Когато Европа и ислямът се намразиха и причините за това.
[/size]В продължение на 300 години Инквизицията преследва като ерес всичко прогресивно. "Всеки, дръзнал да се занимава с търговия, финанси или производство, моментално е бил заклеймяван като евреин", пише историкът Америка Кастро. Докато по време на Просвещението точните науки изживяват истински възход в Централна Европа, в Испания учените спорят дали летящите ангелчета пренасят и душите. След края на Инквизицията тази враждебност спрямо науката и прогреса намира благодатна почва и в католицизма.През 1499 кардинал Франсиско Хименез нарежда изгарянето на 80 хиляди арабски книги в Гранада - варварски финал на едно многовековно културно смесване.В модерната епоха знаменателен остава дебатът във Валадолид през 16 век, когато католическите теолози спорят дали индианците от завладения Нов свят имат душа или пък трябва да се третират като животни (слава Богу, надделява първото мнение).
Между ХІІ-ти и ХVII-ти век в съзнанието на християните Ориентът се утвърждава като лоно на мрака и злото. Този изкривен образ се е запазил почти непокътнат и до днес - въпреки че двете култури всъщност имат общи корени. [/color]
[/size]За действителната история на исляма европейците знаят твърде малко. Милиони хора в Европа дори не са чували, че толкова много технически достижения и придобивки на модерността всъщност са заслуга на мюсюлмански учени отпреди столетия. Тук влизат както важните трудове по медицина, химия, математика и астрономия, така и чисто практически открития, които днес се използват в компютърните технологии или пък при прогнозите на икономическите експерти.[/color]
[/size]След залеза на Античния свят, между ІХ-ти и ХІV-ти век науките отново процъфтяват тъкмо в Близкия Изток и онези части от Европа, които се намират под ислямска власт. Голяма част от античното наследство е преведено първо от гръцки на арабски и едва по-късно - от арабски на латински. Тъкмо благодарение на това западната християнска култура е получила достъп до бисерите на античността. През арабските преводи до Европа достигат например важни астрономически открития на древните, които залягат в трудовете на Коперник и на Леонардо да Винчи.
По време на „мавърското господство” мнозина испанци приемат исляма. Други си остават християни, но спазват нравите, традициите и дори „дрескода” на мюсюлманите. Мъжете се обличат в дълги дрехи, учат арабски, възхищават се от космополитната култура на арабите, често пъти живеят в многоженство. Тогавашната арабска култура по въздействието си много напомня на American Way of Life.
В Кордоба има канализация и улично осветление, 3 000 джамии и 300 парни бани. Заедно със Севиля и Гранада, Кордоба се слави по цял свят със своите университети, където се изучават философия, право, литература, математика, медицина, астрономия, история и география. За всеки богат човек по онова време е въпрос на чест да има богата библиотека.[/color]
[/size]Изкривеният образ на исляма[/color]
[/size]През Х-ти век ислямската култура в Испания достига своя апогей, след което започва бавната й ерозия. Когато „маврите” окончателно са прокудени отвъд Средиземно море, през 1499 кардинал Франсиско Хименез нарежда изгарянето на 80 хиляди арабски книги в Гранада - варварски финал на едно многовековно културно смесване. Изобщо Католическата църква настоява християните съвсем отчетливо да се дистанцират от мюсюлманите. Така през следващите няколко столетия хората на Пиринейския полуостров постепенно привикват с мисълта, че са християни - независимо, че историческата истина е доста по-сложна. А Католическата църква, не само в Испания, обявява исляма за враг номер едно
И на няколко пъти предприема срещу него така наречените Кръстоносни походи.Ислямофобията от онези времена има обаче не само религиозни, а и идеологически корени. Светият престол смята, че е най-добре европейските държави да не се бият помежду си, а да обединят своите енергии срещу „неверниците” на Изток и срещу еретиците в своите граници.
Тъкмо между ХІІ-ти и ХІV-ти век възниква и изкривеният образ на исляма, който се е запазил почти непокътнат и до днес.Едва в епохата на Просвещението и Романтизма образът на исляма в очите на европейците започва да се променя. Османската империя отдавна вече не е заплаха
Колониализмът обаче възражда старите омрази. Европейците отново започват да гледат отвисоко на исляма, смятайки себе си за по-развита култура. Така е и до днес. Още преди няколко десетилетия американският литературовед Едуард Саид излезе с тезата, че Западът си е присвоил правото да „обяснява” Ориента, най-вече за да може по този начин да укрепи своето световно господство. И наистина, повечето днешни европейски и християнски възгледи за Ориента възникват именно в апогея на колониализма през ХІХ-ти и ХХ-ти век. През 1835 година европейците контролират едва 35 процента от територията на земното кълбо, а в началото на Първата световна война тази цифра вече набъбва до 85%. „Ориентализмът”, тоест преизмислянето на Ориента, се превръща във важен инструмент на колониалистите..Днес между Ориента и Оксидента цари недоверие. За европейците Ориентът символизира част от собственото им развитие, което е останало в миналото
Западът в почти гротескни мащаби преоткрива исляма като враг след края на Студената война и най-вече след атентатите на 11 септември 2001 година. Действителната причина обаче е по-дълбока. Както се е случвало многократно в световната история, вътрешните кризи пораждат страх от Чуждото. В свят, който все по-бързо се превръща в едно цяло, естествено възникват несигурност и съпротивителни рефлекси. И те обикновено са обърнати към чуждата култура - независимо от това колко тясно е преплетена тя със собствената. Така, както са преплетени Ориентът и Оксидентът.
Михаел Людерс в Ди Цайт./ и ДВ.Бг[/color]
