Author Topic: Колко народа покръства Борис?  (Read 11287 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Колко народа покръства Борис?
« on: November 15, 2008, 15:12 »
 Периодът на християнизация на България е разглеждан като един от най-значимите в българската средновековна история. Според почти всички изследователи на тази тема, българското общество било разделено на “славяни и прабългари, обособени и по религиозен признак”.

 Разглеждайки етногенезиса на българите, редица историци прокарват идеята за малкото тюркоезични (напоследък ираноезични) българи, разположени в североизточна България, и морето от славяни. Според известния археолог Рашо Рашев “племето българи е съставка от три етно-езикови групи – иранска, угорска и тюркска
 
Веселин Бешевлиев изказва предположението:
“Българите са били може би обединение от различни тюркски племена, които са възприели името на управляващото племе, както това често се е случвало с други тюркски или сродни племена в огромната централна Азия и както е случаят с днешното название българи, което българските славяни са наследили от управляващото ги някога тюркоезично племе”

Бележитият български филолог Стефан Младенов направо извежда етнонима “българи” от турско-татарската дума “буламач” (bulgamak) Според него “bulgar” означава “мелез”

 След като вече приемат за сигурно наличието на поне два отделни етноса в рамките на "славянобългарската държава”, изследователите започват да си измислят несъществуващи религии (тангризъм) и титли (хан), безсмислени термини (прабългари) и др. Водят се спорове дали славяните били подчинени от прабългарите или били съюзници. Изказват се различни становища по въпроса дали славяните са били по развити от прабългарите, или обратното.

Видният проф. д-р Георги Бакалов е на мнение, че “да се отстоява и в бъдеще тезата за еднаквия стадий на културно-историческо развитие на славяни и българи в мига на историческата им среща през втората половина на VII век е просто несъстоятелно” Именити историци пишат книги с гръмки заглавия от типа “Българите - цивилизатори на славянския свят”

 Акад. Димитър Ангелов смята, че “до покръстването през 865 г. славяни и прабългари, макар и да се били значително сближили помежду си, все пак се отличавали едни от други поради различията в религиозните си разбирания и свързаните с тях обреди, обичаи и традиции.”  Много наши историци, разглеждайки този въпрос, говорят за нуждата от “културна консолидация, която по естествен път да заличи различията между двата етноса”. Смята се, че “докъм края на IX в. се запазва относително самостоятелното развитие на славяни и прабългари”. Накратко – в българската историография е здраво вкоренено схващането, че по време на покръстването в България са живели два отделни етноса – славяни и (пра)българи.   Тези твърдения изглеждат странни, когато се сравнят с писмените сведения от този период. Всички те говорят за един народ на територията на България. Ще се спра първо на домашните извори, които са най-важни за разглеждания проблем.

По-важни домашни писмени извори за покръстването
 
 
1. Старобългарски разказ за покръстването
 
Този паметник е много ценен, тъй като е от малкото, които представят българската версия за покръстването. Започва така:
Как и по какъв начин българите станаха християни, ще бъде разказано накратко тук.
 
2.Чудото на св. Георги с българина
 
Старобългарският разказ е написан през X в. и ни дава ценна информация за покръстването. Авторът казва:

Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил.
 
3. Синодика на цар Борил
 
Hачало на българските царе: на Бориса, първия български цар, наречен в своето кръщение Михаил, който приведе българския род към благоразумие чрез своето кръщение, вечна памет.
 
В домашните извори се говори за покръстване само на един народ.
 
По-важни чужди писмени извори за покръстването
 
1. Отговорите на папа Николай I до запитванията на българите
 
Един от най-интересните чужди извори за българската история през IX в. Писан е от папския секретар Анастасий Библиотекар по заръка на папа Николай I. Те всъщност са 106 отговора на 115-те въпроса, зададени от новопокръстения княз на българите Борис I. Самите отговори повтарят въпросите, така че разбираме какво е искал да узнае Борис. (17) И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целия ви народ...
Акад. Димитър Ангелов пише по въпроса следното:
 
“Никъде в своите ‘Отговори’ папа Николай не говори отделно  за “славяни” и “прабългари” като носители на верски и битови особености, но винаги като че ли има пред вид едно единно по характера на своята материална и духовна култура население.”
 
2. Писмо на патриарх Фотий до княз Борис I

Патриарх Фотий е сред най-видните византийски енциклопедисти през IX в., изключително ерудиран човек. Един от инициаторите за покръстването на българите.
Пише следното в писмото си до Борис:
Но дано Бог, Който те е украсил с тия подвизи и те подкрепя досега в тях, да те поддържа и съхранява до края на живота ти в същите и по-големи добродетели, за да бъдеш и за управлявания от богохранимата ти власт народ добър и незабравим пример за поука, на всички други народи повод за спасение, обръщение и избавление, а за нас, смирените, вечна похвала.

3. Окръжно послание на Фотий от 867г.
 
За българите пише следното:
Но и българите, народ варварски и христоненавистен...
 
Нямаше още две години, откак тоя народ беше захванал да почита християнската вяра... 
 
4. Латиноезични извори, в които се откриват данни за процеса на християнизация Това са Бертински и Фулденски анали, хрониките на Регино и Анастасий Библиотекар и др. Както българските, така и византийските говорят за покръстване на един народ.
 
 Археологически паметници за покръстването
 
1. Каменен надпис от село Балши

You are not allowed to view links. Register or Login

Надписът е изсечен върху колона, намерена близо до албанското село Балши по време на Първата световна война, докато австрийски войници правели окопи. 
Текстът гласи:
...[покръсти  се  от Бога  владетелят на  българите] Борис,  преименуван Михаил, с дадения нему народ в годината 6347 [866]
 
 Надписът; е поставен за да съобщи “за преминаването и приобщаването на народа към Христа”, както разбираме от глава 9на “Кратко житие на св. Климент Охридски”, написано от Димитър Хоматиан
В този изключително ценен археологически паметник, поставен по нареждане насамия Борис,се говори запокръстване само на един народ. Това отбелязва и Петър Ангелов

2. Латински надпис, намерен в Преслав
 
През понтификата на блаженопаметния папа Николай I в десетата година, в името на всемогъщия Борис е осветена тази черква в присъствието на княза на българите Борис с целия му клир и народ.

3. Печат на княз Борис I

You are not allowed to view links. Register or Login

Лице:  Богородице, помагай на Михаил, владетел на България

4. Печат на Георги монах и синкел български – олово, последна четвърт на IX в.

You are not allowed to view links. Register or Login

Открит в м. Селище. Надписът гласи:
Геωргιу чрьньцю и сункелу блъгарск[ому]

5. Печат на Георги, архиепископ на България

You are not allowed to view links. Register or Login

Има ли разлика между “словене” и “блъгаре” ?
 
Известно е, че в най-важните старобългарски сведения за покръстването и създаването на глаголицата и кирилицата често се говори за “словене”. По-долу ще покажа, че през IX в. и след това под “словене” не се разбира нещо отделно от “блъгаре”. Всъщност българите са възприемани като един от славянските народи чак до края на XVIII в., когато немските учени Шльоцер, Тунман и Енгел
 изказват предположение, че българите са от турски или татарски произход. През XVIII в. Паисий пише в “История слoвeноболгарская” следното:
От всего словенского народа наи-славни били болгари, прво се они царове нарекли, прво они патриарха имели, прво се они крстили, наи-боле земла они освоили. Тако от свего народа славенкаго наи-силни и чесни били и први свети славенски от болгарски род и язик просиял, како за то по реду све в сию историю написах.
 
Разглеждайки въпроса за наличието или липсата на разлика между “блъгаре” и “словене”, важно е да се имат предвид думите, означаващи “народ” в старобългарските текстове. На първо място е “язык”. Тази дума се използва със значение и на “народ”, и на “език”. Най-ясен пример за това е “Краткото житие на Кирил”, където пише:
След това отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянските народи (языка) покръстени , а които намери непокръстени, той ги кръсти и обърна към православната вяра и им написа книги на славянски език (словенскым языком)

Това двойно значение на думата „язык” безспорно доказва, че щом тези, които пишат на славянски език, се самоопределят като представители на българския народ, то те автоматично слагат знак за равенство между българския и славянския народ/език. Чудесен пример е Йоан Владислав, който твърди, че е родом българин (вж. по-долу).  Тук ще изброя други примери за липсата на дистинкция между “българско” и “славянско” в писмените извори:
 
1. Посоченият и по-горе старобългарски разказ “Чудо на св. Георги с българина”. Главният герой казва, че е от “новопокръстения български народ”.
 
2. Пространното житие на Климент Охридски, съставено от неизвестен негов ученик след 916г. и дошло до нас в разширена гръцка редакция. Съставителят на това житие назовава себе си и своите сънародници с името “българи” (Βούλγαροι), а езика, на който те говорели и пишели, като език на българите (γλώσση Βουλγάρων). Освен това Климент е наречен “български светилник”
 
 
3. Известната служба в памет на Йоан Рилски, съставена наскоро след неговата смърт, т.е. след 946 г. Там той е наречен “съгражданин” на българите (Блъгаром съгражданине).
 
4. В “Беседата на презвитер Козма против богомилите” четем, че поп Богомил проповядвал в “българската земя”
 
5. В “Български апокрифен летопис” авторът твърди, че първият български цар се наричал Слав
 
6. Известно е, че Константин-Кирил Философ измислил славянската азбука. Само че в “Разумник”, старобългарски апокриф, широко разпространен сред книжовните българи, пише следното:
Кой изнамери българската книга? Кирил Философ

7. По времето на цар Симеон е съставено едно летописно произведение, озаглавено “Историкии”. Авторът е Константин Преславски. Тази хроника е написана въз основа на византийски извори и затова авторът не се е спрял подробно на събитията от нашата история. Все пак той с гордост е написал за император Никифор, че е убит в България.
 
8. В приписката си към старобългарския превод на “Словата на Атанасий Александрийски против арианите” Тодор Доксов нарича Симеон „княза нашего блъарьска”. Борис също е наречен „княз блъгарскы”. Добавя също, че той покръстил българите. Освен това Тодор Доксов твърди, че преводът на Константин Преславски бил от гръцки на славянски.
 
9. В пролога към превода на византийското съчинение “Богословие” (“Небеса”) преводачът Йоан Екзарх се нарича “ексархомь блъгарскомь”. В същия пролог писателят възхвалява светия Константин, който начертал “букви за славянските книги”.
 
10. В “Солунската легенда” за живота на Кирил  категорично е поставен знак за равенство между българи и славяни – “иди сред славянските народи, наречени българи”.
 
11.  В Наумовото житие от първата половина на X в. се говори за “българска земя” и за “българи” и същевременно за “славянския народ на Девол”
 
12. В “Кратко Кирилово житие” четем, че Кирил е „родом сын Блъгаринь.
 
13. В служба на Кирил в Скопски миней четем – „и книгами блъгарскыми проиде и до Рима же дошедь”.
 
14. В служба на Иван Рилски от XIII в. се казва, че Климент и Наум са пишели на български и че Иван Рилски бил българин родом.
 
15. Византийските извори от IX в. и след това говорят само за българи на територията на България. Примерите от IX в. са много – хрониката на Георги Монах, житието на Петър Патрикий, житието на Николай Студит, анонимна хроника, съставена между 848-886, “Клеторологион” на Филотей, съчиненията на цариградския патриарх Фотий и др.
 
16. Ценни източници са и западните летописи, споменаващи българи през ΙΧ в. – т.нар. “Универсална хроника”, “Делата на Неаполските летописи”, “Кратки лаурисенски летописи”, “Ситийски летописи”, описанието на т.нар. “Баварски географ”, “Животоопис на Карл Велики” от Айнхард, “Фулденски летописи”, “Животоопис на Людовик”, “Ведастинска хроника”, стихове от Валафрид Страбон, Писмо на Лотар II до папа Адриан, Коментара към евангелието на Христиан Друтмар, Писмата на папа Йоан VIII, Животоописание на папа Адриан II от Анастасий Библиотекар, “Бертински летописи”, Хроника на Регинон и др.
 
В тях също се говори само за един народ (bulgarorum gens, bulgarorum nation, populus bulgarorum) , на което обръща внимание и Димитър Ангелов.

17. До нас е достигнало едно съчинение на арабския писател Абу Обеид Ал Бекри. То съдържа разказ на евреина Ибрахим Ибн Якуба, който през 965г. имал възможност да се срещне и разговаря с пратеници на българския цар. Те му заявили, че били българи (ал блакарин) и че са превели евангелието на славянски език.
 
18. Арабските автори често смятат “българи” за равнозначно на “славяни” (сакалиба/саклаби). Ето някои примери:
- Ал Табари, живял към края на IX в., съобщава, че през 897 г. “славяните нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях”

 Става дума за поражението, нанесено от войските на Симеон на византийците в битката при ългарофигон. 
- Ибн Фадлан през 922 г. посещава т.нар. “Волжка България”. Видяното и чутото той
описва в книгата си “Трактат” (“Рисала”)

 Това е може би най-ценният и същевременно първият достигнал до нас писмен източник за волжките българи. Ибн Фадлан е един от пратениците, изпратени от Багдад по искане на българския владетел
Алмус, за да укрепят неотдавна приетия ислям. За него “славяни” и “българи” са взаимозаменяеми понятия. Понякога нарича владетеля Алмус “цар на българите”, а друг път - “цар на славяните”. - Прочутият арабски историк, географ и компилатор Шейх Имам Шихаб ад-Дин Абу ‘Абдулах Якут б. ‘Абдулах ал-Хамауи ар-Руми ал-Багдади (ок. 1179 – 1229) казва за
столицата на Волжка България следното:

Булгар – град на славяните, разположен на север

Родът на Борис
 
Българските историци са почти единодушни, че Борис е наследник на предишните български владетели Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан. За това свидетелства и византийският автор от X в. Йосиф Генезий
. Същевременно се приема, че те не са от славянски произход. Това е твърде спорно, ако се вземат предвид изворите по въпроса. Имената на синовете на Омуртаг са безспорно славянски - eнравота–Воин, Звиница и Маламир. Съобщава ни ги Теофилакт Охридски в “Мъченичеството на 15-те
тивериопулски мъченици”

. Имената на Маламир и синът му Пресиан са засвидетелствани и в каменни надписи на гръцки език. Пресиан се титулува “от Бога владетел на многото българи” ([Το]ν πολών Βουλγαρον [ο] εκ θεου αρχον)
, а не на  “българи и славяни”. За сравнение можем да вземем писмата на Калоян до папа Инокентий III, където на някои места той се титулува “господар на българите и власите”.
 
Самото име на Борис, което някои лингвисти извеждат от тюркското bjori, алтайското bars или от монголското bogoris, се среща във формата Борислав. Интересен е фактът, че Борис се среща като име в двусъставни тракийски имена. Известни са ни тракийските имена Мукаборис.

Мукабур
Мукабурис

Съставени са от две части – Мука и Борис. Името „Мука” се среща самостоятелно във формите Мукас, Мукос, Мука и т.н.

 „Борис” се среща самостоятелно в надписи от Беотия и Халкидике
 във формата Βοῦρις (надписът от Халкидике е датиран към втората половина на I-ви век сл. (Хр.) На надписи от остров Тера и от Ормелеис (дн. Tefenni в Турция) е изписано името Βορίσκο.
 
Споменатият вече арабски пътешественик Ибн Фадлан в уводната част на неговата книга, написана около 922 г., изброява посланиците на арабския султан, изпратени във Волжка България. Единият от тях е Барис ас-Саклаби – Борис славянина

Един от синовете на Борис пък се казва Владимир

Както е известно, славянският език е възприет за официален на всички държавни равнища. Дали това би било толкова лесно, ако беше чужд за управляващата прослойка? 
 
Всъщност фактите сочат тъкмо обратното – роднините на Борис са владеели перфектно славянския език. Една приписка към Чивидалското евангелие (V-VI в.), направена през 867 г., започва така:
Тук са имена от България. На първо място техният княз Михаил и брат му Докс.
 
Синът на този Докс, който се пада племенник на княз Борис, се нарича Тодор Доксов и в приписката си към старобългарския превод на “Словата на Атанасий Александрийски против арианите”
самият той пише на славянски.
 
Запазен е надгробният камък на една от дъщерите на Борис – Ана

You are not allowed to view links. Register or Login

Надписът е билингвичен – на български (славянски) и гръцки – и гласи:
През месец октомври в деветия ден почина раба божия Ана.
 
 
Наследниците на Борис на престола също се самоопределят като управници на българи, а не на “българи и славяни”. Има открит оловен печат на цар Симеон, който гласи:
 
Лице: Богородице, помагай на Симеон, владетел на България
Опако: Господи,  помагай на Симеон, владетел на България
 
В надписа върху каменен стълб, намерен до с. Наръш, Солунско, определящ границата между “българи и ромеи”, Симеон е титулуван “от Бога владетел на българите”.
 
Тук трябва да вземем предвид, че според “Пространното житие” на Методий, съставено към края на IX в., “всички солуняни говорят чисто по славянски” (солоуняне вьси чисто словенски беседуют)

 А според надписа от Солунско, поставен през 904 г., границата там е между българи и ромеи. ледователно българите са говорели славянски. Върху оловни печати Петър се самоопределя като “Петър, цар на българите” и “Петър, василевс на българите”.
 
Много важен епиграфски паметник от периода на Първата българска държава е Самуиловият надпис от 993 г.

Написан е на славянски, в чест на български владетел:

You are not allowed to view links. Register or Login

В името на Отца и Сина и Светия дух. Аз, Самуил, поставям помен на баща [си] и майка [си] и братята [си] на този кръст. Тези са имената на починалите: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [=993], индикт VI.
 
За произхода на Самуил все още се водят спорове.Най-вероятна е хипотезата, че той е наследник на управляващия род. За това свидетелства византийската принцеса и писателка Анна Комнина (далечна потомка на българския царски род през XII в.). Тя пише за “... българския василевс Мокрос и потомците му, особено Самуил, последният от българската династия ...”
Странното име “Мокрос” най-вероятно е грешка на византийски преписвач от XIV в.,който механично е изопачил първоначалното “Кромос”/Крум.
Племенникът на Самуил – Йоан Владислав, ни е оставил още по-ясно свидетелство какъв е бил произходът на българските управници, пишещи на славянски. Самото име

Владислав говори за “славянски” произход, но царят ясно се определя като “блъгарiнь родомь”:

You are not allowed to view links. Register or Login

През годината 6523 [= 1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за
убежище и за спасение и за живота на българите Започната беше крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, а се завърши в месец в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благо-верните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето
злато..., а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [=1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.
 
Един от синовете на Йоан Владислав носи името Пресиан (същото име като бащата на “прабългарина” Борис). Йоан Скилица винаги го нарича “Пресиан българина” До нас е достигналa каменна плоча, открита през 1951 г. в манастира при с. Михаловце в Словакия, която е идентифицирана като надгробна плоча на Пресиан II, синът на Йоан Владислав:

You are not allowed to view links. Register or Login

Заключение
 
От направения преглед на многобройните извори е ясно, че няма данни Борис да е покръстил два или повече народа. Факт е, че и предците, и наследниците му са имали българско самосъзнание, много от тях са носели славянски имена и всички след покръстването са пишели и говорели на славянски език.
Наистина невероятна изглежда тезата, че управниците на България са били от “малцинствен произход”, приели са езика на мнозинството, научили са го перфектно и дори надгробните им плочи не са на “майчин език”. А мнозинството пък започнало да се нарича с чуждото за тях азиатско име. Тази теза се заражда едва в края на XVIII – XIX в., но за съжаление днес тя е господстваща.    Историците, които пишат за нуждата от консолидация между двата етноса, не представят никакви доказателства за наличието на два етноса “славяни и прабългари” в България през IX в. За каква нужда става дума в такъв случай?
  Разбира се, ако е вярно, че през IX в. българите говорят славянски, това би трябвало да означава, че те са от славянски произход, или пък че са се “консолидирали” преди IX в. Произходът на българите обаче е твърде обширна тема. Също както и произходът на славяните.
 
  Тук дори не се спирам на въпроса какво представлява самото покръстване и дали то не е всъщност „препокръстване” (приемане на християнство от друг тип), при положение че според изворите голяма част от населението в България отдавна са били християни, също както и много от владетелите преди Борис, а църквите, изградени през IV-V в., не са преставали да функционират. Всичко това показва, че периодът на християнизацията на България трябва да бъде преразгледан из основи.

източник
Никола Църцаров

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Колко народа покръства Борис?
« Reply #1 on: November 15, 2008, 20:19 »
Kolega @celestialwish, meteriala mi e interesen priznavam.No iskam da te pitam neshto -
Istina li e 4e Ivan Rilski e bil bogomil?

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Колко народа покръства Борис?
« Reply #2 on: November 15, 2008, 21:12 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Не знам.
Биографиите на българските светци
по принцип не са били обект на интерес от моя страна.
Във всеки случай е живял по времето,
когато сред българите започва да се разпространява богомилското учение.

Ovicialnata BPC otri4a tova tvardenie i tarseneto na negovata biografia udrq na kamak.
Imenno poradi tova 4e BPC ima monopol varhu jitiqtat na svetcite , biografiite im.Oficialnata mu biografiq ne sadarja dori i samnenie za tova.Ima versiq 4e e falshiva.
Az sam namiral oskadna informacia v neta za tova 4e Sveti Ivan Rilski e bil Bogomil.
No za parvi pat tova go 4uh ot profesor - Andrei Pantev po kanal 1, nakade predi okolo 10 godini.
Radikalisti ot BPC qrostno go atakuvaha i posle neznam kvo stana...

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Колко народа покръства Борис?
« Reply #3 on: November 15, 2008, 22:37 »
Христо Паунов: Няма такова нещо - българска цивилизация


Христо Паунов e главен асистент във философския факултет на Софийски университет. Роден в Асеновград, завършва история в Софийския университет, специализира философия в Хаванския университет, Куба и в Московския държавен университет. Автор на статии в централния печат, на сценарии за телевизионни и документални филми. В СУ “Св. Климент Охридски” чете лекции по философия и история на религиите, културите и цивилизациите.


- Твърди се, че има 17 хипотези за произхода на българите. Как е възможно чак толкова?

- През последните години има тенденция далечното минало на българите да се представя в много по-значима и ярка светлина, отколкото в действителност е. Не случайно се появиха и съчинения, претендиращи за научност, които представят историята на една част от българския народ – така наречените прабългари, със свои далечни хилядолетни корени. Достатъчно е човек да разгърне някои текстове през последните 15 години, посветени на прабългарската проблематика и да се учуди как е възможно прабългарите да са едва ли не в центъра на цивилизационния генезис на нашата планета. Последният опус в това отношение е един исторически пасквил, защото в никакъв случай не може да бъде исторически текст - това са „Българските хроники” на Стефан Цанев. В тях авторът, естествено позовавайки се на други автори, защото той не е специалист в тази сфера, разглежда 12 български цивилизации, които последователно са се сменяли във времето, оплодили други цивилизационни зони по нашата планета, като се почне от Алтай и стигнете до поречието на Нил, древноегипетската цивилизация, чак до Балканите.

- Коя е най-несъстоятелната теза за произхода на българите?

- Че принадлежат към индоевропейското езиково семейство. За това няма никакви исторически факти, никаква изворна база. Самочувствието на един народ не може да се гради на несъществуващи исторически събития. Имам един афоризъм по този въпрос: „Когато един народ няма бъдеще, си измисля минало”. В този смисъл и тези измислени български цивилизации. Да оставим въпроса, че проблемът за цивлизациите е свързан с много висока степен на организация на социалния живот. Цивилизацията означава много висок полет на дейността в социалната среда на човека и тя е свързана със съответните въплащения в сферата на материалното и на духовната култура, с появата на различен тип професии, най-малкото дори такъв тип дейности, които са свързани със създаването на нови концепции с философско-религиозн характер, идеологии.

- Може ли да се говори за българска цивилизация?

- Аз казвам, че няма такова нещо. Не съществуват никакви коректни исторически сведения в това отношение. Аз съм привърженик на една теория, която тепърва ще се разработва по-сериозно – теорията за номадски тип цивилизации в Евразийското пространство, които не са свързани с градския облик на обществото, те са от друг порядък, там има и друг политгенезис, нямаме поява на държавност във вътрешно-политически аспект. Класически пример са монголите, след това хуните и впоследствие е свързано с тюркския етнос. Така че, доколкото прабългарите принадлежат към номадски тип общества в евразийската степ, исторически те са преминали към такъв стадий на цивилизационна генеза, може би с установяването на онази Велика България на Хан Кубрат.

- Защо темата за произхода на българите толкова се комерсиализира?

- Живеем във време, както би казал моят приятел професор Иван Славов – времето на тоталния кич - когато властват онези форми на културата, които са свързани с така наречената култура на долницата – изпъкват повече биологически корени, отколкото високите духовни пластове. И не случайно чалга културата е водеща. В историческата наука също се подвизават лица, които трудно бих ги квалифицирал като учени. Класически пример за чалга-историк е сегашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който се самообяви за професор в публичното пространство. Има и други примери - те вече са цяла кохорта от подобни фигури, които заемат медийното пространство. Те непрекъснато заливат българското общество със захаросани, но без съдържание тези, които в никакъв случай не могат да укрепят самочувствието на българина, защото всеки един сериозен изследовател от западноевропейски, от северноамерикански или други университети, които са добре запознати с миналото на света и особено в тези географски предели, са наясно с тази проблемна зона. Те най-малко с присмех и снизхождение биха подходили към това развяване на прабългарски конски опашки и подобни, свързани с ураджийски интерпретации и схеми, които непрекъснато се продуцират. И до голяма степен сега поколенията, които духовно съзряват, са непрекъснато подложени на масовата дезинформираща акция.

- Тоест националната история, която учим ние – в училище, в университета, не е точна?

- Да. Изначално, когато трябва да се пише обективно историята на човечеството в отделните локални цивилизационни огнища, трябва да бъде поднасяна по-коректно. Едно събитие, за да бъде правилно разбрано, трябва да бъде поставено в много широк контекст. От тази гледна точка всяка национална история поставя значимостта на историческото минало на даден народ като много важно и съществено. Така, ако съпоставим истории на съседни народни, ще видим, че всички събития там, личности, са толкова значими и големи, че всеки един народ ни се представя като велик, с особена мисия. Това разбира се не е така, тъй като историята е изтъкана от поражения, победи. Достатъчно е човек да вземе едно събитие от българската история и да го постави в по-широк контекст, ще види колко то става по-малозначимо.
Да вземем управлението на Симеон, някоя негова победа. Ако се разгледа в контекста на тогавашната световна история, на Средиземноморския цивилизационен басейн, или историята на византийската империя, ще видите, че той не е от толкова съществено значение.

- Значи за да познаваме по-добре собствената си история трябва да я разглеждаме по-глобално?

- Винаги. Човек не изгражда самочувствие на някакви исторически химери, в които търси упование. Има народи с много по-кратък исторически стаж, но далеч по-значими от нас. В този смисъл бих казал, че действително, ако погледнем нещата, без да ги пречупваме през някаква доминираща националистическа оптика, те изглеждат съвсем различно. Винаги трябва да бъдем схващани като част от глобалната история.
В този смисъл мога да кажа, че никога не съм приемал национализма в каквато и да е форма. Това е явление, което може да бъде квалифицирано като един вид социална патология, тъй като изначално национализмът носи в себе си основно политически индикатор. Границата между национализма и крайната му форма – шовинизма, е толкова кратка и трудно отличима. Един национализъм в много отношения винаги се стреми да представи дадена нация или етнос като много важен и съществен, велик. Национализмът никога не е диалог, той е противовес на нещо, за разлика от патриотизма. С него се отразява тази дълбоко присъстваща в нашата генна структура любов към родното огнище, близки, семейство, род, любим роден край, отечество. Национализмът в основата си се опира на биологическите инстинкти на човешкия индивид, той ги опредметява в политическата сфера на обществото.
- Защо сме толкова лесно податливи на крайности?

- Българинът е изтъкан от крайности. Той се люшка между национализъм и краен нихилизъм. Българинът винаги гледа в едно много тясно време-пространство. Това е характерно за менталността на българина, който оформя една култура, определена с понятието котловинен тип култура. До голяма степен това се дължи и на географските предели, а и хоризонтите на неговия поглед са тясно ограничени – в котловината. Това се проектира във всички културни продукти, които той е създал. Добре личи във фолклора, в музикалната особеност на неравноделните тактове, в поговорките и сентенциите. Всички знаем, че от Витоша по-високо нема и от Искъра по дълбоко нема. До голяма степен тази затвореност се е люшкала винаги между трудното възприемане на другия, различния, чуждия, което рефлектира и в сферата на национализма. От друга страна пък точно обратното – свързано с нихилизма, това възприемане на другия, чуждия, винаги от позицията на някакво чуждопоклоничество, което добре личи още от „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. В този контекст, ако погледнем нещата, виждаме, че на българина му липсва един пиетет към държавността. За него държавата е като мащеха, чуждо тяло и той е противоположен на други народи и цивилизационни общества. Българинът е човек, който в много отношения не е склонен на широки исторически жестове. Като погледнете националната история на България, много рядко ще видите хора, макар с гениални заложби, да имат някакъв широк исторически замах. Тази отвореност, липсата на възможност за широки изяви, до голяма степен е стеснило и обхвата на великите български мъже и в сферата на духа и политическата практика и те винаги имат окаян край.

- И все пак видяхме, че когато попиташ българина, може да изреди имена на много велики мъже, визирам класацията на БНТ, която приключи неотдавна.

- Тази класация за мен е неприемлива, защото не почива на никакви критерии. Изборът на Левски е с под 60 хиляди гласа, а реално, ако махнем тези, които са гласували по 2-3 пъти с есемеси, вероятно хората ще станат 40 хиляди, което е нищожна част от населението. Знаете ли какво направиха японците, за да покажат колко са велики? Те създадоха една представителна колекция за това какво представлява япоската цивилизация, кои са значимите културни постижения. Събитието се превърна в един духовен обмен на специалисти от различни сфери, с авторитет, с достатъчно знания, и по този начин те направиха един пантеон на това което е японската цивилизация. Ние пък взехме нещо, което е продуцирано във Великобритания - в основата си доста малоумно. Да не говорим, че самите англичани, чиято държава изтърпява огромен исторически упадък, избраха за най-значимия сред тях Чърчил. Само да го съпоставим с един Шекспир или да вземем колосалният учен Нютон – те са несъпоставими величини от гледна точка на значението за човечеството.
В България нещата отидоха в исторически контекст. Ако изобщо е нужно да се правят подобни класации, първо трябва да се уточнят критериите за велика личност, от каква гледна точка трябва да се интерпретира този въпрос. Тъй като има личности от локално значение и такива, които са значими за целокупното човечество. Един Левски, колкото да ми е любим на сърцето, работи и живее във време, в което се появяват титани на човешкия дух и социална практика. Та по същото време работи и твори Маркс. Левски има локално значение – това е истината, може да боли, но е факт.
Негов съвременник, който стои по-назад в класацията - Христо Ботьов - не е локален от гледна точка на значението за другите, небългарите. Колкото и да е трудно преводим Ботев, особено поезията, дори само с две фрази да беше останал, той е значим. „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира”, да не говорим за други блестящи текстове, които са достояние на цялото човечество.
Аз съм против да се правят класации в сферата на духа. Несъпоставими са тези неща. Ако пък се прави нещо, то нека да бъдат определени културните постижения и личностите, които са ги сътворили - цялото постижение на българския гений като едни масив, без да има първо, второ, трето място.

- Какво може да се включи в този масив? Тракийската култура?

- Тракийските находища до толкова могат да се смятат свързани със сегашния български народ, доколкото тракийците са участвали в съграждането му. В продължение на две столетия – между 7-и и 9-и век се оформя една българска народност, но в никакъв случай нация – нацията е модерен политически феномен. В този период националността никога не е била определяща. Много често една част от европейската територия е преминавала в една или друга държава, това води до голямо объркване и в момента в националната картина на модерна Европа ние сме свидетели на много противопоставяния.
Траките присъстват като един от етническите компоненти в българския народ. Доминиращата част е славянска – безспорно. Никакви опити да се неглижира присъствието на този етнически градиент не могат да постигнат целите си, защото в крайна сметка и доминиращият антропологичен тип, езикът, фолклорът са налице. Славянското винаги е било доминиращо. Другите два основни компонента – прабългарският и тракийският са допълнителни. Тракийското наследство не е българско наследство, като принадлежащо към българския народ. От тази гледна точка тракийското изкуство, тракийските градове, паметници, тракийските постижения са едно от въведенията към самата история на българския народ.
От съвременна гледна точка, според най-новите изследвания, свързани с медицинската генетика - като започнете още от изследванията, които бяха направени през 90-те години, в центъра по генетика към Оксфордския университет, начело с професор Брайън Сайкс и подкрепен от други университети, свидетелстват за това, че днес всеки отделен народ принадлежи не към едно, а към различни генетични колена. Независимо дали говорим за българи, италианци, французи, араби, дори в Африка. В един и същи народ, съседи от една селска община, хората могат да принадлежат към различни генетични линии. Това е безспорно доказано дори в самата черна Африка. Тя е прародината на човечеството, което е само на 150 хиляди години. Там са показани основните 13 генетични колена, които са съществували. Самите общности в Африка имат различия в генетичен план, камо ли за такива народи, каквито са европейските.
Когато говорим за съзиждането на българския народ, казах, че има три основни компонента. Някой сега се опитва да размести тези пластове. Но ако погледнем нещата изцяло, при българите присъстват много други струйки освен споменатите три.

- Има ли претопяване на прабългарите, дошли по тези земи?

- Да. Най-известният статистик професор Тотев, с когото имах честта да бъда близък, направи едно изследване, в което посочи, че през Балканския полуостров и особено през източните му предели, където е Българската държава, са преминали 187 различни етноса. И една значителна част от тях са оставили, така да се каже, своето генетично присъствие в тези предели. Въпреки че преобладава славянският елемент, човек лесно може да забележи колко многообразен е екстериорът на българския народ. За разлика от северните народи, където не е имало такова смешение.

- При това смешение значи няма от какво да се притесняваме, че ще се претопим в ЕС?

- Първо искам да отбележа, говорейки за Европейския съюз и често споменаваната европейска цивилизация – няма такава. Има източноправославна християнска цивилизация , има и западно -християнска цивилизация. В рамките на източноправославната цвилизация , нейната матрица е византийският модел, са се оформили в последствие балканска локална цивилизация и руска, прераснала в евразийска локална цивилизация.
В момента живеем във време, в което се отива към едно единно бъдещо развитие, като говорим и за засиления процес на глобализация. Това е един обективен процес и ние трябва да го схващаме коректно, тъй като не малко се продуцират схващанията едва ли не, че глобализацията е някакво отрицателно явление. Обективно, ако цивилизацията ни има бъдеще, тя трябва да се отлее в една единна планетарна цивилизация. А глобализацията е един процес към създаването на тази бъдеща цивилизация. В този смисъл тя изцяло трябва да се приеме като положително, обективно, историческо явление. Проблемът в нея е това, че често се правят опити процесът да бъде сведен под шапката, под матрицата на една доминираща глобална сила, най-вече в лицето на САЩ.
България, която също не е извън рамките на този глобализационнен процес, стана част от Европейския съюз. Въпросът е обаче, че по-голямата част от страните-членки принадлежат към цивилизационен модел, който е различен от нашия. ЕС е създаден на основата на западноевропейската регионална цивилизация, тя носи нейните постижения и те са доминиращи. На тази основа, когато започна процесът на договаряне със страни като Румъния и България, които принадлежат към източноевропейското цивилизационно огнище, нещата бяха поставени еднозначно - да се приемат у нас априори всички онези характеристики, които се отнасят до западноевропейския модел, към който ние не принадлежим.
И проблемът тук е в загубата на цивилизационната идентичност. Мит, който се продуцира и е исторически неподплатен, е, че съществува някаква единна Европа. Европа е само едно географско понятие, но като цивилизация никога не е съществувала – имаме две западни цивилизации, както имаме и две ислямски цивилизации. В този смисъл, когато се говори за някакъв европейски път, се има предвид това, което е в Западна Европа. Гърците също изпитаха проблема на българите и румънците. Обаче, поради това, че са водени от спояващи национални идеи и имат по-висок индекс на национално самочувствие, понесоха нещата по-леко.

- Какъв е нашият проблем, нали уж си имаме самочувствие?

- Българинът няма такова себевъзприятие за месианство. В балканския контекст известно месианство има при сърбите, при гърците. Това е добре видно в националната ни история и най-вече в част от модерната ни история. България добива националната си свобода не като субект. Българинът е един спомагателен елемент, колкото да говорим за вътрешни четнически движения. Национално освободителното движение завършва с пълен разгром, апогеят му е бил Априлското въстание и одисеята на ботевата чета. В този смисъл българинът твърде често не е бил субект на собствената си история, което има много сериозни следствия. Той е изработил една представа за необходимостта винаги да се опира на метафората за по-големият брат. Дали ще бъде Русия, Германия, Съединените щати, но винаги съществува това нещо. При сърбите и гърците това го няма. Само у нас съществува поговорката „Преклонена главица сабя не я сече”. Робски инстинкт на преклонение и чакане на спасение от някакъв месия под формата на Големия брат. Сърбите например се противопоставят на руснаците, на германците, на американците.
В този смисъл, когато българинът трябва да се интегрира в по-големи общности, за да оцелее, за да не загуби своята национална идентичност, трябва да отстоява това, което е не по-малко ценно от Западноевропейските ценности. Достатъчно е да вземете културата на общение, която съществува тук. Тя е много по-хуманно приемлива, от това, което е в Германия, да кажем. Има много други примери, които са достатъчно цивилизационно значими, за да устоят и да бъдат съпоставими и равноправни. Но за съжаление, тъй като България винаги се отличава с политически „елит” който е бил проводник - купен елит, нещата стоят много трагично.



Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Ynt: Колко народа покръства Борис?
« Reply #4 on: November 16, 2008, 12:42 »
„Йоанъ Екзархъ Български, съврѣменникъ на царь Симеона (893—927 г.) укорява на нѣколко мѣста въ съчиненията си манихеитѣ и славянитѣ езичници, останали такива и слѣдъ кръщението на Бориса.“1

„Въ Родопитѣ имало некръстени българи дори и прѣзъ ХI в., които, както се говори въ житието на св. Георгия Иверски, още се кланяли на своитѣ кумири.“2

1 Иванов, Йордан [1925] (1970). „Поява на богомилството“ „Богомилски книги и легенди“, II фототипно издание, София: Наука и изкуство, стр. 20.
2 Иванов, Йордан [1925] (1970). „Условия за появата на богомилството“ „Богомилски книги и легенди“, II фототипно издание, София: Наука и изкуство, стр. 16.

Edited by You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Ynt: Колко народа покръства Борис?
« Reply #5 on: February 27, 2009, 14:45 »
заключена ли е темата

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42