Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (37/172) > >>

Coban:
СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ АРХИВИ

"Възродителния процес" Комунистически терор


4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к). Взето е решение за изселване на "небългарско" (турско и помашко) население от южната граница на страната.

1 август 1949
Нови ноти на САЩ и Великобритания за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.

10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.

22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.

2 декември 1950
След като България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно и поема задължение да не допуска изселването на лица без турски визи, границата е отворена отново.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.



21 юни 1958
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

2-4 октомври 1958
Пленум на ЦК на БКП утвърждава "Тезиси за работата на партията сред турското население", според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.
На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.
края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.

22 февруари 1982
Политбюро на ЦК на БКП прави първата стъпка към "възродителния процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите турци. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Малцинствената политика в България. Политиката на
БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989).
Автор Улрих Бюксеншютц
IMIR, 2000.
Съдържание
1 Въведение
2 Политиката спрямо евреите, ромите, помаците и турците
2.1 Кратката история на евреите в Народна Република България
2.1.1 Българските евреи и “окончателното решение”
2.1.2 Следвоенният период 1944-1952 г.
2.1.2.1 Политическите течения сред еврейското население
2.1.2.2 Социални и икономически проблеми на еврейското население
2.1.2.3 Училища и религиозна организация
2.1.3 Exodus (Изселване)book213.htm
2.2 Екскурс: БКП и мюсюлманската верска общност в България
2.3 Ромите
2.3.1 Политическо развитие преди 1944
2.3.2 Общо развитие на политиката на БКП спрямо ромите
2.3.2.1 Организации и културни институции на ромите
2.3.2.2 Образователни институции за ромите
2.3.2.3 Основни училища (ОУ)
2.3.2.4 Основни училища със засилено трудово обучение - ОУЗТО
2.3.2.5 Интернати
2.3.2.6 Специалните ромски училища - един успех?
2.3.3 Мерки по заселване
2.3.4 Смени на имената при ромите
2.4 Помаците
2.4.1 Демографска и социална структура на помашкото население
2.4.2 Политическо развитие преди 1944 г.
2.4.3 Политиката на БКП спрямо помаците след 1944 г.
2
2.4.4 Образование за помаците
2.4.5 Мерки по националната сигурност
2.4.6 Смени на имената при помаците
2.4.6.1 Първи опит: Анархия.
2.4.6.2 Втората кампания за смяна на имената сред помаците
.
.
.
.

http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf

Шали:
Публикувам препратка към блога на Веселин Ангелов, в който той представя разсекретени документи на МВР и извадки от стенографски запис на заседание на Политбюро на ЦК на БКП за "протестните акции на турците януари-май 1989г." и "Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)".
Материалите са много обширни и подробни, който има интерес може да се запознае с текстовете от следващия линк и свързаните предишни статии в блога:

http://angelovveselin.blogspot.com/2009/06/1989_14.html


Много тъжно, че е истина и е част от историята ни.

daczo:
Kopiia na otvorino pismo.                                    Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

Г-це Ваксберг,
Гледах по телевизията Вашия документален филм “Технология на злото”. Слушах Ви внимателно в рубриката “Гласове”. Доколкото можах, следях и отзивите. Гледах за втори път филма по канал "България" на 26.01.2001 г.
Позволявам си да взема отношение и аз, защото живея в един от тези т.нар. смесени райони и съм съвременник и очевидец на възродителния процес. Истината за този процес, цялата истина, съвсем не е такава, каквато Вие я представяте.
Възродителният процес бе провокиран от турските тайни и явни служби, и ако България има някаква вина, то много по-голяма е вината на Турция, която използва турците и българите мохамедани като “пета колона” за провеждане на своята пантюркистка политика.
Възродителният процес е една ответна реакция, предизвикана от засилената терористична дейност на живеещите в България турци, след идването на генерал Еврен на власт в Турция. Във Вашия филм Вие представяте турците само като кротки безобидни хора, които са репресирани без повод, просто ей така. А кой тогава взриви чакалнята на Пловдивската гара (загива една жена и 41 души са ранени), кой взриви паркинга на аерогара Варна, кой се опита да предизвика влакова катастрофа при Айтос, пожара на яз.”Камчия”, кой взриви православната църква в Бенковски? Тези атентати са извършени, преди да е започнал възродителният процес и съвсем не са контрареакция, предизвикана от него, както непрекъснато се втълпява. Ами взривът в хотел “Сливен”, ами поставянето на отрова и стъклена вата в питейната вода в с.Лиляково, ами взривяването на купето за майки и деца на бързия влак Бургас-София при гара Буново в 21,31 ч на 9 март 1985 г., при което загиват 7 души, от тях 2 деца? След взрива останали само части от скелета на вагона и разкъсани човешки тела. Тримата извършители на терористичния акт са разкрити и осъдени на смърт. След 1989 г. Ахмед Доган им направи паметник - чешма, в с.Трънак, Руенска община, и всяка година там организира провокационно поклонение.

Има нещо зловещо в безадресния тероризъм - да отстояваш някакви права чрез убийството на невинни хора. Същността на извършеното щеше най-добре да се разбере, ако паметникът представлява не чешма, а част от перон на жп гара и един бетонен стълб с размазан на него детски мозък. Такава е била истинската картина на гара Буново след атентата. И за да бъде картината съвсем автентична, паметникът трябва да бъде озвучен с писъци на ужасени майки, които търсят в развалините на вагона окървавените си деца.

Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм не включихте и интервюта с някои оцелели от тези турски атентати - мнозина от тях са сакати, други са оглушели и ослепели, а трети психически увредени?
От 1983 г. до 1989 г. в България са извършени 617 турски терористични акта, при които са убити 72 души, ранени са повече от 100 души и са нанесени щети за стотици милиони лева. За същото време, по проучвания на вече покойния проф.Стайко Трифонов от СУ “Климент Охридски”, са убити седем турски терористи (плюс двама спорни). Българският президент и министър-председател се извиниха за това, но турският президент и министър-председател не пожелаха да се извинят за 72-мата убити невинни българи.
Досега никой турски държавник не се е извинил и за петстотингодишното робство, за безбройните кланета и кръвния данък, за разрушените църкви и манастири, за масовите помохамеданчвания, оставили незаличими последици и до днес.
Тези седем убити турски терористи, Вие, г-це Ваксберг, представяте като геноцид, извършен от българската държава. И ето, изселниците в Истанбул са завели дело в Страсбуг за възродителния процес, но не срещу БКП или ДС, а срещу България. Това ли Ви беше целта, като ровите с пръст в раната, да окаляте България, непрекъснато да се вменява чувство за колективна вина на българския народ?!?
От 1986 г. до септември 1989 г. (по данни от музея на МВР) в районите с български турци от органите на МВР са иззети или доброволно предадени 14 687 единици оръжия, 165 900 единици боеприпаси, 9 008 кг капсул- и електродетонатори. Този арсенал не говори за мирни и невинни намерения, нали? Г-це Ваксберг, ще Ви разкажа един действителен случай, по който бихте могли да направите прекрасен документален филм.
На 22 април 1972 г. в с.Сърница, Велинградска община, е убит 25-годишният българин-мохамеданин Сергей Ив.Куртов, женен, с две деца, едното на една, а другото на три години. От малък останал сирак и се прехранвал със събиране на смола. Три месеца, преди да бъде убит, станал милиционер. Убили го фанатици туркомани, защото пръв в селото и по собствено желание си сменил турското име с българско. Удрят го в гръб, вземат му служебния пистолет, намушкват го с нож и накрая му смачкват главата с камъни. Тримата убийци са заловени и осъдени на различни срокове затвор. След 10.XI.1989 г. те са освободени от затвора и като “репресирани по възродителния процес” на тях - като обезщетение - са изплатени десетки хиляди лева. Нямам думи...
Толкова години са минали и още не мога да го приема - да бъдеш убит, защото се чувстваш българин и искаш да носиш българско име, а България да плаща хиляди левове на твоите убийци!
Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?
На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев. Във Вашия филм Вие засегнахте по много непочтен начин трагедията с 18-месечната Тюркян Юсеинова. Според очевидци тя не е убита от българските милиционери и войници с куршум в главата, както Вие твърдите, а е стъпкана от тези, които са тръгнали с нея да правят стълкновение със силите на реда.
Само мерзавци могат да се крият зад бебета и невръстни деца и да ги използват като жив щит, когато тръгват на сблъсък с държавна власт.
Г-це Ваксберг, възродителният процес не е само смяна на турско-арабските имена с български такива. Това е само едната страна. (В САЩ малките имена на всички граждани са задължително от англо-саксонската именна система.)
Другата страна, която Вие въобще не показвате във Вашия филм “Технология на злото”, това са изключителните грижи, които българското държавно ръководство положи за повишаване материалното благосъстояние на турците и българите мохамедани и преодоляване на голямата им изостаналост.
В т.нар. смесени райони се построиха приоритетно много промишлени предприятия и цехове, здравни пунктове, родилни домове, болници, училища и читалища. Създадени бяха работни места на всички. Техните деца бяха приемани с предимство в средните и висшите учебни заведения. Получиха безплатно образование и станаха учители, лекари, инженери, икономисти, научни работници. Те се ползваха с предимство и при настаняване на работа и при назначаване на ръководни длъжности.
Тази технология на доброто обикновените хора не са забравили.
Когато Тодор Живков гостува на 17.VIII.1997 г. на събора в село Юндола, Велинградска община, по покана на кмета, българите мохамедани му устроиха смайващо посрещане - с хляб и сол, с баници, целуваха му ръката, аплодираха го толкова сърдечно и възторжено, че беше невероятно. А той вече не беше държавен глава, а само един обикновен гражданин. Според Вашия филм, като главен виновник за възродителния процес би трябвало да бъде освиркан, оплюван, хулен. Да, ама не!
Г-це Ваксберг, по време на възродителния процес аз видях в Якоруда много българи мохамедани, които отиваха с радост и китка здравец да си сменят турско-арабското име с българско такова, т.е. да се завърнат при родовия си корен, но след 10 ноември 1989 г., изоставени от българската държавна власт, бяха подложени на такъв натиск, какъвто не Ви пожелавам.
Започна се второ потурчване на Якоруда. Когато 30 българи мохамедани отиват при председателя на ОбНС да търсят от него закрила, защото искат да си останат с българските имена, той им отговаря, че не може да им даде такава.
На 10.Х.1992 година от всичко 1721 ученици в община Якоруда 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език бяха записани като турци, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета!
До тази дата в Якоруда никога не са живели турци, а само българи: християни и мохамедани.
Учениците, които бяха донесли в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност! По най-категоричен начин ДПС ги бе заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци!
Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в свободна и независима България бе постигнато само за две години.
Пред очите ни се откъсват живи части от майка България, но Вас не Ви боли, може би защото от чужбина Ви плащат, за да защитавате чужди интереси.
Спонсор на филма Ви е най-големият финансов мошеник в света - унгарския евреин и американски гражданин Джордж Сорос, когото Великобритания сега съди за 2,5 милиарда долара.
Знае се, че “който плаща, той поръчва музиката”.
Целта на Вашия филм е повече от ясна - насаждане на омраза и противопоставяне между българи и турци, между българи християни и българи мохамедани, като част от подготовката на второ Косово на Балканите.
По друг начин не можем да си го обясним.
Живко САХАТЧИЕВ,
учител,
гр. Якоруда


QUOTE
Живко Сахатчиев е роден в Якоруда през 1934 г. Предците му са взели дейно участие в национално-освободителните борби. Завършил е география в СУ и е учител в родния си край. Създател на музей и на фондация "Св. Георги Победоносец", която пък построява черквата в Якоруда. Автор на многобройни статии и студии, както и на книгата "Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година". Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен и на медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със званието и статуетката "Балкански Йово".
Сега е председател на ОбК "В. Левски" в Якоруда. Изградил е барелеф на Апостола и паметни плочи на якорудчаните, загинали в национално-освободителните борби и войните.

Shumarov:
Много трогателно писмо!
Направо ми текнаха сълзи от жал!
Автора на тази миерда ни внушава, че България е била застрашена едва ли не от ново турско робство! Помаците сме били атентатори, турците са били атентатори и това е наложило жестокостите, които ни сполетяха!
Егати психара!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page