Ðтатюрк – големиÑÑ‚ приÑтел на българите
Ðвтор: Ðели Панайотова
© Снимка: wikipedia.org
ÐаÑкоро на българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð¶ÐµÐ½ пазар излезе второто издание на книгата „МуÑтафа Кемал Ðтатюрк – паша на империÑта, президент на републикатаâ€. ЗамиÑлен първоначално като биографичен очерк, романът на Иван Влайков увлекателно разкрива поÑледните три дни от живота на Ðтатюрк. Верен на иÑторичеÑките факти, авторът вдъхва художеÑтвена форма на произведението Ñи, като опиÑва живота на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки държавник чрез шеÑтдеÑет и пет видениÑ, четири Ñтихии и дванадеÑет миÑтерии. КонÑултант на книгата е извеÑтниÑÑ‚ учен от ИнÑтитута по балканиÑтика – проф. д-Ñ€ Джингиз Хаков – един от най-добрите оÑманиÑти в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ преподавател по Ñъвременна турÑка иÑториÑ. „СвоеобразниÑÑ‚ художеÑтвен похват на автора му дава възможноÑÑ‚ Ñвободно да интерпретира оÑновните моменти от живота на Ðœ. К. Ðтатюрк на фона на иÑторичеÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ кончината му в 1938-ма годинаâ€, пише в рецензиÑта Ñи проф. Хаков. Ето какво разказва издателÑÑ‚ на книгата Пламен Цанков:
Тази книга Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе издаде заради личноÑтта на МуÑтафа Кемал Ðтатюрк. Това е една значима фигура, променила хода на иÑториÑта в положителна поÑока. Реформите, които той прави Ñ Ð¾Ñноваването на Ñъвременната турÑка държава, Ñа оÑновата и предпоÑтавката за икономичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ñтеж на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð² момента – шеÑта икономичеÑка Ñила в Европа и 16-та в Ñвета. ЗначимоÑтта на делото на МуÑтафа Кемал Ðтатюрк надÑкача пределите на ТурÑката държава. Ðа практика никой от балканÑките народи не може да има нещо против делото и личноÑтта на МуÑтафа Кемал Ðтатюрк.
ÐеÑлучайно големиÑÑ‚ държавник е номиниран през 1934 г.от Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедател Ð•Ð»ÐµÑ„Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ñ Ð’ÐµÐ½Ð¸Ð·ÐµÐ»Ð¾Ñ Ð·Ð° Ðобелова награда за мир – за изключителните му заÑлуги в опазването на мира на Балканите и Ð‘Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº. Малцина Ñа българите, които знаÑÑ‚, че до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи Ðтатюрк оÑтава верен приÑтел на БългариÑ. Ето какво казва той за Ñтраната ни на 22 октомври 1931 г. в интервю за българÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÐµÑтник „Утроâ€: „ÐÑма да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтните моменти, които Ñъм преживÑл в БългариÑ. Бил Ñъм и винаги ще бъда приÑтел на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Обичам го безрезервно още от детÑтвото. Ð’ Солун Ñъм другарувал през вÑичкото време Ñамо Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸. Ð’ÑÑко българÑко нещаÑтие ми причинÑва невъобразима болка. Винаги Ñъм правил вÑичко възможно да помогна на БългариÑ. Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат приÑтели. Който е против БългариÑ, той е и против ТурциÑ.â€
ДругиÑÑ‚ повод, който ме накара да издам книгата, е, че тук малко Ñе знае както за живота, така и за реформите, направени от него – продължава издателÑÑ‚. – Той е бил военен аташе в БългариÑ. Това, което обикновено Ñе знае, е за любовта му Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñта на генерал Ковачев – Димитринка Ковачева. Ðо не Ñе знае например, че той е роден в град Солун, а във вените му тече и българÑка кръв. Ген. Ковачев на два пъти отказва на МуÑтафа Кемал да даде ръката на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи. След което той не наÑтоÑва. Димитринка Ñъщо е била много влюбена, но заради баща Ñи не уÑпÑва да Ñе омъжи за него. Ð’ книгата Ñе разказва и за връзката му Ñ Ð›Ð°Ñ‚Ð¸Ñ„Ðµ, коÑто така и не уÑпÑла да покори Ñърцето му както българÑката девойка. Латифе до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи Ñе надÑвала той да Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ðµ, но той категорично отказва. Впрочем, Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² реформата по отношение на турÑките жени – да ÑвалÑÑ‚ забрадките и да имат повече права. С реформите Ñи Ðтатюрк прави колоÑална промÑна в държава, коÑто е била забулена в иÑлÑмÑката миÑтика. Ð’Ñичко, което ние Ñме Ñвикнали да прави ÑветÑката влаÑÑ‚ в една държава, е завиÑело от иÑлÑмÑките закони. Затова промените откъÑват Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ заÑтоÑ. Модерната Ñтрана, коÑто виждаме в момента, Ñе дължи именно на него. МуÑтафа Кемал Ðтатюрк е радеел нашите два народа да Ñа в приÑтелÑки отношениÑ. Факт е, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° много ÑÑŠÑеди, но Ñамо към българите там Ñе обръщат Ñ â€žÐºÐ¾Ð¼ÑˆÑƒâ€.