Author Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!  (Read 199109 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 
 ***

 Щом аз не съм ти -
 светило в душата.
 Без Любов, и без сълзи,
 отук нататък ще живея.
 За себе си ще полагам грижи.
 Няма вече да мисля и да копнея,
 за твойте пъстри и влажни очи.
 Но сигорно накрая и аз ще полудея.
 Ще съм само вятър в твойте коси,
 дори и от това до смърт да ме боли.
 Ще съм като от мъка родени,
 и в щастие превърнали се твой сълзи.
 В себе си, като черна мъка ще потъна.
 Ще протягам ръце и като жар ще клея.
 Без теб няма да умирам. Но няма и да живея.

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

 НАРИСУВАЙ МЕ

 Ако ще ме рисуваш, нека да е сега ...
 Може и през нощта, под някоя звезда ...
 Използвай свойте пръсти за това ...
 Нарисувай ме, цветен като дъгата ...
 Нарисувай ме как горя във Любовта,
 и как ти разпалваш моята жарава ...
 После нека на твоята клада да умра.
 Рисувай ме ... Моля те ... Извай ме ...
 Извай ми и езерата, и планините,
 на греховната ми душа и долините...
 Хайде, извай ме със устни свой,
 нарисувай и бащините ми усои ...
 Там някаде остана младостта,
 и първата ми тръпка на Любовта.
 Разбягала се като от гръм диви ята.
 И тъгата и гневът ми нарисувай,
 който в мен отеква като вълчи зов,
 за твоята Любов ... за твоята Любов ...
 Твори ме с нежност... с мъжка сила,
 а целувката нека да е хищна и дива.
 А кръвта ми да е проливни водопади,
 и сърцето ми по теб в тях да се дави.

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 ЩАСТИЕ

 Щастлив съм ...
 ах, колко съм щастлив
 ... че те Обичам ...!!!...
 че живееш в съзнанието ми
 в ежедневието, в сърцето ми!

 Благодаря ти мила
 че си жива и че те има ...!!!...
 в Слънцето, когато се ражда
 и когато като мен от щастие умира!

 От сърцето ми, сякаш си едно парче
 което топи в мен всички ледове
 дори и забравям за всички ядове!

 Нашето е любовна магия
 в която всеки миг живея
 в нея цветята, усмивките и те
 са само за тебе ... за тебе!

 Искам и да ти благодаря
 за изкрите, за пожарите ...
 и за мечтите все още не изживяните
 и за думите и за онези не споделените!

 Автор Ибрахим Балев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

ЖИВОТЪТ
 
Автор Ибрахим Бялев
 
 Беше все още ранна Пролет, от ония в който през нощта се усещаше дъхът на зимата. Затова през нощта луната ми обещаваше светъл ден с много ярки и топли слънчеви лъчи, от който толкова много имах нужда и през нощта. Трябваше ми светлина и топлина за да мога и аз да си отгледам свойте чеда. Стопаните ме бяха засяли от към улицата за да могат всички преминаващи през нея да се радват на красотата ми. Само сляпите неможеха да ми се радват на тази красота открадната от рая, но те пък можеха да ми се радват на миризмата, която на свой ред не отстъпваше и крачка назад на красотата. Затова и днес се бях отдала изцяло на Слънцето, а той на свой ред ме галеше като истински любовник със свойта топлина. С мен сякаш се любеше, обещаваше ми че нощта ще е тиха и светла, и че следващият ден ще дойде да ме види и да ми се полюбува на красотата на миризмата. А аз му вярвах и исках да му вярвам, кой не иска любов, топлина, светлина ....!
 
 Към мен приближаваше жена седнала на инвалидна количка, мъжът и я буташе и й говореше нещо. Лицето на жената изразяваше болка и то непоносима но когато се обърнеше към мъжът, на лицето и изгряваше една пурпурна усмивка, сякаш беше най щастливата жена на света. А усмивката и отиваше толкова много, сякаш беше създадена за нея с нея забравяше болката си, или задържаше щастието си което я беше напуснало, но каквото и да беше тя със нея ставаше съвсем друг човек. Когато се приближиха до мен решиха да си удъхнат. Мъжът я обрна към него и се наведе ниско над нея, за да може да го чува по добре и шепнеше думи който так не можах да забравя и до днес.
 
 Щастлив съм ...
 ах, колко съм щастлив
 ... че те Обичам ...!!!...
 че живееш в съзнанието ми
 в ежедневието, в сърцето ми!

 Благодаря ти мила
 че си жива и че те има ...!!!...
 в Слънцето, когато се ражда
 и когато като мен от щастие умира!

 От сърцето ми, сякаш си едно парче
 което топи в мен всички ледове
 дори и забравям за всички ядове!

 Нашето е любовна магия
 в която всеки миг живея
 в нея цветята, усмивките и те
 са само за тебе ... за тебе!

 Искам и да ти благодаря
 за изкрите, за пожарите ...
 и за мечтите все още не изживяните
 и за думите и за онези не споделените!

 Тя му се усмихваше толкова нежно и му отвръщаше също със стих.

 Нарисувай ме,
 ако си обичал някога...
 Нарисувай ми не голотата,
 а душата.

 С болката я нарисувай,
 нека да крещи тя там.
 Нека да се къса -
 да те моли да я убиеш.
 Но ти я нарисувай само в черно
 и й прости.

 Нарисувай ме,
 ако си плакал някога...
 Нарисувай ми не очите,
 а сълзите ...!
 Напук на всичко,
 с радост ги нарисувай!
 Нека да са като ручей
 чисти и пъстри.
 Нека и враговете да се радват,
 че имам сълзи...

 Рисувай, рисувай -
 ако имаш толкова цветове.
 В мене Любовта нарисувай.
 Тя е колкото света -
 Луната и Слънцето дори....
 И себе си в мене побери!

 Мъжът беше толкова доволен и горд и той на свой ред с усмивка на лицето продължи.

 Богът ми пред теб бледнее,
 заради Ангелският ти полет!
 За Любовта ти неземна копнея,
 чувствата ми са като на пролет!!

 В душата ми клета те зарових,
 родиха се там любовни слова.
 Скритите ми чувства преоткрих...
 Не! Няма да съм аз вече забрава!!

 Отпих от тебе с голяма наслада,
 първа и последна за мен остана.
 Копнеж, младост и незабрава,
 от самодива по и най-красива!!

 Цъфна като на теменуга цвета,
 украси се пак с тебе пролетта.
 От дивния ти аромат миризма...
 Омаях с него Бога на Любовта!!

 Беше редът на жената, въпреки че се усмихваше гласът и леко трепереше, не можеше да прекрие болката която чувстваше душата й.

 Сбогом свят.
 Бях аз твоят цвят!
 Като хляб,
 засищах твойта
 скръб и глад.
 Сбогом свят.
 Богата бях,
 на своето
 раздаване -
 човешкото .....
 Стремглаво си отивам...
 Кой знае,...?.
 Миг... Час остават...?
 Свещта ще угасне
 все някой ден ...
 Ти и да ме стъпкаш,
 от мен няма да се отървеш!
 Като житен клас,
 ще поникна аз!
 Ще поникна,
 в душите на живите,
 превръщайки се
 в хляб за тях.
 Отивам си,
 оставяйки
 обичта си...
 За днес и завинаги!
 И теб, Надеждо моя!
 И теб... Обичам те!
 Ти си безсмъртна нива!
 В тебе всички класят!
 Всички ти се молят...
 Копнеят... В теб царят ....

 Но нали се разбрахме да не говорим за това нещо, ... Доктора какво каза горе главата, и на свой ред     продължи.

 Ела, нека да те прегърна,
 съдбата ни да преобърна.
 Ще шепнем нежни думи,
 че обичта е жива помежду ни.

 Ти си неприлично красива,
 като някаква силна магия,
 Намираш ме дори и в съня,
 живота ми превърна в сълза.

 Очите ти планински, езера,
 сияеш от нежност и пъстрота...
 То твойто не е само красота,
 сякаш имаш ангелски крила.

 Живи въглени за мене си ти,
 оставящи по мен парящи следи.
 И тази нощ,не е сън а разкош,
 ах на душата ми колко е хош.

 А тя сякаш не го беше чула и продължи, но гласът и се растрепери повече от преди.

 Хей любов моя
 прободена с нож
 разпъната на кръст ..
 Ще живееш ти
 в небесата
 в сърцата дори ..
 След теб ще има
 следи от сълзи
 от кръв дори ...
 Но пътят ти винаги
 ще е осеян с рози
 с мечти дори ...

 Моля ти се недей, недей така, ще видиш, аз ти обещавам, ще се оправиш, аз съм с теб дори и в ...... Замълча беше го страх че ще сгреши в нещо, но продължи като стискаше силно зъби.

 Ще можиш ли да ми говориш,
 за тъмнината която ми оставяш?
 Ще можиш ли да пееш,
 за тъгата която ми даряваш?

 Ще можиш ли да живееш,
 животът който ми оставяш?
 Ще можиш ли да погледнеш,
 това което ще съм след тебе?

 Но като го казваше вече не я гледаше в очите, а беше извърнал главата настрани и с ръка бършеше сълзите си който го издаваха. Тя също плачеше но трябваше да му каже нещо и продължи.

 Ако си любовта,
 ела, дори и да ме боли.
 Но ако си само сън,
 не, не, дори да си щастие.
 Нека да съм аз,
 мислиш си, любов моя.
 Но знае ли се,
 кого ще разплаче живота.
 Сълзите са твой,
 любов моя,бърши ги бърши.
 Аз пея любов моя,
 пея, дори и през сълзи.

 Влюбен беше до уши, но и горд човек, леко се изправи и почти се провикна защото хората взеха да гледат към тях.

 Хей любов моя,
 чувам, сърцето ми те моли,
 остани, до смърта ми дори,
 да ти кажа: обичам те мила.

 Хей любов моя,
 прободи ме там в ляво,
 кадето сме само аз и ти,
 остана само мрак и тъга.

 Хей любов моя,
 има ли раздяла без болка,
 а сега когато мен ме няма,
 ще пееш ли пак за любовта?

 На нея пак се появи тази така кристална усмивка , в която дори и аз се влюбих. Тя също си повиши гласът.

 Дар божествен за мен си ти,
 караш душата ми да лети!
 Знам, че любовта ти е прокоба,
 за нея ще се боря аз до гроба!

 Отвори очи, погледни ме,
 нека мъката в мен да умре!
 Не вярвам аз в дявола и бога,
 но на тях аз за теб се моля!

 Стискам силно аз твоята ръка,
 безмълвно следвам те в мрака!
 Блестят очите ти с пламък нежен,
 карат ме да запея за теб песен!

 Да любима, да, ти за мен си богиня и продължи на още по висок тон.

 Кажете ми,
 живот ли е това без нея.
 Та тя е,
 богиня, и на боговете.
 Кажете ми,
 какво съм аз без нея.
 Та тя е,
 ангелът, смисълът в живота.
 Кажете ми,
 утро ли е това без нея.
 Та тя е,
 лъчите, целувката в живота.
 Кажете ми,
 песен ли е това без нея.
 Та тя е,
 акордът, но не и тъгата, не.
 Каже ми,
 защо плача, аз без нея.
 Та тя е,
 усмивката, сълзата ми дори.

 Усмивката и се беше възвърнала както преди сияше от щастие и продължи с умерен тон.

 Над тази свят,
 като птича прелетях.
 На живота си
 не обичта, а края видях.
 Над тази свят,
 като песен прозвучах.
 На живота си
 не обичта, а мъката изпях.
 Над тази свят,
 из между стотици теб видях.
 В живота си
 с теб творях летях горях.

 Така не са сме разбрали с тебе, ще видиш аз ти обещах но ти трябва да ми повярваш, трябва да искаш не само живота а и неговите дарове сътворени за нас.

 Като казваше тези думи погледа му се беше спрял върху мене, протегна ръка и откъсна най хубавата ми рожба, която сега се беше напъпила. Очисти я старателно от бодлите и я протегна на жената която го гледаше в изумение.

 - Как е възможно да направиш подобно нещо ако те види някой как така посмя?

 – Давай да тръгваме докато не са на видяли, много е хубава нали и миризмата и е хубава, както тебе излъчва обич и щастие!?

 Отдалечавайки се от мен не чуствах никаква злоба че са ми взели рожбата, а се радвах че е на такова място, място изпълнено с нежност и любов.

 На следващият ден когато росата се вдигаше от мен за да разнася миризмата ми, по пътят се зададе кола която беше украсена с много цветя, а след нея вървяха хора облечени в черно. Стъпките им бяха бавни придружени от зловещи писъци. Когато колата се приближи до мен видях рожбата ми как краси ковчега, но беше някак си увяхнала и цветовете й потъмнели.

 С уважение Ибрахим

 Благодаря Ви че го прочетохте ...!

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

ОБИЧАМ ТЕ!

Ще ти кажа - "Обичам те!"
Но този път ще е с твоето -
безсмъртното "Обичам те"!
Ще запаля с топлина слънцето,
луната, дори и в очите ми звездите!
Ще събера от планината,
от полето пойните птици и щурците!..
Ще обера от душата ми розите,
карамфилите, теменугите!..
Коленичил пред рая ти просълзен,
ще съм по – звяр от зверовете,
по гальовен и от ветровете!..
Ще прошепна като молитва – думи две,
ще ти ги повтарям до сбъдване,
че без твоето "Обичам те"
е страшно, тъмно и смъртно.

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
....

Понякога се питам
дали изобщо те има,
или си миг неизживян,
или просто миг мечтан?..
Умирам и оживявам
в бездната наречена Любов,
и това всеки ден и нощ, всеки миг...
Тичам като луд по твоя зов,
като по чупени стъкла вървя... вървя,
за да усетя твоята страст!
Дори и със Бога за теб си говоря...
Ааааах, каква Богиня – си - ми!..
Кафето на масата ми дими,
а в сърцето ми твоите мечти!
Със самотата е свикнало и мълчи,
че ако проговори и Бога ще го заболи!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Всъщност -
теб никой не те е обичал ...
Ама хич никой - като мен самият!
Едни ти обикнаха очите,
други пък устните ....
Докато аз ти обикнах душата
и във нея сълзата!
За теб над реките строях мостове,
дори прописах и стихове!
Теб никой не те е обичал,
ама хич никой - като мен самият!
Едни за да се хвалят и да те захвърлят,
други пък за да те имат или убиват ...
Докато аз – до болка до полуда,
дори и това смъртта да ми струва.
Не искам нищо - повярвай ми,
само мечтите ти и усмивката ти,
да затворя очи и до мен да си ти,
и
да ме обичаш поне една нощ до зори!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
БЕЗ ПРИЧИНА

Простете ми! ...
Ако без вас умирам,
а когато съм с вас – нея обичам!..
Разпиляна по моите брегове
живее тя като бурно море...
И когато по мен има самота,
или неизказани на глас неща,
дори и когато не се обичаме,
и с ярост един от друг се отричаме...
Живее с мен тя с любовни искри
и аз поплаквам си с тях насаме...
Не е тя от лесните – не, не е!
Сама подава и оставя ръце
като южен нежен вятър в нощта,
като майка е тя на всички цветя,
но най- много обича светлина,
затова с нея празнува моята душа!
Живея с нея вече толкова години,
без да има някакви причини! .....

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
БОЖА

Горя аз горя,
като светулка горя!
Любовта в сърцето си нося,
и ден и нощ за нея се боря,
докато в нея се погубя ....!
Съдбата ми си ти ....
такава каквато си,
морна, нежна и свежа,
като божа обикновена жена,
на сърцето ми прилягаш,
понякога на него полягаш,
но винаги с нежност го изгаряш ....!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Родино моя ...!!!
Ти си тъй обикновена,
да, да, .... обикновена -
също като моята майка ...!
Свойте чеда винаги ти познаваш,
с топла пазва винаги ни чакаш,
за да почувстваме че сме под закрила,
че сме живи и че ни има!
Ниви, поля, ливади ...
все райско зелени,
а върховете са снежно бели,
сякаш богове по тях са живели!
Родино моя ...!!!
Ти си тъй обикновена,
също като моята майка ...!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
....

Когато съм на дъното ...
Когато съм дори и без светлина ...
Когато в мен чезне светлото ...
Когато искам аз да умра ...
Подари ми ти ръка ... мечта,
дори и да е от лъжа сътворена тя ....
Когато съм сам .... или луд ....
за всеки някой друг .... или труп .....
Ти до мен легни, душата ми с крила погали,
и ако трябва за всичко ми прости .....
Тогава аз на Бога ще кажа:"Ти за нея Умри!" ...

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
.....

Като пеперуда
при теб ще долетя ....!
С разтворени крила
с радост при теб ще долетя -
и ще докосна твоята душа
твоята топлина - красота -
и най- вече Любовта .... !

Ти ще мълчиш а аз ще крещя:
Обичам я ....Обичам я ....!
Това ще е началото и края ...
докато в теб се изгубя и намеря -
ще крещя: Обичам я ..Обичам я ...!
Ти ще мълчиш и аз ще мълча,
ще ни е тихо и красиво като през Пролетта!
Ако пък ни е студено през нощта,
аз ще те прегръщам и ти мене,
и така ще подържаме жива Любовтта!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
НЕЖНА ВЪЛНА

След теб .... какво остава?...
И животът вратата ми затваря,
а времето покрай мен минава,
като запалена свещ догарям ...

И сърцето е като счупена чаша,
докоснеш ли го кърви ли кърви...
По този проклет свят сам крача,
само Бог сигурно ще ме спаси? ...
На пропастта съм там – на края,
раните си лекувам със здраво въже,
с надежда да те срещна и в Рая,
сигурно така правят и другите мъже?..
Ти за мен ще си останеш покоя,
изплаквам те през сълзи на брега!
Знам, че ме чакаш там до прибоя,
за да ме докоснеш като нежна вълна!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
С НЕЯ .....

Облякох си усмивка на лицето
с нея ще покоря аз света!!
Погалих си с нежност сърцето
с няколко любовни слова!!

Ако някой в този миг ме нарани
усмивката си ще му подаря!!
Дори и зад нея да има рани и сълзи
аз със нея ще го благословя!!
Този който не умее да се смее
животът му е пълен с печал!!
Едва ли той в щастие ще живее
в този свят прекрасен и бял !!
Ще тичам по мечтите си бели
ще живея без никаква вина!!
Животът е от срещи и раздели
но за мен е щастие и красота!!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
*****

Умра ли ... ? ... моля ви,
оставете прозореца ми отворен!
За да слушам воя на своя – молив,
да слушам как драска с копито,
за правда и за свобода
и за нея Любовта ...!

Умра ли ... ? ...
оставете прозореца ми отворен!
Нека да влиза светлина,
и тя Любовта,
нека да лекуват останали
след мен болни рани.
Умра ли някога, умра ли ... ? ...
оставете прозореца ми отворен!
За да мога спокойно в отвъдното да спя,
за несподеленото сълзите си да излея,
а вие на висок глас прочетете мойте слова:
- Веднъж, сърцето ми примря,
разгоря се, гори, но не догаря,
сякаш е от дъбови гори, или проклетия.
Небето трептеше, изкреше,
а калдъръма от тихи стъпки ехтеше ...
А аз целунах ръката й бяла,
а тя щастлива и засмяна,
сякаш е в бяла премяна …
А по небето звездите трептяха, изкряха,
а по калдъръма тихи стъпки ехтяха ...

Автор Ибрахим Бялев

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42