Български > Дискусии

Батак - мит или реалност ?!?

(1/126) > >>

Тоска:
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов
Пловдив, 1881

В доста сайтове по темата има различни мнения, но мисля, че тъи като се споменават и помацте, трябва и те да си кажат мнението.

JAKSON1001:
mnogo loşo e bilo  :(

rado:
Да лошо е било, но е минало. Нека никой на никого не търси отговорност за деяния от едната или от другата страна. Нека се опознаем, а не да се делим и мразим заради едно и или друго събитие. Както се казва в нашата света Книга: Всяка душа заради своя си грях ще умре. Не е редно да вменяваме вина на сегашните човеци заради едни или други деяния на предците им. Не казвам да забравим, но нека се поучим и научим да прощаваме, но и нека гледаме напред без да допусне горчилката от миналото да отрови сегашното и бъднината. Поздрав.

oxyuranus:

Мит??? Прочетете репортажите на Макгахан- достъпни са в интернрт и тогава пак си помислете дали е мит.Споделям мнението, че това е минало, че сега в 21-ви век не бива да използваме тези събития за разпалване на омраза, за нови разделения, още по малко за търсене на  някаква отговорност.Априлското въстание и в частност клането в Батак вече е само историческо събитие и трябва да бъде оценявано като такова, а не да прокарва разделителни линии.

shaban:

--- Quote from: Nazmi on January 17, 2009, 09:06 ---По скоро е мит!!!.

--- End quote ---
       За съжаление, не е мит, а е митологизирана и демонизирана реалност. Батак ,наистина е бастърдисан ,макар и не в такива демонични размери, както се опитват да го представят историци,писатели и политици дори. Когато се пише за едно историческо или каквото и да е друго събитие, трябва да се търси причината за следствието, а всички пишещи разглеждат само следствието.А след това трябва да се търсят и последствията.
      Почти, всички разлеждат "Батак" като един застинал във времето акт, а това всъщност е един процес,който е започнал преди самия акт на въстанието .
 Наистина е било лошо и за съжаление не е забравено,но е добре  че, и двете страни са си взели поуки от този процес, който е фактически е завършил чак през 1912 год.
     Епопеята "Батак" е имало нужда да се митологизира и демонизира ,не сега , а още от първите дни след потушаването,за да може да има със  какво да се запали Руско -турската война за освобождението на България./В тази връзка бих цитирал и думите на Ахмед ага към един български офицер - но не сега,защото са доста тежки думите./
     Самият акт на потушаването наистина е бил жесток от страна на Потушаващите, но и Потушаваните са дали повод и отпор.
Самите потушаващи са били хора опитни и калени за такива действия, а не както се опитват да ги изкарват като окъсана орда башибозук отишъл за плячка. Голямата част от "този окъсан , свиреп и кръвожаден башибозук" е бил обучен и дисциплиниран войник ,който е изкарал поне по 6 години военна служба,който е участвал и в други такива събития/ напр. като Кримската война и Критското въстание/и е гледал на всичко това като на война, докато потушаваните са гледали на въстанието повече като на едно романтично приключение и кратка романтична обиколка по съседните турски и помашки колибаци .
      Тази Епопея не е нито мит ,не е нито реалност , а е една митологизирана реалност която си е постигнала крайната цел.


   

     


     
     

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page