ОÑновни принципи в управлението
МюÑюлманÑкото изповедание в Република БългариÑ, Ñпазвайки законите на Ñтраната, Ñе ръководи от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð£Ñтав и от иÑлÑмÑките канони (шериат). То обединÑва вÑички мюÑюлмани, незавиÑимо от Ñ‚Ñхните етничеÑка принадлежноÑÑ‚ и мезхеб (иÑлÑмÑко течение). ОÑновните принципи на изповеданието могат да Ñе обобщат в три оÑновни групи: принципи на убеждение/вÑра (иман), принципи на богоÑлужение (ибадет) и нравÑтвени принципи (ахлÑк).
ОÑновните принципи на вÑрата Ñа шеÑÑ‚:
1. Ð’Ñра в Ðллах – това включва вÑра в ÑъщеÑтвуването, единоÑъщието и качеÑтвата на Ðллах. Ðллах ÑъщеÑтвува от предвечноÑтта и ще ÑъщеÑтвува до безкрайноÑÑ‚, Той е един-единÑтвен, Той е целта на вÑички въжделениÑ, не Ñе нуждае от нищо и никого, напротив вÑичко Ñе нуждае от Ðего, не е раждал, не е раждан, нищо не може да Ñе равнÑва Ñ Ðего, Той е ÑъздателÑÑ‚ и дава препитанието на вÑичко живо и неживо, Той е Ñпарведлив, милоÑтив, милоÑърден, търпелив, Ñтрог в наказаниÑта, щедър в дарениÑта, вÑемъдър, велик, вÑемогъщ, вижда и чува вÑичко Ñвно и Ñкрито и Ñ‚. н.
2. Ð’Ñра в ангелите – това означава вÑра в невидими богопокорни ÑъщеÑтва, които имат различни задължениÑ, като една от най-важно от Ñ‚ÑÑ… предаване на откровение/поÑлание на пророците.
3. Ð’Ñра в пророците /пратениците/ на Ðллах – Ñ‚Ñ Ñе изразÑва в това, че Ðдем /Ðдам/ (а.Ñ. - мир нему!) е първиÑÑ‚ пратеник на Ðллах, а поÑледниÑÑ‚ е Мухаммед (а.Ñ.), във времето между Ñ‚ÑÑ… Ñа изпратени хилÑди пророци да напътÑтват хората към вÑрата и доброто. Затова вÑички пророци Ñе приемат еднакво като пратеници на Ðллах и Ñе вÑрва в Ñ‚ÑÑ… без изключение.
4. Ð’Ñра в книгите – Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах, поÑредÑтвом ангелите и пророците, е изпращал поÑÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° човечеÑтвото - това Ñа Ñвещените книги. ОÑновни Ñвещени книги Ñа: ПÑалмите, низпоÑлани на Давуд /Давид/ (а.Ñ.), Тората, низпоÑлана на МуÑа /МойÑей/ (а.Ñ.), Евангелието, низпоÑлана на ИÑа /ИиÑуÑ/ (а.Ñ.) и Коранът, низпоÑлан на Мухаммед (а.Ñ.). Ð’Ñрата в Ñ‚ÑÑ… Ñе ÑÑŠÑтои в това, че те в ÑъщноÑтта Ñе Ñа Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Бога, но Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на годините първите три Ñа изгубили оригиналноÑтта Ñи и в Ñ‚ÑÑ… Ñа вмъкнати човешки миÑли. Има и поÑланиÑ, низпоÑлани на пророци като Ибрахим /Ðвраам/, Ðух /Ðой/ и Ñ‚. н. Коранът е поÑледното поÑлание на Бога, изпратено на човечеÑтвото, Ñъхранило е оригиналноÑтта Ñи и ще продължава да напътÑтва вÑрващите към Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚.
5. Ð’Ñра в ÑÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ – Ñе ÑÑŠÑтои в това, че вÑеки човек Ñлед Ñмъртта Ñи ще бъде Ñъживен и Ñпоред деÑниÑта Ñи на този ÑвÑÑ‚ ще бъде възнаграден Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ñки прелеÑти или ще бъде наказан Ñ Ð°Ð´Ñки мъки.
6. Ð’Ñра в предапределението и Ñъдбата и че доброто и злото Ñа от Ðллах – Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах ÑÑŠÑ Ñвоето абÑолютно знание, изхождайки от това, че вÑеки човек ÑÑŠÑ Ñвободната Ñи Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñ‰Ðµ дейÑтва по определен начин, Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð´ÐµÐ¹ÑтвиÑта на вÑеки човек. Ð’ÑевишниÑÑ‚ Ðллах не задължава човека да извърши определено нещо, а го оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð° избере. РпредопределÑнето Му Ñтава въз оÑнова на това, че отноÑителноÑтта на времето не важи за Ðллах. Т.е. Ðллах знаейки какво ще извърши човекът, Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Заради ÑÐ²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ на човека, проÑвена чрез чаÑтичната му волÑ, той ще бъде възнаграден или наказан в ÑÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. И доброто, и злото Ñа Ñъздадени от Ðллах, но Той е пожелал за човека доброто, затова го дарил Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼ и оÑветил Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼Ñƒ Ñ Ð¿Ð¾ÑланиÑта, дадени на пророците. Човек Ñам избира да извърши добро или зло.
ОÑновните принципи на богоÑлужението Ñа пет:
1. ИзразÑване на ÑвидетелÑтвото за вÑрата в Ðллах и ÐÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ñ€Ð¾Ðº Мухаммед (а.Ñ.).
2. ИзпълнÑване на задължителната петкратна молитва намаз.
3. Задължителното говеене оруч през ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец рамазан.
4. Даване на задължителната милоÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ð·ÐµÐºÑÑ‚, когато Ñа налице уÑловиÑта за това.
5. ИзпълнÑване на поклонението хадж в Ñвещените меÑтноÑти в Мека.
ОÑновните нравÑтвени принципи могат да Ñе обобщÑÑ‚ в девет групи, а те в израза "Обич към творениÑта, заради Твореца" или "Уважение към Ðллах и ÑÑŠÑтрадание към Ðеговите ÑъзданиÑ":
1. Добро отношение към Бога.
2. Добро отношение на човека към Ñебе Ñи.
3. Добро отношение към ÑемейÑтвото – родители, Ñъпруг/а, деца.
4. Добро отношение към роднините.
5. Добро отношение към ÑÑŠÑедите.
6. Добро отношение към общеÑтвото, в което живее.
7. Добро отношение към единоверците/мюÑюлманите.
8. Добро отношение към цÑлото човечеÑтво, незавиÑимо от вÑра, раÑа и Ñ‚. н.
9. Добро отношение към живите ÑъщеÑтва и неживата природа.
Тези оÑновни иÑлÑмÑки принципи Ñа Ñтанали причина във фундамента на инÑтитуциÑта мюÑюлманÑко изповедание в Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки, теоретичеÑки и практичеÑки да залегнат добрите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑката общноÑÑ‚ към другите религиозни общноÑти, деноминации и техните официални предÑтавителни организации и инÑтитуции.
„... и ще откриеш, че от Ñ‚ÑÑ… най-близки по любов към вÑрващите Ñа онези, които казват: „Ðие Ñме хриÑтиÑниâ€. Така е, защото Ñред Ñ‚ÑÑ… има Ñвещеници и монаÑи, и защото не Ñе възгордÑват. Рщом чуÑÑ‚ низпоÑланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от Ñълзи заради онова, което Ñа узнали от иÑтината. Казват: "ГоÑподарю наш, повÑрвахме, впиши ни ÑÑŠÑ Ñвидетелите!†(Коран, 5: 82-83)
„И Ñпорете Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° на ПиÑанието (евреи, хриÑтиÑни) Ñамо по най-Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½, но не и Ñ Ð¾Ð½ÐµÐ·Ð¸ от Ñ‚ÑÑ…, които угнетÑват, и кажете: „ВÑрваме в низпоÑланото на Ð½Ð°Ñ Ð¸ в низпоÑланото на ваÑ. ÐашиÑÑ‚ Бог и вашиÑÑ‚ Бог е един и Ñъщ. Ðие Ñме Ðему отдадени.†(Коран, 29: 46-47)
„Ðллах не ви забранÑва да Ñе отнаÑÑте Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾ и да поÑтъпвате Ñправедливо към онези, които не воюват Ñ Ð²Ð°Ñ Ð² религиÑта и не ви прогонват от домовете ви. Ðллах обича Ñправедливите.†(Коран, 60: 8-9)
„Онези, които иÑкат да живеÑÑ‚ в мир и взаимно ÑътрудничеÑтво Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите, Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат закрилÑни. Подлагането на гнет и обиди е недопуÑтимо.â€
Държавата е длъжна да Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ð²Ñеки мюÑюлманин, както и вÑеки немюÑюлманин, които Ñа подложени на гнет.â€
„За немюÑюлманите Ñе гарантират Ñвободата на Ñ‚Ñхното изповедание и ÑигурноÑтта на Ñ‚Ñхното имущеÑтво. Те нÑма да бъдат принуждавани да приемат вÑрата на мюÑюлманите и имущеÑтвото им нÑма да бъде отнемано.â€
Цитираните по-горе коранични Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ пророчеÑки ÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ задължителен характер, но Ñе подÑилват от уÑтановената дългогодишна Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² тази наÑока. Доброто ÑъжителÑтво, диалогът и толерантноÑтта между ноÑителите на различни религии в Ñтраната Ñе отразÑва и на взаимоотношениÑта между ръководните им органи. ДобриÑÑ‚ тон, който поддържат мирÑните помежду Ñи, липÑата на напрежение и антагонизъм автоматичеÑки рефлектират ползотворно върху ръководÑтвата на различните организации.
ИнÑтитуционалниÑÑ‚ авторитет на Главно мюфтийÑтво на мюÑюлманÑкото изповедание Ñе подÑилва и от ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ типа на форуми, конференции и тържеÑтва, реализирани на различни нива, Ñ ÑÑно определена обща цел на вероизповедните общноÑти – продължаване и задълбочаване на добрите взаимоотношениÑ. ИдеÑта на тези мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ðµ да Ñе демонÑтрира единение в общите цели, а именно – добруването на цÑлото гражданÑко общеÑтво, материален и духовен проÑперитет и ÑтабилноÑÑ‚ на държавата в политичеÑко и етно-религиозно отношение. ДемонÑтрациÑта на добрите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ‚ въздейÑтва благоприÑтно върху маÑите, тъй като народите винаги Ñа Ñе влиÑелии от Ñвоите водачи и Ñа ги приемали като пример за подражание РъководÑтвото на мюÑюлманÑкото изповедание и цÑлата иÑлÑмÑка общеÑтвеноÑÑ‚ Ñме изключително чувÑтвителни и бдителни към темата за веротърпимоÑтта и диалога Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ религии.
ÐеоÑпорим факт, който Ñе екпонира и ланÑира чеÑто, е че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ð¾Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° толеранÑтноÑтта. Това не е едноÑтранно мнение или Ñтановище, продукт на нереален Ñубективизъм. ТолеранÑтноÑтта и доброто ÑъжителÑтво между отделните религиозни и етничеÑки групи е ежедневие, Ñъдба и бъдеще на българÑкото общеÑтво.
УмеÑтно би било да Ñе преведат нÑколко конкретни примера, които Ñа Ñвен индикатор за завидните Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑкото изповедание Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ верÑки общноÑти:
1. Срещи на преподаватели и ученици от мюÑюлманÑки духовни училища ÑÑŠÑ Ñродни хриÑтиÑнÑки;
2. Ð”ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Св. Синод на БългарÑката правоÑлавна църква оÑъждащи обидните карикатури на пророка Мухаммед и в подкрепа на мюÑюлманÑкото изповедание.
3. ИзÑвление на мюÑюлманÑкото изповедание в подкрепа на Св. Синод на БългарÑката правоÑлавна църква, по повод Ñтановището му за филма „Шифърът на Леонардоâ€
4. Откриване на гробница на мюÑюлманÑÐºÐ¸Ñ Ñветец Бали Ефенди в двора на хриÑтиÑнÑка църква в град СофиÑ
5. ЧеÑтване на Ð´ÐµÐ½Ñ â€žÐшуреâ€, завещан по Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ пророка Ðой от трите оÑновни небеÑни религии – юдеизъм, хриÑтиÑнÑтво, иÑлÑм
6. Организиране на празнична трапеза „Ифтар†през ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° мюÑюлманите меÑец Рамазан от ВарненÑки и Велико-преÑлавÑки митрополит Кирил.
7. Организиране на ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° тема "Говеенето в небеÑните религии", на коÑто доклади изнеÑоха мюÑюлманÑки и правоÑлавни теолози.
8. Тези и още множеÑтво ÑъбитиÑ, реализирани от мюÑюлмани, евреи, хриÑтиÑни-правоÑлавни хриÑтиÑни, католици, протеÑтанти, могат да бъдат Ñпоменати като факти, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ ние вÑички Ñе гордеем.
Ðа фона на тези дълбоко Ñъдържателни проÑви не по-малко значение имат взаимоотношениÑта на обикновените богомолци, редовите вÑрващи, които никога не Ñе поддават на безплодни провокации и не допуÑкат еÑÐºÐ°Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° напрежението. Ðещо повече, точно обротно - наÑелението на Ñтраната живее в Ñговор, в дух на толерантноÑÑ‚ и уважение. Заедно поÑрещат празниците Ñи, понÑкога заедно градÑÑ‚ храмовете Ñи, заедно тъгуват и Ñе веÑелÑÑ‚.
ПоÑловичната и показателна толерантна атмоÑфера в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° още по-голÑмо значение предвид политичеÑката ÑÑ‚Ð°Ð³Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите през поÑледните 10-15 години, довела до редица кървави конфликти, предизвикани от етно-културни и религиозни вражди. Ðашата Ñтрана не Ñамо запази Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи етничеÑки и религиозен мир, но и разви ÑвоÑта демокрациÑ, даде повече Ñвобода на гражданите Ñи, което неминуемо доведе до заÑилване на доверието към държавата. ОÑобено мÑÑто в гражданÑките права заемат Ñвободата на Ñловото и на вероизповеданиÑта, които Ñа фундаментални, уникални и допринаÑÑÑ‚ за развитието и разпроÑтранението на религиите. Ð’ това отношение битуващиÑÑ‚ климат на толерантноÑÑ‚ намира опора и Ñе наÑърчава от държавата, което е разковничето на Ñтабилитета и Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ в Ñтраната. Колоритното добро ÑъжителÑтво между религиозните групи ÑвидетелÑтва неопровержимо, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ и ще бъде образец на оÑтаналите Ñтрани от региона и ще предаде ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ в полза на оÑтаналите европейÑки Ñтрани, където Ñе наблюдават поÑтоÑнни или временни ÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° необуздана ÐµÐºÐ·Ð°Ð»Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ краен екÑтремизъм, понÑкога и национализъм. ОÑобено Ñлед пълноправното членÑтво на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз, мюÑюлманÑкото изповедание ще има чеÑтта да бъде една от водещите официално региÑтрирани иÑлÑмÑки общноÑти.
След направените Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ анализи за взаимоотношениÑта на мюÑюлманÑкото изповедание Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ Ð²ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ð·Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² минал и наÑтоÑщ аÑпект, е редно да Ñе заключи, че бъдещето им развитие е още по-обещаващо. Ð’ този аÑпект пред ръководÑтвата на изповеданиÑта ÑтоÑÑ‚ нови предизвикателÑтва като вземане на отношение и оказване на ÑъдейÑтивие за благоприÑтно разрешение на важни наболели Ñоциални проблеми като детÑкото наÑилие и преÑтъпноÑÑ‚, наркоманиÑта, алкохолизъм, проÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð¸ обща духовна атрофиÑ, притиÑнала цÑлото цивилизовано общеÑтво. Ð’Ñрваме, че общите уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð² полза на общеÑтвеното добруване ще предотвратÑÑ‚ или поне намалÑÑ‚ културната ÐºÐ¾Ñ€Ð¾Ð·Ð¸Ñ Ð¸ инфантилноÑÑ‚, влаÑтващи в хедониÑтично наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñоциум, който повече от вÑÑкога Ñе нуждае от подкрепата на филоÑофиÑта на нравÑтвената фактологиÑ. Чрез духовно образователно-възпитателна дейноÑÑ‚ религиозните общноÑти ще ÑъумеÑÑ‚ да въдворÑÑ‚ ред в душите на подраÑтващото поколение.