Проф. ХриÑто Матанов: ПопулÑрната българÑка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðµ пълна Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð²Ðµ
Проф. ХриÑто Матанов
Ðай-голÑмото величие на българина е, че умее да оцелÑва във вÑÑкакви Ñитуации
Българинът разÑъждава като млад кавалерийÑки офицер, който иÑка да ÑÑŠÑече противника за 5 минути и да отиде да пие
Проф. ХриÑто Матанов е преподавател по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð² СУ "Св. Климент ОхридÑки". Той е завършил Ðлма матер и е Ñпециализирал в ГърциÑ, СÐЩ и ГерманиÑ. Има издадени над 15 книги и множеÑтво публикации в научни ÑпиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð² чужбина.- Проф. Матанов, наÑкоро издадохте книгата „В Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на Ñредновековното минало". Как българинът разчита и Ñе отнаÑÑ ÐºÑŠÐ¼ миналото Ñи?- Една от причините да напиша подобна книга Ñа точно размиÑлите как българинът възприема миналото Ñи. Конкретен повод ми даде нашумÑлата „БългарÑки хроники" на Стефан Цанев, коÑто бе поÑрещната много добре от хората, но не така възторжено от иÑториците. Тогава авторът обÑÑни, че той пише литературна трактовка, но публиката реално го прие като нов прочит на иÑториÑта. Ðие нÑмаме имунитет, който да отÑÑва иÑторичеÑката Ñ„Ð°Ð½Ñ‚Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ иÑторичеÑката иÑтина. Следователно има нужда от книга, коÑто хем да е четивна, хем доÑтоверна. Второ, иÑториÑта предизвиква оÑобен Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ñƒ българина, както и у ÑÑŠÑедите ни на Балканите. ПонÑÑ‚Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ â€žÐ½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° бъдещето", â€žÐ½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° волÑта" още Ñа ни чужди. При Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° ÑÐ²Ñ€ÑŠÑ…Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ миналото. Това би Ñ‚Ñ€Ñбвало да направи ÑпециалиÑтите много внимателни в работата им, защото вÑÑко нещо Ñе чете и интерпретира Ñ Ð¾Ñобен общеÑтвен интереÑ. Това Ñа нещата, които ме подтикнаха да Ñе заема Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð°Ñ‚Ð°. Ри навлизам в години, на които Ñ‚Ñ€Ñбва да дам отговор какъв Ñъм като иÑторик - гъÑеница или пеперуда. ГъÑеницата е онзи иÑторик, който пише много важни, но много Ñкучни книги. Ðз поиÑках да Ñъм като пеперуда и да напиша нещо за изкушените читатели.
- Кои Ñа най-интереÑните митове, които учим в училище или Ñа били общеÑтвено наложени, а не отговарÑÑ‚ на иÑторичеÑката дейÑтвителноÑÑ‚, но ги тачим като чаÑÑ‚ от миналото Ñи?- Има група от иÑторици - както в миналото, така и днеÑ, които ÑмÑтат, че народът има нужда от доза опиат, за да придобие ÑамочувÑтвие, или ÑмÑтат, че му Ñ‚Ñ€Ñбва нещо, което да звучи възпитателно. Ðз ÑмÑтам, че възпитателна е иÑтината, но така или иначе митологемите Ñе Ñъздават и чеÑто не Ñе оÑъзнава, че Ñа такива. Много българи не знаÑÑ‚, че урокът за Ñнопа пръчки на хан Кубрат е тотално измиÑлен Ñюжет. СценариÑÑ‚ е "пуÑнат" през 1881 г. в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ±Ð½Ð¸Ðº по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° вече Ð¿Ð¾Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ñторик Сава Бобчев. Той Ñам решава, че един Ñюжет, който намираме в Езоп и в легендите за Чингиз хан, може да Ñе използва в учебника. Ðкадемичната общноÑÑ‚ е наложила легендата за непогрешимите българÑки царе, като тази за цар Иван-ÐÑен. БезÑпорно той има много заÑлуги, но прави ÑтратегичеÑка грешка - нарушава ролÑта на баланÑьор, коÑто е играела държавата ни по онова време в региона. Друго наложено в Ñъзнанието ни е, че Средновековна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ е била Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¾ управление, което не е така - винаги е имало Ñепаратизъм. Широко разпроÑтранено е и мнението, че Ñрещу цар КалоÑн е имало заговор. Изворите показват, че той е умрÑл от инÑулт под Ñтените на Солун. Или по Ð³ÐµÐ½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚ - че за нещаÑтиÑта, които ÑполетÑват българите, вÑе нÑкой друг е виновен. Те винаги Ñа резултат или на заговор, или на лоши чужденци, които проникват в управлÑващите кръгове. Митологема е и че българите не губÑÑ‚ ÑражениÑ, но губÑÑ‚ войни. ИзмиÑлено е, за да тушира напрежениÑта Ñлед две национални катаÑтрофи. Създава Ñе приказката за Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, който не уÑпÑва заради многото предателÑтва. Влиза в употреба митът за Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ и лошите политици. Впрочем той гоÑподÑтва на целите Балкани. ЯÑно е, че и най-великите нации не Ñа заÑтраховани от поражениÑ, българите Ñъщо. Имаме много победи и поражениÑ, това е еÑтеÑтвениÑÑ‚ ход. Ðз и за това пледирам в работата Ñи - българинът да е по-реален към миналото Ñи, да Ñвали емоциите Ñи. Привърженик Ñъм на англоÑакÑонÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ» за оценÑване на отминалото време.
- При тази криза на ценноÑти и избуÑващ на моменти национализъм как Ñи предÑтавÑте българинът да приеме миналото Ñи Ñ Ð°Ð½Ð³Ð»Ð¾ÑакÑонÑка трезвоÑÑ‚ и това в днешно време не би ли донеÑло повече щети, отколкото позитиви? - Ð’ иÑториÑта нÑма Ñамо триумфални походи, има и поражениÑ, има и победи. Ð’ÑъщноÑÑ‚ най-голÑмото величие на българина е, че той умее да оцелÑва във вÑÑкакви Ñитуации. Това е нашето доÑтойнÑтво. Това Ñ‚Ñ€Ñбва да е поÑланието ни и да ни зарежда Ñ Ð´Ð¾Ð·Ð° оптимизъм, като ни напомнÑ, че не живеем в най-лошите времена. Било е и много по-тежко, но Ñме Ñе ÑправÑли като народ. ИÑториÑта ни доказва, че българите Ñе държат добре в екÑтремни Ñитуации.
- Миналото ще ни научи ли да направим по-добро бъдещето Ñи, или ни е пиÑано Ñамо да оцелÑваме? - Де да можеше уроците на миналото да направÑÑ‚ бъдещото ни по-добро. Много големи умове Ñа Ñе изказвали противоречиво по този повод. Ðапример Цицерон е казал, че иÑториÑта е учителка на народите, но Хегел твърди, че Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°, че от Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не Ñе учи. Ðз Ñъм привърженик на малко по-Ñложните обÑÑнениÑ. Според мен, за да бъде Ñ‚Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐºÐ° на народите, Ñа необходими две неща, които ние още не Ñме поÑтигнали. Първото е да можеш да анализираш поражениÑта, защото те учат. Ðие не го умеем и чеÑтваниÑта, които Ñе проведоха наÑкоро за ÑъбитиÑта от 1912-1913 г., го показаха. Много Ñе говори за героичната война, което е точно така, но нищо не Ñе каза за трагедиÑта през лÑтото на 1913 г., а в Ð½ÐµÑ Ñа поуките. Ðко гледате Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ тези на Би Би Си за ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€, ще видите, че в Ñ‚ÑÑ… Ñе анализират предимно неуÑпехите, без да има каквито и да е притеÑнениÑ. ТехниÑÑ‚ патриотизъм е надхвърлил елементарното ниво, на което иÑкаш да чуваш Ñамо приÑтни неща. ИÑтинÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ е приÑтна. И второто е това, което казах в началото - нужен е имунитет към иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°Ð»ÑˆÐ¸Ñ„Ð¸ÐºÐ°Ñ‚ и апломб. Дори Ñтруктурата на нашите учебници е направена така, че по Ñкоро възпроизвежда митологеми, отколкото факти.
- Защо Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑто е избирала грешната Ñтрана? Рможе и да Ñе окаже, че и Ñега го правим?- Бих казал, че и Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑто избира грешната Ñтрана, но не е на нашето дередже. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ лоши избори през предпоÑледната и поÑледната война, но и други го правÑÑ‚. Бедата е другаде - в непредÑказуемото геополитичеÑко разположение. Държавата ни има малък реÑурÑ, който не може да разпредели равномерно, за да Ñе брани. ПренапрÑгането на националните Ñили и Ñтремежът да Ñе направи макÑималното за кратко време води до грешни избори. Това изглежда е национална черта и народопÑихолозите Ñа Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñали. Българинът иÑка хубавото веднага и не е Ñвикнал да полага дългоÑрочни и ÑиÑтемни уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° поÑтигането на нещо. Той разÑъждава Ñ Ð¿Ð¾Ð½ÑтиÑта на млад кавалерийÑки офицер, който ще извади шашката и ще ÑÑŠÑече противника за 5 минути, а поÑле ще отиде да пие. Това е лошата ни черта, коÑто доведе до това, че от най-голÑмата Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите преди век Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ Ñилно намалÑва. Тук вече не е Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° иÑториÑ, а на дълбочинни геоÑтратегичеÑки и народопÑихологичеÑки фактори.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4509730