celiqt pravoslaven svqt praznyva gergiov den na opredelena data s opredeleni tradicii ,i v edin moment se okazva 4e pomacite praznyvat i te gergiov den sas po4ti sa6tite nravi i tradicii i ti se opitva6 dame obedi6 4e tva bilo nqkav si evroaziatski praznik koito pomacite praznyvali .a otnosno asimilaciqta ,tq se osa6testvqva s palnata podkrepa na pomacite.ima mnogo smeseni brakove koito po4ti vinagi vodqt do naslednik hristiqnin.az nesam pomak i vse pak nqmam ni6to protiv tqh.bratov4etkami se ojeni za pomak i imat dete i toe krasteno v carkva,sestrami e na pat dase ojeni za pomak i povqrvai mi i tqhnoto dete 6tee hristiqn4e
Любо, тук Метка, Ñъзнава ли той дълбочината на плаÑта или не, е прав.
Гергьовден и почти вÑичките ни празници не Ñа хриÑтиÑнÑки, а Ñа хриÑтиÑнизирани, то еÑÑ‚, натамънени, казано по народному.
Ðарод, Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ календар Ñа били едно цÑло. Имам предвид
дохриÑтиÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑкиÑÑ‚ народ.
Ðай-подробното изÑледване на тази тема можете да прочетете в трите книги "
БългарÑкиÑÑ‚ народен календар" на Георги Велев от ÐÑеновград на тази тема. Един наиÑтина фундаментален революционен труд, оÑобенно от гледна точка на това, което доказва по абÑолютно безÑпорен начин: прÑката връзка на народните празници Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¾Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑкиÑÑ‚ (а не днешниÑÑ‚ - ЮлианÑко-ГрегорианÑки календар) както и паралелите между древнобългарÑкиÑÑ‚ календар и И-Дзин (Книга на промените) на Лао Дзъ, при което излиза, че з
а китайците Ñ‚Ñ Ðµ взаемка (и мога да го докажа много леÑно), а
това е изначално българÑка наука и аÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ (защото календар без аÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñтава и не Ñе прави).
ИÑторичеÑки доказателÑтва, че при БориÑовата хриÑтиÑÐ½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ (защото е имало и друга, векове преди него: от първоапоÑтолите Петър и Павел през първи век) Ñе е ÑменÑл календара и празниците, Ñа многобройни и документирани: той е пращал поÑтоÑнно пиÑма до папата и до Патриарха, питайки буквално за вÑичко: как Ñледва да Ñе направи по новата Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð²ÑÑка Ñфера от живота на Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½: като Ñе почне от това: колко жени да има (предците ни Ñа били полигамни до хриÑтиÑнизациÑта на БориÑ) и Ñе Ñвърши Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че Ñа питали как да бъдат приÑпоÑобени и конфликтират ли Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð°Ñ‚Ð° вÑра дрехите, гаÑтрономичеÑките обичаи и традиции, празниците и обредите.
Ð’ резултат Ñе е получило нещо като "надграждане": практичеÑки вÑички Ñтари празници по Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки календар получават макÑимално близкиÑÑ‚ по време хриÑтиÑнÑки аналог, (и еÑтеÑтвенно, хриÑтиÑнÑкото название) но хората въпреки това Ñи го празнуват от древната дата (и Ñи го отбелÑзват като второ название и Ñтарото), като преминава и в "хриÑтиÑнÑката" чаÑÑ‚ от датите и периодите.
То еÑÑ‚, опитвали Ñа Ñе мирно да ги ÑъвмеÑÑ‚ÑÑ‚, доколкото е възможно, въпреки, че е противоеÑтеÑтвенно и не Ñе получава.
Оттук и плаващите ВеликденÑки празници и други Ñпецифики, които е по-добре да прочетете в оригинала на Георги Велев, защото аз не Ñъм добър преразказвач на такава важна и точна материÑ.