Pomak.eu
ÑъûóðрÑÂÂúø => àõûøóøѠø üøÑÂÂтøúð => Topic started by: bogutevolu on November 27, 2008, 13:55
-
ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° инÑтитуциÑта
Темата "мюÑюлманÑко изповедание" е много важна, защото Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° около милион и половина поÑледователи на иÑлÑма, които от векове живеÑÑ‚ в пределите на БългариÑ. Затова Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ е била обект на Ð¸Ð½ÐµÑ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ðµ Ñамо за мюÑюлманите, живеещи в Ñтраната, но чеÑто Ñе ÑвÑвал и като проблем на международната Ñцена и оÑобено в отношениÑта между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ.
След Ñъздаването на КнÑжеÑтво БългариÑ, в рамките й оÑтават голÑм брой мюÑюлмани. Още през първите години мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ е един от актуалните проблеми, на коÑто Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи решение в новоÑъздалите Ñе политичеÑки, културни и икономичеÑки уÑловиÑ. Както е извеÑтно, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° ÑвоÑта национална незавиÑимоÑÑ‚ фактичеÑки Ñлед Ñключването на СанÑтефанÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор на 3 март 1878 г. между РуÑката и ОÑманÑката империи. Макар че в този договор (чл. 7) Ñе изтъква, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñпазва правата на мюÑюлманите, оÑтаващи на нейна териториÑ, в него въпроÑÑŠÑ‚ не е разгледан в подробноÑти и не е поÑтавен проблемът за религиозната Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° тази общноÑÑ‚. МеждународниÑÑ‚ договор, Ñключен на 13 юли 1878 г. в Берлин, заÑÑга в общи линии правата и Ñвободите на малцинÑтвата, които оÑтават в КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ в него Ñе изтъкват и нÑкои подробноÑти. Член 5 от БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ признава малцинÑтвата, които принадлежат към различни религии и течениÑ, Ñъщо така им Ñе дава право да учредÑват Ñвои общеÑтвени организации като имат възможноÑÑ‚ да бъдат в поÑтоÑнен контакт Ñ Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ð¾Ð·Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи лидери. По онова време религиозниÑÑ‚ лидер на мюÑюлманите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе ÑвÑва шейх-ул-иÑлÑмът, който е базиран в ИÑтанбул. Според изиÑкваниÑта на БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ българÑките мюÑюлмани имат възможноÑÑ‚ както да Ñъздадат ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñтраната, така и да поддържат връзките и отношениÑта Ñи Ñ ÑˆÐµÐ¹Ñ…-ул-иÑлÑма.
Правата и делата на мюÑюлманÑкото изповедание Ñа заÑегнати и в чл. 42 на ТърновÑката конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° КнÑжеÑтво БългариÑ. Ðа базата на този оÑновен закон на Ñтраната Ñе приемат "Временни правила за духовно управление на хриÑтиÑните, на мюÑюлманите и на евреите" и въз оÑнова на тези правила и многовековната иÑлÑмÑка Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð°Ñ‚ да Ñе формират новите или да Ñе адаптират към новите обÑтоÑтелÑтва ÑъщеÑтвуващите преди това мюÑюлманÑки инÑтитуции. Като още през 1880 г. мюÑюлманÑкото наÑеление Ñи избрало деÑет районни мюфтии ÑÑŠÑ Ñедалища в градове, където живеÑÑ‚ повече мюÑюлмани. За поÑредник между районните мюфтии и българÑкото правителÑтово или шейх-ул-иÑлÑма Ñлужел ÑофийÑкиÑÑ‚ мюфтиÑ, който по къÑно е наричан "централен мюфтиÑ". МюÑюлманÑкото изповедание в рамките на Ñледващите 15 години Ñе ръководи Ñпоред гореÑпоменатите правила, като чак на 15 Ñептеври 1895 г. кнÑзът Ñ Ð£ÐºÐ°Ð· â„– 63 одобрÑва „Временен уÑтав за управление на религиозните дела на мюÑюлманитеâ€. Този уÑтав не бил поÑрещнат на драго Ñърце от мюÑюлманÑката общноÑÑ‚, тъй като в нÑкои моменти той ограничавал правата на мюÑюлманите, като назнчаването на мюфтиите от Ñтрана на правителÑтвото, е възприемано като вмешателÑтво в автономноÑтта на изповеданието.
До обÑвÑването на незавиÑимоÑтта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑкото изповедание в продължение на 30 години е ръководено по тези нормативни документи, а в Ñъщото време е имало връзка Ñ ÑˆÐµÐ¹Ñ…-ул-иÑлÑма в ОÑманÑката империÑ.
Когато на 19 април 1909 г. в ИÑтанбул бе подпиÑан договор между ОÑманÑкото правителÑтво и БългариÑ, който одобрÑва незавиÑимоÑтта на БългариÑ, към него е прикрепен протокол, който бил подпиÑан на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. Този протокол, който заÑÑга правата на мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ и вакъфÑките имоти е неотменима чаÑÑ‚ от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Ð’ това Ñпоразумение вече Ñе разглежда двуÑтранно и въпроÑÑŠÑ‚ за мюфтийÑтвата в БългариÑ. Т. е. българÑкото и турÑкото правителÑтва подпиÑват Ñпоразумение Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ уреждането на въпроÑа за мюфтийÑтвата в БългариÑ. Според чл. 1. на този протокол, в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе учредÑва Главно мюфтийÑтво. ГлавниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе избира измежду мюфтиите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñрок от 5 години. Ðо този избор не го прави автоматичеÑки главен мюфтиÑ. Ðалага Ñе българÑкото правителÑтво да Ñе обърне към правителÑтвото на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ да получи одобрението на шейх-ул-иÑлÑма. С издаването на Ñъответен ферман шейх-ул-иÑлÑмът одобрÑва Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð¸Ð·Ð±Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²ÐµÐ½ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ му изпраща така нареченото "мураÑеле-и шериййе" /шериатÑко поÑлание/, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе признава правото да упълномощава оÑтаналите мюфтии в Ñтраната. По този начин ИÑтанбулÑкиÑÑ‚ договор Ð¾Ñ‚Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ð¸Ñта, които дотогава е имало МиниÑтерÑтвото на външните работи и вероизповеданиÑта за назначаване и уволнÑване на мюфтиите.
Въз оÑнова на тези нови договореноÑти през 1910 г. бива избран за първи главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ ÑофийÑкиÑÑ‚ районен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¥Ð¾Ð´Ð¶Ð°Ð·Ð°Ð´Ðµ Мехмед Мухйиддин. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° балканÑките войни, на 29 Ñептември 1913 г. между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ðµ подпиÑан мирен договор. Към този договор отново бе прикрепено друго Ñпоразумение, в което въпроÑÑŠÑ‚ за мюфтийÑтвата Ñе разглежда още по-обÑтойно. Този документ, който в иÑториÑта на дипломациÑта Ñе Ñпоменава като "Споразумение за мюфтиите", Ñе отличава Ñ Ð´Ð²Ð° нови момента от Ñпоразумението, Ñключено през 1909 г.
1. Заплатите на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ, на мюфтиите и техните замеÑтници, както и на Ñлужителите в техните ведомÑтва Ñе изплащат от българÑкото правителÑтво.
2. ОрганизациÑта на Главно мюфтийÑтво ще Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· уÑтав, който ще Ñе изготви от Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ.
Ðо поради започването на Първата Ñветовна война, изготвÑнето на този уÑтав Ñе Ð·Ð°Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸ първиÑÑ‚ многоплаÑтов и широкообхватен уÑтав на мюÑюлманÑкото изповедание бива изработен ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÑŠÑнение от нÑколко години от Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ указаниÑта, залегнали във второто ЦариградÑко Ñпоразумение. Той влиза в Ñила през 1919 г. и Ñе нарича "УÑтав за управление и Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° религиозните инÑтитуции на мюÑюлманите в БългариÑ". СъÑтои Ñе от 9 раздела и 189 члена и дейÑтвително притежава качеÑтва, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñлужи за пример и оÑнова за Ñледващите уÑтави. Ðо както преди, така и през Ñледващите години нещата не вървÑÑ‚ както е напиÑано в законите и в нÑкои Ñлучаи Ñериозно Ñе пренебрегват международните договори и УÑтава на
МюÑюлманÑкото изповедание. ОÑобено Ñлед двадеÑетте години на 20 век различни правителÑтва започват директно да Ñе намеÑват във вътрешните дела на мюÑюлманите. Ð’ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ð²ÐµÑ Ð½Ð° конÑтитуционните изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ другите закони, главниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе избира, а Ñе назначава от миниÑтъра на външните работи, под чиÑто юриÑÐ´Ð¸ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ това време е ДирекциÑта по вероизповеданиÑта. Това положение продължава до Втората Ñветовна война.
Приетата на 4 декември 1947 г. Ñлед комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ñ€Ð°Ñ‚ нова КонÑтитуциÑ, в името на Ñвободата на ÑъвеÑтта Ñе включва чл. 78., Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ уж на гражданите Ñе гарантира Ñвобода на религиозните обреди. Ð’ тази конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ñе подчертава, че "ЮридичеÑкото положение на отделните религиозни общноÑти, Ñ‚Ñхното финанÑиране, решаването на вътрешните им проблеми и Ñамоуправлението Ñе уреждат чрез Ñпециален закон".
ОбещаниÑÑ‚ от новата конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ð² закон бива приет на 24 февруари 1949 г. от Великото народно Ñъбрание и влиза в Ñила под названието "Закон за изповеданиÑта". Член 5 от Закона за изповеданиÑта глаÑи: "Ð’ ÑвоÑта религиозно-организационна Ñтруктура и в Ñвоите обреди религиите могат да дейÑтват ÑъглаÑно Ñвоите канони и уÑтави, Ñтига те да не противоречат на общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñтрой и правилата на доброто поведение.
ÐовиÑÑ‚ уÑтав, приемането на който Ñе предвижда в Закона за изповеданиÑта, е "УÑтав за духовно уÑтройÑтво и управление на мюÑюлманите в Ðародна Република БългариÑ", който бе одобрен на 22 май 1951 г. от МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет. Член 84 от този уÑтав глаÑи: "Турците мюÑюлмани в Ðародна Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ религиозна гледна точка избират ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²ÐµÐ½ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· предÑедателите на мюÑюлманÑките наÑтоÑтелÑтва.†Според изиÑкваниÑта на чл. 104. главниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñе избира от мюфтиите за Ñрок от 6 години. Ðо избирането на главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñлед 9 Ñептември 1944 г. винаги е Ñтавало Ñамо пожелание. Главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñтава или бива избиран, този, когото партиÑта пожелае.
-
Структура на МИ
Ръководното Ñ‚Ñло на мюÑюлманÑкото изповедание оÑвен от главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Главно мюфтийÑтво, Ñе ÑÑŠÑтои от районни мюфтии и районни мюфтийÑтва, които предÑтавлÑват регионални Ð¿Ð¾Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° изповеданието, а под Ñ‚Ñхна опека Ñа мюÑюлманÑките наÑтоÑтелÑтва – меÑтни звена на изповеданието.
БроÑÑ‚ на районните мюфтийÑтва през годините Ñъщо е различен. От Ñъздаването на новата българÑка държава до Втората Ñве¬товна война почти във вÑички райони, където Ñа живеели мюÑюлмани, имало районни, облаÑтни и околийÑки мюфтийÑтва и мюфтийÑки намеÑтничеÑтва. Така например преди БалканÑките войни в Ñтраната ÑъщеÑтвували 15 мюфтийÑтва и 20 мюфтийÑки намеÑтничеÑтва. През 1923 г. в гра¬довете БургаÑ, Стара Загора, Пловдив, ХаÑково, СмолÑн, Петрич, Плевен, РуÑе, СофиÑ, Велико Търново, Шумен, Варна и Видин имало 13 об¬лаÑтни или окръжни мюфтийÑтва. ОÑвен Ñ‚ÑÑ… ÑъщеÑтвували други 33 мюфтийÑки намеÑтничеÑтва в градовете ÐйтоÑ, Кубрат, БÑла, Горна Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ /Благоевград/, Златоград, Ðрдино, Елена, Търговище, ПреѬлав, Сливен, Карлово, Карнобат, ИÑперих, Кърджали, Казанлък, Кру¬мовград, Ловеч, Момчилград, Ðикопол, Ðеврокоп (Гоце Делчев), Омуртаг, Пещера, ПровадиÑ, ОрÑхово, Разград, Севлиево, Пазарджик, Враца, Ðови па¬зар и Свищов. Ð’ навечерието на Втората Ñветовна война на нÑкои мюфтийÑки намеÑтничеÑтва е дадени Ñтатут на мюфтийÑтва като по този начин броÑÑ‚ им доÑтигнал 25, а по време на войната - 40.
След като комуниÑтите Ñе добират до влаÑтта, чрез различ¬ни машинации и комбинации поÑтепенно започват да Ñъкращават Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° мюфтийÑтвата като през 1959 г. те им нанаÑÑÑ‚ поÑледниÑ, Ñъкруши¬телен удар. След тази дата в Ñтраната оÑтават едва 7 мюфтийÑтва в градовете СофиÑ, Пловдив, Кърджали, ÐйтоÑ, Шумен, Разград и Добрич. ДругиÑÑ‚ голÑм удар върху изповеданието бе Ñъщо Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ поÑледици, което целеше разединението на мюÑюлманите на етничеÑка оÑнова, което е абÑолютно неприемливо от гледна точка на иÑлÑмÑките закони - Ñъздаването на отделно мюфтийÑтво във Велинград за мюÑюлманите помаци.
Един от плодовете на демократичните промени бе обединÑването на мюÑюлманите турци и помаци в едно мюфтийÑтво. Ð’ първите години на демокрациÑта в Ñтраната ÑъщеÑтвуват 8 районни мюфтийÑтва. След нÑколко години Ñа открити мюфтийÑтвата в Плевен и Гоце Делчев, а през 2000 г. - още мюфтийÑтва в ХаÑково и Крумовград. Ð’ началото на 2006 г. е закрито СофийÑкото мюфтийÑтво и в момента има 11 районни мюфтийÑтва.
***
Ð”Ð½ÐµÑ Ð¼ÑŽÑюлманÑкото изповедание е една голÑма и Ñтройна организациÑ, ÑÑŠÑтоÑща Ñе от около 1500 мюÑюлманÑки наÑтоÑтелÑтва Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾ около 1500 джамии и меÑджиди, около 50 теккета и тюрбета, около 1000 имама, около 450 летни курÑове по Коран, 6 целогодишни учебни центъра, 3 Ñредни духовни училища и ВиÑш иÑлÑмÑки инÑтитут, 11 районни мюÑюлманÑки Ñъвета Ñ Ð¿Ð¾ 5-11 члена, 11 районни мюфтийÑтва Ñ Ð¿Ð¾ нÑколко щатни Ñлужители – районен мюфтиÑ, замеÑтник-районен мюфтиÑ, директор и Ñекретар и Ñлужители във фонд "Вакъфи", главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñ ÐµÐºÐ¸Ð¿ от около 20 души в Главно мюфтийÑтво, отдел "Образование", отдел "ИздателÑтво", отдел "ÐдминиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ финанÑи" и Ñ‚.н., ВиÑш мюÑюлманÑки Ñъвет от 35 члена.
Тази ÑиÑтема, макар и понÑкога подвлаÑтна на политичеÑката конюнктура на Ñтраната, превръща мюÑюлманÑкото изповедание в една от значимите инÑтитуции и фактори в Ñъвременното българÑко общеÑтво. Ð”Ð½ÐµÑ Ñ€Ð¾Ð»Ñта на мюÑюлманÑкото изповедание е оÑобено важна от гледна точка на правата на човека. Тъй като МюÑюлманÑкото изповедание предÑтвалÑва значително малцинÑтво, което е около 25-30 % от цÑлото наÑеление в БългариÑ. ОÑвен това изповеданието обединÑва над милион мюÑюлмани, които векове наред Ñа живели в тези земи заедно Ñ Ð½ÐµÐ¼ÑŽÑюлманите, повечето от които Ñа правоÑлавни хриÑтиÑни. Главно мюфтийÑтво е онази Ñпойка на общеÑтвото, коÑто в извеÑтна Ñтепен гарантира проÑÐ»Ð¾Ð²ÑƒÑ‚Ð¸Ñ "етничеÑки модел", обединÑвайки на религиозно-братÑка оÑнова различни по етничеÑки произход групи – турци, помаци, роми.
Също така Главно мюфтийÑтво, Ñпоред възможноÑтите Ñи, работи за възцарÑване на ÑправедливоÑтта, добродетелноÑтта, мира и развитието на общеÑтвото. Това Ñтава възможно ÑÑŠÑ Ñъздаване на благоприÑтна атмоÑфера за получаване на иÑлÑмÑко образование в летните и целогодишните курÑове по Коран, в квалификационните курÑове, в чаÑовете по религиÑ-иÑлÑм в общинÑките училища, оÑобено в Ñредните духовни училища и ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¸ÑлÑмÑки инÑтитут, където Ñе подготвÑÑ‚ духовни кадри Ñпоред изиÑкваниÑта на Ñъвременните уÑловиÑ. ИÑлÑмÑкото образование дава възможноÑÑ‚ на Ñвоите възпитаници да ÑъхранÑÑ‚ Ñвоите корени, което ги прави Ñвързани в Ñвоите традиции, изобилÑтващи Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€Ð¸ за добро ÑъжителÑтво в името на благото на общеÑтвото.
ЕÑтеÑтвено, политичеÑки вмешателÑтва в управлението на изповеданието от рода на опиÑаните по-горе деÑтабилизират изповеданието, което от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана довежда до деградиране на оÑновни етични принципи като доверие, уважение. Ð’ резултат на това Ñтруктурите на изповеданието в нÑкои Ñлучаи Ñе превръщат в разграден двор, което единÑтвено може да причини злини на общеÑтвото. Тези опаÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚ начело на МюÑюлманÑкото изповедание да Ñтои Ñтабилно и авторитетно ръководÑтво, което да е Ñ Ñ‡Ð¸Ñто минало и ÑÑно бъдеще.
-
Мюфтиите от Ñъздаването доÑега
От Ñъздаването на инÑтитуциÑта Главно мюфтийÑтво на мюÑюлманите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ демократичните промени, Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñледователно е ръководена от Ходжазаде Мехмед Мухйиддин (1910-1915), (макар и не е категорично по време на Първата Ñветовна война длъжноÑтта главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ изпълнÑвана от) Хаджи Юмер Лютфи, Хафъз Емин Зарифи, Салих Саиб, Хафъз Ðхмед Джумалъ, Ходжазаде Саадеддин, Сюлейман Фаик (1919-1928), ХюÑеин ХюÑню Моллаахмед (1928-1936), Ðбдуллах Съдкъ Деведжиоглу (1936-1945), Сюлейман Юмер ефенди (1945-1947), Ðкиф ОÑман ефенди (1947-1964), ХаÑан Ðдем ефенди (1964-1976), Мехмед Топчу/Мирон Топчиев (1976-1988), Ðедьо Генджев/Ðедим Генджев (1988-1992).
След 10 ноември 1989 г., когато Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð½Ð° по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° демократичните преобразованиÑ, уÑтавите, приети през поÑледните години, поѬтавÑха уÑловието районните мюфтии да Ñе избират от Районните мюÑюлманÑки конференции, а главниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ предÑедателÑÑ‚ на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑки Ñъвет от Ðационалната мюÑюл¬манÑка конференциÑ. Т. е. избираемоÑтта на ръководÑтвото на мюÑюлманÑкото изповедание, което е израз на незавиÑимоÑтта на изповеданието, е важен демократичен принцип, който залегна в ръководните правила на изповеданието.
Демократичните промени завариха мюÑюлманÑкото изповедание начело Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²ÐµÐ½ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðедим Генджев, който е назначен през 1988 г. по директива на БКП и напълно е подкрепÑл "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ". Затова Ñлед кратко време мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¸Ñка г-н Ðедим Генджев да бъде Ñвален от длъжноÑтта главен мюфтиÑ, в резултат на което в началото на 1992 г. ДирекциÑта на изповеданиÑта обÑви Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ за недейÑтвителен и на негово мÑÑто бе назначен тричленен временен управителен орган, който да подготви провеждането на демократични избори за ръководÑтво на мюÑюлманÑкото изповедание. Ðа 19 Ñептември 1992 бе проведена национална ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманите, организирана от временното ръководÑтво, на коÑто за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ избран г-н Фикри Сали ХаÑан и бе приет първиÑÑ‚ поÑткомуниÑтичеÑки уÑтав, утвърден от ДирекциÑта на изповеданиÑта. Ðа 2 ноември 1994, против волÑта на огромно мнозинÑтво от правоверни, поддръжниците на Ðедим Генджев проведоха национална конференциÑ, на коÑто за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ðµ избран БаÑри Хаджишериф, а Ðедим Генджев – за предÑедател на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²ÐµÐ½ Ñъвет. През това време Ñе Ñформира ново правителÑтво, ÑÑŠÑтавено от БСП и Ñкоро Ñлед това, на 23 февруари 1995 решениÑта на конференциÑта от 2 ноември 1994 г. бÑха одобрени от ДирекциÑта на изповеданиÑта. След Ñмъртта на г-н БаÑри Хаджишериф временно за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ðµ назначен г-н Ðли Узун, който дотогава бе ÑофийÑки районен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ръководÑтвото на г-н Ðедим Генджев. ÐезавиÑимо от региÑтрациÑта на гореÑпоменатото ръководÑтво от 23 февруари 1995 г., което бе оÑпорвано по Ñъдебен ред, екипът от районни мюфтии, оглавÑван от г-н Фикри ХаÑан, продължи дейноÑтта Ñи Ñ Ð½ÐµÑ€ÐµÐ³Ð¸Ñтрирана алтернативна Ñтруктура на МюÑюлманÑкото изповедание. Те бÑха подкрепÑни от много вÑрващи, както и от подкрепÑното от мюÑюлманите Движение за права и Ñвободи. След приключване на Ñ‚Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð°Ñ‚ на това ръководÑтво, през 1995 г. отново проведоха Ðационална конференциÑ, на коÑто г-н Фикри ХаÑан бе преизбран. РешениÑта на тази ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ не бÑха уважени от ДирекциÑта, Ñлед което Ñе водиха Ñъдебни Ñпорове, които бÑха Ñпечелени и незавиÑимо от това замеÑтник миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедателÑÑ‚ г-н СветоÑлав Шиваров, отговарÑщ за вероизповеданиÑта, на 19 ноември 1996 отново отказа да региÑтрира уÑтава и ръководÑтвото. След този отказ бе Ñезиран ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъд за човешки права, който заради вмешателÑтво в делата на мюÑюлманите от Ñтрана на българÑката държава, и наложен да изплати парично обезщетение на г-н Фикри ХаÑан.
След голÑма криза в Ñтраната през февруари 1997 г. правителÑтвото на БСП подаде оÑтавка. След редица препиÑки и Ñрещи Ñ Ð”Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñта и отговарÑщиÑÑ‚ за Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ñ†ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸ÐµÑ€ г-н ВеÑелин Методиев, двете Ñтрани Ñе ÑпоразумÑха да проведат Обединителна национална мюÑюлманÑка ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° 23 октомври 1997 г. Ðа конференциÑта е приет нов уÑтав, за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ избран г-н МуÑтафа Хаджи, а за предÑедател на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑки Ñъвет (ВМС) - г-н ХюÑеин Карамолла. Г-н Ðедим Генджев отново възразÑва Ñрещу тези решениÑ, но незавиÑимо от това на 28 октомври 1997 замеÑтник-миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедателÑÑ‚ региÑтрира новоизбраното ръководÑтво. Ðовото ръководÑтво пое вÑички организационни дейноÑти и активи на мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ в БългариÑ.
Ðа редовна Ðационална мюÑюлманÑка ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° 27 ноември 2000 г. за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ избран г-н Селим Мехмед, а за предÑедател на ВМС - г-н МуÑтафа Хаджи. Отново на редовна Ðационална мюÑюлманÑка ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° 13 декември 2003 г. за главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ избран г-н Фикри ХаÑан, а за предÑедател на ВМС - г-н Ридван Кадьов, но решениÑта на конференциÑта не Ñа региÑтрирани от СофийÑки градÑки Ñъд, който от началото на 2003 г. извършва региÑтрирането на промените в Ñтруктурите на вероизповеданиÑта. Ðа 19 юли 2004 г. Ñъдът региÑтрира тричленно ръководÑтво на изповеданието, ÑÑŠÑтоÑщо Ñе от г-н Фикри ХаÑан, г-н Ридван Кадьов и г-н ОÑман ИÑмаилов. Ðа 20 март 2005 г. Ñе провежда извънредна конференциÑ, на коÑто е избрано наÑтоÑщото ръководÑтво – главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð³-н МуÑтафа Хаджи и предÑедател на ВМС г-н БаÑри Пехливан, което е региÑтрирано от СофийÑки градÑки Ñъд на 11 май 2005 г.
-
ОÑновни принципи в управлението
МюÑюлманÑкото изповедание в Република БългариÑ, Ñпазвайки законите на Ñтраната, Ñе ръководи от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð£Ñтав и от иÑлÑмÑките канони (шериат). То обединÑва вÑички мюÑюлмани, незавиÑимо от Ñ‚Ñхните етничеÑка принадлежноÑÑ‚ и мезхеб (иÑлÑмÑко течение). ОÑновните принципи на изповеданието могат да Ñе обобщат в три оÑновни групи: принципи на убеждение/вÑра (иман), принципи на богоÑлужение (ибадет) и нравÑтвени принципи (ахлÑк).
ОÑновните принципи на вÑрата Ñа шеÑÑ‚:
1. Ð’Ñра в Ðллах – това включва вÑра в ÑъщеÑтвуването, единоÑъщието и качеÑтвата на Ðллах. Ðллах ÑъщеÑтвува от предвечноÑтта и ще ÑъщеÑтвува до безкрайноÑÑ‚, Той е един-единÑтвен, Той е целта на вÑички въжделениÑ, не Ñе нуждае от нищо и никого, напротив вÑичко Ñе нуждае от Ðего, не е раждал, не е раждан, нищо не може да Ñе равнÑва Ñ Ðего, Той е ÑъздателÑÑ‚ и дава препитанието на вÑичко живо и неживо, Той е Ñпарведлив, милоÑтив, милоÑърден, търпелив, Ñтрог в наказаниÑта, щедър в дарениÑта, вÑемъдър, велик, вÑемогъщ, вижда и чува вÑичко Ñвно и Ñкрито и Ñ‚. н.
2. Ð’Ñра в ангелите – това означава вÑра в невидими богопокорни ÑъщеÑтва, които имат различни задължениÑ, като една от най-важно от Ñ‚ÑÑ… предаване на откровение/поÑлание на пророците.
3. Ð’Ñра в пророците /пратениците/ на Ðллах – Ñ‚Ñ Ñе изразÑва в това, че Ðдем /Ðдам/ (а.Ñ. - мир нему!) е първиÑÑ‚ пратеник на Ðллах, а поÑледниÑÑ‚ е Мухаммед (а.Ñ.), във времето между Ñ‚ÑÑ… Ñа изпратени хилÑди пророци да напътÑтват хората към вÑрата и доброто. Затова вÑички пророци Ñе приемат еднакво като пратеници на Ðллах и Ñе вÑрва в Ñ‚ÑÑ… без изключение.
4. Ð’Ñра в книгите – Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах, поÑредÑтвом ангелите и пророците, е изпращал поÑÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° човечеÑтвото - това Ñа Ñвещените книги. ОÑновни Ñвещени книги Ñа: ПÑалмите, низпоÑлани на Давуд /Давид/ (а.Ñ.), Тората, низпоÑлана на МуÑа /МойÑей/ (а.Ñ.), Евангелието, низпоÑлана на ИÑа /ИиÑуÑ/ (а.Ñ.) и Коранът, низпоÑлан на Мухаммед (а.Ñ.). Ð’Ñрата в Ñ‚ÑÑ… Ñе ÑÑŠÑтои в това, че те в ÑъщноÑтта Ñе Ñа Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Бога, но Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на годините първите три Ñа изгубили оригиналноÑтта Ñи и в Ñ‚ÑÑ… Ñа вмъкнати човешки миÑли. Има и поÑланиÑ, низпоÑлани на пророци като Ибрахим /Ðвраам/, Ðух /Ðой/ и Ñ‚. н. Коранът е поÑледното поÑлание на Бога, изпратено на човечеÑтвото, Ñъхранило е оригиналноÑтта Ñи и ще продължава да напътÑтва вÑрващите към Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚.
5. Ð’Ñра в ÑÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ – Ñе ÑÑŠÑтои в това, че вÑеки човек Ñлед Ñмъртта Ñи ще бъде Ñъживен и Ñпоред деÑниÑта Ñи на този ÑвÑÑ‚ ще бъде възнаграден Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ñки прелеÑти или ще бъде наказан Ñ Ð°Ð´Ñки мъки.
6. Ð’Ñра в предапределението и Ñъдбата и че доброто и злото Ñа от Ðллах – Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах ÑÑŠÑ Ñвоето абÑолютно знание, изхождайки от това, че вÑеки човек ÑÑŠÑ Ñвободната Ñи Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñ‰Ðµ дейÑтва по определен начин, Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð´ÐµÐ¹ÑтвиÑта на вÑеки човек. Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах не задължава човека да извърши определено нещо, а го оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð° избере. РпредопределÑнето Му Ñтава въз оÑнова на това, че отноÑителноÑтта на времето не важи за Ðллах. Т.е. Ðллах знаейки какво ще извърши човекът, Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Заради ÑÐ²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ на човека, проÑвена чрез чаÑтичната му волÑ, той ще бъде възнаграден или наказан в ÑÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. И доброто, и злото Ñа Ñъздадени от Ðллах, но Той е пожелал за човека доброто, затова го дарил Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼ и оÑветил Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼Ñƒ Ñ Ð¿Ð¾ÑланиÑта, дадени на пророците. Човек Ñам избира да извърши добро или зло.
ОÑновните принципи на богоÑлужението Ñа пет:
1. ИзразÑване на ÑвидетелÑтвото за вÑрата в Ðллах и ÐÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ñ€Ð¾Ðº Мухаммед (а.Ñ.).
2. ИзпълнÑване на задължителната петкратна молитва намаз.
3. Задължителното говеене оруч през ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец рамазан.
4. Даване на задължителната милоÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ð·ÐµÐºÑÑ‚, когато Ñа налице уÑловиÑта за това.
5. ИзпълнÑване на поклонението хадж в Ñвещените меÑтноÑти в Мека.
ОÑновните нравÑтвени принципи могат да Ñе обобщÑÑ‚ в девет групи, а те в израза "Обич към творениÑта, заради Твореца" или "Уважение към Ðллах и ÑÑŠÑтрадание към Ðеговите ÑъзданиÑ":
1. Добро отношение към Бога.
2. Добро отношение на човека към Ñебе Ñи.
3. Добро отношение към ÑемейÑтвото – родители, Ñъпруг/а, деца.
4. Добро отношение към роднините.
5. Добро отношение към ÑÑŠÑедите.
6. Добро отношение към общеÑтвото, в което живее.
7. Добро отношение към единоверците/мюÑюлманите.
8. Добро отношение към цÑлото човечеÑтво, незавиÑимо от вÑра, раÑа и Ñ‚. н.
9. Добро отношение към живите ÑъщеÑтва и неживата природа.
Тези оÑновни иÑлÑмÑки принципи Ñа Ñтанали причина във фундамента на инÑтитуциÑта мюÑюлманÑко изповедание в Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки, теоретичеÑки и практичеÑки да залегнат добрите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ към другите религиозни общноÑти, деноминации и техните официални предÑтавителни организации и инÑтитуции.
„... и ще откриеш, че от Ñ‚ÑÑ… най-близки по любов към вÑрващите Ñа онези, които казват: „Ðие Ñме хриÑтиÑниâ€. Така е, защото Ñред Ñ‚ÑÑ… има Ñвещеници и монаÑи, и защото не Ñе възгордÑват. Рщом чуÑÑ‚ низпоÑланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от Ñълзи заради онова, което Ñа узнали от иÑтината. Казват: "ГоÑподарю наш, повÑрвахме, впиши ни ÑÑŠÑ Ñвидетелите!†(Коран, 5: 82-83)
„И Ñпорете Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° на ПиÑанието (евреи, хриÑтиÑни) Ñамо по най-Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½, но не и Ñ Ð¾Ð½ÐµÐ·Ð¸ от Ñ‚ÑÑ…, които угнетÑват, и кажете: „ВÑрваме в низпоÑланото на Ð½Ð°Ñ Ð¸ в низпоÑланото на ваÑ. ÐашиÑÑ‚ Бог и вашиÑÑ‚ Бог е един и Ñъщ. Ðие Ñме Ðему отдадени.†(Коран, 29: 46-47)
„Ðллах не ви забранÑва да Ñе отнаÑÑте Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾ и да поÑтъпвате Ñправедливо към онези, които не воюват Ñ Ð²Ð°Ñ Ð² религиÑта и не ви прогонват от домовете ви. Ðллах обича Ñправедливите.†(Коран, 60: 8-9)
„Онези, които иÑкат да живеÑÑ‚ в мир и взаимно ÑътрудничеÑтво Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите, Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат закрилÑни. Подлагането на гнет и обиди е недопуÑтимо.â€
Държавата е длъжна да Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ð²Ñеки мюÑюлманин, както и вÑеки немюÑюлманин, които Ñа подложени на гнет.â€
„За немюÑюлманите Ñе гарантират Ñвободата на Ñ‚Ñхното изповедание и ÑигурноÑтта на Ñ‚Ñхното имущеÑтво. Те нÑма да бъдат принуждавани да приемат вÑрата на мюÑюлманите и имущеÑтвото им нÑма да бъде отнемано.â€
Цитираните по-горе коранични Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ пророчеÑки ÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ задължителен характер, но Ñе подÑилват от уÑтановената дългогодишна Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² тази наÑока. Доброто ÑъжителÑтво, диалогът и толерантноÑтта между ноÑителите на различни религии в Ñтраната Ñе отразÑва и на взаимоотношениÑта между ръководните им органи. ДобриÑÑ‚ тон, който поддържат мирÑните помежду Ñи, липÑата на напрежение и антагонизъм автоматичеÑки рефлектират ползотворно върху ръководÑтвата на различните организации.
ИнÑтитуционалниÑÑ‚ авторитет на Главно мюфтийÑтво на мюÑюлманÑкото изповедание Ñе подÑилва и от ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ типа на форуми, конференции и тържеÑтва, реализирани на различни нива, Ñ ÑÑно определена обща цел на вероизповедните общноÑти – продължаване и задълбочаване на добрите взаимоотношениÑ. ИдеÑта на тези мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ðµ да Ñе демонÑтрира единение в общите цели, а именно – добруването на цÑлото гражданÑко общеÑтво, материален и духовен проÑперитет и ÑтабилноÑÑ‚ на държавата в политичеÑко и етно-религиозно отношение. ДемонÑтрациÑта на добрите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ‚ въздейÑтва благоприÑтно върху маÑите, тъй като народите винаги Ñа Ñе влиÑелии от Ñвоите водачи и Ñа ги приемали като пример за подражание РъководÑтвото на мюÑюлманÑкото изповедание и цÑлата иÑлÑмÑка общеÑтвеноÑÑ‚ Ñме изключително чувÑтвителни и бдителни към темата за веротърпимоÑтта и диалога Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ религии.
ÐеоÑпорим факт, който Ñе екпонира и ланÑира чеÑто, е че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ð¾Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° толеранÑтноÑтта. Това не е едноÑтранно мнение или Ñтановище, продукт на нереален Ñубективизъм. ТолеранÑтноÑтта и доброто ÑъжителÑтво между отделните религиозни и етничеÑки групи е ежедневие, Ñъдба и бъдеще на българÑкото общеÑтво.
УмеÑтно би било да Ñе преведат нÑколко конкретни примера, които Ñа Ñвен индикатор за завидните Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑкото изповедание Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ верÑки общноÑти:
1. Срещи на преподаватели и ученици от мюÑюлманÑки духовни училища ÑÑŠÑ Ñродни хриÑтиÑнÑки;
2. Ð”ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Св. Синод на БългарÑката правоÑлавна църква оÑъждащи обидните карикатури на пророка Мухаммед и в подкрепа на мюÑюлманÑкото изповедание.
3. ИзÑвление на мюÑюлманÑкото изповедание в подкрепа на Св. Синод на БългарÑката правоÑлавна църква, по повод Ñтановището му за филма „Шифърът на Леонардоâ€
4. Откриване на гробница на мюÑюлманÑÐºÐ¸Ñ Ñветец Бали Ефенди в двора на хриÑтиÑнÑка църква в град СофиÑ
5. ЧеÑтване на Ð´ÐµÐ½Ñ â€žÐшуреâ€, завещан по Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ пророка Ðой от трите оÑновни небеÑни религии – юдеизъм, хриÑтиÑнÑтво, иÑлÑм
6. Организиране на празнична трапеза „Ифтар†през ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° мюÑюлманите меÑец Рамазан от ВарненÑки и Велико-преÑлавÑки митрополит Кирил.
7. Организиране на ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° тема "Говеенето в небеÑните религии", на коÑто доклади изнеÑоха мюÑюлманÑки и правоÑлавни теолози.
8. Тези и още множеÑтво ÑъбитиÑ, реализирани от мюÑюлмани, евреи, хриÑтиÑни-правоÑлавни хриÑтиÑни, католици, протеÑтанти, могат да бъдат Ñпоменати като факти, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ ние вÑички Ñе гордеем.
Ðа фона на тези дълбоко Ñъдържателни проÑви не по-малко значение имат взаимоотношениÑта на обикновените богомолци, редовите вÑрващи, които никога не Ñе поддават на безплодни провокации и не допуÑкат еÑÐºÐ°Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° напрежението. Ðещо повече, точно обротно - наÑелението на Ñтраната живее в Ñговор, в дух на толерантноÑÑ‚ и уважение. Заедно поÑрещат празниците Ñи, понÑкога заедно градÑÑ‚ храмовете Ñи, заедно тъгуват и Ñе веÑелÑÑ‚.
ПоÑловичната и показателна толерантна атмоÑфера в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° още по-голÑмо значение предвид политичеÑката ÑÑ‚Ð°Ð³Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите през поÑледните 10-15 години, довела до редица кървави конфликти, предизвикани от етно-културни и религиозни вражди. Ðашата Ñтрана не Ñамо запази Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи етничеÑки и религиозен мир, но и разви ÑвоÑта демокрациÑ, даде повече Ñвобода на гражданите Ñи, което неминуемо доведе до заÑилване на доверието към държавата. ОÑобено мÑÑто в гражданÑките права заемат Ñвободата на Ñловото и на вероизповеданиÑта, които Ñа фундаментални, уникални и допринаÑÑÑ‚ за развитието и разпроÑтранението на религиите. Ð’ това отношение битуващиÑÑ‚ климат на толерантноÑÑ‚ намира опора и Ñе наÑърчава от държавата, което е разковничето на Ñтабилитета и Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ в Ñтраната. Колоритното добро ÑъжителÑтво между религиозните групи ÑвидетелÑтва неопровержимо, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ и ще бъде образец на оÑтаналите Ñтрани от региона и ще предаде ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ в полза на оÑтаналите европейÑки Ñтрани, където Ñе наблюдават поÑтоÑнни или временни ÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° необуздана ÐµÐºÐ·Ð°Ð»Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ краен екÑтремизъм, понÑкога и национализъм. ОÑобено Ñлед пълноправното членÑтво на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз, мюÑюлманÑкото изповедание ще има чеÑтта да бъде една от водещите официално региÑтрирани иÑлÑмÑки общноÑти.
След направените Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ анализи за взаимоотношениÑта на мюÑюлманÑкото изповедание Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ Ð²ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ð·Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² минал и наÑтоÑщ аÑпект, е редно да Ñе заключи, че бъдещето им развитие е още по-обещаващо. Ð’ този аÑпект пред ръководÑтвата на изповеданиÑта ÑтоÑÑ‚ нови предизвикателÑтва като вземане на отношение и оказване на ÑъдейÑтивие за благоприÑтно разрешение на важни наболели Ñоциални проблеми като детÑкото наÑилие и преÑтъпноÑÑ‚, наркоманиÑта, алкохолизъм, проÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð¸ обща духовна атрофиÑ, притиÑнала цÑлото цивилизовано общеÑтво. Ð’Ñрваме, че общите уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð² полза на общеÑтвеното добруване ще предотвратÑÑ‚ или поне намалÑÑ‚ културната ÐºÐ¾Ñ€Ð¾Ð·Ð¸Ñ Ð¸ инфантилноÑÑ‚, влаÑтващи в хедониÑтично наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñоциум, който повече от вÑÑкога Ñе нуждае от подкрепата на филоÑофиÑта на нравÑтвената фактологиÑ. Чрез духовно образователно-възпитателна дейноÑÑ‚ религиозните общноÑти ще ÑъумеÑÑ‚ да въдворÑÑ‚ ред в душите на подраÑтващото поколение.
-
ГЛÐВЕРМЮФТИЯ
Главен мюфтиÑ: МуÑтафа Ðлиш Хаджи
ÐвтобиографиÑ:
Роден е на 31 майт 1962 г. в Ñ. Драгиново, Община Велинград, ОблаÑÑ‚ Пазарджик. Ðачалното Ñи образование завършва в родното Ñи Ñело, Ñлед което продължава в техникум по горÑко ÑтопанÑтво във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и Ñлед уволнението Ñи започва работа в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи край. Работи две години на каÑкада “Белмекен – СеÑтриноâ€, а Ñлед това - в завод “ВаÑил Сотиров†във Велинград като ÑпециалиÑÑ‚ по Ñушене на дървеÑина.
През ученичеÑките Ñи години тайно взима чаÑтни уроци по Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ ходжите от Ñелото, а Ñлед това - във Велинград и други наÑелени меÑта. Ð’ началото на 1990 г. Ñтава имам в родното Ñи Ñело и две години практикува тази дейноÑÑ‚. ПоÑле е назначен за замеÑтник главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Главното мюфтийÑтво, СофиÑ. През 1993 г. заминава за ЙорданиÑ, където завършва ТеологичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ на УниверÑитета “Ярмукâ€. През 1997 г. Ñе дипломира и Ñе завръща в БългариÑ.
Ðа 23 октомври 1997 г. на обединителната мюÑюлманÑка ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ðµ избран за главен мюфтиÑ. През 2000 г. мандатът му на главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ñвършва, Ñлед което е избран за предÑедател на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑки Ñъвет (ВМС).
През Ñ‚Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи мандат паралелно завършва магиÑÑ‚ÑŠÑ€Ñка Ñтепен по Ñравнително религиознание в ÐБУ, СофиÑ, а през 2002 г. запиÑва докторантура в УниверÑитета „Мармара“, ИÑтанбул и Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ð°Ð²Ð° през 2008 г. През 2003 г. Ñвършва мандатът му във ВМС, Ñлед което е назначен за ректор на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¸ÑлÑмÑки инÑтитут. През 2005 г. Ñе провежда извънредна национална конференциÑ, на коÑто той е избран отново за главен мюфтиÑ
-
Главното мюфтийÑтво предупреди, че е заплашен общеÑтвениÑÑ‚ мир
Ð’ Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñе твърди, че в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° религиозна нетърпимоÑÑ‚
Главното мюфтийÑтво, 16-те районни мюфтийÑтва и около 1450-те мюÑюлманÑки наÑтоÑтелÑтва изразÑват безпокойÑтво по повод на оÑкърбителните, заплашителни и обидни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñрещу мюÑюлманÑката общноÑÑ‚, разиграли Ñе през изминалите меÑеци. Това Ñе поÑочва в разпроÑтранена Ð´Ð½ÐµÑ Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ръководÑтвото на
мюÑюлманÑкото изповедание в БългариÑ, адреÑирана до президента Георги Първанов, предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° парламента Георги ПиринÑки и премиера Сергей Станишев.
Тези дейÑтвиÑ, наÑочени Ñрещу българÑките мюÑюлмани, Ñа потвърждение на факта, че негативизмът и предубеденоÑтта ÑпрÑмо мюÑюлманите през поÑледните години придобиват тревожни измерениÑ, Ñе поÑочва в декларациÑта. МюÑюлманÑкото изповедание бе превърнато в мишена на недалновидни политики и празноÑловни
политици. Това предÑтавлÑва заплаха за общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€, Ñе казва още в разпроÑÑ‚Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚.
МюÑюлманÑкото изповедание предлага да започне диалог Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките държавници и цÑлото българÑко общеÑтво.
Ð’ декларациÑта Ñе изтъква:â€ÐŸÐ¾Ð´ претекÑÑ‚, че напоÑледък Ñред мюÑюлманите Ñе развиват “крайно радикални†тенденции, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе полагат оÑновите на политика на потиÑничеÑтво, наÑочена към Ñъщите тези граждани. Опитите на мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ да запази иÑторичеÑкото Ñи наÑледÑтво и културни ценноÑти, отнети им от аÑимилационната и наÑилÑтвена политика на комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼, Ñе определÑÑ‚ като заплаха за националната ÑигурноÑÑ‚ и като акт на “иÑлÑмизациÑâ€. Това е проÑва на недобронамерена и враждебна политикаâ€.
понеделник, 25 май 2009
http://www.vsekiden.com/?p=51483 (http://www.vsekiden.com/?p=51483)
-
Мюфтиите Ñе уплашиха предизборно за иÑлÑма
Диана Стефанова
Три меÑеца Ñлед като утихна Ñкандалът Ñ Ð¾Ð±Ð²Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñта за наÑаждане на радикален иÑлÑм в Ñ.Рибново, Главното мюфтийÑтво у Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð·Ð»ÐµÐ·Ðµ Ñ Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ, че е заÑтрашен общеÑтвениÑÑ‚ мир. Според него в момента Ñе полагат оÑновите на политика на потиÑничеÑтво, наÑочена Ñрещу изповÑдващите иÑлÑм. ДекларациÑта бе оглаÑена дни Ñлед като лидерът на ДПС Ðхмед Доган обÑви, че в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° опити за нов възродителен процеÑ.
ГлавниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ ÐœÑƒÑтафа Ðлиш Хаджи Ñе обръща към президента, премиера и предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ÐС Ñ Ð°Ð¿ÐµÐ» да овладеÑÑ‚ негативизма ÑпрÑмо мюÑюлманите. Пример за това бил, че не им Ñе разрешава да изградÑÑ‚ втора Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² СофиÑ. Това не Ñе Ñлучи, защото в общината бе предÑтавен непълен комплект документи. МюфтийÑтвото изтъква, че за разлика от правоÑлавни и католици, мюÑюлманите Ñа Ñи върнали малка чаÑÑ‚ от имотите. "Това води до убеждението, че държавата открито пренебрегва правата на мюÑюлманите", пише в декларациÑта.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3650§ionid=16&id=0000102 (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3650§ionid=16&id=0000102)
Ðа калпаво мюфтийÑтво общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ бил виновен.
Хем на влаÑÑ‚, хем недоволни от влаÑтта ... ;D
ÐейÑе, идват избори и народа Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе подплаши и юрне към урните...
че много Ñладка Ñ‚Ð°Ñ Ð¿ÑƒÑта влаÑÑ‚. ;)
-
Ðбе, Ñ Ñам по-неук и "новобранец" мюÑюлманин, ама Ñи миÑлÑ, че религиÑта било хриÑтиÑнÑтво или мюÑюлманÑтво, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñтои малко по-далеч от политиката! ??? Ðма, хайде то в БГ-то вÑичко е възможно! Иначе, какво лошо има в това, да има 2-ра Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² СофиÑ, при положение, че Ñегашната е изключително малка да Ñъбира пребиваващите мюÑюлмани в СофиÑ! ;) И, другари хриÑтиÑни, без да Ñе делим религиозно, опитайте Ñе да убедите "вашите" хора, че има такава нужда от 2-ра джамиÑ, за да не Ñе чудите поÑле, що политиката и религиÑта понÑкога Ñе преплитат и Ñе използват взаимному! 8) Ðбе, направете и вие, един добронамерен жеÑÑ‚ към ÑофийÑките мюÑюлмани и гоÑтите на Ñтолицата! :D Създаваните пречки и забрани да има 2-ри молитвен дом, ни най-малко ще накара мюÑюлманите да не Ñе чувÑтват такива, най-много нÑкой политик или Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе възползва от тази ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ поÑле, пак Помаците, били виновни за вÑичко! ;D ;)
-
...да има 2-ра Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² СофиÑ, при положение, че Ñегашната е изключително малка да Ñъбира пребиваващите мюÑюлмани в СофиÑ! ;)...
? Дали? ИÑмет, в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ Ñа изиÑкваниÑта за Ñтроеж на джамиÑ, колко поклонници?
-
? Дали? ИÑмет, в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ Ñа изиÑкваниÑта за Ñтроеж на джамиÑ, колко поклонници?
Ð,. аа вземи ми буквите от клавиатурата и аз това щÑÑ… да го питам - Ñ€Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ»Ñ Ð·Ð° джамиите...
-
Tralala
Kakvi iziskvaniq iska6 da znae6 ?
-
Kakvi iziskvaniq iska6 da znae6 ?
Колко поклонници Ñ‚Ñ€Ñбва да има?
-
Во Ð¢ÑƒÑ€ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ñкването е 30 000 чувÑка, аго ИÑмет....инако Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¼Ð°...
-
Ето втората чаÑÑ‚ от онова мое разÑледване по въпроÑната тема. Първата чаÑÑ‚ Ñ Ð¿ÑƒÑнах във форума преди около 3 Ñедмици:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=545&aid=13238 (http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=545&aid=13238)
Ртова е линк към първата чаÑÑ‚ - за тези, които не Ñа чели ÑтатиÑта:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=544&aid=13217 (http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=544&aid=13217)
Ð’Ñеки Ñам може да Ñи прави изводите.
-
Колко поклонници Ñ‚Ñ€Ñбва да има?
Tuk e Turciq du6a nezavisimo kolko poklonci ima i edin dae i 1000 da sa tq se stroi
Kakli?
Ä°ma hora koito nesi znaqt parite s edna duma djamiqta se zastroqva i svar6va i tova go pravi samo za (ALLAH RIZASI) bez da 4aka drugo kogato ima djamiq te znaqt 4e 6te ima i poklonci
-
Колкото в Селча има поклонници :) хахахаха...Чак и нÑкои Ñи предложиха уÑлугите на реÑтавратори :) Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - Ñтрана на абÑурдите...
-
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - Ñтрана на абÑурдите...
MÄ° toi e hubavo da znae6 kade jivee6 v kakva strana
-
Reka,evala ,ta ti daje ve4e si po4nal da rabotish i kum Djamiiskoto nastoqtelstvo .Neka se vidi sega dali nesme tolerantni musulmanite .Eto v4era priel Islama dnes na rabota kum Muftiistvoto A Boqn Sariev da si 4aka da go napravqt patriarh.
-
Во Ð¢ÑƒÑ€ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ñкването е 30 000 чувÑка, аго ИÑмет....инако Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¼Ð°...
Posmali mango, neka da e pone 3000; tova e za djamiya s dırjavni sredstva. A za çastno stroene nyama nikakvi ograniçeniya. Mejdu drugoto vtorata djamiya v Sofiya dırjavata li şte ya stroi?
-
Привет Българин,
Прочетох и двете Ñтатий.МиÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ проблемът Ñ Ñ€Ð¾Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñ‚Ñхната Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¸Ñтина е голÑм проблем. ОÑобено образованието и морала.
В традиционите религий на балканите има обич към книгата.
Ð’ религиÑта има разбира Ñе и морални ценноÑти.
Бих дал и пример Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° че религиÑата може да Ñе разглежда и като Ñтожер Ñрещу ÑекÑуалната разюзданоÑÑ‚ и проÑтитуциÑата.
Това важи оÑобено за иÑлÑма.
Трудно мие заÑега да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð° на изнеÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ тебе материал но нещо ми Ñе наби в очите.
Това е Ñело Долни Цибър.
Ето даже и цитата от ÑтатиÑата ти:
"....Ðамиращото Ñе в община Вълчедръм Ñело Долни Цибър е разположено на брега на Дунава. Ð’ него живеÑÑ‚ около 1800 души, като над 90% Ñа роми. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° от Ñ‚ÑÑ… Ñе ÑамоопределÑÑ‚ като мюÑюлмани. От нÑколко години наÑам наÑелението маÑово Ñе иÑлÑмизира......."
Ðз Ñъм бил в това Ñело през 1984 година. Като войници бÑхме командировани там на бригада в помощ на ÑелÑкото ÑтопанÑтво.
Общо преÑтоÑÑ‚ ни беше 2 меÑеца и имахме възможноÑÑ‚ да Ñе опознаем Ñ Ð¼ÐµÑтните хора.
СпомнÑм Ñи много добре че те говореха три езика - българÑки. турÑки и циганÑки/може би влашки/.
Ðо изненадата ми бе много голÑма когато видÑÑ… гробището на Ñамото Ñело.
Гробището беше миÑлуманÑко.Имаше даже по накакво чудо оÑтанали Ñтари надгробни камани надпиÑани Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ñки букви на оÑманотурÑки език.
Хората които живееха в Ñелото тогава Ñпоред мене не бÑха чак толко вÑрващи.
От Ñ‚ÑÑ… повечето бÑха атеиÑти, нÑкои от които преÑелници и от други меÑта.Имаше разбира Ñе и хриÑтиÑни.
Ðаправи ми впечатление факта че хората , макар че бÑха от циганÑки произход , проÑто не им личеше, не бÑха толко мургави както Ñме Ñвикнали да ги знаем.
От Ñтарите хора които живееха там Ñе подразбираше че и при Ñ‚ÑÑ… е имало възродителен процеÑ, но е било доÑта одавна.
-
Ехе, и на Ñело има Ñтари гробища Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки камъни, ама нейÑе и ние не Ñме ни правоÑлавни ни гадвжалии, то ко да Ñе прави , Ñ Ð´Ð° вÑземем да Ñи Ñгодим етоноÑ, мали как не Ñме Ñе Ñетили до Ñега. Ðма мерÑи ви. Жъ помиÑлим.
-
Колкото в Селча има поклонници :) хахахаха...Чак и нÑкои Ñи предложиха уÑлугите на реÑтавратори :) Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - Ñтрана на абÑурдите...
Че къде е пък това Селча?
-
Защо да нÑма втора Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² СофиÑ, в Одрин как направиха втора църква. Да не би и там богомолците да излизаха извън църквата да Ñе кръÑÑ‚ÑÑ‚. Радо като потомък на павликÑни щеше да говориш това което го говорим и ние ако небеше поткупното копеле Филип СтаниÑлавов, който беше БоÑн Саръев 2 за времето Ñи. Знам какво ще кажеш Филип е бил умÑтвено развит заразлика от Саръев тъй като напиÑъл Ðбагар, ама и гладен. По онова време го пропуÑнали като павликÑнин и не му дали превилигирован Ñтатут, тъй като бил много алчен. ЕдинÑвеното положително което получил в Рим е било Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ð¾Ð·ÐµÐ½ морал иначе без него едвали щеше да Ñтане епиÑкоп. Ð’ ада обаче много народ ще му е над главата. Така Ñе пада на алчните, те полочават това което Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚.
-
Posmali mango, neka da e pone 3000; tova e za djamiya s dırjavni sredstva. A za çastno stroene nyama nikakvi ograniçeniya. Mejdu drugoto vtorata djamiya v Sofiya dırjavata li şte ya stroi?
Ðко българÑката държава поÑтрои Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² БГ, без значение дали в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ нÑкое затънтено Ñело, аз ще започна да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° ръце!
-
Во Ð¢ÑƒÑ€ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ñкването е 30 000 чувÑка, аго ИÑмет....инако Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¼Ð°...
това твое мнение поне показва, че гледаш новините и внимателно Ñлушаш какво говорÑÑ‚ ченгета като Яне.но това което казват проÑто не е иÑтина!
-
Ð”Ð½ÐµÑ 02.06.2010г. от 13.00 ч., предÑтавители на нÑкогашниÑÑ‚ предÑедател на ВМС и бивш главен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ - Ðедим Генджев, направиха безуÑпешен опит да Ñе нанеÑат в Ñградата на "МюÑюлманÑко изповедание" на Ð .Б., Главно мюфтийÑтво - СофиÑ!
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369103%2F.jpg&hash=9f26d592d146c1502ba0ecf63bdbe077560199e3) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369103)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369104%2F.jpg&hash=52470c6ec4160433908218d77d5e2ca21f256910) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369104)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369105%2F.jpg&hash=b299697f3b9344e6570cd15060ea82f47db95476) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369105)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369106%2F.jpg&hash=eea408cd628cf3f719156e2869bee5afa3dff723) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369106)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369107%2F.jpg&hash=c022c2fc5fb928b83639ed826aa788fae194e7ea) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369107)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369108%2F.jpg&hash=72832eeb12926c68d95df9281909e9718ba04e81) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369108)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369109%2F.jpg&hash=2af6b57f6e6d13cf283933395700b634d5b84fe3) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369109)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369110%2F.jpg&hash=345deac0523f6878f32ac8b2a4bd44765397652b) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369110)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369111%2F.jpg&hash=2c7a2be995644f173a53820374165c8f6a589ac0) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369111)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136127%2F8369112%2F.jpg&hash=1f827ce5c07c4ddf9a16035fe15e5e91326642a7) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136127&PhotoId=8369112)
Към предÑтавителите на Генджев бÑха отправени призиви да Ñе оттеглÑÑ‚ от намерениÑта за навлизане в Ñградата, чрез добронамерени покани, молитви, викове, оÑÐ²Ð¸ÐºÐ²Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð¸ аплодиÑменти!
Входа и доÑтъпа до Ñградата, беше блокиран от придошли мюÑюлмани - Помаци и Турци на МюÑюлманÑките джамийÑки наÑтоÑтелÑтва от различни краища на Ñтраната!
-
Ð”Ð½ÐµÑ 03.06.2010г. от 12.00ч. до 16.00 ч., "МюÑюлманÑко изповедание на Ð .Б." - "Главно мюфтийÑтво", организира и проведе преÑÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ протеÑÑ‚ - шеÑтвие по "жълтите павета" пред МС и ÐС, отноÑно проблемите на изповеданието във връзка Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸ÑтрациÑта и легитимноÑтта на Ñегашното ръководÑтвото предÑтавлÑвано от Ðœ.Хаджи и бившето ръководÑтво предÑтавлÑвано от Ð.Генджев! 8)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369209%2F.jpg&hash=06be3037cb75b3c83d3182ebd836f33b37e57c13) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369209)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369210%2F.jpg&hash=afc48de0aac13fcd200ebcf11fa96f61525c8145) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369210)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369211%2F.jpg&hash=ee2ce7f7e2906636c13bd2ecef8926f3355e36b5) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369211)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369212%2F.jpg&hash=4ae9af8128c0e2ee976914d9997b70d5d89c17b3) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369212)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369213%2F.jpg&hash=e5757b4e8591f837cca66dbf87f32d9bd124e99a) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369213)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369215%2F.jpg&hash=adb3d93e58e07b0090d9eb848ed50ca618ae7cb5) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369215)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369216%2F.jpg&hash=92866ce2be1b4f1f6f2c124052d6a98654e00b3d) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369216)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369217%2F.jpg&hash=d0087186bdf8fa23589a6732bbe1188f465f7101) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369217)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369218%2F.jpg&hash=7495d196dfcaebdf18e00642f6196894dda6a4ca) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369218)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369219%2F.jpg&hash=fd7c85c647f16113af9bcaa340b3bd430a876f63) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369219)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369220%2F.jpg&hash=7ba74e94f327cf599a457c74c887d626f1a567dc) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369220)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369222%2F.jpg&hash=0629abd71bb5174b73830807883faa41bfc2c077) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369222)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369223%2F.jpg&hash=343753a79effbef7f9f8bfad6e69d6768c2c68cd) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369223)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369224%2F.jpg&hash=a06fb2ac7f0fc77cc8c87918902b5bc8e32a1b20) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369224)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369225%2F.jpg&hash=669132aad957236ae4b5afa9a9090c6cf19d8799) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369225)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369228%2F.jpg&hash=752c864780ebda3bd99b998751ece1ff590beb33)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F136129%2F8369227%2F.jpg&hash=aade032109ec50e352f68552199aa6251bbf66f5) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=136129&PhotoId=8369227)
ПротеÑтиращите мюÑюлмани от вÑички краища на Ñтраната оÑновно Помаци и Турци, Ñкандираха Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑтни лозунги и призиви: „Долу Генджев†, „ Ðе иÑкаме агентиâ€, „Долу мошениците†, "ИÑкаме ÑправедливоÑÑ‚", "ПравоÑъдие", както и Ñе изпълниха различни молитви Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð³Ð»Ð°Ñи „Текбир†и „ Ðллах, БиÑмиллÑÑ…, Ðллаху Екбер†и други! ::)
Прочетена беше и приета "Ð”ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° мюфтиите, имамите и ваизите", завършваща Ñ Ñ‚ÐµÐºÑта
"Ðие, мюфтиите на мюÑюлманите в Република БългариÑ, ÑÑно и не двуÑмиÑлено заÑвÑваме, че ще отÑтоÑваме правата Ñи и правата на повече от 1 500 000 мюÑюлмани, дадени от КонÑтитуциÑта на Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð²Ñички възможни начини и ÑредÑтва." 8)