Еньовден е Ñтар ÑлавÑнÑки празник, който Ñе чеÑтва на 24 юни вÑÑка година. Той е Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на превъплащението на ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾Ð³ на Ñлънцето като лÑтно Ñлънце Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Янку. . Ð’ различните географÑки облаÑти името Ñе произнаÑÑ Ð¿Ð¾ различен начин — в ОблаÑÑ‚ Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във ВеликотърновÑко — Иван бильобер или Драгийка. Празникът Ñъвпада Ñ Ð»Ñтното ÑлънцеÑтоене, затова и много от повериÑта и обичаите Ñа Ñвързани Ñ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° небеÑното Ñветило и култа към него. Ðа този ден ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½ ден празнуват вÑички Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð° Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ коренът на празника Ñе крие в ÑлавÑнÑката традициÑ. Ð’ РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ÐºÑŠÑ‚ Ñе нарича ИваÌн КупаÌла и Ñе ÑмÑта за езичеÑки народен празник. Ð’ Украйна името е Ивана Купала (Купайла), както и в БеларуÑ. Източните ÑлавÑни отбелÑзват празника Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¾ нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който Ñе преÑкача, а около него Ñе танцува. Билките имат най-голÑма Ñила именно в тази нощ.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва Ñе „Еньо Ñи наметнал кожуха да върви за ÑнÑг“. Ð’Ñрва Ñе, че Ñутринта на празника, когато изгрÑва, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, вÑеки Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе обърне Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ към него и през рамо да наблюдава ÑÑнката Ñи. ОтразÑва ли Ñе Ñ‚Ñ Ñ†Ñла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли Ñе наполовина — ще боледува.
Ð’Ñрва Ñе, че преди да "тръгне към зима" Ñлънцето Ñе окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. ПоÑле Ñе отърÑва и роÑата, коÑто пада е Ñ Ð¾Ñобена магичеÑка Ñила. Затова вÑеки Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе измие преди изгрев в течаща вода или да Ñе Ð¾Ñ‚ÑŠÑ€ÐºÐ°Ð»Ñ Ð² роÑата за здраве.
Ð’Ñрва Ñе, че на Ñутринта на празника, щом изгрее Ñлънцето, коÑто мома първа го види - ще има пари и от здраве нÑма да Ñе отърве.
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала Ñе прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баÑтелки, магьоÑници) отиват на чужда нива, Ñъбличат Ñе голи и извършват различни ритуали. Тогава Ñтръковете на нивата им Ñе покланÑÑ‚. Прав оÑтава Ñамо един Ñтрък и това е царÑÑ‚ на нивата. Тогава магьоÑницата го откъÑва и го ноÑи на ÑвоÑта нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Ð’Ñрва Ñе, че Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð²Ð° и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, Ñрещу празника Ñтопанинът Ñам жъне ÑвоÑта нива в Ñредата или в четирите ъгъла, за да Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸ житомамницата вече „обрана“. ПонÑкога Ñтопаните в нощта Ñрещу Еньовден отиват на нивите Ñи, за да ги пазÑÑ‚ от мамници.
Грижата за ÑъхранÑване на реколтата и Ñтрахът от природните Ñили Ñа породили още един ритуал — забраната да Ñе жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталиÑ“, „аталиÑ“ (лош ден) и Ñе вÑрва, че Свети Еньо ще порази Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼ нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
СмÑта Ñе, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голÑма лечебна Ñила, оÑобено на изгрев Ñлънце. Затова е най-добре да Ñе берат рано Ñутринта преди изгрев Ñлънце жените — баÑчки, магьоÑници, ходÑÑ‚ Ñами и берат билки, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ поÑле лекуват и правÑÑ‚ магии. Ðабраните за зимата билки Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñа „77 и половина“ — за вÑички болеÑти и за „болеÑтта без име“.
От набраните билки, между които на първо мÑÑто е еньовчето, жените правÑÑ‚ еньовÑки китки и венци, вързани Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½ конец. Ð’ нÑкои райони правÑÑ‚ толкова китки, колкото Ñа членовете на ÑемейÑтвото, наричат ги по именно и ги оÑтавÑÑ‚ през нощта навън. Сутринта по китката гадаÑÑ‚ за здравето на този, комуто е наречена. ЕньовÑките китки и венци Ñе окачват на различни меÑта из дома и през годината ги използват за лек — Ñ Ñ‚ÑÑ… кадÑÑ‚ болните, запойват ги или ги окъпват Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°, в коÑто Ñа топили китките или венците. С тревите и цветÑта, набрани на празника, увиват голÑм еньовÑки венец, през който Ñе провират вÑички за здраве. Той Ñъщо Ñе запазва и Ñе използва за лекуване.
Докато билките, които Ñе берат на Гергьовден Ñе използват за лекуване на добитъка, то еньовденÑките билки Ñе използват за лекуване на хората. С Ñ‚ÑÑ… Ñпоред народните вÑÑ€Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе лекуват бездетни жени, прогонват Ñе зли духове, правÑÑ‚ Ñе магии за любов и омраза.
Според народната вÑра от този ден продължителноÑтта на Ð´ÐµÐ½Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° да намалÑва, а годината клони към зима. Преди да поеме Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ Ñи земен път, то Ñпира да Ñи почине, и окъпано в „живата вода“, изгрÑва много рано Ñутринта на Еньовден, за да Ñе проÑти ÑÑŠÑ Ñвета, който нÑма да види до догодина, а в нощта Ñрещу празника водата придобива оÑобена магичеÑка Ñила. За лечение и гадаене, при залез Ñлънце Ñе взима от чиÑÑ‚ Ñладък извор „мълчана вода“ (налÑта при пълна тишина, за да не Ñе погуби от човешки Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñ‡ÐµÑката Ñ Ñила). През нощта Ñрещу празника не бива да Ñе пие вода, нито да Ñе налива, а в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ не Ñе пере, за да не Ñе поболее член на
ÑемейÑтвото. Има Ñъщо така поверие, че в нощта Ñрещу Еньовден там, където има заровено имане, от земÑта излиза Ñин пламък.
Ðаред ÑÑŠÑ Ðова година,Гергьовден и други празници, на Еньовден Ñъщо Ñе гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави Ñе Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñване на китки или пръÑтени по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½, както и ладуването.
Ð’ нÑкои райони за Ð³Ð°Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе изпълнÑва Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñ â€žÐ•Ð½ÑŒÐ¾Ð²Ð° булÑ“, в който учаÑтват момите, а гадаÑÑ‚ за вÑички - моминÑките китки за женитба, на оÑтаналите — за здраве и плодородие. БулÑта е момиченце — изтърÑак (поÑледно на майка). Обличат го като булка, Ñлагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булÑта и Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð°ÑÑÑ‚ из Ñелото. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° ред на ладуването. Момите пеÑÑ‚ пеÑни, Ñетне изваждат от голÑм котел натопените Ñи от Ñутринта китки Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑтенчета, наречени на ергените. Ð’ други райони Ñе прави напÑване на паламарки, които замеÑтват китките и пръÑтените.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD