Шабане, казваш, че е извършено жеÑтоко клане, но е иÑтина, че не Ñа убивани жени и деца, че това не е геноцид и героична епика. След като ÑъвеÑтта ти позволÑва да кажеш такова нещо така да бъде, но поÑле не Ñе учудвай, че нÑкой ще каже на преименуването, че при него не боли, какво толкова е Ñтанало, главата нали ти е на раменете?
ЖеÑтокоÑти по Ñвета има колкото щеш, затова Батак за мен оÑтава паметен Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€Ð° за човещина, който показват жителите на Ðова махала, което е най-близкото Ñело до Батак, но те не Ñе включват първоначално в трагичните ÑъбитиÑ, а Ñе включват накраÑ, когато дават подÑлон на доÑта баташки деца.
Село Ðова махала е на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Батак за Ñелото на БоÑн Добрев - Селча и е било в Ñтрани от Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Ðхмед ага барутанлиÑта. За Ñъжаление, той е прекалено извеÑтен, за Ñметка на друг помак ОÑман Ðури Ефенди, който Ñпоред мен извършва епичен подвиг и не напразно е наречен ÑпаÑителÑÑ‚ на Пещера. Ето малко повече за неговата човещина и героизъм:
"....ДругарÑÑ‚ на ЛевÑки – Отон Иванов – опиÑва назрÑването на ÐприлÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Пещера така: "ВаÑил Петлешков донел от Панагюрище 4 прокламации..., от които една за Батак. СтоÑн Попов (предÑедател на комитета в Пещера – бел. Т.Б.) дал едната на баща Ñи да Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸ в Батак по пещереца Георги Вълчанов, но Вълчанов Ñ Ð´Ð°Ð» на Ñлугата на Димитър Голака – Митьо Тумбев (батачанин), за да Ñ Ð·Ð°Ð½ÐµÑе в Батак, но Тумбев, като минувал край турÑките кафенета, хванал ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¼Ñƒ Махмуд ЩърбиÑ, разтърÑил го и намерил прокламациÑта. Това било преди Гергъовден два дни." [177]
ÐеобмиÑлената поÑтъпка на Ст. Попов парализирала вÑÑкаква възможноÑÑ‚ за въÑтание в Пещера [178]. Ð’ Пещера започват ареÑти. ВлаÑтта в Пазарджик мобилизира околните запаÑни помаци в башибозушко опълчение. ВойнÑтващи оÑманÑки проповедници подготвÑÑ‚ братоубийÑтвената война на българÑките мюÑюлмани Ñрещу българите хриÑтиÑни в Родопите. За противодейÑтвие на българÑката Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ðµ организиран и ЧепинÑкиÑÑ‚ мюÑюлманÑки комитет. Въоръжените до зъби мюÑюлмани от Тъмраш до Ðеврокоп и Драма Ñа готови за кървавата "падишахдина" 'царÑка Ñватба' – както наричали клането на друговерци и опожарÑването на техните Ñела [179].
СъбитиÑта, Ñтанали в Батак, Брацигово и Радилово, Ñа извеÑтни на вÑички. След погрома на въÑтанието в баташката и брациговÑката крепоÑÑ‚ дошъл ред и на "каурите в Пещера". Така Ñе Ñъздава обÑтановката, коÑто изтиква на преден план в пещерÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на ОÑман Ефенди.
Първото Ñъобщение за ÑпаÑÑването на Пещера прави Дуко Дуков, като докладчик на ОÑмановата молба пред VII-то обикновено Ðародно Ñъбрание на заÑеданието на 11.XII.1893 г. ÐародниÑÑ‚ предÑтавител Ñъобщава, че към Ñъобщението на Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ðµ приложено едно удоÑтоверение от Пазарджишкото общинÑко управление, в което Ñе казвало: "Дава Ñе наÑгоÑщето ÑвидетелÑгво на ОÑман Ðури ефенди, че той ÑÑŠÑ Ñвоето благоразумие и човеколюбиво заÑтъпничеÑтво през 1876 г. можа да ÑпаÑи града ни от нахлуваниÑта на разните башибозуци, които разÑрени, Ñ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¾Ñ‚Ð¾ намерение идеха да убиват, обират и опожарÑват вÑичко, каквото Ñе намереше в града българÑко. Едни от казаните башибозуци по негово умно разпореждане, чрез техните началници даже не можаха да ÑтъпÑÑ‚ в града". [180]
За тези ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‰ÐµÑ€ÑкиÑÑ‚ иÑторик Ив. Попов, без да знае за ÑъщеÑтвуването на документите в Ðародното Ñъбрание, привежда Ñпомените на ÑÐ²Ð¸Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ»Ñ ÐŸÐµÑ‚ÑŠÑ€ Учкунов: "ПещерÑките турци (разбирайте мюÑюлмани – бел. Т.Б.) още ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¸ на 21.IV., по пладне, вече знаели Ñтаналото в Панагюрище... Сами турците вземали енергични мерки за ÑвоÑта безопаÑноÑÑ‚. Те били нащрек, завардили изходите, а щом Ñе открило и пиÑмото, щом пипнали ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° нишката, наÑтървено Ñе ÑпуÑнали да ловÑÑ‚ где когото могли. При това положение на нещата, при това повдигане на пещерÑките турци и меÑтната турÑка влаÑÑ‚ нащрек на бългаеите и на комитета в Пещера не оÑтанало да направÑÑ‚ друго оÑвен това, което техните Ñънародници направили във вÑички ÑмеÑени българÑки Ñелища, гдето Ñъщо имало комитетÑки организации, да помиÑлÑÑ‚ за ÑобÑтвеното Ñи ÑпаÑÑване. И наиÑтина още ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ въоръжените пещерÑки турци иÑкали да ударÑÑ‚ по българите. Като Ñе научили за заловеното пиÑмо, възбуждението Ñе уÑилило още повече. Почнали да подговарÑÑ‚ да Ñе нападне, да Ñе ограби и изгори градът.
Обаче пещерÑкиÑÑ‚ гражданин ОÑман ефенди, турчинът-учител и духовно лице в Пещера, ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ образование, получено в пловдивÑкото виÑше духовно училище, и Ñ Ð´Ð¾Ñта Ñилно влиÑние над Ñънародниците Ñи от Пловдив до Ðеврокоп, Ñе противопоÑтавил на това предложение:
– Сакън, огън ще внеÑете! – казал на едноверците Ñи. Само когато минете през трупа ми, можете да ударите града!
– Какво го Ñлушате бе? Ðе виждате ли, че и той е комита като българите! - викал Ñрещу него Ðйти ефенди,
Тъй опиÑваше пред мен при разпита ми Ñ‚Ð°Ñ Ñцена дÑдо Петър Учкунов. Другите турци обаче възприели Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ñъвет на ОÑман ефенди и Ñе ÑпуÑнали да гонÑÑ‚ Ð±ÑƒÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñи Ñъгражданин. Същото Ñи уÑпокоително влиÑние ОÑман ефенди упражнил и върху башибозука, който на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ и през Ñледващите дни Ñе Ñтълпил в Пещера и около града и проÑвил Ñъщото попълзновение да нападне и плÑчкоÑа града. Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ "Тери!" (Ðазад!) той ги извежда от града." [181] Същата верÑÐ¸Ñ Ð² Ñъкратен вид приÑÑŠÑтва и в монографиÑта на П. Велков (82).
Третото Ñъобщение за тези ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ КарахюÑеин Керимов по разказ на Хатидже, дъщерÑта на ОÑман Ефенди. "Само на 15 км разÑтоÑние до град Пещера – пише той – от горÑщото в пламъци Ñело (Батак – Т.Б.) Ñе издигат пиÑъци до небеÑата. От кръвÑÑалите очи на башибозуците, Ñлед като измъчват децата по най-различен начин, под ръководÑтвото на Мемед Барътханлъ Ñе отправÑÑ‚ към Пещера, Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ðµ да окъпÑÑ‚ и този град в кръв. Обаче в онези времена ползващата Ñе Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ðµ Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° ОÑман ефенди показва голÑма човечноÑÑ‚. Той преÑича Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° побеÑнелите главорези, които пак идват да пиÑÑ‚ човешка кръв. Съобщението, което башибозуците изпращат в Пещера, развълнувало Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. ÐаÑелението, знаейки, че Ñлед малко ще бъде опожарен градът, от уплаха не знае какво да прави. Турци и българи (разбирайте мюÑюлмани и хриÑтиÑни – бел. Т.Б.) заедно започват да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ начин за ÑпаÑение. Отиват Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° при ОÑман ефенди. Той заемал отговорен поÑÑ‚. Бил мюфтиÑ. Думата му Ñе Ñлушала из цÑлата ТракийÑка низина. ЧовечноÑта подтиква ОÑман ефенди към подвиг. Той поÑреща башибозуците към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° града и не им позволÑва да влÑзат вътре, като казва: "Само през трупа ми можете да влезете в града". Башибозуците Ñа принудени да Ñе върнат. Ðе закачат никого от Пещера..." [182]
Четвъртото Ñъобщение е най-доÑтоверно. ПриÑÑŠÑтва в думите на предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Прошетарната комиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Ðародното Ñъбрание, който преразказва Ñъдържанието на удоÑтоверениета, издадено от ПещерÑката общинÑка управа, за заÑлугите на ОÑман Ефенди към Пещера, Ñрв.: "Башибозуците, когато Ñа отивали за Батак и Ñа Ñе връщали оттам, за да отиват да опожарÑÑ‚ и други меÑта, той Ñам е излÑзъл пред Ñ‚ÑÑ… и не ги е оÑтавил да влÑзат през Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта и да правÑÑ‚ пакоÑти" (вж. бел.2, Ñ.107, първа колона горе). Вижда Ñе, че вÑичко Ñъобщено от Ив. Попов и КарахюÑеин за личното приÑÑŠÑтвие на ОÑман Ефенди Ñрещу тълпите на башибозуците пред подÑтъпите на Пещера изцÑло Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° иÑтината. Ð’ тази Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ башибозуците Ñе поÑвÑва обаче едно важно обÑтоÑтелÑтво, което предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ð·Ð¼Ð° на ОÑман Ефенди в оÑобена Ñветлина.
Защитникът на Пещера, въоръжен Ñамо ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ±Ð¸Ð²Ð°Ð» авторитет Ñред мюÑюлманите в ПловдивÑко и ÐеврокопÑко, заÑтава Ñрещу една от най-черните фигури в българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ българина Ðхмед ага БарутанлиÑта, палача на Батак. "Това е един брутален невежа – пише за него американÑкиÑÑ‚ журналиÑÑ‚ Макгахан, – който не може нито да чете, нито да пише" [183]. ЧитателÑÑ‚ може да Ñи предÑтави пред какъв башибозушки звÑÑ€ е била защитена Ñъдбата на Пещера от крехката фигура на ОÑман Ðури ефенди. Когато малцината оÑтанали живи от погрома на Ðхмедаа батачани Ñе завръщат по домовете Ñи, заварват Ñамо пепелища и разпръÑнатите коÑти на хилÑди Ñвои роднини. От Пещера под блаюÑловената деÑница на ОÑман Ðури ефенди не падна и коÑъм!
СпаÑителÑÑ‚ на Брацигово
Тук това определение Ñе поÑвÑва за първи път ÑÑно изпиÑано като приложение към името на ОÑман Ефенди. То приÑÑŠÑтва обаче в думите на Дуко Дуков, докладчика на ОÑманефендиевата молба пред Ðародното Ñъбрание, в ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´: "Има и други ÑвидетелÑтва (оÑвен това от пещерÑкото общинÑко ръководÑтво – бел. Т.Б.) от Брацигово и от Радилово и Батак, в които Ñъщо казват, че ако не бил Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, можели да Ñтанат и Ñ‚Ð¸Ñ Ñела като Батак. Благодарение на Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº Ñ‚Ð¸Ñ Ñела Ñа Ñе избавили" [184].
Това документирано обÑтоÑтелÑтво ме накара да Ð¸Ð·Ð´Ð¸Ñ€Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð³Ð¾Ð²Ñката Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¾Ð»Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° ОÑман Ефенди, за "СпаÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Брацигово".
УдоÑтоверението за ОÑман Ефенди, издадено от БрациговÑката общинÑка управа, е загубено. Ð”Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ можем да възÑтановим и Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚. Това обаче не означава, че не можем да възÑтановим фактологиÑта, поÑлужила за оÑнова в заключението на този документ, удоÑтоверÑващ, че ОÑман Ефенди има значително учаÑтие в оцелÑването на брациговÑката въÑтаничеÑка крепоÑÑ‚ и на нейното наÑеление.
Брациговецът Данаил Юруков (първи ÑледоÑвобожденÑки кмет) не е Ñвидетел на поражението. Завръща Ñе в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи край непоÑредÑтвено Ñлед това Ñъбитие. Ðа 30.Ð¥II.1877 г. той Ñе Ñреща лично Ñ ÐžÑман Ефенди в Пещера. По този повод пише: "ЕдинÑтвен той беше възроптал Ñрещу баташките кланета и другите турÑки жеÑтокоÑти и проповÑдваше винаги братÑтво между народите. Затова бе почитан от българите." [185] БезÑпорно, по-ÑетнешниÑÑ‚ българÑки държавен деец има предвид Ñлед баташките зверÑтва жеÑтокоÑтга на турците и башибозуците над брациговÑките въÑтаници най-вече в пещерÑката меÑтноÑÑ‚ БÑлча.
ХрониÑÑ‚ÑŠÑ‚ на БрациговÑкото въÑтание ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ ÐœÐ¸ÑˆÐµÐ² е направил две опиÑаниÑ. Книгата му Ñе ползва Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на изÑледователите. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñа упоменати две Ñрещи Ñ ÐžÑман Ефенди, които разÑÑнÑват пеÑтеливата поÑтановка на Д. Юруков за ÑъпричаÑтието му към Ñъдбата на въÑтаналите брациговци. От първото Ñъобщение Ñе разбира, че в най-трагичните за Брацигово дни по време на обÑадата и безкръвното предаване на крепоÑтта великиÑÑ‚ пещерец Ñе е притекъл на помощ на Ñтрадащите ÑÑŠÑеди. Мишев препредава разказа на дÑдо Мошо: "ПещерÑкиÑÑ‚ мюдюрин не щÑл да изпрати пиÑмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разÑипе Ñелото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той Ñамо извеÑтил на дÑда Миша, че Ñелото щÑло да Ñе удари Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð¾Ñ‰ и го Ñъветвал да отиде да Ñи вземе децата, за да не погинат. ДÑдо Мишо му казал: "Когато ще погине цÑлото Ñело, по-добре е и децата ми да' погинат, а не да оÑтанат живи Ñамо те". След Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ разплакал Ñе и Ñе отправил към ОÑман ефенди, който в това време Ñе показа най-разумниÑÑ‚ от вÑички турци, дори и от правителÑтвото, и му разправил за извеÑтието, което приел от мюдюрина. ОÑман ефенди Ñкокнал на крак, запалил фенера и отишъл Ñ Ð´Ñдо Мишо на Конака и пред лицето на находÑщий Ñе тогава в Пещера Ñтотник казал на мюдюрина, че непременно Ñ‚Ñ€Ñбва да изпроводи извеÑтие на пашата: "Ð’ противен Ñлучай – казал му – ще бъдеш обеÑен на въжето". Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им пиÑмо и ги изпроводил в Ñелото ни... Хафуз паша Ñе готвил да даде заповед за разрушаване на Ñелото ни. Хафуз паша приел едно пиÑмо от пещерÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑŽÐ´ÑŽÑ€Ð¸Ð½, в което му заÑвÑвал, че получил заповед от Пазарджик, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ му Ñе повелÑва да не Ñе удари Ñело Брацигово, тъй като Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð¾Ñ‰ навÑÑкъде щÑло да Ñе празнува възцарÑването на Ñултан Мурад" [186]
От тези данни Ñе разбира, че ОÑман Ефенди е имал изключителна държавна (!)... влаÑÑ‚ и над мюдюрина в Пещера, извеÑтен заÑега Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ МуÑтафа, който бил замеÑен в избиването на брациговци в м. БÑлча [187]
Този мюдюрин под давлението и заплахите на Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‰ÐµÑ€ÐµÑ† ОÑман Ефенди е изпратил пиÑмо до войÑÐºÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº, обÑадил брациговÑката крепоÑÑ‚. С това пиÑмо било предотвратено избиването на брациговци и разорÑването на Ñелото [188]. Така Хафуз паша, дал преди това клетва, че ще разори Брацигово, под натиÑка на ОÑман Ефенди ÑпаÑил Ñ†Ð²ÐµÑ‚ÑƒÑ‰Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ и неговите жители от изтребление. Следователно, определението "СпаÑител на Брацигово" иÑторичеÑки реално ÑъщеÑтвува до името на ОÑман Ефенди, а едва ли има иÑторичеÑка личноÑÑ‚ от времето на ÐприлÑкото въÑтание, коÑто да притежава Ñлава на ÑпаÑител на две Ñелища, в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñ Ð½Ð°Ñеление еднакво и дори повече от това на изцÑло разÑипаните от турците въÑтанали Ñела Батак и БоÑджик, ЯмболÑко* (За другото Ñелище ÑÑŠÑ Ñъдбата на Батак вж. Ðл. Миланов, БоÑджийшкиÑÑ‚ бунт).
ОÑман Ефенди живо Ñе е интереÑувал от Ñъдбата на брациговци, поради което лично е поÑетил предаващата Ñе въÑтаничеÑка крепоÑÑ‚, за да Ñе увери в липÑата на зверÑтва. Ðа 8 май той е бил видÑн от ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ ÐœÐ¸ÑˆÐµÐ² край м. Маргите, придружаван от един офицер и петима войници [189]. Така Ñвно е било контролирано изпълнението на заповедта на мюдюрина до Хафуз паша.
Ð’ ръкопиÑните бележки на Д. Калинов, които Ñе пазÑÑ‚ в ГрадÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ на Пещера, нÑкой Ñ Ð½ÐµÑ‡ÐµÑ‚Ð»Ð¸Ð² почерк е добавил: "ОÑман ефенди... брациговÑки жени му занаÑÑли подаръци".
Това Ñведение е Ñетно доказателÑтво за благодарноÑтта към СпаÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ ÐžÑман Ефенди, изказвана от брациговци."..........
Понеже вÑе Ñъм зает и не мога да Ñе включа във темата.Във по горната ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ ...пише че,ÑъбитиÑта Ñа извеÑтни на вÑички.....
Кои Ñа тези вÑички?Само едната Ñтрана на медала ли?Ркъде Ñа иÑтинÑките учаÑтници и техните болки?Рзащо Ñе драматизирва това едно малка Ñвада ÑÑŠÑ Ð¼Ð°Ñ…Ð»ÐµÐ½Ñки характер и Ñе героизрва вÑичко до......митове.Ð’Ñичките пиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñа пиÑани Ñа Ñамо митове.Дори Ñлед нÑколко години вече дори Ñамите батакчани не Ñи ÑпомÑÑ‚ за тази Ñвада или по точно Ñи ÑпомнÑÑ‚ неÑÑно.Художника ПиетровÑки дори отрича че изблик на неговата творба не Ñа запиÑките на МаккГахан.Дори Ñлед нÑколко години ÑамиÑÑ‚ Захари СтоÑнов отрича МакГахановите измиÑлици.Как така цÑл ÑвÑÑ‚ ще вÑрва на един авантюриÑÑ‚ който за един или два дена преÑтой е преброил и къщите и жертвите.Ð’Ñичко е цел!!!!!!За това е и изказването на иÑкуÑтвоведката Мартина Балева:
You are not allowed to view links.
Register or
LoginÐ’Ñекиму извеÑтни Ñа може би Ñледните факти: За пръв път Батак Ñтава извеÑтен чрез Ñензационните репортажи на Ð”Ð¶Ð°Ð½ÑŽÐ°Ñ€Ð¸ÑŠÑ ÐœÐ°ÐºÐ“Ð°Ñ…Ð°Ð½, публикувани в Daily News, МоÑковÑкие ведомоÑти и други големи вÑекидневници между авгуÑÑ‚ и ноември 1876 г. ÐмериканÑкиÑÑ‚ журналиÑÑ‚ Ñ Ð¸Ñ€Ð»Ð°Ð½Ð´Ñки произход, женен за руÑка ариÑтократка, поÑетил и опиÑал плачевното ÑÑŠÑтоÑние на нÑколко от общо Ñтотината Ñела, поÑтрадали от кървавите размирици през пролетта на 1876 г., между които и опуÑтошеното Ñело Батак. ТекÑтовете на МакГахан правÑÑ‚ впечатление не Ñамо Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ†Ð¸Ð·Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ опиÑание на фактите, а и ÑÑŠÑ Ñилно ÐµÐ¼Ð¾Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñи и образен език, който не Ñе опитва да прикрие проруÑкото наÑтроение на автора и изключително негативното му отношение към оÑманÑката държава и иÑлÑмÑката религиÑ. Поради Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñки интереÑ, през Ñептември на Ñъщата година първите оÑем репортажа на МакГахан били публикувани, заедно Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ»Ð°Ð´ на американÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñул в ИÑтанбул Юджийн Скайлер, в отделна книга и непоÑредÑтвено Ñлед това били преведени на редица чужди езици. ЕдинÑтвено българÑкиÑÑ‚ превод на Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñтвен глава Стефан Стамболов, който междувпрочем Ñе оÑновава на руÑкото издание от 1877 г. и включва вÑичките 14 кореÑпонденции на МакГахан, бил публикуван през 1880 г. ÑÑŠÑ Ñпециалната подкрепа на Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¼Ñƒ Ñъратник от въÑтаничеÑките години Захарий СтоÑнов като ÑпомощеÑтвовател за 130 екземплÑра.
По-малко извеÑтни Ñа може би Ñледните факти: Още преди поÑледвалата руÑко-оÑманÑка война (1877/78) и Ñъздаването на българÑката национална държава зловещите ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Батак били толкова бързо забравени, колкото бързо Ñтанали и извеÑтни, за да Ñе превърнат едва 16 години по-къÑно в централен обект на българÑкото общеÑтвено внимание. От 1876 до 1892 г. единÑтвените ÑвидетелÑтва за кървавата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Батак Ñа двете извеÑтни Ñнимки на пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„ от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели Ñлед клането батачани и на баташката църква ÑÑŠÑ Ñмъртни оÑтанки, и двете от 1878 г., както и СтамболовиÑÑ‚ превод от 1880 г. Ð’ 1892 г. изведнъж Ñе поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ на една огромна литературна и образна Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° тема Батак, коÑто продължава и до днеÑ. Така например през 1892 г. излизат от печат третата чаÑÑ‚ на „ЗапиÑките по българÑките въÑтаниÑ‛ на Захарий СтоÑнов, чиито поÑледни трийÑетина Ñтраници Ñа поÑветени на въÑтанието и клането в Батак, както и разказът на очевидеца Бойчо „ВъÑтанието и клането в Батак‛. Също така през 1892 г. е публикуван и природо-туриÑтичеÑкиÑÑ‚ наръчник за начинаещи патриоти „В недрата на Родопите‛ от Иван Вазов, в който народниÑÑ‚ поет обширно Ñе занимава Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ значение на клането в Батак като българÑки Ð¥Ð¸Ð¾Ñ Ð¸ в заключение на което патетично опиÑва монументалната картина на полÑка Ðнтони ПиотровÑки „Баташкото клане‛, риÑувана през 1892 г. и изложена на първото българÑко национално изложение в Пловдив, Ñъщо през 1892 г.
Ðо целта на наÑтоÑщата ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ñе ÑÑŠÑтои по-малко в това да изреди деÑетките примери за това календарно-тематично Ñъвпадение, а най-вече да надникне зад причините, породили Ñъдбовното вторачване не например в трагедиите на Ñелата Ветрен, БреÑтовица, КозарÑко, ДребÑко, Станица, Царово, БанÑ, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, БÑга, Ðкънджи, Попенци, Кула, ЛеÑичево, ЛÑхово и на още около 80 други Ñелища, а Ñамо и единÑтвено в тази на Батак.
ÐвтобиографиÑта на ÑÐ¿Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ñки живопиÑец, чиÑто картина „Баташкото клане‛ Ð´Ð½ÐµÑ Ñе намира в депото на ÐГЧИ в СофиÑ, Ñъдържа любопитна Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° причините, породили еуфориÑта около Батак. Преди да Ñе занимаем Ñ Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ нека хвърлим един поглед на картината 1. Ðа Ð½ÐµÑ ÐŸÐ¸Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²Ñки е изобразил момента Ñлед клането. Ðа фона на Ð½Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ±Ð¾Ñвод пламъците на горÑщи къщи обгръщат Ñцената Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð° Ñветлина. Главното дейÑтвие Ñе разиграва на Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река, делÑща композициÑта по диагонал. Ðа брега около мъртвите тела на млади жени Ñа наÑÑдÑли група мъже, докато две жени в Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ ÑŠÐ³ÑŠÐ» на картината претърÑват куп дрехи за ценноÑти. ТÑÑ… ПиотровÑки е характеризирал чрез кърпи, покриващи главата и лицето и оÑтавÑщи Ñамо един процеп за очите, очевидно като мюÑюлманки. По ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ художникът е поÑтъпил и Ñ Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð±ÑƒÑ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ определение на мъжете, изобразÑвайки ги Ñ Ñ‡Ð°Ð»Ð¼Ð¸ и феÑове. За разлика от диференцираното етнографÑко изображение на героите в тази чаÑÑ‚ на картината, коÑто ÑÑкаш е прецизно изÑледване на модните Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите през XIX в., жертвите в дÑÑната чаÑÑ‚ на картината не притежават никакви религозни, етничеÑки или други признаци на идентичноÑÑ‚. Техните похотливо оголени тела ноÑÑÑ‚ единÑтвено признака на ÑекÑуално наÑилие, което очевидно е предшеÑтвало Ñмъртта им. За разлика от характериÑтиката на мюÑюлманÑката група, ролÑта на женÑките тела – вÑичките млади, краÑиви и белокожи – е обобщена и идеализирана. Те образуват Ñимволичната чаÑÑ‚ на художеÑтвената концепциÑ, коÑто е оÑнована на антитезата: похитители, мюÑюлмани, мъже – жертви, хриÑтиÑнки, жени.
Ð’ биографиÑта Ñи, завършена през 1911 г., ПиотровÑки пише, че нариÑувал картината, Ñлед като прочел опиÑанието на клането в Батак в „ЗапиÑките‛ на Захарий СтоÑнов. Ето защо в българÑката изкуÑтвоведчеÑка литература произведението Ñе оценÑва най-вече като „ценен образен документ‛. И дейÑтвително СтоÑнов завършва ÐµÐ¿Ð¾Ñ…Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° българÑката Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки очерк от приблизително хилÑда Ñтраници Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñанието на героичната отбрана и кървавата трагедиÑта на батачани. Ðо за Ñъжаление „ЗапиÑките‛ – както от Ñъдържателна, така и от хронологичеÑка гледна точка – не Ñа могли да поÑлужат като иÑторико-литературен извор за ПиотровÑки, тъй като те разглеждат оÑновно героичната отбрана на Батак и Ñмелата борба на българите, които проливат кръвта Ñи за Ñвободата на народа. Ðикъде СтоÑнов не говори за невинно изклани или изнаÑилени баташки жени, а по-Ñкоро грижливо Ð·Ð°Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð°, за разлика от картината, коÑто предполага точно обратната интерпретациÑ. Другата и много по-решаваща причина, говореща против твърдението на ПиотровÑки, е фактът, че първото издание на „ЗапиÑките‛ е било публикувано в три чаÑти. Първата чаÑÑ‚, поÑветена на въÑтанието в ЕÑки Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð‘Ð°Ñ‚Ð°Ðº не Ñе Ñпоменава нито веднъж. Втората чаÑÑ‚ излиза от печат през 1887 г. и опиÑва подготовката и протичането на априлÑкото въÑтание, като в Ð½ÐµÑ Ð‘Ð°Ñ‚Ð°Ðº Ñе Ñпоменава в едно единÑтвено изречение. Ртретата, коÑто завършва Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñанието на Ñлучилото Ñе през 1876 г. в Батак на около тридеÑет Ñтраници, излиза през ноември 1892 г. Ðо как „ЗапиÑките‛ Ñа могли да поÑлужат на ПиотровÑки като литературен образец, когато картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през авгуÑÑ‚, Ñ‚. е. три меÑеца преди нейниÑÑ‚ „първоизвор‛ да бъде издаден?
Ðе бих поÑтавÑла данните в автобиографиÑта на ПиотровÑки под радикално Ñъмнение, но имайки предвид, че Ñ‚Ñ Ðµ напиÑана 20 години Ñлед Ñъздаването на картината, е напълно възможно хронологичеÑката поÑледователноÑÑ‚ на Ñпомените, оÑобенно на ÑобÑтвените Ñпомени, да е била поразмеÑтена в Ñветлината на наÑтоÑщето. С това Ñи твърдение ПиотровÑки обаче ни поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ два проблема: Защо художникът назовава „ЗапиÑките‛ на СтоÑнов като извор за картината Ñи, Ñлед като очевидно не Ñа били такъв? И кой е ÑъщинÑкиÑÑ‚ му извор?
Ще Ñе Ñпра първо на поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. ÐÑма Ñъмнение, че в оÑновата на картината лежи репортажът на МакГахан от 2 авгуÑÑ‚ 1876 г., Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ПиотровÑки – владеещ между другото и немÑки и френÑки – е имал възможноÑÑ‚ да Ñе запознае на поне нÑколко езика. Привеждането на нÑколко цитата от Ð½ÐµÑ Ñа доÑтатъчни, за да потвърдÑÑ‚ този факт: Първите мъртви тела, на които МакГахан Ñе натъкнал в Батак, били изключително на жени, повечето от Ñ‚ÑÑ… обезглавени. Ð’Ñички женÑки тела били Ñъблечени по риза, „за да бъдат претърÑени за пари или ÑƒÐºÑ€Ð°ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ да бъдат оÑквернени" 2. По-нататък МакГахан пише: „Ðа брега на малката река, коÑто тече през Ñелото, Ñе намира една дъÑкорезница – нейниÑÑ‚ воденичен механизъм е пълен Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð²Ðµ, които плуват във водата. Също и двата брÑга били покрити от мъже, жени и деца, преди да ги отвлече пълноводната река." За зверÑтвата в Батак МакГахан обвинÑва нередовните оÑманÑки войÑки: „Ðе черкезите, както Ñе ÑмÑташе, Ñа извършили тази каÑапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турÑки Ñела‛. Ð’ репортажа на МакГахан вÑъщноÑÑ‚ фигурира предварително вÑичко онова, което ПиотровÑки по-къÑно е превел в образен вид – „купът‛ от женÑки тела, вÑички Ñъблечени по риза, нÑкои от Ñ‚ÑÑ… обезглавени, както Ñе вижда в Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑен ъгъл на платното, бреговете покрай реката покрити Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð²Ðµ и техните главорези, нередовните башибозуци от околните Ñела.
Ðо щом МакГахан е очевидниÑÑ‚ извор на ПиотровÑки, защо той назовава Захарий СтоÑнов като автор на Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÑ€Ð°Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ñи образец? От автобиографиÑта на ПиотровÑки разбираме, че Ñлед като уж Ñе вдъхновил за картината Ñи, прочитайки „ЗапиÑките‛, художникът отишъл Ñпециално в Батак, при това придружен от нÑкой Ñи пловдивÑки фотограф на име Кера. "Четейки иÑториÑта на българÑкото въÑтание, – пише ПиотровÑки – напиÑана от СтоÑнов, Ñрещнах опиÑанието на клането в Батак. Реших да нариÑувам картина. За тази цел заминах за Филипопол, оттам взех ÑÑŠÑ Ñебе Ñи фотографа Кера – грък, и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ потеглихме за Батак." 3 По-нататък узнаваме интереÑни подробноÑти и за художеÑтвената ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ Ð½Ð° ПиотровÑки. "За целта на нашето приÑтигане, Ñ‚. е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателÑтва за клането, ни бе обещана пълна подкрепа. ÐÑколко по-млади хора бÑха изпратени до околните помашки Ñелца да докарат най-Ñвирепите колÑчи от 1876 г. След нÑколко чаÑа приÑтигнаха на магарета или малки кончета над деÑетина от Ñ‚ÑÑ…. БÑха облечени по турÑки, доÑта окъÑани и мръÑни. Ðаправихме нÑколко, 15-16 Ñнимки, в това чиÑло и на църквата, в коÑто и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð»ÐµÐ¶Ð°Ñ‚ коÑтите на множеÑтво избити. ИнÑценирахме Ñцената на клането при училището. ХриÑтиÑните наклÑкаха, ÑкръÑтиха ръцете Ñи, а помаците, навили ръкавите на Ñвоите турÑки дрехи, ÑтоÑха разкрачени, държейки в ръце Ñтагани, кинжали и Ñаби. ÐÑкои дори Ñе Ñтараеха да придадат жеÑток израз на лицата Ñи. Струваше ми Ñе, че наиÑтина вÑеки момент ще Ñе пролее кръв. Върнах Ñе в Краков Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð»Ð¸ за картината и Ñлед нÑколко меÑеца изпратих картината Ñи ‚Баташкото клане‘ за Филипопол на българÑкото национално изложение."
Още преди да прочета автобиографиÑта на ПиотровÑки, поÑетих иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ в Батак, чиÑто екÑÐ¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² голÑмата Ñи чаÑÑ‚ е поÑветена на въÑтанието и клането, ÑÑкаш преди и Ñлед него Ñелището не е имало иÑториÑ. Музейната концепциÑ, датираща от 1976 г., в ÑъщноÑтта Ñи предÑтавлÑва безкраен колаж от образи под формата на черно-бели репродукции на фотографии и картини от вÑÑкакъв род и време, Ñред които и вече познатата картина на ПиотровÑки. Измежду Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ñнимков материал Ñе намират и интереÑни от художеÑтвена гледна точка мотиви на пощенÑки картички, които Ñа били отпечатвани в големи тиражи, за да популÑризират името на Ñелището, Ñвързано ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð¾Ð²ÐµÑ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ клане. Една от Ñ‚ÑÑ… показва вътрешноÑтта на църквата „Св. ÐеделÑ‛. Ðа мÑÑтото на иконоÑтаÑа Ñе намира голÑм шкаф, зад чийто витрини Ñе виждат множеÑтво наредени грижливо черепи. Пред витрините е подреден натюрморт от рода на клаÑичеÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ð°Ñ, около който ÑедÑÑ‚ две забрадени жени. Ðад така изкуÑно аранжираните коÑти Ñе намира табло, на което Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸ коÑти е напиÑано: „ОÑтанки от 1876 г.‛ С малки Ð¸Ð·Ð¼ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² мотивите, но вÑе така Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ табло, картичките Ñа Ñе произвеждали до 40-те години на XX век, като на една от къÑните и може би най-извеÑтни картички възраÑтна жена облечена в черно е Ñеднала пред входа на църквата и е заобиколена от множеÑтво човешки черепи. Според колективната памет жената на Ñнимката е Марга Горанова – Ñъпруга на Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð²Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° баташките въÑтаници Петър Горанов. Роднини, близки и приÑтели изпращали картичките, на чийто гръб винаги пише „Спомен от Батак‛, към вÑички краища на БългариÑ. 4
Ðо две фотографии в Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð¾Ñобено привличат вниманието. Едната, коÑто много ме впечатли, тъй като ми предоÑтави възможноÑтта за първи път да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð°Ð²Ñ‚ÐµÐ½Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð° Ñнимка на проÑловутите Ñ Ð¶ÐµÑтокоÑтта Ñи башибозуци, показва единадеÑет мъже Ñ Ñ‡Ð°Ð»Ð¼Ð¸ и две фланкиращи ги мулета и ноÑи краткото заглавие „Башибозуци от ДоÑпатÑко". За Ñъжаление поÑетителÑÑ‚ не узнава нито името на автора, нито годината на Ñъздаването й. Другата Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·Ñва вътрешноÑтта на църква, на чийто под Ñред множеÑтво тленни оÑтанки коленичи женÑка фигура. Ð’ дъното на помещението до иконоÑтаÑа Ñе намира младо момче, зареÑло поглед в проÑтранÑтвото, а влÑво пред един от Ñтълбовете на арката Ñе намират други три женÑки фигури. ФотографиÑта ноÑи заглавието „ИÑторичеÑката църква в Батак Ñлед ÐприлÑкото въÑтание‛. Кога по-конкретно Ñлед въÑтанието е направена и от кого, поÑетителÑÑ‚ и в този Ñлучай за Ñъжаление не узнава. За щаÑтие обаче Ñъщата Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñе намира и в църквата в Батак, коÑто е Ñъщевременно и музей. Там Ñ‚Ñ Ð½Ð¾Ñи подобно заглавие, но този път е назован и авторът – Димитър Кавра, както и годината на нейното Ñъздаване – 1878. Покрай тези Ñнимки Ñи Ñпомних и за може би най-извеÑтната от Батак, коÑто е репродуцирана Ñтотици пъти в иÑторичеÑки трудове или фотографÑки албуми, поÑветени на априлÑкото въÑтание. Ðай-чеÑто Ñ‚Ñ Ð½Ð¾Ñи заглавието „Оцелели Ñлед клането батачани през 1878‛ и Ñъщо Ñе припиÑва на Димитър Кавра. Ðа Ð½ÐµÑ Ñе виждат около 50-тина мъже, жени, деца и Ñтарци пред училищната Ñграда, финанÑирана от Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¾Ð½Ð´ на Лейди Странгфорд и поÑтроена по плановете на протеÑтантÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñионер Ð”Ð¶ÐµÐ¹Ð¼Ñ ÐšÐ»Ð°Ñ€Ðº през 1877 г. на мÑÑтото на опожареното през 1876 г. училище.
От изложеното дотук Ñтава ÑÑно, че между 1878 и 1892 г. двама пловдивÑки фотографи на име Кавра и Кера, и двамата от гръцки произход, Ñа Ñнимали в Батак, като Кера е бил ангажиран от ПиотровÑки, докато Кавра Ñвно е дейÑтвал на ÑобÑтвени начала. Отново прави впечатление Ñъвпадението, но този път не Ñамо в Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ, в меÑтожителÑтвото, както и в етничеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на фотографите, а и в буквите, от които Ñе ÑÑŠÑтоÑÑ‚ двете имена. През Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº период в Пловдив Ñа региÑтрирани три фотографÑки ателиета – на братÑта Кацарови, на Георги Данчов и на Димитър Кавра. Това води до извода, че и този път паметта на ПиотровÑки е изневерила, Ñ‚. е. че в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° една и Ñъща личноÑÑ‚, чието коректно име е на най-извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° времето Ñи пловдивÑки фотограф – Димитър Кавра. Ðо щом Кавра е Ñнимал два пъти в Батак в разÑтоÑние на деÑетина години и Ñнимките му от 1878 г. Ñа запазени до днеÑ, то тогава къде Ñе намират онези, които е направил по-къÑно под ръководÑтвото на ПиотровÑки? Ð’ архивите на художника в Краков и Варшава за Ñъжаление до този момент не Ñа открити опиÑаните от ПиотровÑки Ñнимки. Ето защо Ñе налага да Ñе задоволим Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾, което имаме и да разгледаме например Ñнимката на оцелелите Ñлед клането батачани по-подробно. ÐÑкаква що годе подредба на хората, изобразени на неÑ, не Ñе забелÑзва. Доколкото позволÑва качеÑтвото на репродукциÑта, можем единÑтвено да разпознаем множеÑтво деца в най-различни пози на преден план, зад Ñ‚ÑÑ… мъже на различна възраÑÑ‚, както и нÑколко жени ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð´ÐºÐ¸, типични за онова време. ОÑвен тези жени, в лÑвата чаÑÑ‚ на Ñнимката Ñе виждат други забрадени женÑки фигури, ÑедÑщи до едно легнало пред Ñ‚ÑÑ… по корем момченце. Тази твърде неподредена подредба за една групова Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да Ñе тълкува като знак за това, че хората Ñа Ñнимани в момент на заемане на меÑтата Ñи, поÑочени им от фотографа Кавра. Ðо точно тази неподреденоÑÑ‚ издава нещо друго и то е еÑтеÑтвото на терена, върху който Ñа Ñтъпили хората. Ðко наблюдаваме покачването и Ñнишаването на общиÑÑ‚ Ñилует на групата, то Ñ‚Ñ Ñвно Ñе намира върху доÑта неравна меÑтноÑÑ‚, притежаваща Ñпад от лÑво на дÑÑно, като в ниÑката Ñи чаÑÑ‚ завършва на брега на река. От реката Ñе вижда Ñамо малка чаÑÑ‚, защото е Ñкрита зад фигурите, но нейното логично продължение в перÑпектива би делÑло Ñнимката по диагонал. ОÑвен това на Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ñ‡Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñе отÑрещен брÑг, който ÑÑно Ñе вижда в дÑÑната чаÑÑ‚ на Ñнимката, Ñе разпознават нÑколко дървени колиби.
Едно Ñравнение на Ñнимката Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° на ПиотровÑки показва, че двете притежават поразÑваща прилика. И двете имат идентични композиционни поÑтройки. ОÑновното дейÑтвие и в двата ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñе разиграва на Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река, като Ñилуетите на двете групи Ñъответно показват Ñпад отлÑво надÑÑно по поÑока на реката. Дървените колиби на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг – на Ñнимката вÑе още непокътнати – на картината вече горÑÑ‚. Могат да бъдат поÑочени и други паралели, като например двете забрадени жени в Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð»Ñв план, подпрели глави на ръцете Ñи – на Ñнимката те Ñа вÑе още ÑелÑнки без определени белези на идентичноÑÑ‚, на платното ПиотровÑки е направил от Ñ‚ÑÑ… жени Ñ Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñко вероизповедание. Ðо за да не оÑтане изложението ми проÑто ÑпекулациÑ, бих иÑкала да обърна внимание на един интереÑен детайл. Ð’ деÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на Ñнимката една фигура прави оÑобено впечатление не Ñамо защото е отделена от групата. Ðай-вероÑтно това е мъж, който е подпрÑл дÑÑната Ñи ръка върху деÑÐ½Ð¸Ñ Ñи крак и в Ð½ÐµÑ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸ продълговат предмет Ñ Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð° на Ñтаган или меч. Той е опрÑл оръжието Ñи на нещо като дръвник, а лÑвата Ñи ръка е подпрÑл на кръÑта. Ръкавите му Ñа запретнати, а на главата Ñи ноÑи чалма. Пред мъжа Ñ Ñтагана и чалмата е коленичило момче, а негови връÑтници ÑÑкаш чакат реда Ñи. Ðо какво Ñ‚ÑŠÑ€Ñи един мъж Ñ Ñ‡Ð°Ð»Ð¼Ð° и положен на дръвник Ñтаган при оцелелите батачани през 1878 г.?
От опиÑаното Ñтава доÑтатъчно ÑÑно, че фотографиÑта е плод на онази инÑценировка на клането пред училището, коÑто ПиотровÑки е опиÑал в автобиографиÑта Ñи. Това означава Ñъщо, че Ñнимката не е правена през 1878 г., а – както ПиотровÑки пише – много по-къÑно, Ñ‚. е. нÑколко меÑеца преди изложението в Пловдив. Следователно Ñред Ñниманите хора би могло да има Ñамо малцина дейÑтвително оцелели от клането батачани. Поне една трета от Ñ‚ÑÑ… дори не Ñа били родени през 1876 г. Също и анонимната Ñнимка на башибозуците в Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð½Ð°Ð¹-вероÑтно не показва кръвожадни колÑчи, а фотографирани от Кавра помаци, които, както Ñи ÑпомнÑме, ПиотровÑки извикал за ÑвоÑта цел в Батак. Ðко ÑъпоÑтавим и тази Ñнимка Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°, то ще уÑтановим, че клекналиÑÑ‚ в Ñредата й Ñнажен млад помак, който държи дълъг меч, е огледалниÑÑ‚ прототип на художника за ÐºÐ»ÐµÐºÐ½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð² Ñредата на композициÑта му башибозук, в чиÑто лÑва ръка ПиотровÑки вмеÑто меча е изобразил цигара.
Ð’ заключение можем ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не ÑъщеÑтвуват. Как така обаче тъкмо тези фотографии, които вÑъщноÑÑ‚ Ñа една (къÑна) художеÑтвена конÑтрукциÑ, Ñе предÑтавÑÑ‚ като автентични образни ÑвидетелÑтва за злочеÑтата Ñъдба на българÑката Голгота в официална музейна екÑпозициÑ, както и в Ñериозни научни трудове?
Ð’ ÑвоÑта Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ въпроÑа за ÑъщноÑтта на нациÑта френÑкиÑÑ‚ иÑторик ЕрнеÑÑ‚ Ренан твърди, че забравата, или по-точно иÑторичеÑката заблуда е играела важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ конÑтруирането на вÑÑка нациÑ. СъщноÑтта на една Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñпоред Ренан Ñе ÑÑŠÑтои в това, че вÑички имат много общо, но и че Ñа забравили много неща. Ð’ заключение ще Ñе опитам да припомнÑ, как е било Ñложено началото на мита за Батак и да Ð¿Ð¾Ð´Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ чаÑти на пъзела от пиÑмени и образни творби в една цÑлоÑтна картина. И по този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ намираме интереÑни данни в автобиографиÑта на ПиотровÑки. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ…ÑƒÐ´Ð¾Ð¶Ð½Ð¸ÐºÑŠÑ‚ Ñпоменава, че по време на Ñвоето пътуване за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· пролетта на 1889 година Ñе е запознал Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтен българÑки политик на име Захарий СтоÑнов. По време на пътуването двамата мъже Ñа имали доÑтатъчно време да обменÑÑ‚ миÑли. Така например СтоÑнов е имал възможноÑÑ‚ да направи впечатление на чужденеца като автор на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ¿Ð¾Ñ Ð½Ð° българÑката Ñъпротива. От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана ПиотровÑки най-вероÑтно е проÑвил учудване, узнавайки за маÑово Ñъпротивили Ñе българи през 1876 г., тъй като подобни ÑвидетелÑтва не е намерил нито във вÑеизвеÑтните репортажи на МакГахан, нито в доклада на Скайлер. При МакГахан ПиотровÑки е можел да прочете например Ñледното: "ВмеÑто диваци, както ние миÑлехме, тези българи вÑъщноÑÑ‚ Ñа един цивилизован, мирен народец и що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ въÑтанието, то дейÑтвително в 3-4 Ñела е имало Ñлаб опит за такова, но не и в Батак, и по нищо не личи тук да е убит даже и един турчин. Също и турÑките Ñлужби не твърдÑÑ‚ подобно нещо, нито пък жителите му, че Ñа оказвали каквато и да било Ñъпротива." 5 Ð’ потвърждение на Ñвоето учудване отноÑно твърдението на СтоÑнов, ПиотровÑки е дал за пример опиÑаните от МакГахан маÑови погроми и оÑобено придобилото чрез неговото покъртително опиÑание извеÑтноÑÑ‚ Ñело Батак, причините за които Скайлер недвуÑмиÑлено е назовал като „маÑово въÑтание на мохамеданите‛. ПрипомнÑнето на ПиотровÑки за невинно изкланите от въÑтанали мохамедани ÑелÑни на Батак Ñвно твърде е подразнило СтоÑнов, който, както е извеÑтно, не Ñамо не пропуÑка нито една възможноÑÑ‚ да Ñе изказва злоÑтно против чужденци и най-вече Ñрещу МакГахан 6, и чиито „ЗапиÑки‛ в този момент били поÑтавени под Ñъмнение от добре информиран чужденец. Колко голÑмо е било негодуванието на СтоÑнов можем да Ñи предÑтавим, като Ñи припомним, че в „ЗапиÑките‛ авторът Ñи отрежда една от четирите главни роли измежду апоÑтолите на Ñвободата – Ñред които и Стамболов –, а една от второÑтепенните роли на нÑкой Ñи Петър Горанов като главен въÑтаник в Батак. (По това време Горанов е окръжен управител на Пазарджик и предÑтавител в Ðародното Ñъбрание, СтоÑнов е негов предÑедател, а Стамболов е държавен глава.)
ДиÑкуÑиÑта ÑÑŠÑ Ð¡Ñ‚Ð¾Ñнов Ñвно оÑобено е разпалила любопитÑтвото на ПиотровÑки отноÑно Батак и в този ÑмиÑъл СтоÑнов може дейÑтвително да бъде ÑмÑтан за поÑредÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ð¾Ð´ за картината. Преди да направи картината Ñи обаче, ПиотровÑки - като типичен предÑтавител на епохата Ñи, в коÑто иÑториÑта отдавна вече е Ñтанала религиÑ, - е иÑкал Ñам да Ñе увери в нейната иÑтина, като отиде лично в Батак и на мÑÑто говори Ñ Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира иÑторичеÑката иÑтина ÑÑŠÑ Ñамата Ð¼ÐµÐ´Ð¸Ñ Ð½Ð° обективноÑтта – фотографиÑта. Ð’ Батак ПиотровÑки е Ñрещнал обикновено и в голÑмата Ñи чаÑÑ‚ неграмотно ÑелÑко наÑеление, живеещо в традиционно-патриархални уÑловиÑ. И макар ÑелÑните вÑе още да не Ñа разполагали Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð°Ñ‚Ð¾ и да била заучена хомогенно-колективна памет, Ñвно никой от Ñ‚ÑÑ… не е могъл да Ñи Ñпомни за въÑтание. ЕдинÑтвеното, което Ñа могли да Ñи ÑпомнÑÑ‚ батачани, е било бÑгÑтвото на Петър Горанов заедно Ñ Ñ†Ñлото му ÑемейÑтво от Ñелото още преди обÑадата на оÑманÑките войÑки – неговото забъркване в Ñъмнителните за оÑманÑката влаÑÑ‚ патриотични кръжоци е било дейÑтвителната причина за разорÑването на Батак. Очевидецът Бойчо пише: „През нощта Горанов Ñ Ð¿ÐµÑ‰ÐµÑ€Ñките първенци Ñполучили да излÑзат изпомежду неприÑтелÑките позиции и проводили Джуркова да извеÑти на оÑтаналите да излÑзат от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. С Джуркова Ñе решили да излÑзат Ñамо нÑколко жени, между които и ÑемейÑтвото на Горанова.‛ Ðека припомнÑ, че зад името Бойчо Ñе крие не нÑкой друг, а 19-годишниÑÑ‚ по онова време Ðнгел Горанов, Ñин на Петър Горанов, факт, който обÑÑнÑва не Ñамо необходимоÑтта от пÑевдоним, а и неÑÑŠÑтоÑтелноÑтта на очевидÑтвото на автора, което пък от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана Ñеди в оÑновата на СтоÑÐ½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð· за Батак и на вÑички Ñледващи научни изÑледваниÑ.
Разказите на батачани затвърдили мнението на ПиотровÑки за Ñлучилото Ñе в Батак, недвуÑмиÑлено изразено не Ñамо в автобиографиÑта, а Ñъщо и във фотографиите и поÑледвалата ги картина. При това ролÑта на фотографиите е оÑобено важна, имайки предвид, че за инÑценирането им е било ангажирано цÑлото баташко наÑеление от 1000-1500 души, както пише ПиотровÑки. С Ñ‚ÑÑ… художникът, макар и неволно, е поÑтавил не Ñамо началото на меÑтната колективна памет, но е определил и нейната форма. ОÑобена Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° това е изиграла Ñниманата от Кавра църква ÑÑŠÑ Ñмъртни оÑтанки, като и в този Ñлучай не бива да забравÑме, че и тази Ñнимка не е автентичен документ, а продукт на режиÑьорÑкото майÑторÑтво на ПиотровÑки. За това говори не Ñамо еÑтетичеÑката Ñтруктура на композициÑта, в коÑто перÑонажите Ñа подредени в клаÑичеÑката триъгълна форма, тъй приÑтна за западното визуално възприÑтие, а най-вече покритиÑÑ‚ Ñ ÐºÐ¾Ñти под. 7 Тъй като фотографиÑта е правена през пролетта на 1889 г. (а не през 1892 г., както ни уверÑва ПиотровÑки, обърквайки за пореден път датите), Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе запитаме, защо Ñтрого религиозните жители на Батак Ñа оÑтавили в продължение на тринадеÑет години Ñмъртните оÑтанки на нÑкогашните Ñи роднини, ÑÑŠÑеди и познати непогребани в Ñ‚Ð°Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð°. МиÑлÑ, че причината за това не е в липÑата на пиетет у батачани, а във въображението на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ ÐŸÐ¸Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²Ñки, който за ÑвоÑта инÑценировка най-вероÑтно е използвал автентичен материал от коÑтницата на църквата. С това художникът не Ñамо е (ре)активирал Ñпомена на батачани, фокуÑирайки го върху клането, а го е наÑочил в точно определена поÑока. ВмеÑто да продължат да потиÑкат болезнената травма от наÑилÑтвената загуба на около 1600 Ñвои ÑÑŠÑелÑни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им Ñмъртни оÑтанки. Какво огромно впечатление Ñа направили на батачани извадените на бÑл ÑвÑÑ‚ в църквата коÑти, показват мотивите на пощенÑките картички. ЕдинÑтвената разлика между Ñ‚ÑÑ… и фотографиÑта на ПиотровÑки/Кавра Ñе изразÑва в „проÑтоватата‛ им Ñимволика и прилежната подреденоÑÑ‚ на коÑтите, преди това тъй „иÑтинÑки‛ разхвърлени от художника. Тази художеÑтвена ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ Ñе е хареÑала най-вече на Ñем. Горанови, давайки им възможноÑтта в иÑтинÑкиÑÑ‚ ÑмиÑъл на думата да вградÑÑ‚ най-поÑле и образа на майката в Ñемейната верÑÐ¸Ñ Ð·Ð° Ñлучилото Ñе в Батак, умело разпроÑтранÑвана не Ñамо чрез хрониката, а от тук нататък и под формата на пощенÑка картичка.
Ðо вторачването на ПиотровÑки в Батак е предизвикало и незабавно контра-вторачване, заÑÑгайки Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ една твърде болезнена тема в Ð°ÐºÑ‚ÑƒÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾-политичеÑки диÑкурÑ. То било формулирано най-вече от Ñтрана на патриотично наÑтроените политичеÑки кръгове и Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ формата на иÑторичеÑки очерци, хроники на очевидци, театрални поÑтановки и Ñ‚. н. на тема, интереÑуваща до този момент един-единÑтвен човек, и то чужденец. Само в Ñветлината на така ÑÐºÐ¸Ñ†Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚ Ñтава ÑÑно, защо например поÑледната чаÑÑ‚ на „ЗапиÑките‛, както от ÑтилиÑтична, така и от тематична гледна точка, не ÑъответÑтва на цÑлоÑтната ÐºÐ¾Ð½Ñ†ÐµÐ¿Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° произведението, и защо Ñе занимава изобщо Ñ â€žÐ½ÐµÐ³ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾â€› за Ð¶Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° българÑки героизъм СтоÑнов минало на Батак. Тази чаÑÑ‚ е вÑъщноÑÑ‚ директниÑÑ‚ отговор на образната Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð¿Ñ€ÐµÑ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ПиотровÑки и неговата художеÑтвенна ÑтратегиÑ, ÑътворÑвайки от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð· на храброто и Ñмело баташко наÑеление, наÑитена Ñ Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´ за „ЗапиÑките‛ до този момент ултранационалиÑтичен тон. Ðареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, Ñ‚. е. онези „3-4 Ñела‛, в които Ñпоред МакГахан е имало Ñлаб опит за непокорÑтво Ñрещу официалната влаÑÑ‚, СтоÑнов не Ñамо разширÑва териториÑта на героичната национална Ñ‚Ð¾Ð¿Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ доказателÑтво за верÑиÑта (Ñи) за маÑово въÑтание, а най-вече легитимира за пореден път правото Ñи на политичеÑки поÑÑ‚. Причините за напиÑването на „ВъÑтанието и клането в Батак‛ от Бойчо, Ð°Ð»Ð¸Ð°Ñ Ðнгел П. Горанов, не Ñа различни. Можем да Ñи предÑтавим, колко неудобно е било поÑещението на ПиотровÑки в Батак за Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» на Пазарджик, щом Ñинът Ñе е обÑвил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой. Още много подобни примери биха могли да Ñе назоват, като най-ранниÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… датира от 1891 г. – тетралната пиеÑа на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð¨Ð¾Ð¿Ð¾Ð² „Баташко-то клание‛, но показателно е, че вÑички те Ñе поÑвÑват Ñлед 1889 г.
ДругоÑче формулирано – Ñ Ð¿Ð¾Ñещението на ПиотровÑки в Батак през 1889 г. започва една ожеÑточена надпревара за „влаÑтта‛ над интерпретациÑта на баташката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ над колективната предÑтава за неÑ. Ð’ този двубой вÑъщноÑÑ‚ най-малко е Ñтавало Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Батак Ñам по Ñебе Ñи, а за едно Ñъбитие, инÑтрументализирано за лични цели, като на ПиотровÑки то е предоÑтавило чудеÑната възможноÑÑ‚ да Ñе превърне в един полÑки Дьолакроа чрез художеÑтвеното олицетворÑване на българÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ð°Ð½Ñ‚ на Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚ за клането на оÑтров ХиоÑ, произлÑзъл от четката на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ñ„Ñ€Ð°Ð½Ñ†ÑƒÐ·Ð¸Ð½. Ðко ПиотровÑки беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик (да не Ñе бърка Ñ Ð¢Ð°Ñ‚Ð°Ñ€ Пазарджик, Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Пазарджик), първото Ñело, чиÑто злочеÑта Ñъдба МакГахан опиÑва нашироко в кървави багри, то Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ би щÑхме да говорим вмеÑто за „забатачен‛ за „запазарджичен‛. Ðо както и да е, официално двубоÑÑ‚, както е извеÑтно, бил Ñпечелен от СтоÑнов и неговите привърженици. Когато ПиотровÑки е пиÑал Ñвоите Ñпомени през 1911 г., СтоÑнов вече отдавна е бил приет в пантеона на националните герои на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ а неговите „ЗапиÑки‛ Ñа Ñе ÑмÑтали за автентична хроника на българÑки въÑтаниÑ, факт, който Ñвно и ПиотровÑки вече не е поÑтавÑл под Ñъмнение. МакГахан, както знаем, показателно беше реабилитиран едва Ñтотина години по-къÑно, когато на площада в Батак му бе издигнат Ñкромен паметник.
Та нека Ñе върнем най-поÑле на въпроÑа: защо ПиотровÑки Ñе позовава на СтоÑнов, а не на МакГахан? Можем да го формулираме иначе: Защо да Ñе увековечаваш до един губещ, Ñлед като може и до един печеливш? Ðо че Ñпоменаването на „победителÑ‛ СтоÑнов вмеÑто „победениÑ‛ МакГахан в мемоарите на ПиотровÑки за Ñъжаление не е помогнало за популÑризирането на картината, показва фактът, че в 1913 година „Баташкото клане‛ било отÑтранено от екÑпозициÑ, заÑÑгайки в този момент друга болезнена тема в националниÑÑ‚ диÑÐºÑƒÑ€Ñ â€“ проблема Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑката принадлежноÑÑ‚ на помашкото малцинÑтво. Ðо това е друга тема.
1 Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Ð’Ð¾Ð»Ñ Ð¡Ñ‚Ð¾Ð¹Ñ‡ÐµÐ²Ð°, замеÑтник директорка на ÐГЧИ, за предоÑтавената ми възможноÑÑ‚ да Ñе Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¾ Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°.
2 Този и вÑички Ñледващи цитати Ñа по английÑкото издание: The Turkish Atrocities in Bulgaria. Letters of the Special Commissioner of the Daily News. J. A. MacGahan, Esq., with an Introduction and Mr. Schuyler’s Preliminary Report, London 1876, в мой превод.
3 Цитатите Ñа по превода на Д. Г. Димитров в каталога на ÐГЧИ: Ðнтони ПиотровÑки. Свидетел и хроникьор на кнÑжеÑкото време, Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ 1996.
4 Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Екатерина Пейчинова, директорка на иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ в Батак, за ценните информации и неоценимата й помощ.
5 Под „3-4 Ñела‛ МакГахан има предвид Отлуккьой (Панагюрище), Ðврет Ðлан (Копривщица), Брацигово и Перущица.
6 ОÑобенно добър пример за това е предговорът към „ЗапиÑките‛.
7 Идеен кръÑтник и на тази Ñнимка е МакГахан, който опиÑва видÑното в църквата: „Това, което видÑхме (в църквата) беше ужаÑÑващо и ни позволи да хвърлим Ñамо един бърз поглед. Един голÑм куп човешки тела лежаха, разлагайки Ñе навред.‛