ВерÑии за етимологиÑта на названието "помаци"
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Ðай-разпроÑтраненото название на българомюÑюлманÑка общноÑÑ‚, "помаци", Ñе развива от "помагач", "помачен" или "полÑк".
"Помагач"
Свързва Ñе Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че по време на оÑманÑката влаÑÑ‚ помаците играели Ñпомагателна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² управлението на районите, в които живеÑÑ‚. Поради тези причини логично е наименованието â€Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ðºâ€ да произлиза от глагола “помагаâ€. Ð’ оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ в Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки ÑъщеÑтвува буква наречена меко “г†коÑто Ð´Ð½ÐµÑ Ñе изпиÑва така – ÄŸ. Когато това “г†Ñе намира в нÑÐºÐ¾Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð° то не Ñе чете или изговарÑ. Поради тази причина възможно е и оÑманлиите, когато Ñа изговарÑли българÑката дума “помагачи†за наÑелението ÑÑŠÑ Ñпециален Ñтатут, ÑÑŠÑтоÑщо Ñе най-вече от Ñредите на еретиците, да не Ñа изговарÑли буквата “г†и Ñ‚Ñ Ð´Ð° е придобивала формата “помаачиâ€, от където да произлиза и наименованието “помациâ€.
Според Хамер и Цинкайзен още в най-раните периоди, когато оÑманÑките гарнизони Ñе наÑтанили на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, от Ñтрана на оÑманÑката влаÑÑ‚ били полагани оÑобени уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° откриването на два вида “неÑтандартни†наÑелениÑ, Ñред които Ñа били тюрките заÑелили Ñе на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров преди оÑманÑкото нашеÑтвие и еретиците, които не изповÑдвали хриÑтиÑнÑтвото по начина, който бил изповÑдван от католиците и правоÑлавните. Ð’ първата група влизат - прабългарите, куманите, печенезите, узите и прочие, а в втората група Ñа опиÑаните в корана хора на пиÑаниÑта, които не Ñъдружавали Ñ Ð‘Ð¾Ð³ (Отец) назовавайки го троица, и които не Ñе молели на кумирите - икони. Поради тази причина в оÑманÑките архиви еретиците били запиÑвани като криÑтиÑни за разлика от оÑтаналите хриÑтиÑни запиÑани като гербан или кÑфир (неверник). Като Ñлед откриването на тези наÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾ÑманÑката влаÑÑ‚ ги поÑтавÑла в привилегировано положение.
Според региÑтъра на войнуците в ловешко от 1548 г. ÑÑŠÑ Ñпециален Ñтатут Ñа били и Ñ‚. нар. â€Ñмациâ€, което в превод от оÑманотурÑки език означавало â€Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ð³Ð°Ñ‡Ð¸â€. Поради тези причина има вероÑтноÑÑ‚ наименованието â€Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ðºâ€ да произлиза от глагола “помагаâ€.
Ð’ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ÐµÐ¿Ð¸Ñ â€žÐ’ недрата на Родопите“ Иван Вазов дава друго обÑÑнение на произхода на "помаци" от "помагачи" - там той Ñпоменава за четите извеÑтни в българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ башибозуци, които играели Ñпомагателна ролÑ.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=829&Level=1"Помачен"
Според тази верÑиÑ, "помаци" Ñе развива от диалектизма "помака" (мъчение, изтезание) и "помачен" (измъчен, изтезаван). При Ð½ÐµÑ Ñе изтъква най-вече верÑката Ñтрана на проблема - за това как и по какъв начин помаците Ñа приели иÑлÑма. По този повод изтъкнатите оÑманиÑти Махиел Кил, Иналджък и други иÑледвайки оÑманÑките архивни документи, разÑÑнÑват в Ñвоите публикации как Ñе е развил този процеÑ. Така например, Ñпоред Махиел Кил, иÑторици като ВаÑил Кънчов, Марин Дринов и Петър Мутафчиев Ñа Ñчитали за автентични летопиÑите на поп Методий Драгинов от Ñело Корово, отнаÑÑщ Ñе за района на ЧепинÑкото корито. ЛетопиÑите на поп Методий Драгинов Ñа публикувани от Стефан Захариев, родом от Пазарджик, в неговото â€Ð“еографÑко ÑтатиÑтичеÑко опиÑание на Татар Пазарджишка каза†отпечатано във Виена през 1870 г.
Почти по Ñъщото време е отпечатан разказът „Второто разорение на БългариÑ“ на извеÑÐ½Ð¸Ñ Ñ€ÑƒÑки иÑторик ЛаманÑки, който Ñъщо така е ÑмÑтан за автентичен, а ÑъбитиÑта Ñе развиват по време на управлението на Ñултан Селим I (1512-1520). Tози разказ опиÑва наÑилÑтвеното иÑлÑмизиране на наÑелението от егейÑкото крайбрежие до ÐеврокопÑко (ГоцеделчевÑко), както и на района около Крупник и по-голÑмата чаÑÑ‚ от ДунавÑка БългариÑ. Към ÑмÑтаните за автентични документи Ñе отнаÑÑÑ‚ и „ИÑторичеÑки бележник“, Ñъдържащ ужаÑÑващи детайли за този Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð² Централните и Източните Родопи, а Ñъщо и „Хрониката на манаÑтира Света Петка“, „БеловÑката хроника“ и „ДрÑновÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ“, който е Ñлужел като допълнение към „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“. Ðе на поÑледно мÑÑто тук могат да Ñе причиÑлÑÑ‚ и Ñборниците Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸, публикувани през втората половина на 20 век.
Ð’Ñички изброени до тук иÑточници Ñе ÑмÑтали за автентични и на Ñ‚ÑÑ… Ñе е гледало като на оÑновен източник на ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° този период и от много наши Ñъвременни иÑторици. Оригиналите на иÑториÑта на поп Методи Драгинов например, на „Второто разорение на БългариÑ“ и на „ИÑторичеÑки бележник“ не Ñа открити, за да Ñе направи по-обÑтойна Ñправка. Поради това те будÑÑ‚ Ñъмнение за автентичноÑтта Ñи и чеÑто Ñа ÑмÑтани за възрожденÑки фалшификати.
ИÑледваните от Кил оÑманÑки архивни документи като цÑло не дават ÑÑна предÑтава за разпроÑтранението на иÑлÑма Ñред помаците – дали то е било наÑилÑтвено или доброволно. Това, което показват обаче, е много бавниÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° иÑлÑмизациÑ. Ð’ този ÑмиÑъл не може да Ñе определи до каква Ñтепен думата â€Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ðºâ€ е Ñвързана Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð°Ñ‚Ð° â€Ð¿Ð¾Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½â€, но е Ñигурно, че терминът Ñе приема от авторите, които Ñе базират и на Ñпоменатите по-горе източници. Тази ÐµÑ‚Ð¸Ð¼Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ñи е пробила път още по времето на Стою Шишков и е уÑпÑла да Ñе наложи през 30-те години, доÑтигайки и до наши дни.
Друга интереÑна подробноÑÑ‚ е, че рефлекÑÑŠÑ‚ на ÑтаробългарÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм ÑŽÑ Ð² меÑтните рупÑки говори не е а (С мака Ñе вади заб на маж), за да даде помачен, а широко о, преминаващо в неударена Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² у (С мока Ñе вади зоб на мож). Следователно регионимът, изведен от мъка би бил помоци (Отбележете топонима Мугла, от мъгла).
"ПолÑк"
През 1672 г., когато оÑманÑките турци завладÑват облаÑтта Каменец-ПодолÑки (Подолие), по това време чаÑÑ‚ от ПолÑко-литовÑката държава (ЖечпоÑполита), тамошни арменци-павликÑни Ñа преÑелени в ПловдивÑко, Родопите и на други меÑта в европейÑката чаÑÑ‚ на ОÑманÑката империÑ. Тези павликÑни приемат иÑлÑма и Ñпоред Садък Паша - Михаи ЧайковÑки (1804 г. - 1886 г.) - от името "полÑк" - "полÑци" Ñе е добило разваленото име "помак" - "помаци". С това може да Ñе обÑÑни, че не вÑички иÑлÑмизирани павликÑни Ñе наричат "помаци", а Ñамо извеÑтна чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ….
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8