Здравейте, ще Ñе предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾-подробно по нататък, а заÑега иÑкам да дам един проÑÑ‚ отговор на един проÑÑ‚ въпроÑ: "Кои Ñме ние?". Ðми хора Ñте и то от най-добрите, отрудени, гоÑтоприемни и Ñ‚.н ! И вÑичко Ñе изчерпва Ñамо Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°. Името е Ñамо ÑредÑтво за идентификациÑ. Ðо нали хората правÑÑ‚ името, а не обратното и затова не е нужно да Ñе правиш на такъв, какъвто не Ñи? A ето и малко нещо казано от един голÑм и доÑтоен велинградчанин:
МуÑтафа Шарков
Повече Ñветлина
Вечерь. Слънцето отдавна залѣзе, а задъ небоÑклона меÑецътъ Ñрамежливо Ñи подаде рога и изплува отъ небеÑното проÑтранÑтво поÑрѣдъ хилÑди кандилца — звездитѣ. ТайнÑтвена тъмнина обгърна вÑичко. ДневниÑÑ‚ÑŠ животъ утихна и нѣма Ñледи отъ него. ВмѣÑто Ñвѣтлина и животъ, цари тъмнина и тишина. Колко могѫща е Ñ‚Ð°Ñ Ñ‚ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ð½Ð°, че ÑÑŠ единъ замахъ отне глаÑа на пойнитѣ птички и приюти въ незнайни кѫтища и най-малкитѣ наÑѣкоми!
Тукъ-тамъ Ñамо изъ улицитѣ Ñе мѣркатъ нѣкои човѣшки фигури, които едвамъ Ñе забелÑзватъ. ЛиÑтата на дърветата тихо шумолÑÑ‚ÑŠ, като че ли Ñи шушнатъ за виденото и чутото презъ денÑ. Тъмнината и тишината вÑе повече и повече Ñе увеличаватъ, и човѣкъ Ñе чувÑтвува натиÑнатъ, изолиранъ и изоÑтавенъ отъ Ñѫдбата Ñи.
Колко Ñтрашно щѣше да бѫде, ако тази тъмнина продължаваше за винаги и ако никога не би ни озарила Ñвѣтлината на благотворното Ñлънце. Ðо ÑÑŠ увѣрението, че тъмнината цари Ñамо една нощь — леÑно и леко Ñе понаÑÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° тъмно ÑÑŠÑтоÑние; още повече когато Ñе унеÑемъ въ Ñънь и ÑъвÑемъ неуÑѣтно минатъ чаÑоветѣ на мрака и мълчанието. Ðо когато по причина на болеÑÑ‚ÑŒ и тревога Ñме заÑтавени да Ñтоимъ будни, дълги ни Ñе виждатъ чаÑоветѣ, и ние поглеждаме къмъ изтокъ, отъ гдето царьтъ на Ð´ÐµÐ½Ñ Ñ‰Ðµ донеÑе Ñвѣтлина и животъ. Ожидаме — чакаме за Ñвѣтлина и то повече Ñвѣтлина.
Сѫщо ние иÑкаме повече Ñвѣтлина, когато Ñе намираме въ нощьта на мизериÑта, невежеÑтвото и беднотиÑта. ИÑкаме най-вече Ñвѣтлина за очитѣ на душата, за Ð²Ñ«Ñ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²Ñ£ÐºÑŠ. Животътъ е покритъ ÑÑŠ тъмнина и отъ тамъ идатъ нашитѣ душевни и физичеÑки ÑтраданиÑ
Както Ñвѣтлината за физичеÑкитѣ очи иде отъ Ñлънцето, тъй Ñвѣтлината за душата идва отъ Бога (Ðллаха), който е Ñъздалъ физичеÑката Ñвѣтлина и Ñамъ е Ñвѣтлина.
Свѣтлината ще дойде и отъ проÑвѣтата, коÑто ни дава училището и многото хубави книги. Отъ наÑÑŠ Ñе изиÑква Ñамо да Ñе приÑпоÑобимъ за Ñвѣтлината и използуваме хубавитѣ Ñлучаи, които ни Ñе предÑтавÑÑ‚ÑŠ.
Ето отъ крайнинитѣ на голѣмитѣ градове, изъ Ñелата, изъ колибитѣ Ñе чуватъ глаÑове на Ñъбудени умове, които викатъ:
Дайте повече Ñвѣтлина!
Ðе иÑкаме да Ñтоимъ повече въ мрака на невежеÑтвото и мизериÑта!
ИÑкаме повече Ñвѣтлина, за да Ñтанемъ по-добри граждани!
ИÑкаме повече Ñвѣтлина, за да бѫдемъ доÑтойни Ñинове на нашата хубава бащиниÑ!
ИÑкаме повече Ñвѣтлина, за да бѫдемъ Ñинове на Бога, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð½Ð° човѣка и иÑтинÑки човѣци!
Съ повече Ñвѣтлина ние не ще допуÑтнемъ Да Ñе връща тъмнината на миналото и ще бѫдмъ запалени факли, които ще пръÑкатъ Ñвѣтлина изъ ЖитейÑÐºÐ¸Ñ ÑˆÐ¸Ñ€ÑŠ.
ÐашиÑÑ‚ÑŠ апелъ къмъ вÑички проÑвѣтени е:
— Повече Ñвѣтлина!