Мюсюлманите в България стават модерни

Printer-friendly versionSend to friendPDF version

Забелязва се процес на модернизация сред мюсюлманското население в България. Това сочат данните от проучване, фокусирано върху нагласите на мюсюлманските общности в България за 2011 г. Изследването е изготвено от екип на Нов български университет и агенция „Алфа Рисърч”. Близо 84 на сто от изповядващите ислям в страната са заявили, че смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домакинските задължения. Също така, за отстъпването от традициите говорят и данните, че близо 54% са заявили, че допускат съжителството без брак. Не са малко и тези, които ядат свинско – 39,8% и пият алкохол – 43,3%. 79,6% пък твърдят, че носенето на забрадки в училище е недопустимо. Противно на очакванията на първо място в ценностите на мюсюлманите не е религията, а семейството. Това каза професор Евгения Иванова от Нов български университет. По данни от изследването 95,4 на сто от анкетираните са посочили, че е по-важно да се уважават близките, отколкото религиозните и държавните институции или политическите лидери. На второ място е работата с 93,3%.

На трето място са приятелите, близките и роднините и едва на четвърто е религията с 48,6 процента. Очакванията на социолозите са се разминали в реалните стойности на определящите се като дълбоко религиозни, а те са 28,5 на сто. 41 % изобщо не посещават джамия, а 59,3 съобщават, че никога не се молят. За това пък близо 88 на сто обрязват децата си, а 96% погребват мъртвите според традиционните си обичаи. Това са преходни и върхови моменти в битието на всеки човек и не е нужно да се припомня, че при християните ситуацията е същата – кръщение и погребение са от моментите, които са най-силно религиозно натоварени, казва професор Иванова. Тук по-скоро личи вярност към традицията, а не толкова голяма степен на религиозност, обясни тя. Ако съпоставим процентите, които събират погребенията и обрязванията с процентите с одобрение за развода, с все по-отслабването на ролята на възрастните във взимането на решения, консумацията на свинско и алкохол, които са забранени от исляма практики, ще видим, че в тези ежедневни моменти, които не са върхови и преломни в живота на хората, модернизацията има много по-голям дял отколкото традицията, категорична е професор Иванова. Според данните от анкетите на социолозите като турци се самоопределят 64 на сто, като роми- 6,9%, помаци – 10,1%, българи – 7,5%, мюсюлмани – 5,6%. Не са отговорили 4,5 %. Социолозите говорят и за отчетлива тенденция за обособяване на „помашки етнос”. Като за това свидетелстват отговорите на анкетирани, които са предимно млади хора - до 40-45 годишни, каза доц. Соня Хинкова от НБУ. Те са с хора често със собствен бизнес, добре образовани и с модерни представи и нагласи, поясни доц. Хинкова.

Терминът „помаци” има различни измерения за различните хора. Има процес на желание за другост. Това са групи, които са маргинализирани от другите два основни етноса – български и турски. Обобщи професор Евгения Иванова. Интересно наблюдение на изследователите е, че рязко е нараснал икономическия песимизъм сред мюсюлманското население в страната. 28 на сто от хората участвали в допитването са заявили, че са с оптимистични очаквания за бъдещето, докато през 2008 г. оптимистите са били 71%, каза Боряна Димитрова от агенция „Алфа Рисърч”. По нейните данни, два пъти е по-голямо доверието към съда и прокуратурата сред мюсюлманите – 24%, в сравнение с нагласите измерени за цялата страна, които показват, че доверието в правосъдието е 12 на сто. Изследването на НБУ и „Алфа Рисърч” е проведено сред 850 души в 40 населени места в страната.