Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (129/172) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
В Скопие моите приятели се удивиха, че заключвам колата си и включвам аларма.
 Но защо го правиш? Тук никой не краде...
Тогава се уверих, че нямаме никакви основания да твърдим, че македонците са българи.  :)
http://bolgari.net/makedoncite_ne_sa_bylgari__a_nie__bylgarite__sme_francuzi-l-269.html

ibrahim65:
ЖАРКО ЖЕГЛЕВ
Ама чакай малко сега де ти направо сега се излагаш,
та те говорят български език и се смеят по български даже
на тях кръвта, земята водата гората и въздуха е български.
И даже много обичат българите защото са братя  ;)  ;D
Пеят български песни, и даже играят български хора. :-X

А това е едно нежно поздравче от едно славейче.


Кога падна на Пирина - Васка Илиева

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците. Той приема идеите на османизма, който дошлите на власт младотурци провъзгласяват за официална идеология. Те прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 24 септември 1908 Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов извършва неуспешно покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун, при което загиват телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански се спасява и е само ранен. Конгресът за учредяването на МОРО насрочен за есента на 1908 г. пропада след атента. Една година по-късно, обаче се създава новата Народна федеративна партия, която фактически замества пропадналия проект за създаване на МОРО.През 1909 г. Сандански и привържениците му участват в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид II през март 1909 г. Тогава Сандански се среща с Екзарх Йосиф I, когото смята за противник на освободителното дело. След срещата с българския духовен глава, той става негов приятел. По това време по заповед на Тодор Александров и Тодор Лазаров група от няколко човека, между които Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Владе Сланков прави нов неуспешен опит за атентат срещу Сандански в Цариград. На 14 август 1909 година Владе Сланков прави трети, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун. Разочарован от младотурците, изплашен от атентатите и изключен след тежки конфликти от НФП, Сандански се оттегля през 1910 г. в Роженския манастир.
 
Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Сандански, Тодор Паница и Георги КазеповМеждувременно в периода между Хуриета се наблюдава и едно ново явление в отношенията между революционното движение и българската държава. За разлика от предишния период, когато сътрудничеството с официалните български власти се заклеймява от левицата, то сега на това ненормално състояние е сложен край. Българската държава вече е официално призната като независима от Турция и сравнително добре въоръжена. Под влияние на турските жестокости в Македония и Одринско психологическата атмосфера е наелектризирана и се очаква война. Междувременно в София в началото на 1911 година в резултат на преговори между революционните дейци ВМОРО е възстановена със старото ѝ име и програмни документи. Междуособиците в организацията обаче не спират, като Яне Сандански, който се е самоизолирал, отказва да участва в общото съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстояща война.

ibrahim65:
Това също е интересно.


http://www.balkanmedia.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82-750-000-%D0%BC%D0%B0/

http://www.balkanmedia.bg/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BC-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-10-000-000-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8/

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Примирието между враждуващите македонски революционери се запазва до началото на Първата световна война, когато те отново се разделят на два лагера заради различното си мнение кого трябва да подкрепи България. Тодор Александров, който възстановява организацията под името ВМРО, е за Централните сили – Германия и Австро-Унгария. Той смята, че с победата над Гърция и Сърбия, които са на страната на Съглашението, разпокъсаната след Балканските войни Македония ще бъде освободена и обединена. Сандански вижда, че правителството и Фердинанд тласкат България към Централните сили, и предлага царят да бъде убит, да се провъзгласи република и да се промени външнополитическата ориентация. Той търси съмишленици сред опозицията, която е на страната на Съглашението. Тримата с Михаил Герджиков и социалиста Кръстьо Станчев посещават ръководителите на демократите Александър Малинов и Андрей Ляпчев и на народняците Иван Евст. Гешов, но всички отказват да участват в заговора. Само екзарх Йосиф според Михаил Герджиков им казал:
- Блажена да е ръката, която ще повали Фердинанда. Който стори това, ще бъде най-големият благодетел на България.
Поради липса на политическа подкрепа Сандански се отказва от своя план и се оттегля в Пирин, където изкупува тютюн за търговеца Крум Чапрашиков. Задоволява се с една остра телеграма до Фердинанд, в която го заплашва, че ако води страната към Централните сили против Русия, и Дунава няма да те побере. През юли 1914 г. е гласувана амнистия, която засяга и него и формално не го заплашва нищо, но изглежда становището му за войната решава неговата съдба.
Самият Яне е знаел, че ще загине от насилствена смърт, макар че тогава е само на 43 години. Той казва за себе си: Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя. Затова продължава да се движи из Пирин сам, без охрана. На 9 април 1915 г. тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп (днес Гоце Делчев). Повикан е там с телеграма, което изглежда е било клопка. Това фатално пътуване е белязано от две поличби. Любимата му кобила Мица, кръстена на убития вместо него в Солун Мицо Врански, отказва да тръгне. Суеверният Яне отбелязва, че ке стане нещо, но отказва да се върне с думите: Да става, каквото става. По пътя преспива в родното си село, а на сутринта Мица отново на три пъти се връща от пътеката. Чак тогава Яне се съгласява да го придружи някой. След около час път обаче връща спътника си и продължава сам. Настига керван, натоварен с вино, изпреварва го и продължава.
Засадата го чака в местността Блатата. В една теснина срещу него гръмва залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но пропълзява зад едно дърво и започва престрелка. По-късно около него намират 30 гилзи. Най-после един от нападателите, въоръжен с пушка, го застрелва. Накрая от упор го довършват с няколко куршума в корема. Трупа му намират керванджиите, които е изпреварил. Те отнасят в Неврокоп вестта, че някакъв човек е застрелян в планината.
Сандански е погребан до Роженския манастир. Според Мерсия Макдермот на погребението му се събрали 3000 души. Така и не се разбира кои са били убийците му. Говори се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, човек на Тодор Александров в Неврокопско, а за физически убиец се сочи Андон Качарков от село Оряховец. Съдът обаче оправдава всички поради липса на доказателства.

O6te vedna6 pitam:
Kakvo tolkova e bilo storeno na makedoncite 4e ne iskat da sa balgari.

Otgovorat e v tezi koito sa sledili sabitiqta po tova vreme. Mnogo balgari naprazno obvinqvat komunistite i G. Dimitrov.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page