Ðа Елтепе дими мъгла.
Далече нÑкъде във ниÑкото
Ñа моите Ñела,
окъпани във Ñлънце, като в приказка.
Рдоле плиÑнала водите,
притиÑнати в Ñкали и клек,
като човек
приказва Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Глазне.
Разказва ми, че там една жена,
ÑÑŠÑухрена от Ñкръб и от тревога,
ме чака да Ñе върна у дома
и още, още ме обича много.
Разказва ми как Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ замъглен
Ñ‚Ñ Ð²Ñеки пътник пита проÑтодушно
дали ще Ñе завърна нÑкой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и Ñлушам.
ОтÑреща Ð±Ð¾Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ…ÑŠÐ»Ð¼
ÑÑŠÐ±Ð°Ñ€Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñ‡Ð½Ð¸ грамади.
ПроÑветва. ПоÑле пада гръм.
И във очите блÑÑва радоÑÑ‚...