Много ми се иска да примиря становищата на г-н Пасков и горещите привърженици на помашката нация. Мечтателите за т.н. Помакия изглежда не познават дори собствената си история - в действетелност в края на 20 и началото на 21 век те са имали собствена държава - Република Тъмръш. През 20-те години на 20 век се прави опит за обявяване на Гюмюрджинската Република. Българската историография не е изследвала задълбочено дори географските граници на Република Тъмръш, нито нейното законодателство, нито практиката на нейните културни институции и в крайна сметка не е отговорила на въпроса - що за явление е била просъществувалата от 1878 до 1913 Република (След 1885 Автономия в границите на Османската империя). Бялото петно в българската наука е останало, защото в тази история, включително и в разгрома на Републиката са замесени държавни институции, дадени са стотици жертви, има изгорени от редовната българска армия села. Колкото и да е странно, инспирираната отвън Република Македония е по-малко дело на собственото си население, отколкото Родопската Република. Наистина ли някога на българска земя е имало отношения между населението, съизмерими с днешно Косово? Българската историография никога не е обсъждала внесения отвън опит да се създадат и укрепят две български държави (втората е Източна Румелия), и в рамките на т.н.виртуална история никога не е допускала самостоятелно развитие на нищо друго освен унитарната българска държава. Мирният съвместен живот в Родопите през последните петдесет години е бил накъсван само от налудничави действия, като смяната на имента, налагани от централните власти и неодобрявани от местното християнско българско население. Отварям тази тема не с идея за възраждане на някаква форма за сепаратизъм, а като искрено желание за изказване на уважение към всички, които са живеели в Родопите и са обичали тази земя като своя. Паметникът в изоставеното село Тъмръш според автора би успокоило паметта на всички, живяли на тази свята балканска и българска земя.
Помаците