Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (95/172) > >>

havaika:
http://play.novatv.bg/play/247028/

havaika:
The Summer of 89 - Лятото на 89
22г няма осъдени за това унижение

EvroPOMAK:
Тука май гльодаме, некви нациошовинисти са рипнали кать гарагьуи връз адинь наш чилякь - Метката, затуй дето си е позволил да опише една хилядна част от истината за зверствата на болгарските башибозуци връзь Помаците през 1912-та в с.Брезница ?!?  :o ::) ???

Кръстилката през 1912 г. в Брезница и избавлението
Сряда, 09 Ноември 2011 17:50 

Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система. Надявам се истинската история за покръстването на помаците един ден да стане официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции.

Разказите, които съм чувал за онези времена, се делят на две категории:

1. Разкази на хора, чиито родители лично са преживели насилието и описваното събитие се отнася само до определена фамилия или род от Брезница.

2. Разкази на по-възрастни хора, които чрез преживените събития през 1912-1913 година се опитват да обяснят тогавашната история от по-глобално естество – тоест , исторически факти отнасящи се до целия регион около град Неврокоп.

Аз ще се опитам да съм кратък, като се стремя да предам впечатленията си.

По онова време първото нахлуване на българската войска се е случило от северната страна на Брезница – откъм местността „Подлаг“. Не знам дали това е било редовна българска армия или полувоенни формирования на ВМРО. Самата военизирана група е била забелязана още отдалече от будни брезничани, които са изтичали и са предупредили населението от село Брезница че идва голяма въоръжена група, която ще запали селото. С навлизането в селото, първите палежи са започнали да се случват на фона на непрекъснати изстрели от пушки и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било бутнато минарето на джамията.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират и дават началото на мнoгoстрадалното си бягство към посока на Драма и Кавала… Разбира се, в Брезница са останали почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички немощни и болни хора.Освен тях, останали са и наивници, които са мислили че няма да им се случи нищо лошо… (както например населението на село Корница, които са платили много висока цена за това!) Бягството до Кавала е било драматично и свръхекстремно. Хората просто не са носили със себе си никаква храна поради нахлулите бързо в Брезница, въоръжени до зъби комити.

Всички знаем, че в миналото всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да отгледа 4-5, та и повече деца. Както например ненята на Рахмие – неня Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези семейства, които са имали малки деца, които не са можели да бягат. След първите два-три дена на бягство доста жени, изкапали от умора… просто са изоставяли малките си дечица, които не са могли да носят, за да се спасят. Такава трагична развръзка освен неня Сиулимея Моллова е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби с очи, пълни със сълзи и с разбити сърца.

По целия път до Кавала хората от Брезница са срещали палежи, трупове и масово избиване на помаци от целия Чеч. След около две седмици лутане по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци от всички помашки села от цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитите. Между другото, в самото пристанище наистина е имало остатъци от Османската флота – пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Турция.
Хората от Брезница за първи път виждат реално морето. Безкрайно, и много бурно, с ревящи вълни, с надвиснали над него мрачни облаци.

За голям ужас на брезничани, пред очите им се обърнала лодка, препълнена с бежанци като тях. При тази покъртителна гледка надеждата им била срината. Веднага изчезнал първоначалния ентусиазъм да се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в Турция.
В този миг на разочарование, една жена от Брезница проклела водата в морето по следния начин:

„…ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ГЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА СИ ОТИДЕМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКА ВОДА!…“

Известно е че в Кавала е имало и българско население – състрадателни християни, които са имали връзки с комитите от ВМРО.

Информацията е, че хора от четата на Христо Чернопеев и Пейо Яворов се опитвали да разкандърдисват хората от Брезница да се върнат по родните си земи. И така отчаяни и гладни, измръзнали и нещастни, надделяла идеята за завръщане… Завръщането се случило през големите Драмски планини, които в момента като пиша, ги гледам през прозореца си в далечината… В продължение на много дни и нощи, хората забравени от Аллах и неволята, се скитали в размирния и контролиран от комитските банди регион. Целия преход е траял повече от месец, до идването в опожарена Брезница. И в двете посоки са измирали много хора и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена напълно разрушена. Къщите били опожарени. С изключение на няколко къщи – около 4-5, които били нарочно запазени. В тези къщи се били настанили комитите и тяхното командване. Едната къща е била Баргановата къща, която допреди три години си стоеше непокътната – всеки брезничанин я помни и сега. След идването на брезничани е поставено началото на другия ужас – покръстването. Старите хора, които останали в селото преди бягството, са били избити до един. Моят бюко Фетах намерил изоставената си психично болна племенница Салие, която била убита под руините на изгорялата Фетакова къща.

Относно покръстването, е била осъществена практиката – „Сo кротце, сo благо и сo малко кютек“. Комитите били много добре подготвени за зловещия акт. Всичко жизнено важно за изхранването – зърно, жито – било изнесено от хамбарите и откарано на брезнишкия мегдан, където било подпалено.

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня. От запалената Ямя са взели огромния халважийски казан, в който било сварено месото от прасето. Тъй като вярата и надеждата умират последни, жертвоготовноста на брезничани не е била дефицит. Комитите изобщо не се шегували и пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване. Така лека-полека, доста хора са узрели за символично приемане на православието… Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки, са били малко, насилниците са ги карали извън селото, та да блудстват с тях на спокойствие….
Като във филма „Време разделно“. Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото – Исовата къща.

В Исовата къща е живял прочутия тогава имам – Исов Оджа. Разбира се, след упражненото върху него насилие, комитите са го склонили пръв да приеме християнството. Това е било показно и символично, заради това, че той е бил духовен глава на мюсюлманите от Брезница.
В Исовата голяма градина до къщата е бил разположен казанът със сварено свинско месо и окачени наоколо хоругви. Имало е и бакър със светена вода и босилек за напръскване.
Особено внимание е било обърнато на задължителното изяждане на свинското месо, което педантично се поставяло в специални индивидуални паници. Наблизо до Исовата къща се е намирало едно дърво, което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроено специално бесило, на което са били обесени набързо всички , които по една или друга причина са се съпротивявали. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които скоро бяха построени, като при копаенето на основите бяха открити много човешки скелети, нахвърляни безразборно.

Всички брезничани са били подкарани като стадо и подредени в редица пред развълнувания православен свещеник , който с разтреперани ръце е държал светия Кръст и наквасения босилек (разбира се, аз допускам, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така е започнало покръстването – един по един… Но разбира се, намирали се и хора, които са били инати и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени са били насила вкарвани в онези къщи, пълни с комити, които ги обругавали и изнасилвали. Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат светия кръст… Но тук явно е подействал митът за безкрайната
любов на брезнишките мъже към брезнишките жени и дъщери в този момент на изпитание…
И така цяла Брезница както и всички села по нашия Чеч – без изключение – са били покръстени…
Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са ми разказвали за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, са знаели, че са мюсюлмани. И всеки вярващ човек е изпълнявал умствено вътрешните си убеждения на вярата, която е наследена от дедите ни. На практика хората са изглеждали досущ като българите, но вътрешно са изпълнявали криптоислям (скрит, таен ислям). Две години на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение – да се създадат нужните условия – ние, помаците, да имаме право на свободен избор относно религия… След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпва временна, но истинска радост. Заради етническите чистки на Балканите, в Брезница пристигат и се самонастаняват много българи – бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,братя” – гърците.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите са преживели мрачна съдба на бежанци. Родните къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили да започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Съборената джамия е била наново съградена и е известен факта, че и християни са помагали. Тогава за първи път в Брезница бе построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани са изтърпели и нелоялното оземляване на новите заселници – българите християни от Гърция. На практика от 1912 г. до1944 г., политически властимащ посредник между помаците и централната власт в София е бил монополът на ВМРО. „Сo кротце, сo благо и сo малко кютек“, всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгостта му с ислямския Шериат…

* * *

Послеслов

Да, за моето поколение тези истории, макар и тъжни за нас, носят и някаква романтика.
Аз обаче ще си позволя да направя една много интересна аналогия…

Преди около петстотин години, когато кастилците завземат Андалузкия халифат в днешна Испания, по заповед на римския Папа в Испания и Португалия се създава Католическата Инквизиция… Мисията на Инквизицията е била да преследва еретици, евреи и мюсюлмани…

Най-зловещата институция в християнския свят. По това време Христофор Колумб открива Америките. Твърди се, че именно от маврите Христофор Колумб е знаел, че земята е кълбо и ако тръгне на запад ще стигне Индия…

След откриването на новата Обетована земя – Америка, испанската Конквиста осъществява най-големия геноцид в цялата история на човечеството в продължение на петстотин години – изтреблението на американските индианци… Десетки милиони индианци са били посечени за кратко време… Но знаете ли защо днес все още има индианци?

По онова време се е появил един човек – Бартоломеас де ла Касас, който е бил йезуит.
Същият е предизвикал публичен спор за човешката природа на индианците в град Валядолид пред краля на Испания.

Тълкувайки старозаветната Библия, той открил, че едно от дванайсетте израилеви племена, което е изчезнало по време на EXIDOS /преселението/, е възможно да са предците на всички индиански племена. Той всъщност е предложил индианците да се покръстят в името на тази идея.

Дотогава в християнския свят се е смятало, че индианците в Америка не са хора, а животни или маймуни, които конквистадорите трябвало да изчистят до крак от Новата Обетована земя – Америка. И повярвайте, те наистина са ги изтребвали като животни… Тази варварщина показва истински тогавашната „хуманност” на западноевропейското християнство. Изглежда, че наистина тезата на йезуита Бартоломеас де ла Касас е била доста убедителна, след като е взето решение Конквистата да започне покръстване на нещастните индианци…
И така една част от тях са спасени…

И в нашия случай за Брезница – изборът да бъдем покръстени или изнасилени; унижени и после изтребени през 1912-1913 година – нашите пра-бюковци и нени са взели по-мъдрото решение. Защото ако не беше така вие нямаше да знаете това – мене просто нямаше да ме има!

Мехмед Боюкли, Брезница

Източник

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1448.465.html
 
http://www.librev.com/component/content/article/23-discussion-bulgaria/1400--1912-

Nedim Mehmedoski:
Koga go chitam ovoy raskaz koy govori za realni sobitiya od pred eden vek,chuvstvuvam bolka i pokushavam da se zamislam sebesi vo toa scenario i kako bi postapil yas vo edna takva situaciya koga se sprema i se odviva genocid vrz moyot narod.
Veroyatno poradi moyata tvrdoglavost i voinstvenost bi zaginal vo borba so mnogubroyni bandi koi navlegle i gi okupirale nashite sela i gradovi,no sigurno Breznichani bile popametni od mene bideychi vo eden takov odreden moment koga na naysvirep i nay nechovecki nachin bile prisiluvani da se "pokaurat",tie fiktivno i kratkotrayno go storile toa i vo odreden del gi spasile svoite cherki,soprugi i majki od zlite i valkani race na bandite na VMRO koi bile del od bugarskata vojska.
Ako site razmisluvaa kako mene mozhebi denes nemashe da ima ni koy da raskazhuva za toa,kako shto rece i moyot drag priyatel Mehmed-Metkata,a mozhebi i denes nashite kraevi che bea i slobodni i che imavme nasha sopstvena drzhava dokolku se organizirashe togash narodot i se sprotivstaveshe  so oruzhye na takvite bandi.
Ovoy raskaz samo go odslikuva bitot i namerite na sosedite sprema nas..istite zhelbi i nameri postoyat i den denes,samo shto denes e poinakva sostoybata i eden pokushay od makedonskata vlast (VMRO) da manipulira so muslimanite(albanci,torbeshi,turci) ja dovedoa Makedoniya do vratata na ponorot i ako ne prifatea kapitulaciya vo 2001 g. denes kartata na Balkanot che beshe mnogu porazlichna od deneshnata.
Zakluchokot e deka pomakot(torbeshot) nesmee da veruva na drugi (grablivci),nesmee da ya zaboravi svoyata istoriya(za da ne mu se povtori istata),a neka oprosti koy moje da oprosti i edinstveno neka se nasloni na Allah s.a.v.s i na svoyot soy.

ibrahim65:
 Цитат
15-11-2011 19:43:05 |92.206.66.xxx| Златко

        За да се изразя по-ясно: без да приемам като достоверна или задълбочена всяка идея, която предлагат нашите помашки събратя тук, аз напълно им признавам правото да експериментират с определени, повече или по-малко утвърдени в българската историография представи и идеи, минимум като КОМПЕНСАЦИЯ за това, което е вършено с тях от нас, българите, през последните сто години. Разбира се, трябва да мерим и нас и тях с един и същ аршин, но същевременно трябва да бъдем значително по-строги и критични към самите себе си, отколкото към тях (всичко в рамките на закона, разбира се). Освен това, както се оказва много често, в много от случаите те са по-добре запознати от нас с тази историческа тематика, тъй като тя касае директно съдбата им, и в такива случаи не те, а ние сме тия, които имат какво да научат. Това е моята представа за български вариант на affirmative action (утвърждаващо, положително действие).

        В интерес на истината, онова, от което цялата нация се нуждае с драстична спешност, е масово обществено признание на извършените над малцинствата множество насилия от страна на нас, българското мнозинство, през всичкото време, изминало от освобождението насам. Признание, покаяние и искане на прошка. Нищо по-малко не може да има каквито и да е шансове за някакво национално сплотяване след безбройните и различно жестоки несправедливости, които сме причинявали и продължаваме да причиняваме на малцинствата в България. И, което е най-важно – тъй като демографската динамика на България показва повече от ясно, че тези малцинства постепенно престават да бъдат такива, то продължаващата великобългарска надменност и арогантност не е нищо друго освен една исторически много добре позната форма на заслепение преди падението. Какво можем да очакваме от тези хора, когато самите ние някой ден се окажем в положение на малцинство, освен да ни го върнат тъпкано? Има ли някой, който да може да се замисли поне за секундичка над този толкова очевАден въпрос?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page