Български > Дискусии

Батак - мит или реалност ?!?

<< < (23/126) > >>

EvroPOMAK:
Страшната пролет/Korkunç Bahar  ??? ::) ???

By Editör– September 22, 2010
555555555Get Shareaholic for Internet ExplorerЕвгения Иванова/Evgeniya İvanova

“Комшулукът между нас и вас се свърши”- казват в Родопите след “страшната пролет” на 1876-та.

“Страшната пролет” започва така: “Предчувстваха последиците и българохристияните, и българомохамеданите, които, ако и задружно и братски да си се занимаваха с индустрията, земеделието и търговията, неволно очакваха наближаващия проклет час.”1″Проклет час” нарекъл Априлското въстание “българохристиянинът” Христо Попконстантинов – възрожденец, интелектуалец и родолюбец. От многото възможни квалификации – тогавашни и следващи, запълващи диапазона от “връх” до “катастрофа” – за пролетта на 1876 г. Попконстантинов избрал квалификацията “страшна”. Може би – защото я преживял в Родопите. В Родопите – за разлика от Средногорието, където жертвите и палачите били чужди едни за други – жертвите и палачите се познавали… Делял ги само комшулукът, през който векове споделяли ежедневния си живот, произвеждали заедно – “индустрия и земеделие”, празнували заедно – Великдени и Байрями. И чакали – в някаква застинала, трупана и тя векове, катастрофичност – “другите” да ги изколят – на Великден или на Байрям… Чакали “проклетия час”, когато комшулукът ще се “свърши”.Ще разгледам колебанията на комшулука, отварянето и затварянето на българите – християни и мюсюлмани – едни към други през историята на две селища, които Априлското въстание направи емблематични: Батак, известно тогава по целия свят, и Барутин, неизвестно и досега дори у нас. Батак, чиято световна известност – именно като катастрофа, а не като връх – причинява българската свобода, и Барутин, чиято неизвестност се разбулва само от спомена за Ахмед ага Барутинлията, причинил с башибозушката си орда баташката/българската катастрофа.Комшулукът между Батак и Барутин “започвал” и “свършвал” стотици пъти. До днес.”Батачене – пише Ангел Горанов, син на въстаническия предводител Петър Горанов – не са правили никакви отстъпки на съседите-потурнаци – напротив, не са изпущали ни един случай по темните гъсталаци на балканите да не им заявят своето презрение и своята мощна неустрашимост. Ако те са стояли нащрек пред постоянното поощряване на ходжите и софтите, за да се колят християните, то и помаците във време на рамазаните и байрямите са туряли далечни стражи от страх да не отидат батачени да ги изколят.”2 Преди въстанието също имало жертви – и от двете страни – конкретни човеци, непривикнали да различават свое от чуждо. Кавгите между конкретните човеци най-често избухвали заради някоя нива, ливада или крава. Част от жертвите – и в самото въстание – също били бастисали нива, ливада или крава, собственост на палачите. Нали от векове се познавали…Най-честият повод за стълкновения между батачани и околните мюсюлмански села била мерата около Баташкото блато (батак на турски значи блато). За тази мера се извършвали грабежи и убийства, представени отпосле като убийства “за вярата”.(Баташкият язовир е “препъникамък” и за сегашните жители на Батак и околните села. Предишният областен управител на Пазарджик беше заявил, че няма да даде язовира на “тези башибозуци” от община Батак, в чийто общински съвет водеща сила е ДПС, следвана от ВМРО. Това се съобщава в доклад на баташкия кмет – българин, избран предимно с гласовете на ДПС.)Все заради “вярата” вероятно са произведени драматичните очаквания за клане на Великден или на Байрям. Освен “индустрия и земеделие”, българите – християни и мюсюлмани – произвеждали заедно и митове… През вековете съвместно живеене митовете започнали да произвеждат катастрофичност. Решение за обявяване на въстанието било взето на 21 април – само ден след преждевременното му избухване в Копривщица. Същата вечер синът на Ахмед ага – беят на Барутин, под чиято “юрисдикция” се намирал Батак – отседнал с компания у един батачанин. Въодушевени от току-що взетото съдбоносно решение, няколко от по-буйните комитетски дейци решили да убият “чалмите” и така да ознаменуват началото на бунта. Подобни убийства, чиято цел била преди всичко ритуална – за да няма “връщане назад”, се случвали и другаде. Поради липса на турци или българи мюсюлмани, копривщенци избили няколко цигани.Синът на Ахмед ага успял да избяга, подпомогнат от един батачанин – конкретния човек Горю Вълюв – единствения, когото Барутинлията пощадил от клането. Няколко дни по-късно пратениците на агата, дошли да проверят дали наистина в Батак има въстание, не могли да избягнат смъртта. Това е разказано от Ангел Горанов – батачанин.3 Версиите на барутинци (и мюсюлмани от други села – в Доспатско, Гоцеделчевско, Велинградско) са по-различни. Те и до днес твърдят, че баташките комитаджии заклали (обесили, нарязали на парчета, опекли на шиш) сина на Ахмед ага.Въстанието “избухнало”, както навсякъде другаде – с всеобщ възторг и празнично преобличане. Понеже нямали специални униформи и калпаци с лъвчета, като копривщенци, батачани си ушили потури от шарени чували и така маскирани (“като дъждовници” – казва Ангел Горанов), застанали по укрепленията, недалеч от къщите.4 Впрочем, дори в Копривщица не всички имали униформи. Един от главните апостоли – учителят Найден Попстоянов – се преоблякъл в костюма на граф Глостер от “Многострадална Геновева”…Батачани зачакали.Дочакали Ахмед ага от Барутин.Събитията, последвали дочакването, са известни. Разказват ги дори в някои детски градини.Не е известна другата гледна точка – на палачите от околните мюсюлмански села. И на техните потомци.В разказите от Доспатско, Велинградско и Гоцеделчевско на преден план излизат жертвите, дадени от мюсюлманите – застреляните заптии, войници-отпускари, кираджии, причакани от батачани на позициите и избити. Има опити за оневиняване дори на самия Ахмед ага, който не искал да предвожда ордите, но бил принуден от повилнялата тълпа, искаща отмъщение за смъртта на сина му.Има и песен за това как мюсюлманските първенци от Доспатско и Чепинско писали писмо след писмо до Батак – да ги питат какво искат, а батачани отговаряли, че искат да се бият. Чак след това ордите на Барутинлията нападнали… Песента съдържа към 800 стиха. Написали я двама песнопойци от с. Чепино Баня (сега квартал на Велинград) – няколко дни след клането…Споменавам “другите” разкази, не за да оспорвам истинността на клането и чудовищната му жестокост. (Оспорвам само драматичното му препредаване в детските градини.) “Другите” разкази свидетелстват за осъзнаване на вина. Осъзнатата вина е път към отваряне на комшулука. Целият мюсюлмански фолклор от района около Батак е “оправдателен” – от първите дни след клането до ден днешен. Няма гордост от разправата с “враговете на правата вяра”. Напротив – интерпретациите на извършеното са мотивирани моралистично и рационално: в тях клането изглежда като крайна мярка, към която палачите са принудени от непокорството и злодеянията на жертвите…Рационално са мотивирани и действията на един-двама конкретни човеци – конкретни палачи, спасили конкретни жертви… Имало и такива. Останалото е ирационалност. Ангел Горанов я нарича “предсмъртна каталепсия”: “…една невидима мъртвешка ръка налягаше еднакво всички в несъзнателна сънна почивка, на всички еднакво съхнеше устата, затъпяваше чувствата и ги обръщаше в живи мъртъвци. Малцина се намираха на сборните места да стрелят срещу башибозуците и те неусетно задрямваха над оръжието си. Мнозина от по-енергичните момци стреляха по силата на привичката.”5″Предсмъртната каталепсия” на катастрофичното съзнание, чиято водеща мъдрост е “Така ни било писано”, сковала доскорошните наперени бунтовници в черквата и училището и те отказали да придружат водача си Петър Горанов в бягството му от Батак. Катастрофичното съзнание е лишено от морални опозиции. В него добро и зло се изравняват, за да изчезнат – подчинени на колективната обреченост. Катастрофичното съзнание не се нуждае от комшулук, защото не се нуждае от спасение.Една рефлексия на катастрофичното съзнание – десет години по-късно – е описана от полския фотограф и художник Антони Пьотровски, нарисувал картината “Баташкото клане”, за която са позирали “истинските” палачи и жертви.”Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета или на малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни, но говореха на български също така, както и братята им християни. А най-чудното беше това, че за съществена ненавист не можеше да става и дума. Нещата са станали така, както е трябвало да станат, защото не е могло да бъде иначе. Християните и мюсюлманите смятали, че така трябва да бъде, и край.Един от колячите, възрастен човек, славянски тип, с побеляваща брада и малки, примигващи очички говореше, показвайки кинжала, който стърчеше от пояса му:- Ей, колко заклах с този нож.- Казват, че ти си заклал майка ми и сестрите ми – обърна се към него един бакалин.На това се намеси друг помак:- Боже мой, не той, а аз заклах майка ти. Тя викаше: “Пощади дъщерите ми!” Но Пехливаноглу вече беше започнал да ги коли – главата на по-голямата падна, а малката клечеше със скръстени ръце ей така.Такава била съдбата – няма какво да се прави. Всички присъстващи кимаха с глави.Инсценирахме сцената на клането при училището. Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръцете си ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. У християните забелязах израз на страх и молба – струваше ми се, че наистина всеки момент ще се полее кръв…”6Цитирах толкова подробно описанието на Пьотровски не само защото е непознато и не само защото е потресаващо. “Инсценирането” на клането с “истинските” участници и катастрофичното поведение на палачите и жертвите поставят под съмнение всякакво по-нататъшно отваряне на комшулука, обезсмислят самия комшулук. Поне на теория.Практиката е по-разнообразна. В практиката “започващият” и “свършващият” комшулук се редуват непрекъснато, а Батак и Барутин остават неизменно обвързани.”Преди 9 септември имаше много партизани от Батак. Един от командирите на жандармерията беше от нашите. (Теренен запис, информаторът е мюсюлманин.) Пуснал ги (партизаните) да избягат, били приятели с командира на отряда – батачанин. След 9 септември го потърсили да го награждават, а той се изплашил, че ще го съдят, и избягал в Гърция. После ония партизани от Батак станаха големи хора, ама лошо от тях не сме видели. Даже като затвориха някои от нашите по смяната на имената, имаше надзиратели от Батак – нищо не им направиха.”Партизанският и жандармерийският командири, надзирателите и затворниците били конкретни хора, които не се припокривали с емблематичната опозиция Батак/Барутин. Комшулукът е възможен за конкретните хора, през него не могат да преминат цели селища. Напротив – опозицията Батак/Барутин (извън конкретните хора) остава емблематична и през “възродителния” процес. Барутин е блокиран от войска и милиция през март 1972, в Барутин са дадени най-много жертви (за Смолянски окръг). При работата си върху книгата за “възродителния” процес7, неизменно задавах въпроса защо са започнали преименуването от Барутин, а не от Доспат, който е общински център. Получих различни, общо взето, не много убедителни обяснения, зад които витаеше неизречената или полуизречена увереност, че причината е споменът за Ахмед ага. “Да доведем батачани да ги изтрепят!” – викал един от оперативните работници, докато товарели барутинци в камионетките. Оперативният работник бил конкретен човек, но не бил от Батак. От Батак били надзирателите, които “нищо не им направили”…В интервютата, които направих с част от жертвите и с един от палачите, се усещаше катастрофичността, описана от Пьотровски. Тя се допълни от самоубийството на един друг палач – няколко дни преди да го интервюирам… Някои информатори смятаха, че се самоубил от угризения на съвестта, други твърдяха, че имал неизплатени дългове… Отварянето/затваряне на комшулука набираше шеметна скорост.Преди месец, когато в Барутин се честваше 30-годишнината от погромите, емблематичната опозиция Батак/Барутин се опита да стане комшулук. Батачанинът Ангел Марин поиска прошка от барутинци за “възродителния” процес. Не се разбра дали я поиска като конкретен човек, като вицепрезидент на държава, в която официалната религия е православието, или като батачанин… Това разбиране е важно. От него зависи дали е възможно опозицията Батак/Барутин да се превърне в комшулук. Или комшулукът – с всичките си колебания – е отворен само за конкретните хора…

EvroPOMAK:
Нещо и от сайта на "Военна академия - Г.С.Раковски"  ??? ::) ???

Съдбата на намиращото се по-навътре в планината село Батак е още по-ужасна. Свирепите башибозуци на кръвожадния Ахмед Ага Барутинлията подлагат на сеч цялото население. Из-клани са около 4000 мъже, жени, старци и деца. И до днес по стените на старата каменна църква могат да се видят кървавите петна и следите от пожара, а в музея на Батак се съхраня - ват дръвниците, на които са били клани беззащитните жертви. Труповете на мъчениците за българската свобода са оставени непогребани. Цветущото някога селище е превърнато в руини и задълго става свърталище на гарваните и лешоядите.

От въстаналите родопски селища оцелява единствено Брацигово. Тук въстаниците успяват да отбият атаките на башибозуците и слагат оръжие едва когато въстанието в цялата страна е потушено. Водачът на брациговските въстаници Васил Петлешков е измъчван между два огъня, за да съобщи имената на съучастниците си, но той предпочита смъртта пред предателството.
http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/2_18_1786.php

IvayloIvanov:

--- Quote from: EvroPOMAK on May 16, 2011, 05:01 --- Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...”
--- End quote ---
Ето, на: прошката е поискана - и е дадена.
Какво повече?
Белегът от раната ще остане, но на кого му трябва да я човърка - пак ли да зейне?

EvroPOMAK:

--- Quote from: IvayloIvanov on May 16, 2011, 08:41 ---Ето, на: прошката е поискана - и е дадена.
Какво повече?
Белегът от раната ще остане, но на кого му трябва да я човърка - пак ли да зейне?
--- End quote ---

Какво лошо има в това - истината , каквато и да е тя, а не все едностранно представяна, да излезне един път завинаги, наяве и на мегданьа, за показ на всички!  :)
Истината - както за 1876-година за Баташкото клане , първопричините за това събитие, така и за онази скритата и тъмна 1912-година  на Помашките кланета!  ;)

"Совите не са, това, което са! "

„In a town like Barutino-Batak no one is innocent.“

„ Понякога — нека да кажем винаги — нещата се променят. Ние сме съдени като човешки същества по това как се отнасяме с нашите близки хора. Вечер, точно преди да заспим, както лежим в тъмното, как се чувстваме вътрешно? Гордеем ли се с държанието си? Или се срамуваме от него? Знаем в сърцето си, ако сме наранили някого — знаем. Ако сте наранили някого, не чакайте утрешния ден, за да му се извините. Света може да свърши с тъга междувременно.“ (Епизод 24)

Цитати от "Баташко-Помашкия"  Туин Пийкс !  ??? ::) ;)

 ??? ::) 8) :-[ :( :-X ;D :-\ :D :'( ;) ???

Hadj:

--- Quote from: IvayloIvanov on May 15, 2011, 20:36 ---Имах предвид съвременен българин, Хадж.
А и Вазов продължава в същия куплет:
"...и татко, и мама веки не станаха."

Живели сме заедно - и живеем заедно. Понякога историята си прави експерименти - често много кървави. Но мисля, че по-градивно е да се възприемем напълно и взаимно. А пролятата кръв да ни е урок - какво става, когато не се възприемаме.

--- End quote ---

   Именно там според мен е проблема ,че постоянно на съвременния българин се внушава за кланета и пожарища.Що се отнася до това че трябва да живеем заедно аз не веднаж съм писал че на мен най-добрите приятели са българи- и то повечето добри християни.Разбира се,че историята трябва да се знае най-вече да се поучаваме от грешките и да не ги повтаряме.Ако живеем само с настроенията от историята обече е не е добре.Още повече,че в предаването на исторически събития винаги има доза субективизъм,а в българската история този момент е в повече.
         Според това което съм слушал за събитието в Батак/имал съм възможност да записвам хора които за живери с преки свидетели на онова време/ нещата са някъде по средата.Ето няколко въпроса по които  ти предлагам да се позамислиш:
     1.Баташкото събитие междуетничиски или междуселищен проблем е?
     2.Чувал ли си за местността "Ратайчово гробе".чии ратаи са заклани там и от кого?
     3.Имало ли е разбичени в дъсрорезница хора и от кого?
     4.По какъв повод и къде е заклан сина на Ахмедага?
    Аз не отричам че имало насилие в Батак,имало и жертви но ако разглеждаме нащата с по-малко емоции ще намерим истината по средата.
       Пък каквотои да ми говориш с нищо не е управдан гиницида спямо помаците 1912-13 г.,защото моето село нямало никакво отношение по повод нещо случило се в Батак а поименно съм записал  хора които са били изгорени живи,заклани, даже има случай ва набучена на плет жена.Така че ако сме искрени и ще си прощаваме взаимно историята еднакво да разкаже за събитията а ние да помним,че насилието ражда насилие .

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page