ТЕРВЕЛ
Ркато Ñе възцари вмеÑто него Ñинът му Тервел (700-721 г.), при него доÑтигна веÑтоноÑец от Безмера, който му извеÑти, че император ЮÑтиниан е бил Ñвален от преÑтола в КонÑтантинопол (695 г.) и като му Ñе погаврили там, уÑпÑл да избÑга при него.
Та Ñега щÑл да го проводи при Тервела, за да му помогне както може, че ЮÑтиниан беше обещал, че ще даде половината от царÑтвото Ñи и Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи на този, който му помогне да Ñи възвърне трона.
РХонът прие ЮÑтиниан Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ почеÑти, като брат брата Ñвоего, и Ñе закле да му помогне.
И като помоли хона Кубариха в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° помощ и получи Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ него Ñрещу узурпатора в КонÑтантинопол, хон Тервел Ñъбра твърде многочиÑлена войÑка и Ñе запъти Ñ Ð®Ñтиниана към Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантинов град (705 г.), и го обÑади отвред така, че и пиле не можеше да прехвръкне.
И не нападна града веднага, но го обÑтрелваше ÑÑŠÑ Ñтенобойните Ñи машини и Ñтрелците Ñи ден и нощ.
И като Ñе готвеха войÑките за щурм, ето на Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ градът отвори вратите Ñи да приеме ЮÑтиниана като ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ÐµÐ½ император, а Ñамозванеца-узурпатор предаде на погубление.
И влезе Тервел победоноÑно Ñ Ð®Ñтиниана във Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ и бе отрупан Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ почеÑти, дарове, земи и титли, защото беше провъзглаÑен за Брат на Императора.
И Ñедна на трон до трона на Императора и му положиха на главата корона като императорÑката, и го помазаха за КеÑар над цÑлата Ð˜Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñъимператор заедно Ñ Ð®Ñтиниан.
Ðо не Ñе ожени за дъщерÑта на ЮÑтиниан, защото Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ ÑъвÑем малко дете и би било неприÑтойно да бъде взета за жена Ñпоред богарÑките закони.
Рна войÑките богарÑки Ñе раздадоха злато и Ñребро таланти безчет и Ñе върнаха по домовете Ñи вÑички богати и чеÑтити.
Така чрез Ñина Ñи Тервел, ÐÑпарих Ð·Ð°Ð²Ð»Ð°Ð´Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантинопол и повечето земи на Източната империÑ.
И БогарÑката държава Ñе разпроÑÑ‚Ñ€Ñ Ð² цÑла ТракиÑ, и в Ð—Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Понта, а на юг чак до КонÑтантинопол.
РТервел беше обучен в МъдроÑтта на Ðрихите и затова не оÑтана в КонÑтантинопол при ЮÑтиниан, но Ñе оттегли Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñките Ñи в Ñвоите предели.
И като мина повече от година, ето - ЮÑтиниан го повика, като прати да му кажат: "Ðе те ли направих КеÑар и не Ñи ли като мой роден брат?
Ðе те ли поÑтавих на трон до Ð¼Ð¾Ñ Ð´Ð° царуваш в Държавата по Закона и да бъдеш пръв Ñлед мене?
Какво ти още не доÑтига, та не Ñи дошъл да заемеш мÑÑтото Ñи тук при мене и да доведеш воеводите Ñи, и войÑките Ñи, и народа Ñи, та да бъдат едно Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ воеводи, и Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ войÑки, и Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´?
Върни Ñе, прочее, при мен и влез в Ñлужба на Държавата и Закона, за да бъдеш велик в ИмпериÑта и да придобиеш по право още повече богатÑтва, Ñила и влаÑÑ‚.
И тъй като нÑмам роден Ñин, кой не знае, че ти Ñи най-доÑтоен да наÑледиш ИмпериÑта Ñлед мене, понеже по Закона Ñи региÑтриран като КеÑар и първи Ñлед мене, и Държавата и Законът ти
дават това право.
Ðо ако ли не влезеш в Ñлужбата Ñи, както законно Ñе изиÑква от тебе, тогава ти Ñи извън закона и не Ñи вече КеÑар, но бунтовник против ИмпериÑта, и не ще ми бъдеш брат, но враг. РазмиÑли, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, добре и Ñе върни да ми Ñлужиш!"
Ркато прие Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑти пратениците на Императора в Ñтана Ñи, хон Тервел му изпрати ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€: "Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ за чеÑтта, коÑто ми оказваш, като ми предлагаш Законните права на КеÑар
и влаÑÑ‚ и богатÑтва под юриÑдикциÑта на твоÑта държава, при уÑловие, че аз, войÑките ми и народът ми, Ñе покорим на теб, държавата ти и законите ви, и ви Ñлужим.
Ðе мога, обаче, да приема уÑловиÑта ти, защото Ñъм Ðрих, от рода на Ðрихи и от народа на Ðрихани - избран Ñвещен на Бога народ от века и до века, който говори Езика на Бога, който е бо-
гарÑки, и който по Божие право владее тези земи, откакто ÑвÑÑ‚ Ñветува.
ÐÑмам необходимоÑÑ‚ от запиÑани Титли и Специални ПравовлаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ юриÑдикциÑта на твоÑта държава, защото Ð’ÑемогъщиÑÑ‚ Бог ме е поÑтавил на трона на Ðрихите, за да ÑƒÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ñ Ðеговата Държава, чиито закони и юриÑÐ´Ð¸ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñа над твоите и тези на империÑта ти, и нÑмат нужда да бъдат региÑтрирани и признати от ваÑ, защото Държавата на Духа
Ñтои над държавата на ИмпериÑта.
И тъй като Ñъм поÑтавен от ХриÑта Бога Ð’Ñемогъщи за Ðрих и хон в Държавата на Духа, ето че, ако иÑкаш да Ñи ми брат и да оÑтанеш на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ð½, който ГоÑпод ти подари чрез моÑта ръка,
ти Ñ‚Ñ€Ñбва да ме поÑлушаш и така да Ñе покориш на ГоÑпода Бога и Ð¦Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° царете - ВъзкръÑÐ½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¥Ñ€Ð¸ÑÑ‚Ð¾Ñ - Тонг-Ра, и да преÑтанеш да угнетÑваш братÑта ми в цÑла Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ по четирите краища на ИмпериÑта, но като ХриÑтолюбив владетел да облекчиш вÑичките им товари и налози, и да Ñъздадеш Богуугодни закони, които да защитават вÑички Ñлаби и онеправдани.
Тогава Ñам ГоÑпод Бог може да реши да региÑтрира и запише теб в СвоÑта Книга на Живота, и да те дари Ñ Ñ‚Ð¸Ñ‚Ð»Ð¸, влаÑÑ‚, богат - Тонг-Ра - TOYumg-pH = Туонх-Ре (Танг-Ра), буквално „ВъзкръÑна-
лиÑÑ‚ Бог-Слово-Слънце"=„ВъзкръÑналиÑÑ‚ ХриÑтоÑ".
Затова ти Ñи помиÑли на кого е по-добре да Ñлужиш - на Държавата на Бога, или на Държавата на Мамона. Внимавай да не Ñе превърнеш във враг на Бога и да загубиш и двете, защото вÑичко
е в ръката на Бога и Той предава царÑтвата комуто Ñи ще!"
Ркато получи отговора на Тервела, ЮÑтиниан пламна от гнÑв и омраза против него, и го намрази повече отколкото го беше обичал преди това.
И прати да му предадат: "Ти за какъв Ñе миÑлиш, та отговарÑш така на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ñподар? Забрави ли, че Ñи Ñамо от рода ДулоÑ, което означава "роб" и че дÑдо ти Кубрет беше верен Ñлуга на ИмпериÑта?
Ти да не Ñи по-голÑм от него, та отказваш да ми Ñлужиш Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð° Ñи и Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñките Ñи? Взимам Ñи обратно титлите и земите, които ти подарих."
И като дишаше омраза против Тервела, ЮÑтиниан поведе войÑките Ñи да Ñи вземе обратно цÑла Ð—Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñила.
По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð³Ð¾ поÑрещнаха пратеници Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от хон Тервел, ÑÑŠÑ Ñледното Ñъобщение:
"Ðито аз, нито баща ми, нито дÑдо ми, нито кой да е друг богарÑки хон, Ñме били нÑкога роби или Ñлуги на теб, нито на ИмпериÑта, нито на кой да е от твоите предци, нито пък потомците ни ще бъдат, Ñ Ð‘Ð¾Ð¶Ð¸Ñта помощ.
Рколкото до рода ми Дуло, на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð¶ÐµÑтвен богарÑки език, той означава „ПроÑлавÑщ Бога" .
Ðо ако на Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ„ÑŠÑ„Ð»ÐµÑ‰ човешки език, така звучи думата „роб", нека от Ñега ти бъде ÑÑно, че не Ñе Ñрамувам да Ñе нарека „Раб Божий", което на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº на дедите ми е Вокил .
Твой роб, обаче, не Ñъм и нÑма никога да бъда, пък дори и роб Ñ ÐºÐµÑарÑка корона на главата, какъвто ти Ñе иÑка да бÑÑ… Ñтанал.
Колкото отноÑно земите, за които говориш, те никога не Ñа били по право твои, нито на народа ти, защото моÑÑ‚ народ е започнал ÑъщеÑтвуванието Ñи по ВолÑта ГоÑподна в тази тракийÑ-
ка земÑ, още преди твоите предци да Ñа подозирали, че Ñ‚Ñ ÑъщеÑтвува.
Затова, предлагам ти да Ñи вървиш Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ преди да Ñа Ñе Ñрещнали войÑките ни и да Ñи поÑтрадал така, че поÑле позорно да ме молиш за мир.
От мен Ñи получил Ñамо добро, но ако речеш да предизвикаш гнева на народа ми, не знам дали ще мога дори аз да те отърва от ръката му.
РвойÑките на Императора продължиха по негова заповед на Ñевер, докато той оÑтана в крепоÑтта Ðнхиало, и ето - кораб го чакаше на приÑтанището, в Ñлучай на разгром на войÑките му, да го върне в преÑÑ‚Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, защото Ñе уплаши не на шега от Ñ€ÐµÑˆÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð½ в пиÑмото на
Тервела и беше вече Ñвидетел на решителноÑтта и Ñилата на бойците му, когато Ñе беше изправил пред КонÑтантинопол в негова полза.
И като дойдоха веÑтоноÑци да му ÑъобщÑÑ‚, че романÑката конница беше изцÑло разбита от Тервела при проходите, той заповÑда войÑките му да Ñе върнат на юг, а Ñам Ñе качи на царÑкиÑ
кораб и Ñе завърна в ÑƒÐºÑ€ÐµÐ¿ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´.
И оттам прати пиÑмо до Тервела, в което Ñи даваше вид, че нÑма вина за ÑтълкновениÑта по границата, но хвърли вината на Филипик (Вардана). който беше негов враг и претендент за тро-
на в КонÑтантинопол.
И като знак на приÑтелÑтво, ЮÑтиниан пишеше, че отÑтъпва крепоÑтта Ðнхиало на богарите, като обаче много добре знаеше, че Тервел Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ вече превзел.
Така, привидно мирът и приÑтелÑтвото между ЮÑтиниан и Тервела бÑха запазени, но вÑеки от Ñ‚ÑÑ… знаеше, че е Ñамо на вид и на показ така.
Ð Ñлед тези ÑъбитиÑ, цар Родарих (Ðлцех ) в ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ð¸ (710 г.) племенника Ñи Тервел за помощ Ñрещу берберите-араби, що прииждаха от Ðфрика.
И хон Тервел подготвÑше Ñборна войÑка, коÑто да мине през ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да приÑъедини помощ от Кубариха, за да му Ñе помогне.
И беше още получил от императора ЮÑтиниан обещание за кораби, на които да натовари бързите Ñи отреди и да ги отпрати по море до ИбериÑ, Ñрещу помощта, коÑто Тервел Ñе ÑъглаÑи да
му окаже Ñрещу Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñе узурпатор Филипик.
Ðо преди да доÑтигне навреме помощта до ЮÑтиниан, Филипик уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° отцепи флотата на Императора, и като влезе в града, го погуби.
И поради това, че разчиташе на флотата на Императора, Тервел не уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° прати бързите Ñи отрÑди на помощ на Родариха в ИбериÑ.
И когато през лÑтото на Ñъщата година (711 г.) войÑките му бÑха вече в МакедониÑ, на път за Родарих по Ñуша, ето дойде зла веÑÑ‚, че цар Родарих беше убит в битка Ñ Ð°Ð³Ð°Ñ€Ñните при река
Гуодолето в ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ братÑта беÑи-гети бÑха отблъÑнати от агарÑните (арабите) на Ñевер, чак в ИбериÑ.
МеÑец по-къÑно дойдоха веÑтители от ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Тервела и го помолиха да отвори втора бойна Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñрещу агарÑните (арабите) при ЕгейÑкото море, при Пропонтида и при КонÑ-
тантинопол, защото Ñе беше узнало, че агарÑните Ñе готвÑÑ‚ да ударÑÑ‚ хриÑтиÑните едновременно от изток - през ЕгейÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг и през БоÑпора, и от запад - през ИÑпаниÑ, и да унищожат хриÑтиÑнÑ-
кото владичеÑтво завинаги.
РТервел плака много за чичо Ñи Родариха и за злата учаÑÑ‚ на богарите в ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñе закле в чеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÐšÑ€ÑŠÑÑ‚ ХриÑтов, че ще отмъÑти на агарÑните и нÑма да ÑтъпÑÑ‚ повече на Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ€Ñка земÑ.
И Ñе готвеше за война в защита на Ð’Ñрата ХриÑтова.
Ð Ñлед шеÑÑ‚ лета (717 г.), агарÑните обÑадиха Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ КонÑтантинопол по море и по Ñуша, така щото романите бÑха обречени на гладна Ñмърт, а ако пробиеха Ñтените на града - и на
Ñеч и поробление.
И бÑха загубили надежда за избавление и не виждаха помощ от нигде, но отправÑха отчаÑни молитви за помощ към Вишнаго Бога, примирайки от ужаÑ.
Тогава Ðнгел ГоÑподен заÑтана наÑъне пред хон Тервела и му рече: „Стани, препаши Меча ГоÑподен и поведи войнÑтвото на ГоÑпода против враговете му, защото те дръзнаха да Ñе поругаÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ ето дишат човекоубийÑтво и погубление Ñрещу Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ ХриÑтов.
Рето, че Ñа пред КонÑтантиновите мощи и Ñа Ñе заклели да не видÑÑ‚ жена и не вкуÑÑÑ‚ меÑо, докле не превърнат града му в прах и пепел.
БожиÑта деÑница, обаче, е Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ и Ðз ще ги предам до един в ръката ти. Да не пожалиш нито един от Ñ‚ÑÑ…, тъй както те не пожалиха братÑта ти в ИÑпаниÑ.
Ðко ти ги пожалиш днеÑ, те ще завладеÑÑ‚ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ - от изток даже до запад, и тогава ГоÑпод не ще пожали теб и потомÑтвото ти, но ще им бъдете роби.
Затова, Ñтани и укрепи Ñе, и бързай като орлите. И ето, Ðз Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ, казва ГоÑпод, и победата давам на теб. Да не Ñе Ñмущава Ñърцето ти, нито да Ñе бои. Ето, рекох ти."
И като Ñтана от Ñън, Хонът извика воеводите Ñи и като Ñподели видението Ñ Ñ‚ÑÑ…, заповÑда им да подготвÑÑ‚ войÑките му, и потегли на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ начело ÑÑŠÑ Ñвитата Ñи на поход Ñрещу агарÑните.
И като ги Ñрещна пред Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ КонÑтантинопол, ги порази Ñ Ð¾Ñтрото на меча ГоÑподен, така че побÑгнаха към морето, но нÑмаше кой да им помогне и загиваха под ударите на богарÑките отрÑди.
Ð’ този ден паднаха 50 000 агарÑни, вÑичките военни мъже, отбрани и калени в битка и безмилоÑтни към вÑеки иноверец.
РХонът, като беше пленил пет хилÑди от бранниците им, ги пощади и ги прати да Ñе върнат и разкажат за позора Ñи в родината Ñи.
И Бог Ñе разгневи на Тервела, и ето - Божий човек, облечен във вретище, дойде недалеч до шатъра му и Ñедеше, и плачеше ден и нощ.
И като го Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Тервел попита началника на Ñвитата кой е той и защо е във вретище и жалее, когато би Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе радва за победата над агарÑните.
И повикаха човека и му заповÑдаха да отговори пред царÑ, а той рече: „Плача и Ñ€Ð¸Ð´Ð°Ñ Ð½Ðµ заради победа, а заради поражение. Защото така казва ГоÑпод на хона: „Ðе дадох ли ти аз битката, и не предадох ли враговете ти в ръката ти, и не Ñе ли закле да не ги пожалиш, но да ги изтребиш до крак?
Защо не изпълни обрека Ñи докрай, и защо не Ñе вÑлуша в Ñъвета ми? Защо пощади тези, които не пощадиха братÑта ти? Ти по-великодушен от Бога ли можеш да бъдеш?
Или не миÑлиш за това, което техните Ñинове, които ти Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ñ‰Ð°Ð´Ð¸, ще ÑторÑÑ‚ на твоите чада?
Защото потомците на тези, които ти оÑтави Ð´Ð½ÐµÑ Ð´Ð° живеÑÑ‚, ще дойдат пак в тази земÑ, заедно Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ многоброен народ; и нÑма да оÑтавÑÑ‚ царÑки корен от потомÑтвото й да живее, и ще поробÑÑ‚ земÑта ти и народа ти, и ще им бъдат мъчители.
Ето, как ти Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° твое дело за пет дена на непокорÑтво към ГоÑпода Бога, ноÑиш грÑÑ… за пет века на робÑко покорÑтво на чедата Ñи под игото на чедата на тези врагове ГоÑподни.
Ðе можеш да Ñлужиш на Бога донÑкъде, и не можеш да Ñе вÑлушваш в Ñъветите му Ñамо до половината, защото Бог знае това, което ти не знаеш и пред Бога бъдещите неща Ñа Ñвни, както тези, които Ñа Ñвни пред лицето ти днеÑ.
Понеже не ме поÑлуша докрай, но Ñе направи на по-великодушен от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³ и не помиÑли за моите деца, които ще Ñтрадат от агарÑните, тъй и Ðз нÑма да те поÑлушам и нÑма да
има твой Ñин, който да задържи трона ти и царÑтвото ти."
Ркато чу тези думи, хон Тервел раздра дрехите Ñи и Ñвали короната Ñи, и поÑипа главата Ñи Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÐ», и Ñърцето му Ñе раздираше от мъка и печал, че е нарушил Ð‘Ð¾Ð¶Ð¸Ñ Ð—Ð°Ð²ÐµÑ‚ чрез непоÑлушание, и че е обрекъл потомците Ñи на ÑтраданиÑ.
И като Ñе молеше уÑърдно ден и нощ, и не Ñде царÑка храна и не пи царÑко питие вече три луни, ето - ангел от ГоÑпода заÑтана пред лицето му на Ñън и му рече:
„ГоÑпод чу молбата ти и е видÑл разкаÑнието на Ñърцето ти, и опрощава греха ти. Ðо не може да отмени пороблението на народа ти, Ñпоред както го е предрекъл.
Ðо заради великото Ñи име, и заради обещаниÑта към бащите и Завета Ñи Ñ Ñ‚ÑÑ…, Той е отложил времената на Ñтрадание и те нÑма да Ñе Ñлучат нито в дните на Ñиновете ти, нито в дните на внуците ти, но в едно по-далечно поколение, което ще повлече гнева ГоÑподен, поради закоравÑването на техните Ñърца.
И ето, ГоÑпод Ñъщо Ñе е обещал, че Ñлед определените години на онова голÑмо Ñтрадание, Той непременно ще поÑети отново народа ти и ще прати избавител, който да ги избави от поробителите им, и ще им покаже Славата на Името Си в поÑледните векове.
Рти ще Ñе прибереш при бащите Ñи на добра възраÑÑ‚ и ще оÑтавиш царÑтвото Ñи в добри ръце. Ðе бой Ñе прочее, ГоÑпод ти е проÑтил и е прибавил още години към живота ти. Ето, рекох
ти."
Ркато Ñтана от Ñън, хон Тервел Ñвика Ñъвета и им предаде короната Ñи, като облече монашеÑко раÑо и Ñе оттегли в манаÑтирÑката обител да прекара там в Ñлужение Богу живота Ñи.
