Елак, Денцик, Крека...Защо хуните ноÑÑÑ‚ българÑки имена?
Произход на името на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñин на Ðтила. БългарÑката етимологиÑ. Елак. Елица. Елече.
Омир в „ОдиÑеÑта“ пише Ñледното за кимерийците:
„Слънцето Ñкоро Ñе Ñкри, над Ñтъгдите припаднаха Ñенки.
Корабът най-поÑле Ñтигна отвъд океанÑкото дъно.
Там кимерийÑки мъже наÑелÑват града и земÑта.
Те Ñа обвити от вечна тъма и мъгла.
Ðе излъчва никога блÑÑък към Ñ‚ÑÑ… ÑÑŠÑ Ð»ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи Ñркото Ñлънце...â€
Ð’ тези Ñтихове на Омир откриваме мита, Ñвързан Ñ Ñ…ÑƒÑ€Ð¸Ñ‚Ñкото божеÑтво Кумарби и неговото отроче Уликуми, което било Ñкала и Ñкрило Ñлънцето...
Отзвук от този мит е Ñъхранен и при волжко-българÑката легенда за Сак и Сок и за това, че е Ñкрито Ñлънцето...
history.rodenkrai.com/new/legendi/legendata_za_mardukan_i_sinovete_mu_sak_i_sok.html
УрартÑки печат
Улликуми буквално означава "улли" (унищожител, разрушител) на куми (града на божеÑтвата, които Кумарби иÑка да накаже)...
РеÑпективно, думата е Ñъхранена в кимерийÑко-българÑката лекÑика, като „хУЛИ“, „хÐЛГ...
Има и обратно пропорционално значение, Ñ‚.е. инверÑиÑ, при „еЛГ ( елха, Ñвещенното дърво)...Eлек (дреха).
Името на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñин на Ðтила, Ñъщо е Ñвързано Ñ Ð£Ð»Ð¸/Ела.....
Казва Ñе Елак, където "к" е ÑÑƒÑ„Ð¸ÐºÑ Ð·Ð° мн.ч...Ðко Ñвържем етимологиÑта на името Ñ "ела" (Ñвещенно дърво), то буквално името на Елак, Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñин на Ðтила, означава "Ñвещенни дървета" (мн.ч.).
Ð’ много от българÑките думи е Ñъхранен Ñпомен за култови домашни предмети. Един от Ñ‚ÑÑ… е „хурката“, чието име е запазило Ñпомена за древните хури. Това предположение Ñе потвърждава и от българÑката дума „метани“ (поклони), Ñъхранила в значението Ñи другото название на хурите, Ñ‚.е. името митани.
Хурито-урартÑката култура оказва влиÑние не Ñамо на гръко-тракийÑките божеÑтва, но и на кимеро-българите, чиÑто древна държава Ð“Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ñ Ðµ била през ІХ в. пр.н.е. на Ñевер от Урарту.
ВлиÑнието, което хуритÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾Ð¶ÐµÑтвен пантеон оказва на хетÑката и древногръцката митологии, е поÑочено отдавна. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (Ð. ЛеÑки) поÑтепенно Ñе налага научниÑÑ‚ извод, че в оÑновата на древно-гръцката Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° архаично хуритÑко влиÑние.
КимерийÑкото бойно куче на МадарÑÐºÐ¸Ñ ÐšÐ¾Ð½Ð½Ð¸Ðº.
Какво означава името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила? БългарÑката етимологиÑ. Денцик. Деница.
Как Ñе е казвал вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила? Имаме нÑколко форми на името му Δεγγιζίχ.
Формата Dengizich ни е предадена от Ñъхранените при КонÑтантин БагрÑнородни през Ð¥ в. запиÑки на чаÑти от летопиÑа от V в. на ПриÑк ПанийÑки (Priscus, EL 588[6, 24, 28]).
Ðо при компилациите на Йордан (и КаÑиодор) от VІ в. името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила е Dintzic ( Getica 120[21]). Също и при Марцелин ÐšÐ¾Ð¼ÐµÑ Ð¾Ñ‚ VІ в.: Denzic (Marcellinus Comes, CM II, 90[7]). Ð’ ПаÑхалната хроника от VІІ в. Ñрещаме формите δινζίχ и δινζίχος .
Превода на името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила Ñ Ñ‚ÑŽÑ€ÐºÑката дума *Däηiziq, «малко озеро» е наложен еднозначно в науката от Макуарт(1929, 83) и от ЛаÑло РаÑони (1932, 100). Те изваждат етимологиÑта от `денги´з` — море.
През 1973 г. Ото Менхен-Хелфен в монографиÑта Ñи „Светът на хуните“ поÑочи, че в тюркÑкиÑÑ‚ език формите `täηiz, däηiz` не Ñа заÑвидетелÑтвувани до ХІ в. (гл. ІХ, Език, Етимологии. Δεγγιζίχ).
Много учени Ñа Ñклонни да извеждат името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила от унгарÑката дума `tenyesses` — плодородие.
Ð’ този ÑмиÑъл е редно да обърнем внимание и на българÑката дума `Денница` (Ñъщ. Ñоб. лич. ж.), чийто произход е от ÑтаробългарÑката дума `ДЬNЬ` Ñ ÐºÐ¾Ñ€ÐµÐ½ в индоевропейÑкиÑÑ‚ език `*di`(Ñветъл). СанÑкрит: `di-na-m`; лат.: `deus` (бог).
Ðз миÑлÑ, че името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила нÑма как да е „малко море“ или дори „море“, при положение, че хуно-българите Ñа конен народ и за Ñ‚ÑÑ… корабоплаването и Ñвързаното Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ „море“, не Ñа имали никакво значение.
Името на вториÑÑ‚ Ñин на Ðтила очевидно етимологично е Ñвързано ÑÑŠÑ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð°Ñ‚Ð° българÑка дума „Денница“, коÑто както знаем в Ñтарите предÑтави на българите не означава Ñамо `ден`, или `звезда`, но и ноÑи ÑмиÑъла за `божеÑтвеноÑÑ‚`, Ñъхранен в лат. `deus` и в гръцката „`DiFi` дат.п. ЗевÑу..“ (Проф. д-Ñ€ Стефан Младенов. Етимологичен и правопиÑен речник на българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²ÐµÐ½ език, С., 1941, Ñ.124).
ÐудиенциÑта на ПриÑк при хунÑката царица Крека, чието име означава „крÑка, крещи“. БългарÑката етимологиÑ.
ВизантийÑкиÑÑ‚ летопиÑец от V в. ПриÑк ПанийÑки поÑещава Ñ Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ¹Ñко поÑолÑтво през 448 г. Ñтолицата на Ðтила, в коÑто архитектурата е била от обработено дърво и в центъра имало мраморна Ð±Ð°Ð½Ñ Ð¿Ð¾ римÑки образец. Домовете на хунÑките ариÑтократи, Ñъобщава летопиÑеца, били обиколени от декоративни дървени огради, а около жилището на Ðтила, оÑвен ограда имало и дървени кули. Пред дома на Ðтила имало широко проÑтранÑтво, играещо ролÑта на площад, където поÑолÑтва от варварÑки народи Ñа опъвали шатри, чакайки да получат аудиенциÑ. Ðа площада идвали и обикновени хунÑки поданици, чийто гражданÑки Ñпор изиÑквал поÑледната дума на Ðтила като ÑъдиÑ, за да бъде решен.
ПриÑк ПанийÑки в бÑло
Столицата на Ðтила била многолюдна, в Ð½ÐµÑ ÐŸÑ€Ð¸Ñк Ñрещнал хора, които оÑвен хунÑки, говорели на готÑки, ÑкитÑки, латинÑки и гръцки езици.
По вÑÑка вероÑтноÑÑ‚, хунÑка Ñтолица по това време е била около ÑтариÑÑ‚ град Карнунт (Carnuntum; на гръцки: ΚαÏνοιις в Птолемей), главен град на римÑката Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð“Ð¾Ñ€Ð½Ð° ПанониÑ, превзета от хуните.
РазрушениÑÑ‚ от земетреÑение в Ñредата на ІV в. любим град на Валентиниан І, Ñе е намирал на 40 км източно от Виена на ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Дунав в дн. Долна ÐвÑтриÑ. Според Ханзиций, в книгата му от Ð¥VІІІ в. „Свещенна ГерманиÑâ€, там имало и хунÑки град, който ноÑил името Ветвар. Ханзиций обръща внимание, че „вар†е хунÑка дума и означава „крепоÑÑ‚â€.
Според протокола ПриÑк поÑещава царицата на хуните, жената на Ðтила, и й поднаÑÑ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€ÑŠÑ†Ð¸ от КонÑтантинопол. ПриÑк ни Ñъобщава, че Ñ‚Ñ Ñе казва „Крека“, Ñ‚.е. името й означава „крÑка, крещи“, очевидно в значение „гоÑподарÑка дума“, „тежка дума“, „заповед“.
Крека, както Ñе вижда от опиÑанието на ПриÑк, имитира римÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ в церемониÑта по аудиенциÑта. ОпиÑанието на ПриÑк е много важно и ценно за хуно-българÑката иÑториÑ, още повече, че името на Крека етимологично е обÑÑнимо чрез кимеро-българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº.
„Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ отидох в двора на Ðтила Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€ÑŠÑ†Ð¸ за Ñъпругата му. Ðейното име e Крека. Ðтила има от Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ€Ð¸ деца, от които Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ðµ владетел над акатирите и над други народи на териториÑта на ПрипонтийÑка СкитиÑ. Ð’ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ имаше много къщи. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ… Ñа направени от дъÑки, краÑиво Ñвързани Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ·Ð±Ð¸. Други Ñа от дÑлани трупи, които подравнени в решеткиобразуват кръгове и така Ñа наредени нагоре от оÑновите. Тук живееше жената на Ðтила, до коÑто бÑÑ… допуÑнат от варварите, които Ñ Ð¾Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñваха пред вратата й. ЗаÑтанах пред Крека, коÑто лежеше на мека поÑтелка. Подът беше покрит Ñ Ð²ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸ килими, покоито Ñтъпваха. Около царицата имаше много роби. Робините бÑха наÑÑдали по пода Ñрещу Ð½ÐµÑ Ð¸ бÑха Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ‚Ð½ÐµÐ½Ð¸ покривала в различни цветове, каквито обикновено варварите ноÑÑÑ‚ върху облеклото Ñи, за краÑота. Приближавайки към Крека, аз Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²ÐµÑ‚Ñтвах, дадох й подаръците и излÑзох.“
ЗÐЩО ХУÐИТЕ ÐОСЯТ БЪЛГÐРСКИ ИМЕÐÐ?
След ХІІ в. в пиÑмениÑÑ‚ език на българите Ñе наблюдават промени, които поÑтавÑÑ‚ пред учените въпроÑа ÐºÐ¾Ñ Ðµ причината пиÑмениÑÑ‚ ÑтаробългарÑки от ІХ в. до ХІІ в. да е един, а Ñлед това различен? Това промени в езика ли Ñа и ако е така, защо те имат аналог Ñамо в българÑкиÑÑ‚ пиÑмен език Ñлед ХІІ в., но не и в оÑтаналите ÑлавÑнÑки езици?
БългарÑките езиковеди Ñа в дълг на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, нито един от Ñ‚ÑÑ… не Ñи задава въпроÑа: ако ÑъщеÑтвува такава Ñ€Ñзка и коренна промÑна в граматичната ÑиÑтема и в чаÑÑ‚ от звуковата ÑиÑтема на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ñлед ХІІ в., тогава чий е бил пиÑмениÑÑ‚ ни език от ІХ до ХІІ в.в.?
Как чий? Изворите Ñа категорични, кнÑз БориÑ-Михаил кани кирило-методиевите ученици, които Ñа Ñъздали азбука на езика на ÑлавÑните и тези ученици, а между Ñ‚ÑÑ… най-вече Климент ОхридÑки и Ðаум ПлиÑковÑки, продължават делото на учителите Ñи в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ превеждат книги на ÑлавÑнÑки език.
Добре, Ñтрах ги е било да зададат нÑкога въпроÑа иÑторици и лингвиÑти, Ñлед като българи и ÑлавÑни не Ñа едно и Ñъщо, и Ñлед като очевидно ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ðµ бил близък лекÑикално до българÑкиÑ, тогава българите на какъв език Ñа говорили? Защото, ако ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ðµ бе разбираем за кнÑза и народа, тогава какъв е зора да има черковно-ÑлавÑнÑко богоÑлужение, при уÑловие, че Ñъщото би вършило гръкоезичното или латиноезичното?
И като Ñе зададат тези въпроÑи, Ñе вижда в каква Ñ‚Ð¸Ð½Ñ Ðµ вкарана нашата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ език. Как Ñе внушава, че прабългарите били тюркоезични, при това за пример Ñе Ñочат волжките българи, но и дума не Ñе обелва, че е възможно те да Ñа били отюречени чак Ñлед VІІ в. от н.е. Същевременно, за дунавÑките българи Ñмело Ñе твърди, че те Ñа оÑлавÑнчени Ñлед VІІ в., а прабългарÑката орда била малка и ÑлавÑните Ñ Ð°Ñимилирали…
Ðо българÑкиÑÑ‚ език задава въпроÑи и езикознанието ни показва неща, на които Ñамо идеологиÑта и репреÑиÑта могат да затворÑÑ‚ уÑтата…
Кои Ñа тези неща?
След ХІІ в. българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº е коренно различен, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на лекÑиката, коÑто е индоевропейÑка и ÑлавÑнÑка, а много от думите Ñа Ñвно коренно българÑки.
След ХІІ в. Ñтарата падежна ÑиÑтема рухва, но това не Ñе Ñлучва в оÑтаналите ÑлавÑнÑки езици.
След ХІІ в. езика демонÑтрира здрава членна форма, Ñ‚.е. определителниÑÑ‚ член е Ñпецифично българÑка оÑобеноÑÑ‚ и различава българÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ оÑтаналите ÑлавÑнÑки езици.
След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, Ñ â€žÐ´Ð°â€œ конÑтрукциÑ: напр. (иÑкам) да ида.
След ХІІ в. Ñтарите форми на Ñтепенуване изчезват и виждаме ÑÑŠÑ‡ÐµÑ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° „по“ и „най“ Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð»Ð°Ð³Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).
След ХІІ в. бъдещето време Ñе изразÑва различно, Ñ Ñ‡Ð°Ñтица „ще“(ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.
След ХІІ в. Ñе оказва, че българÑкиÑ, за разлика от ÑлавÑнÑките езици, има Ñложна глаголна ÑиÑтема от темпоралноÑÑ‚ на Ñвършени, неÑвършени, минало време в бъдеще и Ñ‚.н. глаголни времена, които Ð´Ð½ÐµÑ Ñа ÑƒÐ¶Ð°Ñ Ð·Ð° вÑеки чужденец, който учи българÑки. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че напиÑал в блога“, от което Ñтава ÑÑно, че нÑкой е казал за трето лице нещо, което може да бъде екÑплицирано без да Ñе верифицира подлога. („Бил Ñъм бил пил.“) Подобен изказ в ÑлавÑнÑките езици не може да ÑъщеÑтвува без подлога…
След ХІІ в. навлизат меÑтоименни конÑтрукции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Ðапр.: „Тебе те е Ñтрах, Тебе ти е кеф…Мене ми Ñе пише, Мене ме е Ñтрах“…
След ХІІ в. нÑма двойÑтвено чиÑло, а бройната форма за ÑъщеÑтвителните от м.Ñ€. мн.ч. Ñе формира Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ звук „а“: „един бор, два борÐ, един Ñтол, два ÑтолГ…
След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едноÑрични имена на м.Ñ€.: „кум, кумове, Ñват, Ñватове“.
След ХІІ в. имаме „а“-Ñпрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
След ХІІ в. имаме притежателни меÑтоимениÑ: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при ÑлавÑнÑките езици Ñа Ñи родителен падеж и нÑма такова нещо като в българÑкиÑ…
Ð’Ñички тези оÑобеноÑти на българÑкиÑÑ‚ език Ñлед ХІІ в. ни Ñтават ÑÑни от пиÑмените паметници, така както езика преди ХІІ в. ни е ÑÑен пак от ÑтаробългарÑките паметници, Ñ‚.е. каквото имаме на пергамент, по него Ñъдим за езика и Ñ‚Ñ€Ñбва човек да е ÑлÑп, за да не види, че това, което е Ñтанало Ñлед ХІІ в. не е „развитие“ на ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, характерно Ñамо за българите, а различен в граматично отношение език, който Ñлед ХІІ в. навлиза от уÑтната реч в пиÑмената…
Изводите?
Българите, както пишат източниците, Ñа били „многочиÑлени“(българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð´ от ХІV в. на „МанаÑиевата хроника“), „като пÑÑъка в морето“ (хазарÑко-еврейÑката кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð¥ в.), „безчиÑлено множеÑтво“ („РимÑка иÑториÑ“ (кн.2, 2). Ðикифор Григора). СлавÑните Ñа били по-малко от българите на юг от Дунав, но през ІХ в. кнÑз Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ð° учениците на Кирил и Методий, които бÑгат от ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ решава да въведе ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº като черковен и литературен, за да Ñе разграничи както от гръкоезичието във ВизантиÑ, така и от латиноезичието в Рим.
Това е ход на мъдър политик и държавник.
До ХІІ в. пиÑмениÑÑ‚ ÑлавÑнÑки е език на черквата и на политичеÑката върхушка, но Ñлед това той започва да Ñтава общобългарÑки пиÑмен език и тогава българÑката реч започва да навлиза ÑÑŠÑ ÑвоÑта оÑобена граматика, което води до „разрушение ÑловеÑъ“, както пише през ХІV в. КонÑтантин КоÑтенечки.
Ð’ÑъщноÑÑ‚, българÑката реч е била лекÑикално близка до ÑлавÑнÑката, което Ñтава ÑÑно и от думи като „мед“ и „здрава“(„Ñтрава“), които Ñа употребÑвали хуно-българите (ПриÑк, Йордан). Хуно-българÑкиÑÑ‚ език е кимерийÑки (Прокопий), което ни подÑказва, че Ñ‚.нар. „прабългари“, а и хуно-българите, не Ñа никакви тюрки, а Ñа говорили кимерийÑки език, който лекÑикално е близък до ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ вÑъщноÑÑ‚ българите „ограмотÑват“ Ñлед VІ в. ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ кимерийÑки думи (вкл. дн. руÑка дума „кумир“), така като арабÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ перÑийÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ñ†Ð¸ ограмотÑват Ñлед VІ в. тюркÑкиÑ.
Езиковедите не Ñе занимават Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¾ÑÐ¾Ñ„Ð¸Ñ Ð½Ð° езика, за Ñъжаление.
РфилоÑофиÑта на иÑторичеÑката граматика на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ñочи, че около ХІІ в. не „ÑтаробългарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð° в ÑреднобългарÑки“, както ординарно пишат езиковедите, а в граматиката на пиÑÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¾-ÑлавÑнÑки навлиза българÑката реч Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° оÑобена граматика и заÑвÑва претенциите Ñи за пиÑмено екÑплициране.
Можем ли вече Ñпокойно да наречем тази различна от ÑлавÑнÑката граматика, „кимерийÑка“ граматика на българите? Едва ли Ñ‚Ñ€Ñбва и могат вÑички да бъдат така категорични, но вече вÑички Ñме Ñигурни, че българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº е вкаран в ÑлавÑнÑкото езиково ÑемейÑтво от учените Ñлед ХІХ в. формално…
Г.С.РаковÑки. БългарÑка Ñтарина, Букурещ, 1865, Ñ. 200
Прокопий КеÑарийÑки от VІ в. за произхода на хуните. Цитати.
При обзора на къÑно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий КеÑарийÑки от VІ в. като Ñтандарт на иÑторичеÑките ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ почти вÑичко от него Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ в учебниците по иÑториÑ, но незнайно защо неговото извеÑтие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от проÑвещенÑко-модерните учени и нÑма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейÑките хуни?
През VІ в. Прокопий, който е черпил ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтари автори, но е ползвал и уÑтни данни на утигури, Ñъюзници на византийÑкиÑÑ‚ император ЮÑтиниан І (527-565), пише:
„Зад Ñагините живеÑÑ‚ много хунÑки народи. ПроÑтиращата Ñе оттук Ñтрана Ñе нарича ЕвлиÑÐ¸Ñ (очевидно Прокопий ползва ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ „ÐнонимниÑÑ‚ Перипъл на ЕвкÑинÑÐºÐ¸Ñ ÐŸÐ¾Ð½Ñ‚â€, където тази Ñтрана от Ñагините до Дон и ÐзовÑко море, е изпиÑана вÑъщноÑÑ‚ „ЕвдоуÑиÑâ€-бел. ред.); крайбрежната й чаÑÑ‚, както и вътрешноÑтта е заÑелена от варвари чак до така нареченото „МеотийÑко блато†(ÐзовÑко море – бел. ред.) и до река Ð¢Ð°Ð½Ð°Ð¸Ñ (Дон – бел. ред.), коÑто Ñе влива в „блатотоâ€. От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана то Ñе влива в ЕвкÑинÑÐºÐ¸Ñ ÐŸÐ¾Ð½Ñ‚ (Черно море – бел. ред.). Ðародите, които живеÑÑ‚ там в древноÑтта Ñа Ñе именували кимерийци, а Ñега Ñе наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната Ñ Ð³Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ)â€.
Според Прокопий, кимерийци Ñа били Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ…ÑƒÐ½Ð¸, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):
„В древноÑтта огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези меÑтноÑти, за които Ñтана дума, и един цар ÑтоÑл начело на Ñ‚ÑÑ…. ПоÑле над Ñ‚ÑÑ… влаÑтвал цар, който имал двама Ñина, от които единиÑÑ‚ Ñе казвал Утигур, а другиÑÑ‚ – Кутригур. Когато баща им починал, двамата Ñи поделили влаÑтта и нарекли поданиците Ñи по Ñвое име. И по мое време едните Ñе наричаха още утигури, а другите – кутригури. Ð’Ñички те живеели на едно и Ñъщо мÑÑто, имали едни и Ñъщи обичаи и начин на живот, и не общували Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð°, които били на западната Ñтрана на Меотида (ÐзовÑко море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нÑмали предÑтава, че могат да ги преÑичат; имали нÑкакъв Ñтрах от това толкова леÑно начинание и даже не Ñе опитвали да пробват. Ðа отÑрещната Ñтрана на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татракÑити […], значително вÑтрани от Ñ‚ÑÑ… били готите-визиготи, вандалите и вÑички оÑтанали готÑки племена. Ð’ предишните времена те Ñе наричали Ñъщо Ñкити, понеже вÑички племена заели тези меÑта Ñе наричали Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ име Ñкити, а нÑкои били наричани Ñавромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вÑрна, един път нÑколко млади кимерийци гонели Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ кучета Ñърна по време на лов, но Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð²Ð»Ñзла във водата. Младежите обладани от Ñ…ÑŠÑ, обхванати от ÑтраÑÑ‚ или пък подведени миÑтериозно от волÑта на божеÑтво, Ñе втурнали Ñлед Ñърната и заедно Ñ Ð½ÐµÑ Ñтигнали до отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг. Там преÑледваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало Ñамо тази цел да причини нещаÑтие на живеещите по този брÑг варвари.], но младежите, които претърпÑли неуÑпех в лова, уÑпÑли в друго: открили неочаквани възможноÑти за битки и трофеи. Върнали Ñе те възможно най-бързо при Ñвоите и уведомили вÑички кимерийци, че водите не Ñа пречка и Ñа преодолими. И тогава Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ Ñе въоръжил и преминал на отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг. По това време вандалите Ñе били изнеÑли от тези меÑта и Ñе утвърдили вече в ЛибиÑ, а визиготите Ñе заÑелили в ИÑпаниÑ. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от Ñ‚ÑÑ… убили, а другите обърнали в бÑгÑтво. Онези, които можели да бÑгат, взели децата и жените Ñи и напуÑнали родните Ñи меÑта и през Ñ€. ИÑÑ‚ÑŠÑ€ (Дунав – бел. ред.) Ñтигнали до земите на римлÑните. Те причинили в началото доÑта зло на живеещото тук наÑеление, но Ñлед това Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на императора Ñе заÑелили в ТракиÑ“ (Прокопий. Войната Ñ Ð³Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ, кн.ІV.5).
Явно Прокопий КеÑарийÑки от VІ в. е убеден, че хунÑкото нашеÑтвие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от ÐзовÑко море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато Ñлед краха на Ðтиловата държава към 460 г. те Ñе върнали от запад на изток, Ñпоред Прокопий, кутригурите заÑелили земите около град ХерÑон (днешниÑÑ‚ КримÑки град СеваÑтопол) до БоÑпор(ПантикапеÑ, Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐšÑ€Ð¸Ð¼Ñки град Керч), а утигурите били на изток от Дон до Ñагините при Ñеверен Кавказ.
Публикувано от Кирил Милчев
https://plus.google.com/112542638627098649559/postshttps://www.academia.edu/13914091/Magna_Bulgarica_как_иÑточник_аргументов_об_ЕврÐзийÑком_Союзе