„Ðашите малоразвити читатели не Ñа още
в ÑÑŠÑтоÑние да Ñе задоволÑват Ñамо Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ факти“
Захари СтоÑнов, „ЗапиÑки по българÑките въÑтаниÑ“
Ðо колкото и удобна да е тезата за турÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»ÐµÐ½ гнет, в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° проблем. Проблемът е в това, че такъв гнет в ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ е имало. И не защото теориÑта на национализма не е била още измиÑлена или пък турците Ñа били бели и пухкави ангелчета. Ðационален гнет не е имало проÑто защото той е по принцип неÑъвмеÑтим Ñ ÑƒÑпешното ÑъщеÑтвуване на коÑто и да е многонационална и многоконфеÑионална държава.ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ðµ най-уÑпешната и най-дълго проÑъщеÑтвувала такава – много по-дълго от ÐвÑтро-УнгарÑката или РуÑката империи, при това при много по-голÑмо религиозно, езиково и етничеÑко разнообразие. Ðито Ñтремителното Ñ Ð¸Ð·Ð´Ð¸Ð³Ð°Ð½Ðµ, нито дълготрайноÑтта Ñ Ð½Ðµ биха били възможни, ако турците тъпчеха подчинените от Ñ‚ÑÑ… народи. Точно обратното – от Ñамото начало те Ñа водили ÑпрÑмо Ñ‚ÑÑ… една изключително разумна политика. Ðай-важното е, че оÑманÑката държава е оÑтавÑла завоюваните от Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð¸ да живеÑÑ‚ по Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñ‚ÑÑ… начин.
Прочетете целите "ЗапиÑки по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑките въÑтаниÑ", не четете и не цитирайте Захари СтоÑнов избирателно, Защото това ще е волно или неволно манипулативно.Из ПредиÑловие към книгата, Ñ‚. 1:"...Ðай-поÑле към ваÑ, братÑ, проÑти ÑиромаÑи, Ñе обръщам. За Ð²Ð°Ñ Ñъм Ñе трудил да напиша наÑтоÑщата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечеÑтво Ñа били не горделиви богаташи и надути учени, но проÑти и неучени ваши братÑ, които не Ñа знаели повече от ваÑ! ДоÑтатъчно ще да бъде да ви Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ñамо имената на ЛевÑки, БенковÑки, Кочо ЧиÑтеменÑки, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð–ÐµÐºÐ¾Ð²Ð¸, бай Иван ÐрабаджиÑта, Иван Ворчо и пр., вÑичките хора еÑнафлии и работници. Ð¢Ð¸Ñ Ð¸ никой други умиха лицето на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ защитиха нашата опозорена Ñлава; Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ…Ð° да пригърми името
българин по четиритех ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñвета; Ñ‚Ð¸Ñ Ñтъпиха презрително на вÑичко Ñвое чаÑтно, гордо и неуÑтрашимо издигнаха глава против ÑÐ¸Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ð¸, за когото учените глави ни тълкуваха, че не Ñ‚Ñ€Ñбва да го разÑърдÑме, Ñ Ð³ÑŒÐ´ÐµÐ»Ð¸Ñ‡ÐºÐ°Ð½Ðµ Ñамо да гледаме за умилоÑтивÑването на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´. Ð’Ñичко това Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ…Ð° не, че бÑха ходили в Париж да Ñи изоÑÑ‚Ñ€ÑÑ‚ ума, но че бÑха чеÑтни, имаха Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¶ÐµÐ»ÐµÐ·Ð½Ð°, характер неÑъкрушим, обичаха горещо Ñвоето отечеÑтво - ÑвÑта длъжноÑÑ‚ за вÑеки едного; а Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ñколко качеÑтва вÑеки от Ð²Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да ги има, Ñтига да пожелае. Ðека Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ народни Ñветила ви Ñлужат за пример. Ðе Ñе бойте от виÑоките шапки на учените и от разкошните ÐºÑŠÑ‰Ñ Ð½Ð° богатите. Ðе Ñлушайте Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð½Ð°Ñ‚Ð¸ глави, които ви натÑкват вÑеки ден, че вие не разбирате от нищо, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи гледате Ñамо ралото и да Ñлушате какво ще да ви кажат учените гоÑподиновци. Това е прах във вашите очи. Ðа пръÑти Ñе броÑÑ‚ Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸, които би Ñе решили да жертвуват ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³ÐµÑ‡Ð¸Ð½Ð¼ÐµÐº за вашето добро; не благоговейте пред Ñ‚ÑÑ…, когато ви говорÑÑ‚,
че ходили да гниÑÑ‚ гърди. Гнили Ñ‚Ð¸Ñ Ð³ÑŠÑ€Ð´Ð¸, но не за ваÑ, а за ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ±Ð½Ð°Ð² гечинмек, който така Ñъщо Ñе печели в ущърб на вашата черга. Върнете Ñе нÑколко години назад, когато вашиÑÑ‚ врат Ñтоеше на дръвника, и припомнете Ñи имаше ли нÑкой учен или богат да ви Ñе притече на помощ ÑÑŠÑ Ñвоето знание и богатÑтво, има ли нÑкъде гроб по окървавеното поле от Ñ‚Ð¸Ñ ÑƒÐ¶ ваши благодетели? Ð¢Ð¸Ñ Ñе криеха из миши дупки по него време; но когато Ð¾Ð³Ñ€Ñ Ð¸ за Ð½Ð°Ñ Ñлънце, кокато наÑтана златна епоха, когато дрънчението на ножовете и каÑатурите Ñе замеÑти Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ рубли и полове, тогава Ñе Ñипеха на твоето пепелище виÑоките капели и неизвеÑтинте до него време калпави родолюбци. "Махнете Ñе Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð½Ð¸, вие Ñте проÑти, от нищо не разбирате" - говореха тиÑ, при вÑичко че ако не бÑхте вие ÑÑŠÑ Ñвоите проÑти глави, то Ñ‚Ñхна милоÑÑ‚ и до днешен ден щÑха да Ñлугуват по Влашко и БогданÑко за по 20 шиника кукуруз в годината... Ðо не е Ñамо Ñ‚Ð¾Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚, който аз притежавам. Когато Ñе Ñви повтором борба, когато втори път поиÑкаха да ÑтъпÑÑ‚ на Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ñтрадален врат, не Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки Ñтаган в ръката, а Ñ Ñ‡ÐµÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÑÑ‚ напред, когато Ñе изиÑкваше в Ñ‚Ð°Ñ Ð±Ð¾Ñ€Ð±Ð° не юнашки гърди да ÑтоÑÑ‚ Ñрещу пищението на Ð³Ñ€Ð¾Ð·Ð½Ð¸Ñ ÐºÑƒÑ€ÑˆÑƒÐ¼, а тенекиени лица, които да Ñе не червÑÑ‚ и като ги плюÑÑ‚, най-поÑле, когато не решителноÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбваше, а подлоÑÑ‚ и мизювюрлюк, то кой излезе на мегдан? Кой рькоплÑÑка на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ð½? Учените глави и червивите Ñ Ð°Ð»Ñ‚ÑŠÐ½Ð¸ богаташи. Прочее, напред, братÑ! Ðе Ñе Ñрамувайте от вашата проÑтота... Да не кажете, че учението е лошо нещо. Пази, боже! Учените хора именно Ñа отървали човечеÑтвото от клещите на тиранина; но за голÑма жалоÑÑ‚, че ние нÑмаме още такива учени. Занапред добър е ГоÑпод..."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=3
Из глава I, Ñ‚. 3:"ТроÑнÑкиÑÑ‚ затвор не заÑлужва това име, Ñ‚. е. той не може да Ñе нарече тъмница, защото е проÑÑ‚ ÑÑ…ÑŠÑ€ или изба, както бива във вÑÑка обикновена къща. За борчлии, за пиенци, хванати нощно време по улицата, той може да бъде доÑта добър; но за хора комити - не е Ñгоден. Той нÑма ни полиÑ, ни малки прозорчета, нито пък друго какво-годе ÑвойÑтво, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе отличават турÑките хапуÑъни. ОÑвен четирите голи и мухлÑÑали Ñтени в Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð½Ð¸Ð¼ затвор Ñе намираше още една ÑкъÑана рогозчица, хвърлена на голата земÑ, на коÑто Ñе виждаше, че твърде наÑкоро Ñа лежели хора, по вÑÑка вероÑтноÑÑ‚ комити. За това предположение най-добре ÑвидетелÑтвуваха двата очукани камъци, Ñложени на едина край на рогозката, които Ñа Ñлужели за възглавница. По-нататък Ñтърчеше турÑки ибрик Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‡ÑƒÐ¿ÐµÐ½Ð° шиÑ, окаден и държан да Ñтои около огънÑ, дордето е бил още здрав и дордето Ñе е удоÑтоÑвал да Ñе мъдри на мюдюрÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð³Ð°Ð». Повече нищо. Ðо Ñега бÑха изключителни обÑтоÑтелÑтва, комити, дал гоÑпод, а затвор нÑма, можеше да Ñе мине и Ñ Ñ‚Ð¾Ñ, който имаше. Ðз бÑÑ… ÑамовлаÑтен гоÑподар в това отделение.
ЦÑл ден, дордето мръкна, башибозук не оÑтана, който да не надникне през прозорчето Ñ Ð´Ð° не излее ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·ÐµÑ…Ð¸Ñ€ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ð¼Ð¸. Едни Ñи вадеха ножовете до половина и показваха Ñ‚Ñхното намазано Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¾ маÑло оÑтрило, като прибавлÑваха в Ñъщото време, че Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð¾Ñ‰ моÑта глава ще да Ñе Ñ‚ÑŠÑ€ÐºÐ°Ð»Ñ Ð¿Ð¾ пÑÑъка на ближната река ОÑма; втори ме пÑуваха на кръÑÑ‚, на вÑра, на народноÑÑ‚ и на вÑичко ÑвÑто за човека; трети решаваха по кой начин ще да бъда заклан и на какво ще да ми Ñе употреби главата.
- Ðз имам боÑтан, та затова ще да Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð±Ð¸Ð½Ð±Ð°ÑˆÐ¸Ñта да ми даде Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°, коÑто ще да Ð·Ð°Ð±Ð¸Ñ Ð½Ð° един кол Ñред боÑтана да плаши пилците - говореше един четиридеÑетгодишен башибозук, на когото едното око приличаше на изÑъхнала маÑтилница.
- Верното е, че неговата глава ще да бъде отрÑзана не от мене и от тебе, но ÑъвÑем от другиго - възрази друг един башибозук, - ХаÑан аа (башибозушкиÑÑ‚ бинбашиÑ) отдавна желаел да закървави малкото Ñи момче, да му даде хлÑб на ръката още от млади години, та затова на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð¹ ще Ñе падне Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°.
- Ðз не одобрÑвам това - отговори Ñърдито друг башибозук. - Дордето има толкова бабаити, жадни за душманÑка кръв, неправедно би било да Ñе дава предпочитание на малките деца.
Ðай-поÑле Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼Ðµ замерваха Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÑ‚Ð°, жабуреха Ñе Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°, коÑто пръÑкаха Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ð¼Ð¸, опинаха Ñинджира, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ бÑÑ… вързан за врата от прозореца, и други още безчиниÑ. БезприÑтраÑтието го изиÑква обаче да забележа, че и измежду Ñ‚Ð¸Ñ Ñвирепи хора Ñе намираха человеколюбиви души, които Ñе ÑъжалÑваха върху ми. Ð¢Ð¸Ñ Ñе възмущаваха от поÑтъпките на Ñвоите едноверци и другари, казваха, че и аз Ñъм човек като Ñ‚ÑÑ…, и мене е майка родила, може би да Ñъм най-невинниÑÑ‚ човек, а Ñъдбата Ñе е подиграла Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ; говореха ми да Ñе не боÑ, защото падишахът-баща не е жаден за невинна кръв, разпитваха ме за майка и баща, а най-поÑле ми подаваха великодушно Ñвоите големи кеÑии Ñ Ñ‚ÑŽÑ‚ÑŽÐ½, за да Ñе Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ Ñ‚ÑÑ…. Рщом аз почнах да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ð° техен Ñзик и да Ñи разправÑм хала, то помежду ни Ñе завързваше по-голÑмо ÑъчувÑтвие.
- За убивание е онÑ, който ви е втикнал в Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð² път, чоджум - говореше непреÑторено, а чиÑто отечеÑки нÑкой Ñи Гендж аа, родом от Ñ. Добралък. - СиромаÑи като Ð²Ð°Ñ ÑъвÑем невинно Ñа поÑтрадали.
РвÑичко това не беше лицемерие. ОÑвен че нÑмаше защо, от една Ñтрана, от друга - вÑрно е това, че турците никак не лаÑкаÑÑ‚. ТÑхната брадва не е Ñ Ð´Ð²Ðµ оÑтрила. Ð¢Ð¸Ñ Ñа жеÑтоки, Ñвирепи кръвопийци, но никой нÑма Ñи изкриви уÑтата да ги нарича подли. Разбира Ñе, че от това правило аз изключавам деморализираните ефендета, които не държат рамазан и които Ñа Ñе поевропейчили. Около три чаÑа Ñлед затварÑнието ми малкото куфарче на вратата придрънча и трима души Ñтари турци, облечени в Ñкъпи дрехи, придружени от един заптийÑки чаушин, влÑзоха при мене. Ð¢Ð¸Ñ Ð¼Ðµ ÑъблÑкоха гол-голеничък по бели гащи, разпраха Ñ Ð½Ð¾Ð¶ вътрешноÑтта на дрехите ми да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ уж пиÑма, но целта им беше повечето за пари, както казах по-горе. Ð¢Ð¸Ñ Ñе държаха важно и Ñериозно, ни пÑувни, ни пък подигравки, а това ме Ñмущаваше и плашеше още повече. "
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=7240&Level=3
Из глава VIII, Ñ‚. 3:"Ðа колене, любезни читатели, долу шапките! ÐÐ°Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð½Ð¸ е Батак ÑÑŠÑ Ñвоите развалини. Ðз призовавам вÑичко, що е чиÑто българÑко, вÑичко чеÑтно и любÑще ÑвоÑта родина, да приÑÑŠÑтвува Ñ Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ на това българÑко Ñветилище, на Ñ‚Ð¾Ñ Ð¶ÐµÑ€Ñ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ðº за нашата Ñвобода, гдето е излÑна кръвта на хилÑди мъченици, Ñветии, на Ñтотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, ÑлавниÑÑ‚ и злочеÑти Батак! Дали ще да Ñе намери българÑко Ñърце, което да не трепне от произнаÑÑнието Ñамо на твоето ÑобÑтвено име? Ðе вÑрвам. Ðко в разÑтоÑние на петÑтотин години е пламвала тук-там иÑкра, коÑто е показвала, че българинът живее и коÑто е била за увеличение Ñлавата на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, то твоето пепелище, размеÑено Ñ ÐºÐ¾Ñтите на твоите жертви, заема първо мÑÑто между Ñ‚Ð¸Ñ ÑъбитиÑ. Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð³Ð¾Ð²ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ твоето величие, ще благоговее и иÑториÑта! Ðз обожавам хилÑди пъти повече най-поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ñ€ÐµÑ† измежду твоите юнаци, Ñ ÐºÑ€ÐµÐ¼ÑŠÐºÐ»Ð¸Ð¹ÐºÐ°Ñ‚Ð° пушка, Ñ ÐºÑŠÑата абичка, Ñ Ð¾Ð¿ÑŠÐ½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ цървулци, отколкото дебеловратеÑÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ÑƒÑ‚ генерал, възÑеднал на бÑл ат, ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸ копчета и Ñ Ð±Ñ€Ð¸Ð»Ñнтена ÑаблÑ... Ðз Ñе кланÑм пред твоите брÑÑтови и черешови топове, които Ñе пукаха на първо изгърмÑвание, Ñ‚Ð¸Ñ Ñа за мене по-драгоценни, по-ÑвÑти и по за предпочитание, отколкото Ñтрашните, но чужди крупове и митральози, гърмежът на които, колкото и да е той приÑтен за Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлух, вÑÑкога ще да Ñи оÑтане чужд. Твоите проÑти обкопи, изработени на „Света Троица“ и на „Сухо бърдо“, при вÑичкото им ÑходÑтво Ñ Ñ…ÐµÐ½Ð´ÐµÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ на едно лозе, бъдещото поколение ще да Ñе възхитÑва много повече от Ñ‚Ñхното уÑтройÑтво, отколкото от учената Ñтратегема на различни военни щабове. Ð’ оÑновата на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол, на българÑката Ñвобода най-първо мÑÑто ще да заемат не коÑтите на безчувÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð°Ñˆ, не мощите на ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´Ð¸ÐºÐ° и пр., но крехките черепи на твоите едногодишни пеленачета. Почернелите Ñтени на твоÑта Ñкромна черковица и училище, които Ñа напоени Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ² чак до оÑновата Ñи, Ñа много по-иÑторичеÑки, отколкото грамадните паметници. Батак, иÑторичеÑко мÑÑто Ñи ти! Ти затъмни Ñлавата и на Велико Търново, което, оÑновающе Ñе на Ñвоето древно минало, въображаваше Ñи, че и без да върши нещо, има нÑкакви Ñи археологичеÑки права и преимущеÑтва; ти помрачи и отечеÑтвото на Ñтарите войводи — Сливен; ти пропадна, изчезна от лицето на земÑта, но над твоите развалини изникна нова БългариÑ; най-поÑле ти Ñтана жертва изкупителна за доброто на цÑл народ.
Преди да приÑÑ‚ÑŠÐ¿Ñ ÐºÑŠÐ¼ окървавените предели, преди да почна разказа Ñи за мрачните и Ñърцераздирателни Ñцени, на които ти Ñи бил Ñвидетел, аз ти Ñе покланÑм втори път, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð¸ читателите да направÑÑ‚ това Ñъщото."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=9280&Level=3