Притча за разликата между ÑтраÑтта, любовта и обичта
МладиÑÑ‚ мъж вървеше до ÑÐ²Ð¾Ñ Ð£Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ». Скоро пред Ñ‚ÑÑ… Ñе ширна полÑна, оÑеÑна Ñ Ð¼Ð°ÐºÐ¾Ð²Ðµ.
- Стигнахме, - каза УчителÑÑ‚. – Сега ще ти разказа една иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð¼Ð°ÐºÐ¾Ð²Ðµ. Рти ще разбереш какво е ÑтраÑтта, любовта и обичта...
Двамата направиха нÑколко крачки Ñред краÑивото алено море.
- Ето ни тук, Ñред това безкрайно поле от макове, - говореше УчителÑÑ‚. - Разхождаме Ñе из него и очите ни Ñе къпÑÑ‚ в краÑотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено Ñтръкче. Уж вÑички Ñа еднакви, но ти не можеш да откъÑне очи от точно това. Ðавеждаш Ñе към него, докоÑваш нежните му лиÑтенца, очите ти го изпиват цÑлото. ИÑкаш го. Да е Ñамо и единÑтвено твое. Завинаги.
УчителÑÑ‚ ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð·Ð° миг, наведе Ñе и откъÑна едно маково Ñтръкче...
- ПротÑгаш ръка и го откъÑваш. За да го запазиш за Ñебе Ñи. Без да Ñи даваш Ñметка, че така го убиваш. ПоÑле продължаваш по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи доволен, уÑмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърÑиш друг.
Това е СтраÑтта.
УчителÑÑ‚ хвърли откъÑÐ½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ðº и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш Ñе на краÑотата му. И отново погледът ти Ñе Ñпира върху едно конкретно Ñтръкче мак. То ти Ñе Ñтрува по-различно от оÑтаналите. СÑкаш ти говори и Ñърцето ти го чува. Ðавеждаш Ñе внимателно, виждаш Ñамо него. Ðе Ñмееш да го докоÑнеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иÑка ти Ñе времето да Ñпре, да оÑтанеш тук завинаги. ИÑка ти Ñе нищо да не ви разделÑ. Да умреш дори, Ñамо винаги да Ñи го него... Ðо внезапно подухва ветрец и довÑва до теб Ð¾Ð¼Ð°Ð¹Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚ на нÑкакво друго цвете. За миг забравÑш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекраÑно ухание. Макът оÑтава в Ñърцето ти, уÑещаш мъка, когато миÑлиш за него, но... вÑичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- Ркакво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш Ñред полето. Погледът ти танцува Ñ Ð²Ñтъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което ÑÑкаш е Ñъздадено за тази ваша Ñреща. СÑкаш ти Ñи бил Ñъздаден за тази ваша Ñреща. СÑдаш близо до него. Ðе можеш да откъÑнеш очи.
Знаеш, че най-Ñетне Ñи намерил мÑÑтото, на което принадлежиш. Ðамерил Ñи Ñебе Ñи. Това Ñтръкче мак Ñтава ÑмиÑълът на твоето ÑъщеÑтвуване. Грижата за него Ñтава твоÑта миÑиÑ. Правиш вÑичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оÑтаваш там завинаги...
Това е Обичта.