Имал желание за атентат, но намеренията не били реални!?

Printer-friendly versionSend to friendPDF version

Съдът оправда мъж, заплашил да запали и взриви джамията в центъра на Кърджали. Два съдебни състава се произнесоха, че желанието за „атентат" се е породило от шума на високоговорителите и бездействието на сезирани институции, както и от състоянието на афект на обвиняемия, но не отговаряли на реалните му намерения. Ф.П. живеел в района на кърджалийския пазар, на около 100 м. от джамията. Той множество пъти сигнализирал различни институции, заради високия шум при провеждането на религиозните ритуали. На 25 май миналата година, Ф.П. набира телефон 112, за да подаде поредното си оплакване. След като се представил, той поискал помощ, но сътрудникът прекъснал разговора, защото този телефонен номер бил предназначен за обаждания от спешен характер. Ядосан от случилото се, Ф. П. отново позвънил на телефон 112, свързвайки се с друг технически оператор в центъра. Обвиняемият с приповдигнат тон се оплакал от силата на шума, идващ от джамията. Попитал служителката и тя ли ще му затвори телефона, както направил нейния колега. След това деецът П. казал, че ще отиде да взриви и запали джамията, защото не можел повече да я понася. После спокойно обяснил, че се намирал в България, а не в Турция, и след като не получил очакваното съдействие прекъснал телефонния разговор. Тогава операторът изпратил записа на обаждането на координатора, поради наличие на думите „взривя" и „запаля". 

В хода на делото съдът установява, че второто обаждане на обвиняемия П. е веднага след първото и той е афектиран, както от шума идващ от джамията,така и от факта, че разговорът му с първия оператор е бил прекъснат без да получи отговор на важния за него въпрос за шума. Според магистратите при второто позвъняване, служителката от център 112 е видяла на монитора си кой се обажда, но е била длъжна да предаде обаждането, когато чуе думи, като употребените от обвиняемия. Няма нито едно доказателство, че след като е приключила разговора с обвиняемия, свидетелката И. е почуствала основателно опасение, че заканата ще се изпълни. Същата е изпълнила задължението си да предаде обаждането на координатор, поради наличие в разговора на определени думи и е продължила своята работа. От записа на разговорите се разбира, че обвиняемият търси съдействие и заплахите са по-скоро с цел да му се обърне внимание, а не закана за осъществяване на реални действия. Освен това и на двата записа доста добре се чува пеенето на лицето от джамията, въпреки че П. се обажда от телефон, който се намира в стая в дома му, става ясно още в хода на делото.

rodopi24