Български > Помаци

Помаци (Нашенци) в Македония, Косово и Албания!

<< < (9/17) > >>

PETER:
Нарушавам трънки.
Живеем в свободна държава и атеизма все още е разрешен.
Та колкото съм ислямофоб толкова съм и християнофоб.
Освен това не те съжелявам лично, а съжелявам за роднините ти, както съжелявам за всички хора станали жертва на всякакви политически и религиозни преследвания.

fotakiev:
историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий" и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина.

По думите му българската принадлежност на гораните, които живеят в някои райони на Албания и на Косово, е доказана още през средата на XIX век.

"И за първи път за тях се пише като за българи от чужди специалисти, включително от сръбски представители, какъвто е например Стефан Веркович.

Още тогава се установява, че етническата граница между българи и сърби минава в Косово и хората в Признанския край, които имат даже сръбско самосъзнание, на практика са с български корени. В самия им диалект се чувства присъствието на българския език", каза доц. Павлов.

Той посочи, че и днес се спори колко са гораните. Сочат се различни числа - от 8 хил. до 30 хил. души, а неофициално - дори за 80 хил. горани, и за повече, защото те имат своя миграция вътре в самата Сърбия, в бивша Югославия, в Босна, каза Павел Павлов.

fotakiev:
Български славяни и прабългари започват да проникват в Балканския полуостров от края на петия век, а създадената около два века по-късно от тях държава завладява през 861 г. при Борис I (852-889) Южна Албания(Juzna Albanija), а синът му Симеон I (893-927) включва в състава й Бутринто (до най-южната точка на днешна Албания). Според редица историци, между които Хан ("Албански проучвания", Йена, 1854 г., стр. 311), Щадтмюлер(" Изследвания върху ранната история на Албания", Будапеща, 1941 г., стр. 162) и други през ранното Средновековие цялата Южна Албания е населена само с българи. Завареното местно население посреща българите като свои освободители и лесно бива асимилирано от тях. Българските войници били следвани от своите семейства ("История на Албания" от Стефаняк Поло и Арбен Пута, 1981 г. ). Крепостта Бели-град (от 16-ия век градът е известен под името Берат) с войводата Елемаг дава през 1018 г. последен отпор на Византийците с което се слага края на първото българско царство. Малко по-късно (през 1041г. въстаниците на Тихомир и Петър Делян успяват да освободят Драч (днешният Дуръс). При Иван Асен II (1218-1241 г.) цяла Албания без Дуръс и Шкодра е присъединена отново към България.
Резултат от многовековното масирано българско присъствие са многобройните, запазени и до днес, български топоними (географски имена) на планини (Гора, Мокра, Смолика, Проклетия, Коршпник), реки (Сушица, Дунавец, Бистрица, Девол) и редица селища....

۰На страница 198 от книгата "Албанците и техните територии" (Тирана, 1985 г.) се казва: "Славянските топоними в Косово и Албания изглеждат повечето български, отколкото сръбски, тъй като българите завладяват тези земи през 9-ия и най-вече в края на 10-ия век по времето на възхода на Българската империя със столица Охрид, когато сърбите се намират далеч от Косово(Kosovo). Едва при Стефан Неманич(Stefan Nemanich, Stephan Nemanja) (1196-1227), провъзгласен за крал в 1217г,, сръбската държава включва в състава си района на Печ, докато преобладаващата част на Косово остава извън нейните граници. "

Metka:

--- Quote from: fotakiev on May 28, 2009, 19:39 ---историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий" и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина.

По думите му българската принадлежност на гораните, които живеят в някои райони на Албания и на Косово, е доказана още през средата на XIX век.

"И за първи път за тях се пише като за българи от чужди специалисти, включително от сръбски представители, какъвто е например Стефан Веркович.

Още тогава се установява, че етническата граница между българи и сърби минава в Косово и хората в Признанския край, които имат даже сръбско самосъзнание, на практика са с български корени. В самия им диалект се чувства присъствието на българския език", каза доц. Павлов.

Той посочи, че и днес се спори колко са гораните. Сочат се различни числа - от 8 хил. до 30 хил. души, а неофициално - дори за 80 хил. горани, и за повече, защото те имат своя миграция вътре в самата Сърбия, в бивша Югославия, в Босна, каза Павел Павлов.


--- End quote ---

Fotakiev za gorancite v Bulgaria ima tonove informacia.
No kato 4e li tq ne ni vpe4atliava tolko mnogo kolkoto avtenti4noto obshtuvane s tqh.
Imam apel kam tebe, ako si namislil tazi informacia da q ka4vash v saita , nai dobre bi bilo da e v druga tema.
Obeshtavam ti 4e shte q 4eta i komentiram ,nqma da te zabravq.
Neka tuka molq  tise, neka samite goranci si kajat svoeto stanovishte kato grajdanska pozicia.
Iaskam da im pokajem 4e gi uvajavame, ti ne se strahuvai za balgarshtinata si ima  si lek za si'ko, prosto badi tarpeliv i madar.
Abe ti dosega sreshtal li si se s jiv Goarnec ili samo tuka po forumite gi odblaskvash po tozi na4in?
Neka molq ti se da si kajat horata tva koeto mislat.


fotakiev:

--- Quote from: Metka on May 28, 2009, 19:51 ---Fotakiev za gorancite v Bulgaria ima tonove informacia.
No kato 4e li tq ne ni vpe4atliava tolko mnogo kolkoto avtenti4noto obshtuvane s tqh.
Imam apel kam tebe, ako si namislil tazi informacia da q ka4vash v saita , nai dobre bi bilo da e v druga tema.
Obeshtavam ti 4e shte q 4eta i komentiram ,nqma da te zabravq.
Neka tuka molq  tise, neka samite goranci si kajat svoeto stanovishte kato grajdanska pozicia.
Iaskam da im pokajem 4e gi uvajavame, ti ne se strahuvai za balgarshtinata si ima  si lek za si'ko, prosto badi tarpeliv i madar.
Abe ti dosega sreshtal li si se s jiv Goarnec ili samo tuka po forumite gi odblaskvash po tozi na4in?
Neka molq ti se da si kajat horata tva koeto mislat.

--- End quote ---
По-добре да кажат това което качвам дали е вярно, от колкото да ми казват като Торбеш, че не обичали българщината..

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version