Български > Религия и мистика

Императорски ферман за възстановяване на църквата в с.

<< < (2/2)

ivetko:
Аз, Балканджи, ще цитирам моя източник - проф. Г. П. Генов относно "Хати Шерифа и Хати Хумаюна и тяхното значение за българския народ" (1931 г.):

"Всички реформаторски актове на турската държава са били резултат не толкова на искреното съзнание на турските управници да се проведат сериозни съвременни реформи в живота на държавата, а на постоянните внушения на някои от западните държави, особено на Англия и Австрия, които вярваха, че по тоя начин ще се отслаби постоянният руски натиск в Цариград в полза на раите. По тази причина, както Хати Шерифа от 1839 год., така и Хати Хумаюна от 1856 год. останаха неизпълнени. И двата тия акта бяха само средство, за да се излезе от едно затруднено положение, да се намери изход от една тежка вътрешна и международна криза, каквато често преживяваше в ония времена Отоманската империя. (...)
Постановленията на Гюлханския Хати Шериф, издаден на 3 ноември 1839 г. (26 ден на м. Шабан 1255 г. ) представляват значителен интерес. С него  от една страна се прогласява новата реформаторска ера, която настъпва в Отоманската империя, открива се пътя за нейното модернизиране, социален и политически прогрес, полага се една нова държавна и социална организация на отоманското общество. Но от друга - още в своя увод ферманът прави позив за връщане към старото, към миналото, към първите времена на туурската държава. Когато в миналото славните предписания на Корана и на законите на империята били високо почитани, то тя целта по сила и по величие и всички поданици без изключение се радвали в най-висша степен на благополучие и напредък. А щом през последните 150 години започва незачитането на свещените закони и правила, които произтичат от тях, старата сила и преуспяване се заменяват със слабост и обедняване. Следователно, задача на султана е да направи призив към всички отомански поданици да се върнат към старото, към точното спазване на свещения Мохамедов закон. А щом това е така, не може да се говори за реформи, защото ако наистина са мислили в оня момент за модернизирането на държавата, да създадат в нея институции, които съществуват в западните държави, то това не може да стане с връщане към шериятския закон. Последният, както е известно, създава едно пълно неравенство между господстващите мюсюлмани и подчинените немюсюлмански населения, докато съвременната дъържава има за задача да премахне юридически старите политически, социални и верски различия, каквито съществуваха в миналите времена, и да изравни напълно своите поданици."

Смятам, че трябва да обърнем по-специално внимание на тези два реформаторски документа. И утре е ден! ;)

isa71:
Добри Желязков Фетисов (родово име) - Фабрикаджията   (1800-1865) е първият български индустриалец, създал първата фабрика на Балканите и в Османската империя.
Фабриката е открита в град Сливен на 19 април 1833 година   като работилница. На 16 февруари 1836 г. султан   Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска   фабрика в Сливен - на Добри Желязков:
 „Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили   моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и   други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от   1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни   даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...“http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page