Български > Дискусии
Батак - мит или реалност ?!?
SIVEK:
--- Quote from: Stanislav Stoianov on October 09, 2011, 16:13 ---Как реши че такива като мен са предизвикали конфликта в Катуница? Без да ме познаваш???? КОЙ Е ВЪРТЯЛ САБЯ И Е ВИКАЛ" ГЯУРИ! ЩЕ ВИ ИЗРЕЖЕМ ГЛАВИТЕ!???? Кой е етнизирал проблема? Я си напъни мозъчето и помисли по добре.... Заради такива като Ибрахим и сие, никога няма да се разберем! Провокатори! Сега и на тях ще им обяснявам нещата от живота.....
Ти не видя ли кой първи писа за Батак??? И то с гордост!!! Нашия приятел Ибрахим Е ГОРД , че прадедите му са клали жени и деца! Що за човек е това? Срам ме е от него. Незнам за вас!!!
--- End quote ---
Недей да мислиш ограничено.Вземи и другата страна прочети и помисли трезво не с запалена глава.Не се поддаваи на емоциите и да мислиш, че едните са прави другите са виновни за всичко.
Станиславе това ли ти е капацитета само с напъни не става трябва да имаш малко сиво вещество в главата за да напъваш.
По твоите писания виждам че такова в твоята глава няма,и е излишно да се напъваш.Провокатори ................ незнам кой е?
Станиславе виж записките на един от организаторите и пряк учасник на събитията.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5777&Level=1
Глава IV. Четата на Бенковски в Петрич, Еледжик, Сестримо и Белово
Преди да заминем обаче от Петрич, ние решихме тайно помежду си, само двама с Бенковски, да направим няколко села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината, за да направим тая жестокост, бе оплакването на петричени, че жителите от поменатите села твърде начесто оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците. Тая тяхна постъпка не водеше към добри следствия; тия можеха да напакостят на работата в най-критическите минути, а други средства нямаше за изкоренявание на злото. Никой не знаеше от нашия план, който аз щях да турям в действие. Взех със себе си дяда Цвятка от Церово, познат по своята храброст, и други още десятина души момчета от хвърковатата чета, всичките конници, с които се отправих за Смолско, без да им съобщя целта на нашето пътувание. В същото това време Бенковски потегли с двете чети - хвърковатата и оная на Ворча войвода - за Еледжик, през Поибрене. Пладне минуваше, когато ние тръгнахме от Петрич за Смолско. Времето беше хубаво, слънцето печеше на пропада. Много жени и деца срещнахме по пътя от поменатото село, които пренасяха едно-друго за в Петрич.
- На добър час, синко! Като отивате нататък, заобиколете и нашето село да го запазите от душмани - говореха тил, като се отбиваха настрана да ни правят път.
Като минахме покрай укрепленията, мнозина смолчени поискаха да ни придружат - сгоден случай да заобиколят селото си, защото се научили, че имало наблизо черкези; но ние ги придумахме да останат, защото това е наша грижа. Село Смолско е чисто българско село, на един час разстояние от Петрич, откъм северна страна, със 150 къщи. То е разположено над една долина в Средня гора; имаше си черковица, помазана със синя боя, и училище, доволно хубавичко здание, построено до самата черкова.
Ние го гледахме вече отдалеч и не можехме да се нарадваме на неговите спретнати къщици и заградени дворове, които след малко трябваше да рухнат под опустошителния огън. Жестока мисия!
Когато влязахме чак в селото, тогава аз съобщих на моята дружина где отиваме ние и що ни предстои да вършим. Мнозина от тях се стреснаха и поискаха да се откажат от тая работа, че било грехота и пр.
- Где ще да ни отидат нас душите - говореше един стар калугеровчанин, - когато ние се осмелим да палим и християнските села заедно с черковите?
- Пък черкова ли е холам? Да й се ненагледаш! - възрази други.
- Ох, по-добре да не съм се раждал на тоя свят, като ми е било писано да горя на брата си къщата! - каза трети и въздъхна от всичкото си сърце и душа.
Въздъхнахме всинца.
Раздадох на всичките от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разни улици на селото да палим наред, покрай която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше из селото. Само разсърдените кучета тичаха по улицата и лаеха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха вече да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Тия не захванаха дотогава, докато аз не направих начало.
Подир няколко минути в селото беше вече буря. Буйни червени пламъци, размесени с дим и всякакви прегорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу-нагоре и най-после вземаха направление към небото. Затрещя и заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние сами от своите действия! Всички животни, които се намериха още из нещастното село, бягаха напредя ни, уплашени от страшния пожар, към неподпалената още махала; кучетата лаеха и виеха с дигнати към небето глави, които като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха тия и с подгънати опашки между краката, знак на покорство, отстъпаха безсъзнателно. Биволи, биволици, волове, крави и телета, които, макар и да бяха откарани вече един път при техните стопани, но като не можеха да забравят така лесно своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища, сега тичаха омаяни надолу-нагоре, ревяха сърцераздирателно и като не можеха да намерят изход, хвърляха се безсъзнателно в буйните пламъци. Видях един вол, когато се метна да прескочи през оградата, натъкна се в сърцето на един остър кол и увисна на земята, заедно с плета, гдето си и остана. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвърчаха заедно с дима нависоко над пламъците, да търсят спасение, но задушени от гъстия дим и отмалели, падаха с главата надолу в бучащия пламък.
По-нататък из улицата срещнахме двама души от другарите си, които ни съветваха да бягаме вече към края на селото, защото после малко пожарът ще да ни загради пътя и мъчно ще можем да намерим изход. Тръгнахме из една улица към другата махала, в която се намира черковата, и намерихме останалите си другари в един дюген, който тия бяха разбили и грабеха едно-друго, кому каквото хареса, повечето за ядене.
- Бог да прости! По-добре е да го вземем ние, отколкото да стане жертва на огъня - говореше един от тях.
Пълни бъчови с вино и ракия имаше в тоя дюген и дружината беше започнала да точи от едина край. Аз им забраних, че не е време за пиянство, а дядо Цвятко потроши всичките съдове из дюгена, да няма в какво да наливал. Докато чаках навън на вратата, няколко зли кучета се бяха събрали наоколо и държаха нападателно положение. Аз извадих револвера си и прострях на земята няколко от тях.
SIVEK:
КОЙ Е ВЪРТЯЛ САБЯ И Е ВИКАЛ" ГЯУРИ! ЩЕ ВИ ИЗРЕЖЕМ ГЛАВИТЕ!?
Преди да тръгнат селяните за своите села, Бенковски ги събра на едно място и им прочете следующите наставления:
- Щом пристигнете в селото си, първата ви длъжност ще бъде да разкажете всичко на комитета, каквото видяхте да стана в Панагюрище. После ще изколите селските пъдари (които обикновено биват турци), ще забийте черковните клепала, да се приберат всичките хора в черква, на които дядо поп трябва да прочете накървавеното писмо.
Когато забележих на Бенковски защо той дава подобни заповеди да убиват всичките пъдари без разлика - между които твърде е възможно да има и добри хора, - той отговори, че това е една бунтовническа тънкост, недостъпна за всеки ум.
ibrahim65:
Stanislavе Stanislavе стани та си размърдаи малко меките части та ми отговори с какво се гордее Българина с Шипка ли бил ли си в музейя в Плевен бил ли си на Бузлуджа абе остави ги тези подвизи искам да те питам за подвизите на комитите в Петрич и до сега се помни лафа дядо Колю леко коле та Струма е затлачила от трупове бе аркадаш никой не е държал справка за количеството аааа това е гордост нали.
Но за Батак искам да науча истината от теб защо се е стигнало до там аз знам истината но искам да я чуя от теб мозъчният на кого отсякохте главата и я пуснахте на баща му а а а а а а кажи.
SIVEK:
КОЙ Е ВЪРТЯЛ САБЯ И Е ВИКАЛ" ГЯУРИ! ЩЕ ВИ ИЗРЕЖЕМ ГЛАВИТЕ!?
ПРОТОКОЛ
на
ЗАСЕДАНИЕТО ОТ 17 АПРИЛИЙ, СТАНАЛО В ПАНАГЮРИЩЕ
ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ
1. Питат апостолите: съгласни ли сте да се дигне знамето на въстанието на 1-й Маий?
О. Да; съгласни сме, но предварително трябва да се извести за това на 25 Априлий.
2. П. Нужно ли е да са изгорят градовете: Одрин, Пловдив и Т. Пазарджик?
О. Да, трябва да са изгорят.
3. П. Нужно ли е да са развалят железниците и телеграфическите жици?
О. Да, нужно е.
4. П. Трябва ли да са съсипят градовете: Карлово, Златица и Ихтиман?
О. Да.
5. П. Трябва ли, или не, да са горят селата?
О. Да, трябва.
6. П. Но сичките ли села трябва да са горят?
О. Не сичките.
7. П. Кои са прочее селата, които трябва да са изгорят?
О. Сички ония села, съществуванието на които пречи и може да принесе вреда на нашето дело, непременно трябва да са изгорят.
8. П. Как трябва да постъпим с ония българе, които не въстанат на първ позив?
О. Тряба да ги принудим да направят това чрез различни средства.
9. П. Какво действие тряба да държим към смесените села, т. е. ония, които са населени с българи и мусулмани? Тряба ли българите от тие села да въстанат иа оръжие, или да са оставят на турското благоволение?
О. Организирани въстанически чети от изключително българските села, находяще са наблизо около смесените села, трябва да отидат незабавно в тия последните да освободят българите от турските ръце; а после ще да ги отведат на определените места.
10. П. Какво поведение трябва да държим към ония турци от смесените села, които са съпротивят на нашите желания?
О. Клане и съвършено разорявание на техните жилища.
11. П. Как трябва да са отнесем с турското население в селата?
О. Въстаниците, без да губят време, тряба да ги нападнат и чрез огън и меч да ти накарат да стоят мирни.
12. П. Какво тряба да правим с ония мусулмани, които са покорят?
О. На часът ще тряба да им са събират оръжията, мунициите и имуществата, срещу които ще да им са дава по една разписка, подписана от главатарът на въстанието. Тие техни имущества ще да са пазят в българските съкровища и по никакъв случай не можят да са злоупотребят, защото принадлежат на мирното население.
13. П. Где тряба да държим покорните мусулмани?
О. Тие ще да са поверят на нашите стареи най-напред, които ще ги отведат във въстаническите пунктове. Оттам ще да са изпроводят, заедно с фамилиите си, децата си и старците, към ония избрани места, които служят за прибежище на собствените наши семейства; тие трябва да живеят заедно, като същи братия. Наша свята длъжност е да надзираваме за тяхното благоденствие, за честта и живота им така също, както и за нашите фамилии. Ако някой са осмели да закачи на честта жена или момиче, биле тие от коя и да е народност и вяра, ще бъде застрелен с шест куршума.34 Ония млади мусулмани, които са способни да носят оръжие, ще са държят под българска стража.
14. П. Какво тряба да правим с къщите, които принадлежат на покорните турци?
О. Тряба да се съобразим в тоя случай с онова, което е казано в 7-и член от настоящият протокол.
15. II. Кои са градовете, които тряба да бъдат изгорени? Нужно ли е да са постъпи, според както е казано в член 2-й?
О. Тряба да се съобразим с това, но ако ни позволява местоположението и ако наистина се докаже, че чрез това ще може да са помогни на жителите.
16. П. Как тряба да са постъпи с ония българи, които живеят в градищата?
О. Трябва да им са помогне.
17. П. След като са изгори Пловдив, как трябва да са направи, щото да можем да спасим българското население?
О. Ще им са отиде на помощ от две страни с толкова сила, колкото разполагаме него време.
18. П. Какво ще да са направи с Одрин?
О. Апостолите: понеже нямаме свои хора в тоя град, засега е невъзможно да вземеме някакво решение по тоя въпрос.
19. П. След като изгорим Татар Пазарджик, чрез какъв начин ще можем да спомогним на българското население в тоя град?
О. Трябва да им проводим подкрепление и да ги защитим.
20. П. По кой начин може да му са помогне и отгде именно ще да може да са проводи въоръжена сила?
О. Наша свята длъжност е да съберем и усилим колкото е възможно повече чети от околните села, които ще да са присъединят на Панагюрската чета, която ще да тръгне от последното това място за Пазарджик под предводителството на Бенковски войвода. Четиридесят пожара35, произведени вътре в града, трябва да предшествуват влизанието на четата в градът. Населението само трябва да подпали градът. Двадесят души са определят от събранието, за да запалят Пловдив, и други десят, за да запалят Одрин. Пазарджикският депутат, Соколов, са задължава да изпрати тие тридесят души, назначени за горепоменатите места; никакво ново решение не ще да са предприеме, докато не са изпълни това постановление.
21. П. По кой начин трябва да изгорим Ихтиман, ако не можем да изпратим свои агенти в тоя град?
О. Половината жители от селата Мухово, Василица и Декрал (?) трябва да нападнат на черкезките села, находяще са между Мухово и Василица; а другата половина трябва да нападне на Ихтиман, който ще да са предаде на огън и грабеж. После това казаните жители ще отидат на Ветрен, за да прекъснат телеграфическите жици, а оттам на Маркова врата с цел да завардят проходът. Едно отделение от 50 души ще потегли за Ветрен да го запали заедно със сичките други села, които са намират към Т. Пазарджик; а след това реченото отделение ще да са отправи към с. Калугерово, за да заварди панагюрския път, който води за Пазарджик.
22. В случай че не можем да изпратим свои хора в Златица, що трябва да се направи с тоя град?
О. 100 души бунтовници от Коприщица под предводителството на войвода Илю (?); 200 души панагюрци под началството на Стоян Тропчев; други 100 души петричени под началството на Нено Гогов и Крайчо войвода трябва незабавно да потеглят предварително за Пирдоп, гдето ще да оставят до 50 души от четата, които ще имат за длъжност да подигнат на въстание околните български села; друго едно отделение от тая чета ще тръгне към София. Четата, която ще да са управлява от странни войводи, ще да заварди прохода Таш-Кесен. Останалата част от четата ще бъде разделена на малки банди, които ще обикалят по турските села и ще подигнат златишките българи, които отпосле ще отведат в Петрич.
23. П. Какво значение трябва да имат Коприщица и Панагюрище?
О. Тие трябва да са поставят в отбранително положение, тъй щото да можат да послужат за прибежище на околните села.
24. П. А с Клисура какво трябва да са направи?
О. Жителите от тоя градец трябва да са съберат с въстаниците от Слатина, а после ще са разделят на две части. Едната от тях ще да са натовари да пази Златишкият проход откъм югозападна страна; а другата част ще да отиде на помощ със 100 души работници, снабдени с мотики и лопати, за да затулят пътя откъм Слатина. Тие последните ще да са управляват от Икономова, а Пешо (?) ще предвожда първото отделение на запад и ако поиска помощ, ще да му са изпрати, както и оръжие за 100 души.
25. П. Какво трябва да са направи, особено за Балканът? (Средногорският.)
О. Нужно и неизбежно е да са защитят неговите три прохода на селата Чукурлий, Калофер и Крушеджии, 300 души бунтовници, след като изгорят селата: Паничери, Демирджилери, Хисар-Каселери, Каратопрак, Горня и Долня махала и пр., трябва да завардят проходът на Чукурлий; 500 души с мотики и лопати ще отидат на последното място: тие ще да са управляват от Вълка из с. Кеселери; така също трябва да са запазят селата: Сободжелии, Кочмарлари и Бераджик. Жителите от селата Маджари и Богазлари са длъжни да отидат в Калофер, за да запазят проходът. Жителите от Медресе Ова и Арапово, след като покорят околните села, ще отидат със своите фамилии в Калофер. Войводите Стоян и Андон, които ще имат под началството си 500 души юнаци, ще наблюдават за балканските проходи. Селените от Заарско и Чирпанско така също да са съсредоточат към Балканът...
26. П. Как ще да са гарантира безопасността на фамилиите и тяхното отивание в определените пунктове?
О. Селените са длъжни да натоварят своите семейства на кола или на коние, които в продължение на това време, дордето пристигнат на определените места, ще са пазят от четире отделения вардачи. Тие, които ще да са намират напред или отзад, ще са придружават от избрана конница, а средата ще да са пази от въоръжени пешаци. Така също и керванът с провизиите ще да са пази от въоръжена сила. Една малка чета ще бъде определена, за да обикаля по селата, които не са са още изпразнили и принесле. Сичките села, след като са изпразнят, ще са предават на огън
27. П. Где именно тряба да са поставят жените, децата и провизиите?
О. Жителите, които са намират от с. Сотир нагоре, ще отидат към Ахъ-Челиби из планината.
28. Сичките жители от югозападната страна на р. Марица от Перущица до Костенец трябва да отидат в Доспат чрез Батак; в средоточието на Батак ще да са намират още други 12 села, находящи са в Разлошкия окръг.
29. Сичките села около Коюнтепе, заедно с ония, които са намират от Пловдив на един час разстояние, трябва да отидат в Коприщица.
30. А селата, които са намират от другата страна на Марица до Панагюрище, Мечка, Поибрене и Петрич, трябва да са изпразнят и жителите им ще да отидат в Балканът.
31. Изпразванието ще да стане, както е казано в чл. 26.
32. П. Нужно ли е, или не, да са изгори София?
О. Да.
33. П. Как трябва да стане това?
О. 10 души панагюрци, 5 души перущени, 5 души брацнговчени и 10 души от селата Петрич, Мечка и Поибрене, сички 30 души, снабдени с фитили, газ и други запалителни вещества, ще бъдат натоварени да предадат на огън тоя град.
34. П. Нужно ли е да се прекъсат телеграфите?
О. Да.
35. П. Как трябва да са развалят железниците между Белово и Катуница?
О. Трябва да са сасипат сичките мостове, тулумбите и ония локомотиви, които са намират в резерва на сарамбейската станция. Захария са задължава да бди за изпълнението на тая мярка.
36. П. Трябва ли да са чака условният ден за въстанието?
О. Тряба да са чака, доколкото обстоятелствата ни позволяват.
Горните параграфи са одобриха от болшинството, от апостолите, от избраните коммиссари и от централното събрание на Западна Тракия.
(Подписани)
В. Петлешков
Н. П. Стоянов
Ив. Соколов
В. Соколски
Н. Караджов - Коммиссари
Хр. В. Търнев
Г. Нейчов
И. Мачев
П. Грую
Г. Бенковски
П. Волов - Апостоли
Г. Икономов
fotakiev:
--- Quote from: ibrahim65 on October 09, 2011, 19:14 --- Stanislav Stoianov като имаш мозък коментираи хаде да те видя хаде.
Има неща за който не може да се мълчи има неща който трябва да се нарекът с собствените им имена има неща пред който не можиш да си затваряш очите или ушите защото ставаш съпричастник.
-Случвало ли ви се е да проклинаш някого и да не съжеляваш за това.
-Случвало ли ви се е няква мисъл да не ви напуска и да не ви дава мирът с месеци.
-Случвало ли ви се е пред нещо думите да избледняват а мисълта да замръзва.
-Случвало ли ви се е да гледаш нещо с часове и да не можиш да направиш нищо.
-Случвало ли ви се е една снимка да ви говори с часове с нейните нюанси да заклеймява случилото се в теб че да замръзва мисълта ти.
Знам че историята се пише от хора знам че се отвращавам от историята защото историята се повтаря знам че има хора който се гордейят с историята си колкото и да е отвратителна тя.
Що за хора са тези който са са възползвали от безсилието на другия да налагат себе си да възраждат да преобщават но когато са бесилни да казват че сме братя ПОМАЦИТЕ на такива им казват много простичко от Аллах да им дойде.
За съжеление и аз тук не мога да кажа какво мисля за тях но мисля че Аллах им е достатъчен и че историята не се пише само от тях.
Като гледам тази снимка се отвращавам в пълният смисъл на думата.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Baptizing_the_village_of_Devin.jpg/800px-Baptizing_the_village_of_Devin.jpg
На мюсюлманите не е дадено да проклинат но аз със всичката си ненавес проклинам испълнителите и за случилото се и не съжелявам за това.
http://img59.imageshack.us/img59/1598/800pxbaptizingthevillag.jpg
Като гледам тази снимка та си мисля за думата ГЯУР може би е имало причина да се измисли.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2e/Tano_Nikolov_cheta.jpg
--- End quote ---
От много време не бях поглеждал сайта и с този пост виждам,че нещата не са се променили изобщо.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version