Социологът Иво ХриÑтов*: Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð²ÑÑ‚ невероÑтни процеÑи. УÑещаш, че това общеÑтво миÑли глобално
"Турците Ñа хора Ñ Ð´Ð¾ÑтойнÑтво, изключително трудолюбиви, вглъбени в Ñебе Ñи, диÑциплинирани. Ще цитирам думите на един колега, които Ñа много точна илюÑтрациÑ: „Ðз не Ñъм Ñам, дори и в пуÑтинÑта Ðллах ме държи в ръцете Ñиâ€. Те живеÑÑ‚ в Ñ…Ð°Ñ€Ð¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, нÑма нерви в отношениÑта им. Като гледах младите хора – може би такава е била онази БългариÑ, коÑто безвъзвратно Ñи е отишла в началото на ХХ век. Страшно амбицирани да уÑпеÑÑ‚, дори тези от Ðнадола, които Ñа Ñ Ð¿Ð¾-малки възможноÑти, компенÑират Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе научат да четат, да знаÑÑ‚, да могат. Две инÑтитуции в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ñмат работно време – джамиÑта и библиотеката." Това казва в интервю за ГЛÐСОВЕ Ñоциологът Иво ХриÑтов.
БÑхте три меÑеца в ИÑтанбул. По какъв повод?
БÑÑ… там по Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° международен проект, в който учаÑтват ИнÑтитутът â€žÐœÐ°ÐºÑ ÐŸÐ»Ð°Ð½Ðºâ€ Ð¿Ð¾ иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° правото във Франкфурт, ФранкфуртÑкиÑÑ‚ универÑитет, където е преподавал Юрген ХабермаÑ, БоÑфорÑкиÑÑ‚ универÑитет (или Боазичи, както Ñе казва на турÑки) и нÑколко други балканÑки универÑитети. Темата на проекта е „ИнÑтитуционални и юридичеÑки практики в поÑтоÑманÑката перифериÑâ€. ЕÑтеÑтвено, не може да Ñе говори за поÑтоÑманÑка перифериÑ, без да Ñа ÑÑни общеÑтвените реформи в къÑната оÑманÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ â€“ танзимата и ÑÑŠÑтавните му чаÑти, първата оÑманÑка конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н. С тези неща бÑха Ñвързани заниманиÑта ми в ИÑтанбул. Много интереÑни паралели има. Защото не Ñ‚Ñ€Ñбва да забравÑме, че българÑката правна ÑиÑтема Ñе базира на оÑманÑката, коÑто пък от времето на танзимата е директна Ñ€ÐµÑ†ÐµÐ¿Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ заемка от френÑкото и в по-малка Ñтепен от италианÑкото, пруÑкото и авÑтрийÑкото право. Откритие, което направих за Ñебе Ñи, е, че дълбоко не познаваме народа, който ни е владÑл пет века, незавиÑимо от добрата ни оÑманиÑтка научна школа.
Разкажете за ИÑтанбул.
ИÑтанбул е уникален град. ЗаниманиÑта ми бÑха най-вече в Роберт колеж, Ð´Ð½ÐµÑ Ð‘Ð¾Ð°Ð·Ð¸Ñ‡Ð¸, а живеех в Ñградата на Ðмерикан РиÑърч ИнÑтитют; Ñтроена е през 20-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº и Ñе намира в Ðрнауткьой. Това е квартал в европейÑката чаÑÑ‚ на града, буквално на БоÑфора. Събуждаш Ñе и виждаш през прозореца минаващите през пролива корабчета. ÐевероÑтно уÑещане. Ð’Ñе едно машина на времето те връща в едни прекраÑни времена в миналото. Ðаоколо едни краÑиви Ñтари дървени къщи, изÑщни малки реÑторантчета за риба и БоÑфора. Ðрнауткьой Ñе намира на Ñевер от Долмабахче и Куручешме, а по-нататък е Румели ХиÑар. ÐтмоÑферата на тези квартали ти е доÑтатъчна да Ñе наÑтроиш по друг начин. Изведнъж уÑещаш Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÑŠÑ… на ÐзиÑ, оÑъзнаваш, че този град е челото на един потреÑаващо огромен друг ÑвÑÑ‚. Ðе е ÑугеÑтиÑ, че там Ñвършва Европа и започва ÐзиÑ. От друга Ñтрана обаче, ИÑтанбул е невероÑтно хармоничен Ñинтез между новото и Ñтарото. ÐÑма да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° туриÑтичеÑките забележителноÑти. Изненада ме вроденото Ñдържано доÑтойнÑтво на хората. ÐеÑлучайно този народ ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð»Ñва половината ÑвÑÑ‚. Вродено Ñдържано доÑтойнÑтво – дори вакÑаджийчето там, на Еминюню, пред джамиÑта, което лъÑка обувки, го прави Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвото, че извършва доÑтоен труд.
Впечатлен Ñте от хората?
Ще дам различни примери защо Ñъм впечатлен. Да кажем, поведението на полицаите, в което нÑма нищо милиционерÑко като у наÑ. Те наиÑтина работÑÑ‚ в уÑлуга на гражданите: към 18 чаÑа точно при Ñтадиона „ИÑмет Иньоню†на ГалатаÑарай Ñтава Ñтрахотно задръÑтване, Ñветофарите очевидно не могат да поемат движението – 20-милионен град е ИÑтанбул официално, колко е наиÑтина, никой не може да каже – и един мотор ÑÐ¿Ñ€Ñ Ñ Ð´Ð²Ðµ хубави момчета полицаи, единиÑÑ‚ Ñлезе Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° папка под мишница. Отиде по Ñредата на кръÑтовището и Ñамо Ñи вдигна ръката. Ð’Ñичко замръзна – Ñтотици хилÑди коли Ñа това, започна да дава предимÑтво на едни, поÑле на други, отпуши движението, качи Ñе на мотора и Ñи замина. Друг пример. Ðамирам Ñе в азиатÑката чаÑÑ‚ на града, зад Хайдар паша нагоре Ñа едни криволичещи улички и Ñе загубих, въпреки че уж добре Ñе ориентирах вече на терена. Виждам един полицай и го питам на английÑки къде е приÑтанище. КварталниÑÑ‚ полицай ми обÑÑни на перфектен английÑки как Ñе Ñтига дотам. Дори ми предложи да ме закара. Отказах, тогава ми заÑви, че две преки по-нататък има пак негови колеги, ако не мога да Ñе Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´Ð° Ñе обърна към Ñ‚ÑÑ…. ТретиÑÑ‚ пример Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ кохезиÑта на това общеÑтво. Вече Ñе прибирах, на летището Ñъм Ñи дал багажа и Ñе разхождам. Беше точно Ñлед БайрÑма. Едни дÑдовци Ñлизат от Ñамолета от Мека, Ñвно Ñа били на хаджилък, защото бÑха наметнати Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ чаршафи. ЗабелÑзах, че Ñпира отпред един Ð¼ÐµÑ€Ñ†ÐµÐ´ÐµÑ Ð¿Ð¾Ñледен модел. От него Ñлезе хубаво младо момче на двадеÑет и нÑколко години. ЕдиниÑÑ‚ от дÑдовците Ñе отдели, прегърнаха Ñе, младежът му взе куфарите, качиха Ñе в колата. Явно това беше внукът му и дÑдото толкова щаÑтливо му обÑÑнÑваше нещо, ръкомахайки.Ðз живÑÑ… в ИÑтанбул като редови гражданин. Ползвах общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð½Ñпорт – трамвай, метро, автобуÑи. Един път не видÑÑ… в най-голÑмата тарапана да Ñе качи в превозно ÑредÑтво жена Ñ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±Ð¸ и да не Ñтане нÑкой да й отÑтъпи мÑÑто да Ñедне. И другото, което ме удиви, е, че не видÑÑ… родител, който по улиците или в парка да крещи на детето Ñи или да го заплаши или удари по какъвто и да било повод. ÐевероÑтно Ñдържано поведение и от Ñтрана на родителите, и от Ñтрана на децата. Веднъж гледах едно такова малко детенце – 4–5-годишно, което Ñе търкалÑше на детÑката площадка. Татко му казва: „Хайде да Ñи ходимâ€, то: „ÐÑмаâ€. Таткото най-Ñпокойно Ñи го изчака да Ñе Ð½Ð°Ñ‚ÑŠÑ€ÐºÐ°Ð»Ñ Ð¸ тогава Ñи тръгнаха, без караници и викове. ПроÑто това е друг ÑвÑÑ‚, абÑолютно друг ÑвÑÑ‚. УÑещаш едно общеÑтво, което е уверено в ÑобÑтвените Ñи Ñили. Както ми обÑÑни един профеÑор от Боазичи, когато Ñи говорехме за битовата преÑтъпноÑÑ‚: „ÐаиÑтина не може на вÑеки ъгъл да Ñе Ñложи по един полицай да пази, но иÑлÑмът, наред Ñ Ð½Ñкои негативи, има едно много положително нещо. Казано е, че и да не те хване полициÑта, Ðллах отгоре гледаâ€. Това е внушено от ÑъвÑем ранна възраÑÑ‚. Един продавач например ме гони 20 метра по улицата, за да ми върне пет гроша реÑто, един геврек Ñтрува толкова.Турците Ñа хора Ñ Ð´Ð¾ÑтойнÑтво, изключително трудолюбиви, вглъбени в Ñебе Ñи, диÑциплинирани. Ще цитирам думите на един колега, които Ñа много точна илюÑтрациÑ: „Ðз не Ñъм Ñам, дори и в пуÑтинÑта Ðллах ме държи в ръцете Ñиâ€. Те живеÑÑ‚ в Ñ…Ð°Ñ€Ð¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, нÑма нерви в отношениÑта им. Като гледах младите хора – може би такава е била онази БългариÑ, коÑто безвъзвратно Ñи е отишла в началото на ХХ век. Страшно амбицирани да уÑпеÑÑ‚, дори тези от Ðнадола, които Ñа Ñ Ð¿Ð¾-малки възможноÑти, компенÑират Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе научат да четат, да знаÑÑ‚, да могат. Две инÑтитуции в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ñмат работно време – джамиÑта и библиотеката.
Какво е нивото на виÑшето образование в ТурциÑ?
ÐÑмам поглед върху цÑлата ÑиÑтема на виÑшето образование. Мога да кажа, че в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑÑка година излизат около 800 000 абÑолвенти. Те имат единен държавен изпит, нещо, което ние още не уÑпÑваме да въведем. Ð’ завиÑимоÑÑ‚ от резултатите от изпита те продължават образованието Ñи горе-долу така: около 100 000 заминават в най-добрите западни универÑитети в Северна Ðмерика, Европа и ÐвÑтралиÑ, втората група отива в деÑетте най-елитни турÑки универÑитети – БоÑфорÑкиÑ, Сабанджъ, Мармара и др. Ð’ Ñ‚ÑÑ… обучението е на много виÑоко ниво, изцÑло на английÑки език. Имах две лекции и оÑтанах Ñилно впечатлен от Ñтудентите – те предварително бÑха изчели вÑичко по темите, по които щÑÑ… да говорÑ.
Ðа какви теми?
Едната беше „Специална неефективноÑÑ‚ на правото в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед ОÑвобождениетоâ€, а другата беше за проблемите на модернизациÑта на балканÑките държави в по-широк план. Студентите бÑха много подготвени по темите. ПроÑто беше удоволÑтвие да им изнеÑа тези лекции, защото те знаеха дори детайли и диÑкуÑиÑта започваше оттам нататък. Докато у Ð½Ð°Ñ Ñъм Ñе превърнал в примитивен даÑкал на ниво килийно училище, започвам Ñ Ð¾Ð±ÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ рода, че въздухът е полезен за дишането. Тук има тотален Ñрив, дори не Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° Ñрив в образованието, а за тотален цивилизационен Ñрив. Ðаправо не ми Ñе коментира, затова ще Ñе върна към турÑките абÑолвенти. Както казах, втората група – около 200–250 000 души, оÑтават в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð² елитните универÑитети. ОÑтаналите Ñи Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ къде да отидат. По-рано нÑкои идваха в БългариÑ, но тъй като вече нÑмаме онова качеÑтвено образование, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ бÑхме извеÑтни, турÑкото миниÑтерÑтво на образованието миналата еÑен е въвело приравнителни изпити за идващите от БългариÑ. ТоеÑÑ‚ и тази легенда за нашето образование, наред Ñ Ð»ÐµÐ³ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ‚Ð° за трудолюбието ни, е отишла в иÑториÑта.
ТоеÑÑ‚ образованието в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ оÑновен приоритет?
Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° два приоритета – първиÑÑ‚ е Ñвързан Ñ Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñта, националната ÑигурноÑÑ‚ и Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ, по отношение на които те не правÑÑ‚ никакви компромиÑи, дори и ÑÑŠÑ Ð¡ÐЩ. ВториÑÑ‚ е образованието. Преди време бÑÑ… на една ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² универÑитет на Мраморно море. Дойде валиÑта, поÑрещнаха го Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ почеÑти. Впечатли ме, че Ñе ръкува Ñамо Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° души в Ñледната поÑледователноÑÑ‚: най-напред Ñ Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð° на универÑитета и поÑле Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ð·Ð¾Ð½. И толкова. Това е показателно. Студентите Ñа изключително мотивирани, работÑÑ‚ Ñериозно, защото знаÑÑ‚, че дипломата ще им оÑигури не проÑто по-виÑоки заплати, дипломата е ÑтатуÑ, който им гарантира уважението на общеÑтвото. Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾ не е нужно младите да бъдат агитирани колко е хубаво да учат, защото те Ñа наÑÑно, че Ñоциалното им положение ще е Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ образованието им. У Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð°Ñ‚Ð° Ñа обърнати наопаки. Затова Ñе вбеÑÑвам от морализаторÑтването защо не учели децата ни. Ðми защото те за 20 години разбраха, че компетентноÑтта не води до Ñоциален ÑтатуÑ. ЦÑлата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° прехода ни показва, че тотално неграмотни хора могат да управлÑват Ñтраната, могат да бъдат на виÑоки Ñоциални позиции. Е, за какво им е да учат?! Да не говорим вече за религиозната етика и Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ñ€Ð°Ð» на турците, за аÑкетизма им в нÑкои отношениÑ, когато Ñе ÑтремÑÑ‚ да поÑтигнат дадени неща, за това, че вÑеки Ñи знае мÑÑтото в Ñоциалната йерархиÑ...
...това е Ñмирението, което на Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° ни липÑва...
Да, те Ñа Ñмирени, но изключително горди хора – от вакÑаджийчето до богаташа, дълбоко уверени в Ñвоите възможноÑти и в Ñвоите ограничениÑ.
Тези Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‡ÐµÐ²Ð¸Ð´Ð½Ð¾ не водÑÑ‚ до потиÑнатоÑÑ‚, има ли го нашето непрекъÑнато хленчене?
Ðе. Ðапротив, турците Ñа много мили и топли хора, любезни, нÑма никаква озлобеноÑÑ‚. БезÑпорно много от Ñ‚ÑÑ… живеÑÑ‚ Ñтрашно бедно, много по-бедно от наÑ, но такъв негативизъм, който лъха тук отвÑÑкъде, в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто нÑма. Ðие тук, в БългариÑ, Ñме една абÑолютна Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ начин на миÑлене и на живот, езотерично Ñме Ñе загледали в пъпа Ñи. Докато в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð²ÑÑ‚ невероÑтни процеÑи. УÑещаш, че това общеÑтво миÑли глобално, дейÑтвително Ñ Ð¿ÐµÑ€Ñпективата от Мароко до Китай. С кемализма Ñпоред мен е Ñвършено. Защото кемализмът не е нищо друго оÑвен опит да модернизираш народа въпреки народа. Той наиÑтина намира Ñоциална опора във военниÑ, админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¸ политичеÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ‚ на големите градове в Западна ТурциÑ. Ðо никога не е бил популÑрен Ñред широките маÑи. Кемал Ðтатюрк продължава да е икона за турците – навÑÑкъде ÑтоÑÑ‚ портретите му, но той е икона за Ñ‚ÑÑ…, защото не е позволил Ñтраната да бъде разпарчетоÑана, да Ñе превърне в колониÑ. Силно ме впечатли ÐºÐ¾Ñ Ðµ причината за неоиÑлÑмизма, за който Ñега навÑÑкъде Ñе говори. Това е една Ñложна ÐºÐ¾Ð¼Ð±Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ неооÑманизъм, неоиÑлÑмизъм и неомодернизъм. ÐеоиÑлÑмизмът не е арабÑкиÑÑ‚ или иранÑкиÑÑ‚ иÑлÑмизъм. От заниманиÑта и разговорите ми разбрах, че гръбнакът – икономичеÑкиÑÑ‚, финанÑовиÑÑ‚ и най-вече ÑоциалниÑÑ‚, на Ердоган, който е изключително популÑрен и може да Ñпечели оттук нататък колкото Ñи иÑка избори въпреки цÑлото противопоÑтавÑне на ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ‚, е Ðнадола. Какво означава Ðнадола – това Ñа големи анадолÑки концерни и холдинги. ЗападниÑÑ‚ термин холдинг в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð½Ðµ е точното понÑтие. Когато Ðтатюрк идва на влаÑÑ‚, той забранÑва формите на религиозна ÑÐ°Ð¼Ð¾Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñред турците, Ñ‚.нар. ÑуфиÑтки ордени. Тъй като наиÑтина Ñа форма на Ñоциална ÑамоорганизациÑ, на ÑамоинтеграциÑ, те въпреки забраната продължават ÑъщеÑтвуването Ñи. ИграÑÑ‚ ролÑта на възли на една неетатиÑтка Ñоциална мрежа за взаимно подпомагане – наред Ñ Ð¸Ð·ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Корана, Ñе предлага и взаимопомощ във вид на кредити, намиране на работа и други. ПоÑтепенно на базата на тези дервишки квазиÑоциални организации започват да Ñе Ñъздават различни инÑтитуции – банки, веÑтници, ÑпиÑаниÑ, телевизии и Ñвързаните Ñ Ñ‚ÑÑ… бизнеÑи. Ð’ момента зад Ñ‚.нар. неоиÑлÑмиÑтка вълна в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð²Ð¸ този Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° Ñинтез – от една Ñтрана, иÑлÑмът е Ñтанал абÑолютна норма на турÑката идентичноÑÑ‚ въпреки 70-годишните опити за прозападна модернизациÑ, и от друга Ñтрана, Ñе наблюдава Ñоциална, икономичеÑка и религиозна активноÑÑ‚ и автономноÑÑ‚ на хората. По този начин под знамената на неоиÑлÑмизма Ñе прави опит да Ñе гради – ще го кажа Ñ Ð³Ð»ÑƒÐ¿Ð°Ð²Ð° Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ â€“ Ñвоеобразно гражданÑко общеÑтво. Това Ñа хора, които разчитат на Ñвои Ñоциални мрежи, на ÑобÑтвено Ñоциално подпомагане и на много мощен икономичеÑки гръбнак. Затова имат и ÑамочувÑтвие – индивидуално и общноÑтно. И най-важното е, че този неоиÑлÑмизъм нÑма нищо общо Ñ Ð¸ÑлÑмизма на иранÑките молли или този от типа “Ðл Кайда†в Магреба или в ÐзиÑ. Ðко Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñтигне Ñинтеза между модерноÑÑ‚ и иÑлÑм, ако поÑтигне интегритет на общеÑтвото и Ñе помирÑÑ‚ по нÑкакъв начин новата анадолÑка Ñредна клаÑа, коÑто излиза на терена, и ÑтариÑÑ‚ ÑветÑки елит на големите градове, големите уÑпехи ще Ñа неминуеми и миÑлÑ, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñтане отново лидер на иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚.
Очевидно Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² тези процеÑи има и икономичеÑкиÑÑ‚ разцвет?
След разпадането на блоковото противопоÑтавÑне турците показаха, че имат елит, който миÑли за 50–100 години напред. Тръгнаха по ÑобÑтвен дългоÑрочен път, като Ñи поÑтавиха за цел да поÑтигнат лидерÑтво първо в тюркÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ поÑле в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚. И то лидерÑтво, което Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð½Ðµ толкова от Ñилата на армиÑта, коÑто е безÑпорна, а от Ñилата на икономиката, финанÑите, ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ». Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ четиринайÑета икономичеÑка Ñила в Ñвета. Както вървÑÑ‚, ще влÑзат в деÑетката. Те нÑмат нищо оÑвен географÑкото положение, което използват макÑимално. Ðо това, което Ñа впрегнали, Ñа реÑурÑите на турÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. РаботÑÑ‚ и работÑÑ‚ и работÑÑ‚. Ðе знаех, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ най-големиÑÑ‚ производител на обувки в Ñвета, и то на качеÑтвени обувки, не като китайÑките, един от най-големите производители на дрехи, не Ñамо кожени. ТурÑкото икономичеÑко чудо в момента Ñе крепи 90% на арабÑки капитали от Залива. Ð’Ñички подземни богатÑтва Ñе превръщат в пари и Ñе влагат в турÑката икономика и Ñ‚Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð²Ð° невероÑтни количеÑтва Ñтоки. Получава Ñе една Ñвоеобразна анадолÑка протеÑтантÑка етика. Един колега ми го обÑÑни много проÑтичко. „Тук не Ñе краде. Като е казано, че работното време е от 8 до 17 чаÑа, те идват в 7 и Ñи тръгват в 18 чаÑа. Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° изключително виÑок трудов морал, затова Ñе привличат и Ñериозни западни инвеÑтицииâ€. Това е йерархично каÑтово общеÑтво в Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ ÑмиÑъл на думата. Един елементарен пример. Имаше една жена, коÑто чиÑтеше там, където живеехме. Който не иÑкаше Ñам да Ñи пере дрехите, можеше да ги оÑтави вÑÑка Ñедмица и Ñ‚Ñ Ð³Ð¸ взимаше и поÑле ги връщаше изпрани. Ðз ги оÑтавих, но за разлика от оÑтаналите американци и други колеги, й Ñложих в торбата и 5 лири. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ толкова благодарна заради жеÑта, че Ñъм показал отношение към неÑ, че Ñ†ÐµÐ½Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð° й. Понеже беше разбрала, че обичам млÑко Ñ Ð¾Ñ€Ð¸Ð·, Ñлед това поÑтоÑнно ме черпеше ÑÑŠÑ ÑютлÑш Това Ñа много показателни детайли.
Как гледат на наÑ?
Един техен профеÑор ми отговори метафорично на този въпроÑ: като погледна от ИÑтанбул, виждам Виена. ТоеÑÑ‚ по Ñредата нÑма нищо. Впрочем разбрах, че думата „рацима и друго значение – не Ñе отнаÑÑ Ñамо за хриÑтиÑните, както пропагандираха едно време. Използва Ñе и за хора, които не могат Ñами да Ñе грижат за ÑобÑтвеното Ñи наÑтоÑще, а Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат направлÑвани от по-мъдрите.
Разбрах какво казвате. Ркак Ñе променÑÑ‚ наглаÑите ÑпрÑмо членÑтвото в ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз?
МиÑлÑ, че вече Ñа преоÑмиÑлили желанието Ñи за членÑтво в ЕС. Ð’Ñе по-голÑма чаÑÑ‚ от турците вече не го желаÑÑ‚ Ñпоред ÑоциологичеÑки проучваниÑ, които Ñъм чел. Моите изводи по отношение на нежеланието на турÑкото членÑтво в ЕС – на повърхноÑтта европейците непрекъÑнато вадÑÑ‚ цивилизационни и религиозни причини, че това е една огромна държава Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¾ бедно наÑеление и Ñ‚.н. Ðо ако нещата опрат до реалполитик, Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñи дават Ñметка, че приемането на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð² ЕС нÑма да означава безуÑловна капитулациÑ, нÑма да е като аншлуÑа на измиÑлени държави като Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ РумъниÑ. ЧленÑтвото на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ð¸ означавало да делÑÑ‚ в най-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ñлучай на три, защото Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ проÑто иÑка да влезе в ЕС като периферна колониÑ, коÑто предоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€Ð¸ и работна Ñила, а иÑка да влезе като Ñтрана, титулÑÑ€ на ÑобÑтвена волÑ, ÑÑŠÑ Ñвои уÑловиÑ, които поÑтавÑ. Ð’ този ÑмиÑъл Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ иÑка да бъде обект на глобализациÑта, а неин Ñубект, Ñ Ð²Ñички произтичащи от това поÑледици. И тъй като е наÑÑно, че западноевропейÑкиÑÑ‚ егоизъм това никога нÑма да го допуÑне, Ñи дава Ñметка, че има много по-големи шанÑове на Изток, отколкото на Запад.
СÑкаш ЕС Ñ Ð½ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи отношение помогна на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° оÑъзнае това и ÑамиÑÑ‚ той Ñ Ñ‚Ð»Ð°Ñка на Изток...
Точно така. Турците Ñа хибридно общеÑтво, хибридна Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² вÑÑко едно отношение, и по-добре да оÑтанат верни на Ñебе Ñи в ÑвоÑта хибридноÑÑ‚, защото никога нÑма да бъдат Ñебе Ñи в Ñъвършено чужда културна и инÑтитуционална Ñреда, дори бих казал вражеÑка Ñреда, в коÑто те никога нÑма да бъдат равнопоÑтавени. Рте други уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ðµ биха приели. Поради трайните имперÑки традиции те нÑма да допуÑнат да бъдат третирани като нÑкакъв пълнеж, за разлика от наÑ. Хайде, Ð ÑƒÐ¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ðº показва нÑкакви зъби, но ние Ñме ÑÑŠÑ ÑлугинÑки Ñателитен манталитет, проÑто Ñе пренаÑочихме от РуÑÐ¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ новите гоÑподари.
По думите на един приÑтел дипломат Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Бирма-та в ЕС. Ð’ ÑмиÑъл че членÑтвото на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ЕС е като членÑтвото на Бирма в ÐСЕÐÐ, коÑто е приета Ñ Ð¸Ð´ÐµÑта за предÑтоÑщ дългоÑрочен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° диÑциплиниране.
ПрекраÑен паралел. И аз Ñъщо изобщо не вÑрвам на приказките за наивните западнÑци, които не знаели каква Ñтрана приемат и впоÑледÑтвие Ñ ÑƒÐ¶Ð°Ñ ÑƒÑтановили. Изначално им беше ÑÑно, проÑто им Ñ‚Ñ€Ñбва териториÑта, за да могат да очертаÑÑ‚ геополитичеÑÐºÐ¸Ñ Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ. ÐŸÑ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ друга иÑторичеÑка Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° нашето приемане в ЕС Ñ Ñ‚.нар. варвари федерати в РимÑката империÑ. Започваш да наричаш вожда и елита около него римÑки граждани, взимаш децата им в Рим и ги учиш на твоите ценноÑти и така управлÑваш варварите. Докато за Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»Ð¾Ð³ÑŠÑ‚ Ñ Ð•Ð²Ñ€Ð¾Ð¿Ð° доведе до изкриÑтализиране на ÑобÑтвената им идентичноÑÑ‚, до нейното оÑъзнаване, при Ð½Ð°Ñ Ð»ÑŠÑна образът на наÑтоÑщото ни общеÑтво, защото Ñегашните българи нÑмаме нищо общо Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ от времето на кнÑз Стефанаки Богориди или Петко Славейков. Тогава турците Ñа казвали: работиш като българин или държиш Ñи на думата като българин. ПотреÑох Ñе, когато отидох да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката църква във Фенер – Ñ‚Ñ Ð² момента Ñе ремонтира, защото Ñе е напукала и може да Ñе Ñрути вÑеки момент. Попитах кой финанÑира ремонта, Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾, че това е българÑката държава. Ðищо подобно! Оказа Ñе, че ремонтът Ñе извършва ÑÑŠÑ ÑредÑтвата на централната община, коÑто е горе-долу голÑма колкото СофиÑ. И кой, миÑлите, че е отишъл да го издейÑтва? Отишли в общината българÑки турци изÑелници и казали: „Ðашата църква Ñе руши†– казали Ñа „нашата църкваâ€. И тъй като и в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚ меÑтни избори, заÑвили, че ако управлÑващите иÑкат глаÑовете им, да ремонтират църквата. ПоÑле ще ремонтират и метоха. Едва ли казаното Ñе нуждае от допълнителен коментар...
И Ñлед три меÑеца отÑÑŠÑтвие как ви Ñе Ñтори БългариÑ?
Ще Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð² духа на метафората на профеÑора за ИÑтанбул и Виена, коÑто Ñпоменах. Имах чувÑтвото, че Ñъм напуÑнал Европа и Ñъм Ñе върнал в ÐзиÑ. От мÑÑто, където уÑещаш пулÑа, тлаÑъка на иÑториÑта, попаднах в безвремие – тук липÑва време, липÑва движение, липÑва дори ÑмиÑленоÑÑ‚ на най-ниÑко ниво. ОÑтанала е Ñамо материÑта на ниво оцелÑване. СъщеÑтвуваме като умрели живи хора. Ð’ предишно интервю Ñи говорихме за политичеÑките марионетки, миÑÐ»Ñ Ñи, че ние Ñме Ñоциални марионетки, изпразнени от Ñъдържание, от ÑмиÑъл. Дори и конците, които ни движат крайниците, вече Ñа изгнили. Както д-Ñ€ Ðиколай Михайлов много точно го беше казал: „ÑÑкаш духът Ñи е отишъл от тукâ€. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ териториÑ, от коÑто духът Ñи е отишъл. Детайлите нÑмат значение.
С Иво ХРИСТОВ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð”Ð•Ð ÐœÐ•ÐДЖИЕВÐ.
* Иво ХриÑтов е роден през 1966 г. в Киев. Завършва ЮридичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ на СУ “Св. Кл. ОхридÑкиâ€, ÑпециалноÑÑ‚ право, през 1991 г. МагиÑÑ‚ÑŠÑ€ по право, доцент и доктор по ÑоциологиÑ. Преподава в катедра “Социологицна СУ “Св. Кл. ОхридÑки†от 1994 г. и в катедра “Социологицна ПУ “Св. ПаиÑий ХилендарÑки†от 2006 г., където от 2009 г. е ръководител е на катедра â€žÐ¡Ð¾Ñ†Ð¸Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° науката, технологиите и иновациитеâ€. ЕкÑпертен Ñътрудник на КомиÑиÑта по правни въпроÑи на 38, 39, 40 и 41-ото Ðародно Ñъбрание. Член на ÐаÑтоÑтелÑтвото на БългарÑÐºÐ¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ по неÑтопанÑко право (BCNL) – СофиÑ, и на БългарÑката ÑоциологичеÑка аÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ñ†Ð¸Ñ (БСÐ). Ðвтор на три монографии и множеÑтво Ñтатии.