Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (41/172) > >>

Ada_BG:
Дано никога пове4е не се повтори това,и турци и помаци еднакво страдахме от тия,,възродителни процеси,,.
За п0маците родителите ми помнят,майка когато ме е родила,разказва ми 4е булките (помакини)не са ги
изписвали от болницата(с месеци) ако не кръ6тават децата с български имена >:( А пове4ето не6та от клипа
ги видях и аз с детските си о4и,стига сме страдали,аз кавам 4е у4астта ни в България е била винаги една и съ6та >:(  
Винаги е имало геноцид над малцинствата......



The Story of the Turks in Bulgaria 1878 - 1989

Metka:

--- Quote from: roikata1 on January 12, 2010, 09:27 ---Та най-активните участници от ВП са начело на ДПС!


--- End quote ---
@roikata1, препоръчвам ти да се придържаш към темата.
Извинявай но, само с едно изречение не можеш да убедиш аудиторията в това което би искал да ни кажеш.
Напиши примерно есе, вземи интервю от потърпевши , примерно от некав жител на Рибново.
А не да позволявате журналистът Карбовски да показва по националната телевизия  - окървавено булченско бельо от Рибново.
Тези работи не стават по този начин.Това си е чиста дискредитация.
И е хубаво да бъдеш обективен.Не само в ДПС има възродители.
Ти сигурен ли си че нямаш приятели от други партии които да не са възродители?
Защото всеки от нас усеща че се опитваш да ни пласираш много евтин популизъм.

Nazmi:
Спамите Темата.... П.С- Ройката,във всяка една тема където се появиш вкарваш политиката,за теб е без значение заглавието на темата! Имай и малко уважение на хората преди теб тук!

                                                От Администратор- Nazmi.
     

bricktop:
Здрасти на всички,

Нека и аз споделя моите спомени на очевидец и участник в так. нар. Възродителен процес.
От София съм. 1984та (не е George Orwell:) Влезнах в казармата, в поделението в гр. Сандаски. За Коледа заедно с още 8 момчета от поделението ни откомандироваха за Момчилград. Всички бяхме с "тъмно" минало:) Повечето имаха близки роднини, от така наричаните тогава, невъзвращенци. Моите грехове бяха дядо ми и чичо ми, вечна им памет. Дядо - бивш царски офицер. Чичо - или по точно годините от живота му които бе прекарал в Богданов Дол и факта, че нямаше граждански права до края на живота си - роб, крепостен в собствената си родина.

На 25/12/1984 през ноща пристигнахме в Момчилград. Причината за този "трансфер" бяха "неблагонадеждни" момчета мохамедани които са били откомандировани от поделението в града. Иронично нали - едни "неблагонадеждни" заместихме други такива:) До това време, в детските ми години, бях неведом за антагонизъм м/у етноси и религии в България. Дедите ми са бегълци от Вардарска Македония и Западните Покрайнини. Израстнах в една от еврейските вили под резиденцията. В махалата имаше всякакви комшии. Две семейства евреи, две от немско потекло, едно от гръцко, две арменци. Един от най-добрите ми приятели, тогава и сега, е турчин. За мен това бяха и са приятели, комшии, добри хора.

Пристигайки в поделението (36050) в Момчилград ни разпределиха съобразно ВОЗ и овакантените позиции. По това време размириците бяха започнали. На входа на поделението денонощно работеха по 3 БТР-а в пълна бойна готовност. Някой по нагоре по конеца бе споменал за офицер на купола на една от машините които са били в града. Това е бил майор Пингелов, заместник командир на полка, доста елементарен човек. Имаше слух, че от едната машина е стреляно на високо по някаква фасада на празна сграда. Било по негова команда. Това не мога да твърдя със сигурност, беше слух.

Ден – два след пристигането започна подбор на момчета от поделението за трансфериране в новообразуващите се Вътрешни Войски или 'сините шапки'. Избираха по физически данни. Аз също бях подбран. Викаха ни на разговори с ВКР-то и след това ни одобряваха. За ирония и аз бях одобрен въпреки политическата ми 'неблагонадеждност':) На пристигането в Момчилград бях разпределен в кадриран батальон. Слава Богу, началник щаба на батальона, своевремено, бе проучил досието ми и бе побързал да промени ВОЗ-а ми от артилерист на свързочник. Това ме е направило нетрансферируем:) Оказах се единственият свързочник в батальона, а евентуалната липса на такъв нарушавала бойната готовност на подразделението. Причината за този 'фокус' е била крайно тривиална: образованието ми предполагаше, че рисувам и пиша с технически шрифт добре:) т.е. Станах писар и рисувач на бойни топографски карти, пак доста иронично. Независимо от глупавият повод, с 'щабския', капитан Ангелов, си остнахме приятели завинаги и след години, когато той вече работеше в София, ми гостуваше редовно.

В самото начало на 1985та караулният наряд на поделението беше удвоен с так. нар. „обходни двойки“. Патраулирахме в града и околностите. Имаше поне 5-6 двойки от нашето поделение. Знам, че и граничарите от отряда, който май бе в Чорбаджийско,  даваха усилен наряд. Тъй като вече работех(пишех) в щаба и имах достъп до рапортите от всеки наряд, мога да гарантирам, че до пролетта на 1985-та нито един патрон не е изстрелян от поделение 36050. По това време, вече, много милиция беше командирована към Момчилград от вътрешността на страната. Малкият хотел в града беше зает само от милиция. До тогава вече и поделението на Вътрешни Войски в Джебел оперираше. Та на пролет военните „ни“ оставиха 'на мира'.

Така станах свидетел, и се таки, неволен участник във „Възродтилният Процес“. Записвах „правилните“ имена на колегите си в „тефтерите“ на БНА...:) Свидетел бях на драми и странни, иронични случки: Мерджан, момчето от съседното легло, стана Марин, а командирите му ст.лт. Мерджанов??? и майор Салабашев запазиха фамилните си имена. Приятелят ми Айхан Дервиш, също войник тогава, ми писа: „Копеле, от саа нататък в писмата си ме адресирай като Александър Дервишев...шо така е правилно...(ние си пишехме на шопски, да не го забраиме:)“.   Б** ти иронията...“така е правилно“... (кога дойде време кръстих първото си чедо Александър...). След година аз и Митко Помака(така му викахме), бяхме командировани за 3 седмици в щаба на 2-ра армия, в Пловдив, в отдела на генерал Трендафилов (Ген Трен), да подготвиме(изрисуваме/изпишеме) паната и плакатите за отчета на военно-учебната година ли му викаха? Пак ужасна ирония, нали? Мохамеданин и диверсант в „секретният“ щаб  на армията:) В интерес на истината, през службата ми в поделение 36050 винаги съм се обръщал към приятели и колеги с истинските им имена. Никога не съм/сме имали проблем с това. Визирам офицери и началници. Може би е било късмет, може би са били хората, не знам. Все пак е редно да спомена и командирът на поделението по това време: Майор Христов. Много читав човек, кой знае, заслугата може би е била негова?

Раиф(Митко), Мерджан(Марин), Осман(Огнян), Мурат(Златко), Асен Молата, Бозата, Мангаруди((ов), цигането Татов от Ракитово завинаги ще са в сърцето ми.  Както и всички момчета от Бенковски, Чорбаджийско, Чакаларово, Джебел, Асланкьой(Лъвово), Балабаново...та чак до Златоград. Стария кръчмар на Седларе и чудно хубавата Севгинар от Кърджали също.

Не давам оценки и не ангажирам никому, съдя за себе си по съвест и сърце. Политиките не ме изкушават интелектуално по простата причина, че да спориш политика с политик/ан е все едно да се бориш с прасе. Цял ставаш в кал, а на прасето му е хубаво защото това му е природата. Ама аз съм човек, не прасе. Или както на някой баба му беше казала: „Бре, тоя политик ли станал? Ми харно, като друго не е могъл“....

От много одавна живея много далеч. Моят стар приятел Айхан бей ми е комшия, Агоп джан също, а те ми викат Бай Едикойси. Нищо че сме в ранните си 40,  нищо че единия е лекар, другия счетоводител, а третия ненамсикъв. Така си викаме...като „едно време“, ама в сегашно време. И пак сме в еврейската махала.

Слава Богу!

Бъдете здрави и рахат.

roikata1:
А защо ми изтрихте материала,господа властващи във форума? Материала ми беше точно по темата! А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели и сега в лицето на нашите Рибновски герои виждате себе си!?! Защо въвеждате теми от които ви боли? Бъдете чисти и искрени,поне от мюсюлманска гледна точка! А какво показват по телевизията,засяга само живота в Рибново,така че не се срамувайте от себеподобните! Колко сте Велики само!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page