването на пленниците, за да може по-лесно да протичат по-нататъшните действия. Също така се посочвало, че тези, които приемали християнството, го правели по икономически съображения. По този повод било отправено искане да бъдат изпратени в Дьовленско над 500 шапки за лица от 10 до 30 годишна възраст, 100 чифта цървули, 1000 кръстчета и 100 шамии, 200 чифта чорапи, ризи, гащи, шаечни платна, готови мъжки дрехи, 5-6 юргана, кърпи, 100 шарени забрадки за жени и 100 лева за подаръци на новопокръстилите се. Поради икономическата изостаналост на населението в Родопите, в 14 села в Тъмръшко имало по 5-10 полуголи, гладни, живеещи в полусрутени колиби семейства, което ги принудило да се покръстят.