Tova e istinski pametnik. Zahari Stoianov Ðа Ð²Ð°Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ, по-Ñкоро предавайте вÑичкото оръжие — изревал лукавиÑÑ‚ Ðхмед аа и Ñкръцнал ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸ като тигър. — Още Ñмеете и да Ñе оправдавате!...
Ð’Ñеки от българите Ñе уÑетил вече какво ÑледÑтвие ще да излезе от Ñ‚Ñхната поÑтъпка — да Ñи предадат оръжието; те познали, че Ñмъртта ги чака вече, но било къÑно, БарутанлиÑта Ñе обърнал към Ñвоите башибозуци и дал заповед да Ñе отделÑÑ‚ 20—30 души и да отидат в Ñелото да претърÑÑÑ‚ добре за още оръжие. Ð¢Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð½Ð°Ð»Ð¸ безбоÑзнено към Ñелото, защото нÑмало вече от какво да Ñе боÑÑ‚, а иÑкали Ñамо да Ñе уверÑÑ‚ наздраво да не би българите да готвÑÑ‚ нÑÐºÐ¾Ñ Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ð¼Ð°, като Ñа предали Ñамо Ñтарите Ñи пушки. Заедно Ñ Ð±Ð°ÑˆÐ¸Ð±Ð¾Ð·ÑƒÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ бил изпратен Ñамо Ð. Кавлакът, а оÑтаналите пратеници били задържани от БарутанлиÑта като залог, докато Ñе върнат от Ñело живо и здраво неговите 20—30 души башибозуци. Ð¢Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните влезли преÑпокойно в Ñелото; но като не били още уверени в Ñъвършеното предаванне на българите, държали Ñе твърде прилично. ИзвеÑтили Ñамо на наÑелението, че който има Ñкрито оръжие, Ñ‚Ñ€Ñбва да го предаде, докато е рано, и дали заповед да Ñе изгаÑи опуÑтошителниÑÑ‚ огън. Да, Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ заповед, защото гледали, че напреди им нÑма вече въÑтаници Ñ ÑˆÐ¸ÑˆÐ¸Ð½ÐµÑ‚Ð°, но покорни раи, ÑÑŠÑ Ñгьрнати ръце, от лицето на които можало да Ñе познае, че Ñ‚Ð¸Ñ Ñа вече обезкуражени и убити. И дейÑтвително, бедното наÑеление, Ñлед като Ñи предало оръжието, изгубило и ума, и дума. То не Ñмеело да Ñе обади нищо, приемало вÑÑко предложение мълчаливо, каело Ñе за ÑвоÑта поÑтъпка, предчувÑтвувало нещо Ñтрашно и ужаÑно, но казах: било вече къÑно... ÐÑкои от по-лековерните отишли да гаÑÑÑ‚ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸Ð· Ñелото, повечето жени; а по-чувÑтвителните и разбраните Ñе въртели на едно мÑÑто като омаени и зашеметени, Ñ Ð¿ÑŠÑ…Ð½Ð°Ñ‚Ð¸ в джебовете Ñи ръце. Ðикакво оръжие не можали да намерÑÑ‚ башибозуците, защото, ако и да имало нÑкои тук-там, Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ закопани в земÑта.
Между това Ðнгел Кавлакът заедно Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¹Ñетте души башибозуци възпнали по баира към лагера на БарутанлиÑта. Той уверил Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸ път, че оръжието е Ñамо онова, което донеÑли най-напред, и че ни един пищов не можло да Ñе намери от поÑледното им претърÑвание. ÐавÑрно Ðнгел Кавлакът, който е един от главните виновници на предаванието, може да Ñе Ñ Ð³Ð¾Ñ‚Ð²ÐµÐ» вече да чуе от уÑтата на БарутанлиÑта едно „аферим“ или „машалла“, но не миÑлел така звÑрът...
Като Ñе уверил вече наздраво, че батачени Ñа в негови ръце, той (Ðхмед аа) Ñкочил на крака, погледнал към Ñвоите кръвници, изревал колкото му е Ñилата: „Марш! Де гюреим Ñизи!“, като поÑочил Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. Ðа глаÑа на БарутанлиÑта башибозуците наÑкочили кой Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»ÐµÐ½ нож, кой ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ð½Ð°Ñ‚Ð° пушка, наобиколили жертвите и Ñкърцали наÑреща им ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸ — живи иÑкали да ги разкъÑат; надпреварили Ñе един през други, като вълци, кой по-напред да Ñи накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на нÑколко души кеÑеджии, които там, малко наÑтрана, ги наÑекли на дребни парченца. Ðнгел Кавлакът, Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки интригантин, който е играел лукава рол във време на въÑтанието, който е тичал от Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° убеждава и обезкуражава, най-поÑле, който е бил като агентин на БарутанлиÑта и е Ñтанал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намеÑти награда за делото Ñи — повалил Ñе на земÑта, Ñъшибан от деÑетина куршуми, отделно от онова мÑÑто, гдето Ñи Ñложили коÑтите иÑтинÑките мъченици. Въобще турците през 1876 г. така Ñа поÑтъпили Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñ Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ð½Ð¸ глави, които Ñа отивали да им цалуват краката и да Ñе предават. Това Ñъщото ние виждаме да Ñтава в Перущица, в Коприщица, в ДрÑновÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир и пр.
Ðай-мъченичеÑки е загинал от горните петима души Трендафил Тошев. Ðего положили, като ВаÑил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от Ñлама огньове, гдето българÑкиÑÑ‚ мъченик издъхнал, опечен като ÑкумриÑ. ÐеговиÑÑ‚ отчаÑн пиÑък не бил в ÑÑŠÑтоÑние да покърти ни едно муÑулманÑко Ñърце...
ЖалоÑтното извеÑтие за зверÑкото затривание на баташките пратеници Ñкоро доÑтигнало в Ñелото и Ñ Ð½Ð°Ð¹-малките подробноÑти на ужаÑната картина. То поразило и мало и голÑмо, Ñтаро и младо; поразило ги то затова, защото било като предиÑловие на поÑледующите дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° БарутанлиÑта. СтреÑнатото и беззащитно наÑеление оÑтавило и гаÑението на пожара, който не било възможно да Ñе Ñпре, и вÑичко друго. Като Ñтадо овце то Ñе затекло да Ñе затвори в черковата и училището и там чакало ÑвоÑта начертана вече учаÑÑ‚. Жените и по-недъгавите мъже проклинали причинителите на въÑтанието, а младите и решителните изливали ÑÐ²Ð¾Ñ Ñд на ониÑ, които Ñтанали причина да Ñи предаде наÑелението оръжието. И на едните, и на другите Ñтрашно било положението между черковните и училищни Ñтени: плач и ридание, вопли и Ð¾Ñ…ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð²Ð°Ð¼ Ñе разпознават между трещенето на Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸ кучешките виениÑ.
Ð’ Ð±Ð°ÑˆÐ¸Ð±Ð¾Ð·ÑƒÑˆÐºÐ¸Ñ Ð»Ð°Ð³ÐµÑ€ Ñлед безчеловечното закалвание на петимата пратеници и Ñлед измамата Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñе Ñъживил и куражът, и ревноÑтта за плÑчка и грабителÑтво. Ð’Ñичките главорези били на крак; движели Ñе радоÑтно и Ñлед нÑколкоминутно помайване, в разÑтоÑние на което може да Ñа Ñе давали кеÑеджийÑки заповеди по кой начин да Ñтават кланиÑта, цÑлото пълчище заедно ÑÑŠÑ Ñвоите байрÑци и началници отправило Ñе безбоÑзнено, като че отивало на Ñватба, към запаленото Ñело, жителите на което в Ñъщото това време Ñе натиÑкали един въз други зад черковната и училищна врата, лишени от вÑÑкакъв вид оръжие.
Около хилÑда души от Ñ‚Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ²Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ заÑтанали край Ñелото в цеп, за да убиват вÑÑка жертва, коÑто би Ñе опитала да Ñе ÑпаÑи от кланието чрез бÑгание, а вÑички други нахлули в Ñелото като бÑÑна глутница. Било вече тъмна вечер, по небето тук-там блещукали звездици, когато башибозуците турили крак в Ñелото. Техните мрачни физиономии Ñе оÑветлÑвали от запалените на Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ къщи; изменението на ÐºÑƒÑ‡ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð»Ð°Ð¹ и бÑганието им въз една Ñтрана било знак за приближаванието им.
V
Ð’ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи из Ñелото кръвожадните плÑчкаджии, Ñлед като побутнали тук-там из празните къщи едно за плÑчка, друго да убиват, трето да безчеÑÑ‚ÑÑ‚, отгдето уÑпели набързо да задигнат кой черга, кой дреха, кой котел и пр., Ñпрели Ñе около черковните Ñтени и училището. Знаели Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð²Ð½Ð°, че Ñтените на Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð¾ÑƒÐ³Ð¾Ð´Ð½Ð¸ Ð·Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð¸ÑÑ‚ беззащитните жертви. Опитали Ñе веднъж, опитали Ñе два пъти да Ñтрошат черковните врата или да преÑкочат Ñтените, но ни едното, ни другото било оÑъщеÑтвимо така леÑно. Викове „Ñаран“, „баÑън“, „урун“ от Ñтрана на нападающите заглушавали въздуха и пораждали ÑƒÐ¶Ð°Ñ Ð¸ трепет в Ñърцата на заключените батачени.
Колкото за училището, находÑще Ñе близо до черковата, неговата Ñъдба била решена твърде наÑкоро. Башибозуците влезли вътре без никакво препÑÑ‚Ñтвие и кланието Ñе захванало още от вратата. Мнозина имало Ñкрити вътре в долапите, които така Ñъщо били измушени и накаÑтрени; в чиÑлото на Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните били Ñвещеник Ðейчо Паунов и учителÑÑ‚ Тонджоров, родом из Самоков. Ðа Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ… кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цÑлото Ñ‚Ñло, докато издъхне този хриÑтиÑнÑки мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителÑÑ‚ Тонджоров, който така Ñъщо бил наÑечен по вÑичкото Ñ‚Ñло. БедниÑÑ‚ мъченик на проÑвещението! Той загинал в Ñъщото онова здание, гдето преди нÑколко Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð²Ñдвал от ÑÐºÑ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñки Ñтол Ñловото на Ñветлината. Ð’ Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚ на училището имало до двеÑта души Ñкрити мъже, жени и деца, които кръвниците от много бързина, Ñе вижда работата, не можли да намерÑÑ‚. Ðо да не помиÑлите, че проÑтиÑÑ‚ Ñлучай ги е запазил от Ñмъртта? Ðе, читателю! Ð¢Ð¸Ñ Ñе отървали от Ñтагана, били лишени от лекото дейÑтвие на куршума, но изгорели живи, като червей в гнило дърво, в Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚ на училището, защото башибозуците на тръгвание запалили от четирите Ñтрани това здание! Техните пиÑъци и вопли от ужаÑна мъка били чути Ñлед малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка по невнимание, не в отношение към учаÑтта на двеÑтете жертви; но че не можли да ги оберат от по-напред, което обÑтоÑтелÑтво ÑÑŠÑтавлÑвало иÑтинÑката загуба на Ñ‚Ð¸Ñ Ð‘Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ñфилдови братÑ.
— Язък! Отидоха напуÑто толкова дрехи, а може би и пари — казали Ñ‚Ð¸Ñ Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñко хладнокръвие и тръгнали към вратата на черковата, без да удоÑтоÑÑ‚ даже Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑÑŠÑтвието Ñи жертвеника на двеÑтете мъченици.
Ðко в училището чиÑлото на жертвите е излÑзло до 200—250 души, то в черковата е било деÑетина пъти поÂвече. Като мÑÑто по-укрепено, от една Ñтрана, а, от друга, като храм божи, в който Ñпоред народното предание на вÑÑко мÑÑто и във вÑÑко тежко време угнетените Ñа намирали ÑпаÑение, запазени от невидима ръка, баташкото наÑеление прибÑгнало най-много в черковата. ОÑвен вътрешноÑтта на храма и дворът още бил изпълнен Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Башибозуците, като не можли да Ñтрошат пътната врата, заобиколили наоколо Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð¸Ð´ и по-ÑÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ… не закъÑнели да Ñе подадат отгоре на зида, отгдето Ñе готвили един по един да започнат вече да преÑкачат вътре в двора. Отчаеното наÑеление, макар и без оръжие, не навело от един път врат пред Ñтагана. МножеÑтво мъже и жени ÑÑŠÑ ÑтиÑнати в ръцете Ñи камъци и дървета Ñе наредили около дувара, за да Ñе защищават от хищните нападатели. Ð¢Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните надничали като бухали през зида и като знаели, че имат работа Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ·Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½Ð¸ мъже и жени, никак Ñе не предвардÑли. По Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‡Ð¸Ð½Ð° на мнозина главите били Ñмазвани Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÑ†Ð¸ и дървета и лешовете им Ñе търкулвали в Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€, а голиÑÑ‚ Ñтаган и запрегнатата пушка отхвърквали наÑтрана, които наÑелението грабвало, за да ги употреби на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ð°; то добивало Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ¶Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸Ð¼, убивало и други негови ÑÑŠÐ±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ така зидът опуÑÑ‚Ñл за нÑколко минути. МръÑни пÑувни и ÑÐºÑŠÑ€Ñ†Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸ Ñе Ñлушали навън от человекообразните зверове.
Ðо и Ñ‚Ð°Ñ Ñлаба защита не Ñе продължила за дълго време; Ñ‚Ñ Ñамо отÑрочила за нÑколко чаÑа или по-добре за нÑколко минути ужаÑната катаÑтрофа, Ñтрашното клане. Та може ли и другоÑче да бъде? МиÑлимо ли е да Ñе противоÑтои Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÑ†Ð¸ и дървета против ÑултанÑките челичени байонети, против куршумите на шаÑпото и против видинÑките Ñтагани? Могат ли Ñлаби, изпоплашени жени и обезкуражени мъже Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ ръце да върнат една тълпа от нÑколко хилÑди души? Ðикога. Скоро неприÑтелите пробили малки дупки околовръÑÑ‚ на Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð¸Ð´, в които Ñи увирали пушките, и убивали наÑелението из двора. Докато дупките били още малко, нÑколко решителни жени Ñе впущали, хващали Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ маÑура на пушката, коÑто много пъти изгърмÑвала в ръцете им и катурвала по нÑколко отведнъж, но оÑтаналите държели, дордето Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»ÑÑ‚! Когато дупките Ñтанали на крачка, разбира Ñе, че подобно дейÑтвие от Ñтрана на храбрите батаченки Ñи нÑмало вече мÑÑтото. Едни лÑгали покрай зидовете за Ñепер, други Ñе тъпкали в черковата, коÑто била битком набита Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°, трети лÑгали, където завърнат, четвърти Ñе щурали тук-там като зашеметени, а огънÑÑ‚ на неприÑтелÑките пушки Ñе увеличавал из дупките на зидовете и убитите, повечето жени и дребни дечица, падали на земÑта по деÑетина отведнъж, като ÐºÐ»Ð°Ñ Ð½Ð° нива.
Плачове, молби до бога и на турÑки, и на българÑки Ñзик, призовавание на ХриÑтоÑа и Мохамеда, охкание от Ñтрана на умирающите, грозно хъркание, болезнени ÑтенаниÑ, молби за капка водица — да Ñе разхладÑÑ‚ изгорели уÑта и попукани уÑтни; други молби ÑÑŠÑ Ñлаб Ð³Ð»Ð°Ñ â€” „ÐÑма ли нÑкой да ме добие за хаир?“ и пр. и пр. — Ñе Ñлушали по вÑÐ¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²ÐµÐ½ двор. ÐÑмало нито ХриÑтоÑ, нито Мохамед да Ñе обади, да дойдат на помощ, първиÑÑ‚ да защити Ñвоите поÑледователи, на които главната вина е била неговиÑÑ‚ кръÑÑ‚, а вториÑÑ‚ да вразуми верните Ñи поклонници, да им предÑкаже, ако е бил пророк, а не авантюриÑÑ‚, че те ще батардиÑат Батак, но и Батак ще удари крак на ÑтаганÑката държава! ÐÑмало ги! Рглупото человечеÑтво Ñе борило за могъщеÑтвото на нÑкакъв Ñи кръÑÑ‚ и за победата на Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð±Ñ€Ð¸Ðº... Ех, верице, верице! Казвам, че ти Ñи направила големи добрини, но никой нÑма да откаже, че оÑновите ти плуват като кораб над кърваво море.
ÐамеÑто пратеници от Ñтрана на провидението, намеÑто ангелÑки глаÑове, както това Ñе е Ñлучило Ñ Ð´Ñда Ðвраам, когато щÑл да коли Ñина Ñи — зад Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð¸Ð´ Ñе Ñлушало: „урун“, „тутун“, „Ñарън“! ÐÑколко жени, които имали злочеÑтината да миÑлÑÑ‚, че и чалмата има Ñърце, отворили вратата и извикали колкото им Ñила Ñтига: „МилоÑÑ‚! МилоÑÑ‚!“ Ðа минутата още башибозуците Ñе показали в Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ Ñтагани в ръка и — о, боже! — Ñега Ñе захваща вече Ð¾Ð½Ð°Ñ Ñърцераздирателна, Ð¾Ð½Ð°Ñ ÐºÑŠÑ€Ð²Ð°Ð²Ð° Ñцена, коÑто помрачава ума, коÑто замразÑва кръвта и от коÑто човек изгубва за минута и безприÑтраÑтие, и хладнокръвие; неволно Ñе поколебават понÑтиÑта му за человечеÑкото превъзходÑтво над безÑловеÑните зверове, захваща той да Ñе ÑъмнÑва: има ли нещо разлика между тигъра и турчина? И заиграли ножовете. Въртели Ñе Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ направо, и налÑво, и нагоре, и надолу, както прилÑгвало на коÑтеливата кръвнишка ръка. Звънтели тиÑ, когато Ñе Ñлучвало да Ñе поÑрещнат два на едно мÑÑто, на въздуха, във време на замахванието, и топлата кръв, коÑто течала по оÑтрилата им като по улей, Ñипела Ñе над главите на жертвите като дребна роÑа... Три разнообразни звукове определÑли хода на клането. ПървиÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… бил „Олеле, майчице!“, „Где оÑтана, мило рожбо!“ „Смили Ñе, преÑÐ²ÐµÑ‚Ð°Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ†Ðµ!“ и пр. ВториÑÑ‚ бил: „УдрÑйте, чоджуклар!“, „Ðе правете разлика между Ñтари и млади — вÑичките Ñа неверни кучета!“ РтретиÑÑ‚, третиÑÑ‚ бил грозниÑÑ‚ Ñ‚Ñ€ÑÑък, чупението и трошението на коÑтите и черепите, произвеждан от Ñтаганите. Според разказванието на очевидци можало да Ñе определи приблизително кога ножът удрÑл на заÑкнал и Ñтар кокал, кога на крехка детинÑка коÑÑ‚. Ð’ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñлучай Ñ‚Ñ€ÑÑъкът бил ÑÑен и твърд, като кога Ñе разÑича говеждо меÑо, ударът Ñе Ñъпровождал Ñ Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ñ‡ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на иÑкри, произвеждани от поÑрещанието Ñтоманата Ñ ÐºÐ¾Ñтта; а във Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñлучай Ñе чувало Ñамо леко и глухо трещение, като че Ñе чупели тънки и Ñухи пръчки.
Клането Ñе е продължавало почти цÑлата нощ. Ðко кръвниците Ñа Ñе уморÑвали да махат, на Ñ‚Ñхно мÑÑто Ñа дохождали нови и преÑни Ñили, които, като виждали, че техните предшеÑтвеници Ñполучили вече да напоÑтелÑÑ‚ на земÑта безбройно чиÑло жертви, мъчели Ñе да не оÑтанат по-долу от Ñ‚ÑÑ…. Понеже наÑелението тичало към черковните врата за ÑпаÑение, то и кръвниците, като жетвари, вървели по направление от външните на зида врата към черковните, а подире им, както клаÑовете на нивата, Ñе виждали натрупани грамади убити и полуубити тела.
Ðа разÑъмване, когато Ñе е пукала зората ли е било, или по-рано, по петли, по-буйните и жадни за кръв башибозуци доÑтигнали вече черковната врата, на коÑто имало затъпкани много деца, па даже и възраÑтни жени. ÐатиÑкали Ñе подгонените от двора да влÑзат вътре, но това било решително невъзможно, защото вратата била отдавна вече задръÑтена. Ðародът бил вътре притиÑнат, като на Ñкенджа; множеÑтво деца и недъгави умрели от задушавание, уÑпели да влÑзат Ñамо ониÑ, които можали да Ñе хвърлÑÑ‚ по главите на хората. Така или инак, но жертвите Ñе трупали на вратата, затова башибозуците тук имали най-много работа. По-практичните от Ñ‚ÑÑ…, Ñ‚. е. по-Ñтаричките, които имали и къща, и деца и на които грижливите Ñтопанки вероÑтно Ñа поръчали на тръгвание да не Ñе връщат Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ и голи ръце от гÑурÑкото Ñело, отдавна били оÑтанали вече на заден план, отдавна Ñе навеждали да вършат нещо измежду издъхналите и издъхващи трупове. Рщо именно Ñа вършили тиÑ, ще да попитат нÑкои измежду читателите? МедицинÑка помощ Ñа оказвали на Ñтрадающите, ще да ни отговорÑÑ‚ турÑките филантропи по него време заедно Ñ Ð•Ð´Ð¸Ð¿ ефенди. ПлÑчка и грабителÑтво, обир на мъртвите тела и на изкланите от едни и Ñъщи ръце жертви, отговарÑме ние. ДивиÑÑ‚ грабител шетал измежду мъртвите трупове; на едни от Ñ‚ÑÑ… Ñъбличал дрехите внимателно, които Ñа били по-добри, разбира Ñе; други ги разпарÑл Ñ Ð½Ð¾Ð¶Ð° Ñи и ги претарашувал, без да му пречи ни най-малко, че жертвата брала душа, че дрехите били окървавени.
VI
Съмнало по едно време, захванал Ñе доÑтопамÑтниÑÑ‚ за батачени ден — 3 май; Ñлънцето огрÑло по обикновено и оÑветило Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи лучи ужаÑната картина, коÑто то не видÑло вечерта, когато Ñе закривало зад виÑоките доÑпатÑки върхове. Ð¢Ð°Ñ ÑƒÐ¶Ð°Ñна картина произвела двоÑко впечатление на едни и Ñъщи зрители, на едни и Ñъщи хора, Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°ÐºÐ²Ð¸ образи и чувÑтва. Ðа оÑтаналите живи батачени Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð¼Ñ€Ð°Ð·Ð¸Ð»Ð° кръвта в жилите, когато Ñ‚Ð¸Ñ Ñъгледали от черковата натъркалÑните по двора Ñвои ÑÑŠÑелÑни, които Ñпали преÑпокойно, които не миÑлили вече за нищо. Ð¢Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€Ð°Ð»Ð¸ втори път, въобразили Ñи, че Ñъщата учаÑÑ‚ ще да поÑтигне и Ñ‚ÑÑ…, и много преÑипнали глаÑове изпомежду им изревали отчаÑно, когато познали кой ÑвоÑта рожба, кой жена Ñи и майка Ñи, ÐºÐ¾Ñ Ð¼ÑŠÐ¶Ð° Ñи и ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтар баща. Малко по-надалеч Ñтоели наредени чалмоноÑните зверове, подпрени на пушките Ñи. Ð¢Ð¸Ñ Ñе любували на картината, кикотили Ñе безобразно, подигравали Ñе Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на издъхналите вече трупове.
— Машалла бе, ХаÑан Пехливан! Ðз не миÑлех, че Ñте знаели да жънете дотолкова бързо гÑурÑки глави — кривÑл Ñи уÑтата един одрипан читак, голите плещи на когото Ñе покривали вече от една българÑка аба.
Той бил на Ñтража през нощта и като Ñъмнало, дошел да Ñе поомаже Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ от плÑчка.
— ДÑÑната ми ръка има да ме боли цÑла Ð½ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ â€” говорело друго едно белобрадо почти Ñтрашилище, едното око на когото приличало на маÑтилница, защото го нÑмало на Ñвоето мÑÑто.
— Виждате ли там Ð¾Ð½Ñ Ñтар пергишин, Ñ Ð¾Ñ‚Ñеченото рамо, който е паднал по коленете Ñи — говорела друга една краÑта Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ð¼ÑƒÐ½Ñка физиономиÑ, като Ñочела на един убит Ñтарец, паднал до Ñтената. — Докато му отрежа врата, ножът ми заприлича на Ñърп — прибавил той.
— СвинÑки врат — потвърдили нÑколко глаÑа.
—Я погледнете, аркадашлар, каква хубава черноока гÑурка Ñме направили зÑн Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð¾Ñ‰ по невнимание! — говорел друг един башибозук, като подигал Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° пушката Ñи полите на една ÑедемнайÑетгодишна мома, на коÑто хубавата главица била разÑечена на две половини и изтеклиÑÑ‚ мозък из черепа Ñе виждал размеÑен Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ‚Ðµ й коÑи.
— Язък — избърборили нÑколко чалми, като че разговорът Ñтавал не за заклана мома, а за Ñтъпкванието или изпаÑванието на един карък чеÑън от добитъка.
Така хладнокръвно, така Ñпокойно Ñе разговарÑли шеговито героите на БарутанлиÑта, пред очите на които лежали избити Ñтотини жертви! Имало мнозина измежду Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните още живи, но ÑмъртоноÑно ранени, които Ñе молели умилително главорезите да ги добиÑÑ‚, за да не Ñе мъчат, но Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните ги оÑтавили нарочно да Ñе мъчат.
Ðе оÑтанали за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеÑтелно. Ð¢Ð¸Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÐ»Ð¸, че имат още много работа — черковата ÑтоÑла непокътната; но поÑпрели Ñе малко, кажи го, за почивка от нощните дейÑтвиÑ, кажи го, да Ñе порадват на делата Ñи при огрÑванието на Ñлънцето, па добър е аллахът, милоÑтив е падишахът, техен е денÑÑ‚, жертвата ги чака в клетката, птица да бъде — не ще може да избегне.
ÐеприÑтелите от най-напред Ñе Ñтрупали около черковната врата, коÑто била затворена вече. Ð¢Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñилили да Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ‚ или Ñтрошат, но било невъзможно. Било невъзможно Ñамо това, но за башибозуците, които имали Ð½Ð°Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ Ñи Ñамо една черковица, имало други Ñтотини възможноÑти. Ð¢Ð¸Ñ Ñе покатерили по зидовете на храма и над главите на запрените жертви не закъÑнÑло да Ñе покажат маÑурите на нÑколко пушки, пъхнати през прозорците. ОгънÑÑ‚ пламнал, куршумите запищели, като изнизвали по пет души от един път, и жертвите клюмнали глави на гърдите Ñи, но дълго време Ñтоели на крака, като Ñтатуи, защото притиÑнатото множеÑтво ги поддържало помежду Ñи, да не паднат на земÑта. Задушената атмоÑфера в Ñ‚ÑÑната черковииа Ñтанала още по-нетърпима от извержениÑта на пушките. Молбите за пощада цепили въздуха отчаÑно.
— Предайте Ñе, ще оÑтанете живи — отговорили нÑколко глаÑа от душманите.
ПадналиÑÑ‚ в морето Ñе хваща и за змиÑта, говори нашата поÑловица. Полуубитото наÑеление не че повÑрвало в неприÑтелÑките обещаниÑ, които опитало вече нÑколко пъти, но като нÑмало, друго ÑпаÑение, като виждало, че и в черковата ще да бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочеÑтината да Ñи въобрази, че и чалмата има човечеÑко Ñърце, че и хищниÑÑ‚ башибозук може да ÑÑŠÑтрадава, да Ñе умилоÑÑ‚Ñва, като види Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи положението на затворените, удушените и отъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð°Ñтните Ñи майки и ÑеÑтри плачели и къÑали Ñърцата на приÑÑŠÑтвующите. Картина, както виждате, една от най-ужаÑните и Ñърцераздирателните, но картина, повтарÑме ние, за човек Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ° и Ñърце, а не за башибозук.
Щом Ñе подали Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните на вратата Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ Ñтагани в ръцете, вÑичките затворени паднали на молба, жените показвали децата Ñи и за да умилоÑтивÑÑ‚ нÑкак кръвниците, иÑкали да им целуват дръжките на окървавените Ñтагани, наричали ги Ñинове, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ бащи. Ð’Ñичко напуÑто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на вÑичко това; Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑ€Ð°Ñ‡Ð¸Ð»Ð¸ налÑгалите при вратата трупове като дърва и отново започнали да въртÑÑ‚ Ñтаганите. И така в черковната ограда кланието Ñе е продължавало нÑколко чаÑа. От най-напред жертвите Ñа били обирани и измъчвани да изкажат Ñвоето богатÑтво, а поÑле Ñа бивали закалвани, Ñ‚. е. техниÑÑ‚ живот бил пощаден за нÑколко минути, докато удовлетворÑÑ‚ грабителÑката жажда на плÑчкаджиите. Мнозина мъже ÑпаÑили ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, като легнали между изкланите и Ñе преÑторили на умрели.
Ðа 4 май Батак бил поÑетен от нови гоÑти. Ð¢Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ñти били хищните белоглави орли, които не закъÑнели да Ñе подадат като кораби иззад доÑпатÑките върхове. Свивали те криле, подигали гордо глави, вземали погрешно друго направление, но Ñлед малко пак Ñе връщали, надничали отвиÑоко над Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð‘Ð°Ñ‚Ð°Ðº, кацали нÑкои от Ñ‚ÑÑ… по отдалечените върхове, чакали да извършат Ñвоето, щом наÑтане благоприÑтен за това Ñлучай. Ð¢Ð¾Ñ ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ БарутанлиÑта издал заповед да Ñе Ñпре кланието привременно —или за почивка на героите Ñи, или за ÑобÑтвени Ñвои удоволÑтвиÑ, да помъчи нравÑтвено оÑтаналите живи жертви, или пък е поиÑкал да знае мнението на татарпазарджишките бейове, защото подир малко той изпратил арнаутина Селима Ñ Ð¿Ð¸Ñмо до Ðли Ð±ÐµÑ Ð² Т. Пазарджик, в което му ÑвÑвал вкратце разпорежданиÑта Ñи в Батак за запазване на тишината. Ð’ това Ñвое пиÑмо той питал Ð±ÐµÑ ÐºÐ°Ðº Ñ‚Ñ€Ñбва да поÑтъпи Ñ Ð¾Ñтаналите живи батачени.
Ð’ Ñ‚Ð°Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð° почивка или амниÑÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÑтелните башибозуци пак Ñи намерили работа. Ð¢Ð¸Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ°Ñ€Ð°Ð»Ð¸ от черковата оÑтаналите живи жени и моми, които повели из Ñелото и Ñ Ð²Ñевъзможни мъки принуждавали ги да им изказват Ñвоите Ñкрити покъщнини и други вещи като пари, нанизи, бакър, дрехи и пр. Въобще Ñ‚Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½ чалмалиите били по-милозливи, защото кланието било замеÑтено Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ·Ñ‡ÐµÑÑ‚Ñвание и грабителÑтво.
Преминал Ñе така и Ñ‚Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½. Рано Ñутринта на 5 май пратеникът на БарутанлиÑта в Т. Пазарджик Ñе завърнал. Пред кого той Ñе е Ñвил в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ и какъв отговор е донеÑъл на БарутанлиÑта, ние не знаем нищо положително, па нÑмаме и нужда да правим Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ виводи, да нагатваме Ñъдържанието на Ñ‚Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, защото предшеÑтвующите и поÑледующите ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñа Ñами по Ñебе Ñи факти и ÑледÑтвиÑ, и причини. Щом приÑтигнал речениÑÑ‚ Ñвоего рода пратеник, БарутанлиÑта издава втора заповед да излÑзат вÑички живи батачени навън пред черковата, мъже и жени, че щÑло да Ñе ÑÑŠÑтави уж ÑпиÑък на избитите, на мъжете и на оÑтаналите вдовици. Жените били отделени наÑтрана, за да не препÑÑ‚Ñтвуват на правилното проверÑвание. Пред вид на Ñ‚Ð°Ñ Ð¼Ñрка вÑеки от батачени бил уверен вече наздраво, че е избÑгнал Ñмъртта, вÑеки от Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð»Ð¾Ñ‰Ð°Ñтници припкал Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð° глава и бързал да Ñе намери на означеното мÑÑто, за да му Ñе запише името, защото, който не Ñе ÑъобразÑл Ñ Ñ‚Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´, щÑл да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ñи. Ð’ къÑо време пред черковата ÑтоÑло мало и голÑмо, никой не Ñмеел да Ñи подигне главата и погледне в лицето тиранина от Ñтрах да не би да Ñе раззвери пак неговата дива натура, да не би да лъÑне пак неизтритиÑÑ‚ още Ñтаган от алената кръв.
Ð’ това време кръвопиецът Ð‘Ð°Ñ€ÑƒÑ‚Ð°Ð½Ð»Ð¸Ñ Ñе Ñвил тържеÑтвено на мÑÑтото, гдето били Ñъбрани нещаÑтниците, възÑеднал на кон и заобиколен от по-главните главорези. Погледнал той кръвнишки към беззащитните, разиграл Ð½Ð°Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð¸Ð¼ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð°Ñ‚, за да покаже на полуубитите Ñвоето могъщеÑтво, махнал Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° да отÑтъпÑÑ‚ жените още по-надалеч от мъжете, които възлизали на брой около триÑта души (мъжете), и издал трета заповед: „Теглете Ñтаганите!“...
Около хилÑда ножа, издръпнати от Ñвоите капии, произвели грозен шум, лъÑнали Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² въздуха, нарочно намазани Ñ Ð¼Ð°Ñло, като ледена гора, и били пуÑнати в ход. Главорезите заобиколили от вÑÑка Ñтрана триÑтата мъченици и налетели отгоре им като ÑъщинÑки зверове. ТиÑ, мъчениците, като познали вече ÑвоÑта горчива учаÑÑ‚, поприбрали Ñе безÑъзнателно един до други; Ñвили Ñе Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°ÐºÑƒÐ¿, като Ñтадо пред Ñилната вихрушка, изпищели болезнено, чули Ñе нÑколко глаÑове изпомежду им, които приличали на молба, понавели Ñи главите надолу, за да не гледат Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи онова, що Ñтава зад гърба им, затреперали им коленете, прекръÑтили Ñе нÑколко от Ñ‚ÑÑ…, които помнели още Ñебе Ñи, и преклонили глава тихо и Ñпокойно пред Ñмъртта. Ð¢Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½ кланието вървÑло много по-правилно и определено, първо, защото Ñе вършело денÑ, под открито небе, без никакви ÑÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтрана на жертвите, както Ñтавало в черковата; и, второ, че то Ñтавало под личното наблюдение на БарутанлиÑга, под негова непоÑредÑтвена команда. ТрÑÑъкът на коÑтите и звънтението на Ñтаганите Ñе чували нÑколко крачки надалеч.
Когато нещаÑтните жени, които Ñтоели малко по-наÑтрана, видели ужаÑната учаÑÑ‚ на Ñвоите ÑÑŠÑелÑни, мъже, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ бащи, на минутата още примрели на Ñвоето мÑÑто. Ð¢Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‰ÐµÐ»Ð¸ от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана колкото им Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´Ð¾Ñтига, обърнали Ñе Ñгърбом и закрили Ñи очите Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ, да не гледат кръвопролитието, да не бъдат очевидци на Ñърцераздирателните мъки и охканиÑ. ВероÑтно Ñ‚Ð¸Ñ Ñа Ñе готвили вече да припаднат на колене пред кръвопиеца БарутанлиÑ, за да измолÑÑ‚ триÑтате души мъченици, но дивата тълпа не пощадила и Ñ‚Ñхната женÑка неприкоÑновеноÑÑ‚. И те били нападнати от башибозуците, както и мъжете, които почнали ÑвоÑта варварщина от най-напред Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ·Ñ‡ÐµÑÑ‚Ñвание на моми и жени, по начин твърде възмутителен,.. ПоÑред пладне, вÑред бÑл ден, белобрадат нÑкой отвратителен кръвник ÑтиÑкал в окървавените Ñи коÑтеливи ръце дванадеÑетгодишно дете, което Ñе хвърлÑло и пищÑло като мрÑна риба; а ÑладоÑтраÑтната ÑÐ²Ð¸Ð½Ñ Ð³Ð¾ утешавала и ÑмеÑвала Ñвоите лиги Ñ Ð±Ð¸Ñтрите Ñълзи на невинната душа... Утешавал го той дотогава, докато му Ñ‚Ñ€Ñбвало, а поÑле забивал ножа Ñи или изпразвал кобура Ñи в оÑквернените гърдички, от които бликвала алена кръв! По-нататък друг, по-милоÑтив башибозук придумвал Ñ Ð³Ð¾Ð» Ñтаган в ръката млада мома да Ñтане назлъм ханъма, коÑто, като не ÑклонÑвала, падала на земÑта разÑечена на две половини. Ðа друго мÑÑто нÑколко души Ñе карали живо около заробената девойка, коÑто проливала Ñълзи в това време — кой да Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ðµ по-напред за удовлетворение на ÑкотÑките Ñи ÑтраÑти — и като не можели да дойдат до никакво Ñпоразумение, работата Ñе Ñвършила Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Ñтаганите, които разÑичали невинната пленница! Въобще башибозуците Ñа убивали вÑичките момичета и жени Ñлед обезчеÑÑ‚Ñванието. Убивали Ñа те така Ñъщо и ониÑ, които Ñа водили из Ñелото да им показват заровените Ñи богатÑтва. Ðай-хубавите момичета Ñа били отведени от башибозуците по Ñелата.
ТриÑтата мъченици били довършени Ñ‚Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½ до крак на Ð´ÑŠÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚ пред училището по начин твърде варварÑки, като поÑледньо отмъщение. Ðай-напред им Ñе отрÑзвали ръцете, ушите, ноÑовете, раменете, а поÑле Ñа ги добивали.
VII
ПоÑле нÑколко Ð´ÐµÐ½Ñ Ð‘Ð°Ñ‚Ð°Ðº предÑтавлÑвал ужаÑна картина. ÐÑмало вече там ни БарутанлиÑта, ни неговите Ñвирепи башибозуци. След като Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледните претарашували и плÑчкоÑали где щото намерÑÑ‚, завърнали Ñе и Ñвоите Ñела.
Подир Ñ‚ÑÑ… Батак Ñе поÑетил от по-недъгавите и отÑÑŠÑтвуюши в кланието турци, които ограбили втори и трети път умириÑаните и изÑъхнали вече трупове; Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ½ÐµÑли от Батак в Ñелата Ñи и най-непотребни вещи и покъщнина, колкото можали да оÑтанат от пожара, като кола, бъчви, каци, дъÑки и пр.
Когато Батак Ñи догорÑл Ñпокойно, защото нÑмало кой да препÑÑ‚Ñтвува на пожара, когато върху изÑъхналите Ñкелети не оÑтанало вече ни един дрипел, когато убийÑтвената миризма, произведена от гниението на хилÑди трупове в лÑтната жега, отравÑла въздуха, Батак Ñтанал прибежище на беÑните кучета и грабливите птици.