Ðеволите и ÑÑ‚Ñ€Ð°Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° един изÑтрадал ПОМÐК.
Помаците от Източните Родопи Ñе разкъÑват между езика и религиÑта и между дома и чужбината
Лицето на мъжа в автобуÑа на Ñедалката до мен изглежда като изпечено. Ðе, не е загар от плажа. Ðа това едно време му викахме текезеÑарÑки тен. Сега не знам как му Ñе казва. Може би европейÑки? Защото е получен по европейÑките полета. Така поне ми казва мъжът. Връщал Ñе от ВеликобританиÑ. Трети ден пътувал Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑите. "ИÑкахме уж Европа да разгледаме, ама то нищо Ñе не види, Ñамо магиÑтрали. УжаÑно! ВкиÑнахме Ñе, вмириÑахме Ñе..." Четири меÑеца далеч от дома. Сезонна работа. "Ðа Ñгодите, нали Ñи чувала? Ð’Ñе на колене им лазехме на Ñ‚Ð¸Ñ Ñгоди. Докато ги чакахме да пораÑнат, разреждахме Ñливи и круши. Махахме малките плодове, другите да Ñтават по-хубави. Пак тежко, ама поне Ñи прав. Имаше момчета, тръгнаха Ñи, не издържаха. Много Ñе Ñтараехме, защото Ñме нови в ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз и в ръцете ни зÑпаха. Ðа полÑците и чехите вече не им пука. И да ги уволнÑÑ‚, им плащат обезщетениÑ. Ðо ние, нали Ñме новобранци, гледахме да Ñме изрÑдни. Ðбе, тука, в БългариÑ, много Ñкъпо Ñтанало. Ð’ ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° като че ли е по-евтина... Хубава Ñтрана е ÐнглиÑ, ама хубава за англичаните! Ðие вÑе подозрителни им изглеждаме, ако и да им работим това, дето те не го пипват. Ðма пък к'во да правим тука, като нÑма работа? Рда изглеждаме подозрителни Ñме Ñвикнали."
Мъжът работел в рудниците. След "революциÑта", както той нарича политичеÑките промени през 89-а, оÑтанал безработен. ПриÑтелÑÑ‚ му Ñъщо. Бил техник в БТК, подготвили града за цифрова централа и уволнили перÑонала. "Какво да прави човекът на четирийÑет и куÑур години? Къде наново да почва? И деца Ñтуденти гледа... Ðбе не е за разправÑне нашата..."
От помаците от Златоград ли Ñа, питам групата гурбетчии.
Питам го как Ñе казва. "По паÑпорт Ñъм Методи, вкъщи Ñъм Мехмед, викат ми Мето. Избери Ñи как да ми казваш."
Животът между две имена, арабÑко и българÑко, помаците от Родопите водÑÑ‚ отдавна.!
1912/1913 г., 1937-1942 г. и поÑледно през 1972 Ñа години на наÑилÑтвена ÑмÑна на имената им. Ðа нÑкои от по-възраÑтните в тези райони им Ñе е Ñлучвало по два-три пъти да Ñе подпиÑват под различни имена.
"По царÑко време - разказва родениÑÑ‚ през 1919 г. ИÑеин ХаÑанов - на помак не даваха дори пъдар да Ñтане. Ðикого не пуÑкаха на държавна работа. ПоÑле комуниÑтите Ñе оказа по-хитри. Който беше ÑъглаÑен Ñ Ñ‚ÑÑ…, веднага му даваха Ñлужбица и заплата. ЦÑлото МВРÑе напълни Ñ Ð¼Ð¾Ð¼Ñ‡ÐµÑ‚Ð° помачета."
Подложени на поÑтоÑнно разпъване между две имена, две религии, два етноÑа, два езика, родопÑките помаци бързо уÑвоÑват ÑтратегиÑта на оцелÑването. Ð’ името на опазването на живота Ñе научават да заÑтават на Ñтраната на по-ÑилниÑ. "Беше 1972-а. Отивам за заплатата. КаÑиерката казва да Ñи дам паÑпорта за ÑмÑна на името, иначе нÑмало заплата - продължава ИÑеин ХаÑанов. - Какво да правÑ? Срещу влаÑтта не Ñе рита. ÐÑма ÑмиÑъл. Ритнеш ли ти, Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ те ритне още по-здраво и ще ти Ñчупи зъбите. Дадох Ñи паÑпорта, получих заплатата. Едно момче Ñ Ð¼ÐµÐ½ отказа. Ð¡Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑ‚ дена гладно и Ñе примири. Ðие по-добро не Ñме видели, че да иÑкаме друго."
"Че е Ñложен край на "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ" е Ñамо привидноÑÑ‚ - твърди Рамадан Кехайов, който като предÑедател на мюÑюлманÑкото дружеÑтво в Ñело Старцево и Ð´Ð½ÐµÑ Ð²Ð¾Ð´Ð¸ битка Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° за възвръщането на имот на дружеÑтвото. Там имало гробище, което през 80-те години е унищожено. - Защото по гробищните камъни имало издълбани години отпреди оÑманÑкото нашеÑтвие - казва той. - За Ð½Ð°Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑтвото е религиозна, а не етничеÑка принадлежноÑÑ‚, както е при турците. И това никой не иÑка да го признае."
Стигнали бързо до тази проÑтичка иÑтина, по-младите помаци от ЗлатоградÑко Ñа избрали да оÑтанат Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките Ñи имена. И да продължат ÑъщеÑтвуването Ñи в шизофренното ÑÑŠÑтоÑние, когато у дома им викат Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ име, а по документ Ñа други. Уви, държавата не Ñе ÑъобразÑва Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° малцинÑтво и затова малцинÑтвото приема да играе Ñпоред държавната тоÑга. Изход от ÑитуациÑта младите родители намират, като напоÑледък кръщават децата Ñи Ñ Ð°Ð½Ð³Ð»Ð¸Ð¹Ñко звучащи имена - както ги чуват от телевизиÑта. Ðе, в района нÑма китайци, но пък Ñе Ñрещали много Джордж, Майкъл, Памела, на които галено им викат ХаÑан, Мохамед, Хатидже.
Да Ñи намериш работа Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑко име, е проблем, казват хората. "Пък и Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко възможноÑтите не Ñа много големи - в държавната админиÑтрациÑ, в ÑˆÐ¸Ð²Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ñ†ÐµÑ…, в рудниците, където меÑтата Ñа Ñилно намалели, в ЕтнографÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð¸ ... туй то" - Ñещам за думите на Ñпътника ми от автобуÑа. Рна въпроÑа какъв е оÑновниÑÑ‚ поминък, получавам отвÑÑкъде един и Ñъщи отговор: гурбет.Почти вÑÑко ÑемейÑтво е изпратило мъж в чужбина.
Ð’ ГърциÑ, ГерманиÑ, ÐвÑтриÑ, ИÑпаниÑ, ÐнглиÑ... Там имената нÑмат значение. Важни Ñа парите, които влизат у дома. Ðе че Ñа чак толкова много, по 40 евро на ден, но вÑе за прехраната Ñтигат. ДругиÑÑ‚ вариант е да лазÑÑ‚ по баирите и да Ñе хранÑÑ‚, Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾Ñ‚Ð¾ роди земÑта. Иначе казано - натурално ÑтопанÑтво.
Рамадан и Кадрие Ñа от малцината, които Ñа оÑтанали в къщата Ñи в махалата Балали. Рамадан ÑмÑта, че е белÑзан от Ðллах, единÑтвено дете от 11 починали на баща му. Затова вÑрва, че това, дето му е пиÑано, не е чак толкова лошо. Взел Кадрие за жена, когато Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° на 16 години. "Още ми Ñе играеше Ñ ÐºÑƒÐºÐ»Ð¸, пък на Ñвекървата Ñ‚Ñ€Ñбваше да готвÑ. До 20 години бÑÑ… родила и двете Ñи деца", казва Ñ‚Ñ. Той работел в мините, Ñ‚Ñ Ð² "текÑтила". И двамата Ñа Ñъкратени. От 17 години Ñе трудÑÑ‚ Ñамо по земите Ñи в Балали. КопаÑÑ‚ по Ñтръмните Ñклонове и отглеждат картофи, домати, чушки, лук... "Храна имаме, не Ñе оплакваме. Само пари нÑма." Миналата година продали теле и Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи купили захар, олио, Ñол, брашно, които ги изкарали доÑега, когато пак ще продадат теле. Ðко Ðллах е решил. "Който не Ñади, той нищо не вади", казва Кадрие. Рзимата какво правÑÑ‚? "Зимата ли? Ðми зимата ринем ÑнÑг. Ðма зимите вече Ñа топли, че напоÑледък и това не правим." Много труд хвърлÑÑ‚, но земÑта им Ñе отблагодарÑва. Лошото е, че произведеното не могат да го продадат. Ðаоколо вÑички имат Ñъщото. Рда идат до пазара на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, не Ñи заÑлужава. Само бензинът ще Ñи платÑÑ‚ и в най-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ñлучай ще Ñа на нула. "Раздавам, на когото мога. Ðллах е казал, че дадеш ли, двойно ще получиш. ÐÑкой ден ще Ñе ÑъбудÑ, затрупана от картофи, толкова много подарÑвам" - Ñмее Ñе Кадрие.
Жената е Ñамо на 49 години, но Ñе отнаÑÑ ÐºÑŠÐ¼ Ñебе Ñи едва ли не като към Ñтарица. Изпълнила е дълга на живота Ñи - родила е деца, Ñега внучетата отглежда... Какво повече, нима е малко? Двамата Ñ Ð¼ÑŠÐ¶Ð° й вземане-даване Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° нÑмат. Ðищо добро не Ñа видели от Ð½ÐµÑ Ð¸ затова предпочитат да Ñа по-далеч. ПуÑкат Ñ Ñƒ дома Ñамо чрез телевизора и толкоз. ÐÑмат здравни и пенÑионни оÑигуровки. За разлика от градÑките хора обаче нÑмат и Ñтрах за бъдещето. "Което ни било пиÑано, то ще Ñтане. Ðие не можем да заÑтанем наÑреща му." ЕдинÑтвено им е криво, че малко оÑтанаха хората наоколо. От около 130 къщи в махалата Ñамо 40 Ñа обитаеми. "БÑгат хората от тука. Първо отиваха в Ñелото, поÑле в града, Ñега направо в чужбина. Като Ñе върнат за малко, идват при мен и викат: "Лельо Кадрие, направи ни от Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐµÐ½ хлÑб. И аз им Ñе радвам, радвам и им замеÑвам хлÑба, но знам, че пак Ñлед година ще Ñе видим. Пък Ñ Ñе видим, Ñ Ð½Ðµ."
Кадрие и Рамадан Ñа от поÑледното поколение, което ще Ñи преживее живота в колибите, Ñъхранило в Ñърцата Ñи чиÑтата вÑра в Бога и предопределеноÑтта на Ñъдбата. СъвÑем Ñкоро този начин на живот ще потъне в иÑториÑта и в етнографÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹. Ðо дали ще е за добро на родопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, вÑе още никой не знае.
Повечето от гурбетчиите ноÑели в телефоните Ñи Ñнимки на къщите Ñи от ЗлатоградÑко. Като ходели по Ñвета, показвали Ñнимките на чужденците Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð°, че нÑкой ще Ñ Ñ…Ð°Ñ€ÐµÑа за купуване. Ðали Ñега е модерно, Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ англичани дойдоха в БългариÑ.
Така към иÑторичеÑката Ñи раздвоеноÑÑ‚ помаците от Източните Родопи прибавÑÑ‚ още едно разпъване - между дома и чужбината. Държавата, че ги е зарÑзала - това от деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ðµ ÑÑно, че днешните чаÑтници ги ÑкубÑÑ‚ - Ñега Ñе разбира. И чужденците не Ñа Ñтока, но поне плащат в брой. Движението е двупоÑочно. Към Европа - на гурбет, европейците - в Родопите на курорт. Една помашка поговорка глаÑÑла: "Ðай Ñъм добре, като Ñъм най-зле." Дали пък това не е причината, поради коÑто графата "помаци" липÑва във формулÑрите? Когато зорлем те превръщат в липÑващ човек, ÑÑкаш Ñамо мъката може да ÑпаÑи душата.
Ðовинар.БГ