Ð¥Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° ВъзродителниÑÑ‚ процеÑ
4 Ñнуари 1948 г.
Пленум на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката РаботничеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БРП) КомуниÑти (к). Взето е решение за изÑелване на "неÑлавÑнÑкото" (тюркÑко и помашко) наÑеление от южната граница на Ñтраната.
1 авгуÑÑ‚ 1949 г.
Ðови ноти на Съединените ÐмериканÑки Щати (СÐЩ) и Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ (ÐнглиÑ) за нарушаване от Ñтрана на българÑкото комуниÑтичеÑко правителÑтво на чл. 2 от Ð¼Ð¸Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ за гарантиране на гражданÑките права и Ñвободи на българÑките граждани Ñ Ñ‚ÑŽÑ€ÐºÑко етничеÑко ÑамоÑъзнание и мюÑюлманÑко вероизповедание.
3 авгуÑÑ‚ 1950 г.
Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) решава админиÑтративните влаÑти да поощрÑват Ñ Ð²Ñички ÑредÑтва изÑелването на етничеÑките тюрки в ТурциÑ, преди вÑичко от родопÑките гранични райони, а оÑтаващите в Ñтраната да бъдат изÑелени в Северна БългариÑ.
10 авгуÑÑ‚ 1950 г.
Ðота до турÑкото правителÑтво, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñе иÑка Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° приеме 250 000 етничеÑки тюрки, пожелали да Ñе изÑелÑÑ‚, в Ñрок от 3 меÑеца. Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑтира, че КонвенциÑта за уÑтановÑване от 1925 не предвижда маÑови изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñрокове. Икономиката й не може да поеме такава мощна изÑелничеÑка вълна.
22 Ñептември 1950 г.
Втора нота до турÑкото правителÑтво Ñ Ð½Ð°ÑтоÑване изÑелващите Ñе етничеÑки тюрки да получат турÑки визи, защото Ñа продали имотите Ñи и Ñа в много трудно бедÑтвено положение пред наÑтъпващата зима.
7 октомври 1950 г.
Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° Ñи за изÑелниците, защото циганÑки ÑемейÑтва без турÑки визи и без право на изÑелване Ñа влезли в Ñтраната подбудени от българÑките комуниÑтичеÑки влаÑти.
2 декември 1950
След като комуниÑтичеÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ð° циганÑките ÑемейÑтва да бъдат върнати обратно на териториÑта и, и поема задължение да не допуÑка изÑелването повече на лица без турÑки визи, границата е отворена отново.
26 април 1951 г.
Решение на Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) за подобрÑване работата Ñред тюркÑкото наÑеление отбелÑзва завой в политиката към малцинÑтвата по ÑъветÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ» на мултинационална държава. Стимулира Ñе културното и ÑтопанÑко развитие на тюркÑкото наÑеление Ñ Ñ†ÐµÐ» "откъÑването му от традиционната вÑра на хората ИÑлÑм и приобщаване към ÑоциалиÑтичеÑкото ÑтроителÑтво".
19 октомври 1951 г.
По решение на Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) Ñе дава извеÑтна Ñвобода на етно-културното обоÑобÑване на тюркÑкото наÑеление в комуниÑтичеÑка БългариÑ. Открива Ñе ÑпециалноÑÑ‚ "ТюркÑка фиологиÑ" в СофийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет, Ñъздават Ñе три полувиÑши инÑтитута за подготовка на начални учители - в градовете Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват Ñе оÑновни училища ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ преподаване на турÑки език до четвърти клаÑ; Ñъздават Ñе извеÑтни предимÑтва за поÑтъпване в Ñредните и виÑшите училища.
7 ноември 1951 г.
Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° Ñи, защото българÑките комуниÑтичеÑки влаÑти отново допуÑкат умишлено и целенаÑочено изÑелването на циганÑки ÑемейÑтва, които нÑмат това право и турÑки визи. От началото на изÑелничеÑката ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1949 г. Ñа Ñе изÑелили около 156 000 етничеÑки тюрки. Ðа 30 ноември комуниÑтичеÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±ÑвÑва, че прекратÑва изÑелваниÑта на етничеÑки тюрки.
21 юни 1958 г.
Ðов завой в политиката ÑпрÑмо малцинÑтвата. Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) решава да бъдат Ñлети тюркÑките и ÑлавÑнÑките училища, като задължително обучение е на ÑлавÑнÑки език в началните и прогимназиалните Ñтепени, майчиниÑÑ‚ за тюрките турÑки език Ñе изучава като отделна Ñвободно избираема диÑциплина.
2/4 октомври 1958 г.
Пленум на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) утвърждава "ТезиÑи за работата на партиÑта Ñред тюркÑкото наÑеление", Ñпоред които ходжите и имамите в мюÑюлманÑката вÑра да Ñа използвани за политичеÑки коректни цели, за да бъде отделено тюркÑкото наÑеление от ÑлавÑнÑкото.
5 април 1962 г.
Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) утвърждава "мероприÑтиÑта против турчеенето на цигани, татари и помаци Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑко вероизповедание". Започва Ñе наÑилÑтвеното им преименуване, което до ÑъбитиÑта през 1964 г. в ГоцеделчевÑко протича без оÑобен шум преименуването на помаците в този регион на комуниÑтичеÑка БългариÑ.
Ðа Ñъщото заÑедание е обÑъдена проверката на лагера в град Ловеч, извършена през меÑец март на Ñъщата 1964 г. от партийна комиÑÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð’ÐµÐ»Ñ‡ÐµÐ². Трудово Възпитателното Общежитие (ТВО) край град Ловеч е Ñъздадено веднага Ñлед закриването на оÑтаналите лагери през 1959 г. Ñ Ð²ÑŠÐ´Ð²Ð¾Ñ€Ñването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков Ñлед зачеÑтили Ñлучаи на политичеÑко хулиганÑтво през 1957 г. От 10 авгуÑÑ‚ 1961 г. лагерът не е вече Трудово Възпитателно Общежитие (ТВО), а е "трудова група (ТГ)". Дотогава въдворÑването е Ñтавало Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÑƒÑ€Ð¾Ñ€, Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñекретар на Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ и началника на МиниÑтерÑтвото на Вътрешните Работи (МВР), Ñлед това без Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° прокурор. През лагера Ñа преминали над 1200 души, 150 Ñа загинали от Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ или Ñа били убити (най-много убийÑтва Ñа извършени от меÑеците авгуÑÑ‚ до ноември 1961 г. когато наÑилието е прехвърлено от милиционерите надзиратели, на звеневите и бригадните командири). 810 души Ñа пуÑнати на Ñвобода като неправилно задържани Като (300 души през Ñептември 1961 г. 462 души в началото на февруари 1962 г.) по време на проверката в град Ловеч Ñа 223 мъже, в Ñело Скравена - 31 жени.
КомиÑиÑта опиÑва непоноÑимите уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° живот и труд и физичеÑкото наÑилие в изброените Трудови Групи (ТГ). Решено е лагера да бъде закрит, оÑновната отговорноÑÑ‚ е възложена на Мирчо СпаÑов, който Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¿Ñ€Ñко за лагерите, но не Ñтава и дума за наказателна отговорноÑÑ‚, а за вътрешно партийно наказание и премеÑтване на друга, по-виÑока в йерархиÑта длъжноÑÑ‚. Ðа 23 април Ñа оÑвободени вÑички 30 жени от лагера в Ñело Скравена, а до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° меÑеца Ñа оÑвободени 209 лагерници от град Ловеч, като 5-ма Ñа предадени на Ñъд. "Трудовата група (ТГ)" край град Ловеч е закрита на 8 май ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ на миниÑтъра на вътрешните работи (МВР) Дико Диков.
22 март 1964 г.
Ðа Ñъвещание на градÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ (ГК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) в град Гоце Делчев предÑтавителите на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) в град Благоевград (Горна ДжумаÑ) дават за пример извършеното преименуване в град Якоруда и Ñело Белица. ГрадÑкиÑÑ‚ комитет (ГК) начело ÑÑŠÑ Ð¡ÑŠÐ±Ð¸ Генов, Петър Дюлгеров и КонÑтантин Малинов който предприемат мерки за ÑмÑната на имената. Първоначално Ñе оказва натиÑк върху помаците който Ñа мюÑюлмани по вероизповедание, но които Ñа партийни членове на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП), за да Ñи ÑменÑÑ‚ имената, за да Ñлужат за пример на оÑтаналите.
След като Ñъпротивата им е пречупена, те ÑменÑÑ‚ имената Ñи наÑила, но го запазват в тайна. ГрадÑкиÑÑ‚ Комитет (ГК) в град Гоце Делчев решава да бъдат Ñъздадени Ñпециални комиÑии по преименуването във вÑÑка една община, в които да има предÑтавители на милициÑта. Под предлог за ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñта Ñъщо Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде на разположение за блокиране на Ñелата. Предвижда Ñе преименуването да бъде извършено Ñ Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñк, но без прилагане на Ñила.
ÐšÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° март 1964 г.
ÐаÑилÑтвеното преименуване на помаците предизвиква вълнениÑ, оÑобено Ñилни в Ñелата Рибново, Корница и Брезница. Ð’ Ñело Рибново комиÑиÑта по преименуването е набита, а придружаващите Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ и милиционери ÑтрелÑÑ‚ във въздуха. След като Ñилите Ñе изтеглÑÑ‚ от Ñелото, хората организират денонощно дежурÑтво и опожарÑват единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚, за да Ñпрат доÑтъпа до Ñелото. ÐрмиÑта и милициÑта блокират Ñелото, ÑпрÑно е водоÑнабдÑването и доÑтавката на храни. 200 души от Ñелата Корница, Брезница, Лъжница и Буково Ñа Ñпрени в Рила, преди да Ñтигнат пеша до СофиÑ, за да протеÑтират Ñрещу ÑмÑната на имената. Една чаÑÑ‚ от наÑелението Ñ‚ÑŠÑ€Ñи ÑпаÑение в гората. Опитът за покръÑтване трае Ñедмица. МеÑтните функционери като КръÑÑ‚ÑŽ Тричков Ñа за наÑилÑтвено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати Ñтарите паÑпорти. ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) изпраща комиÑиÑ, коÑто Ñпира преименуването и Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° за наÑилиÑта върху меÑтното партийно ръководÑтво. Редът е възÑтановен през април. Ðа 12 май 1964 г. Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) оÑъжда меÑтните функционери, които Ñа изпълнили погрешно решението от началото на меÑец март на Ñъщата 1964 г.
23 март 1967 г.
Ðа пленум на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) предÑедателÑÑ‚ на Комитета Държавна СигурноÑÑ‚ (КДС) Ðнгел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 г. "преÑтъпна дейноÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки отенък" Ñа имали 5260 младежи и девойки на възраÑÑ‚ от 15 до 28 години, от които 718 Ñа учаÑтвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеÑка Ð°Ð³Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 г. Ñа разкрити нелегална младежка група в град Перник и нелегална младежка контрареволюционна Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² град Габрово.
Младежи от Ñело Бели ИÑкър Ñъздали контрареволюционна група, коÑто "Ñи поÑтавÑла за цел да вдигне Ñзовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейноÑÑ‚" за този период били извършените от младежи в град Шумен терориÑтични актове. От 1963 до 1966 г. опит или подготовка за бÑгÑтво през граница извършили 4192 младежи, от които 407 Ñа уÑпели да избÑгат, а 25 Ñа били убити на граничната бразда. "Под влиÑние на прокитайÑката пропаганда" Ñа били групата на Захари Харалампиев СвинарÑки и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963 г. групата на Тодор Златков в ДИП "Комуна" в град СофиÑ, разкрита през 1963 г. групата на Методи Ташев в град Казанлък, е разкрита през 1964 г. групата на Ð“Ð¾Ñ€ÑƒÐ½Ñ Ð¸ Цоло КръÑтев, групата на ЛилÑна и Методи ДеÑови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966 г. прокитайÑка група в ЯмболÑки окръг, разкрита в началото на февруари 1966 г. група на Георги Заркин за въоръжена борба Ñрещу комуниÑтичеÑката "народна" влаÑÑ‚. Само през 1966 г. Ñа разкрити 12 нелегални групи ÑÑŠÑ 101 учаÑтника и 88 автора на анонимни агитационни материали, 10 от които Ñа били оÑъдени.
20-26 март 1968 г.
Официално поÑещение на Тодор Живков в ТурциÑ. ПодпиÑана е Ñпогодба за изÑелване, отнаÑÑща Ñе за близките на изÑелилите Ñе до 1952 г. Спогодбата влиза в Ñила през март 1969 г. когато е ратифицирана от ТурциÑ. До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ноември 1978 г. когато изтича Ñрокът на Ñпогодбата, Ñе изÑелват около 115 000 етничеÑки тюрки. Има единични Ñлучаи на принудително изÑелване.
25 февруари 1969 г.
Решение â„– 84 на Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) за заплахата от "културно-национална автономиÑ" на тюрките. Закрити Ñа множеÑтво веÑтници на турÑки език и турÑки театри, ÑпрÑно е книгоиздаването на турÑки език, изучаването му е ограничено и поÑтепенно ликвидирано.
15-17 март 1972 г.
ÐœÐ¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ армейÑки Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð°Ð½ÐºÐ¾Ð²Ðµ правÑÑ‚ блокада на Ñело Барутин, СмолÑнÑко. Миньорите от ÑƒÑ€Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ€ÑƒÐ´Ð½Ð¸Ðº Ñа малтретирани, за да Ñи ÑменÑÑ‚ наÑила имената. След тридневна обÑада армиÑта и милициÑта навлизат в Ñелото ÑÑŠÑ Ñтрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити хора. Убити Ñа Ðеджибе КелоÑман и Емине Ибрахим, шеÑтима Ñа ранени, шеÑтима Ñа оÑъдени на затвор.
Май 1972 г.
СмÑна на имената на помаците в град Якоруда и Ñело Бунцево. При опит на група хора да отидат на протеÑÑ‚ в град Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ðµ убит един човек от групата; по-къÑно в Ñело Бунцево е убит от протеÑтиращи ÑекретарÑÑ‚ на градÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸ÐµÐ½ комитет на ОтечеÑтвениÑÑ‚ Фронт (ОФ) в град Якоруда, агитиращ за ÑмÑната на имената.
Декември 1972 г.
Помаци от Ñело Корница Ñа привиквани в милициÑта в град Гоце Делчев и Ñа принуждавани на Ñила за да подпишат декларации отноÑно за ÑмÑна на имената. Ðачалникът на VI отдел на Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) в град Гоце Делчев прави опит да ареÑтува Ð¿Ð¾Ð»ÐµÐ²ÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¸Ð³Ð°Ð´Ð¸Ñ€, но жените от Ñелото не му позволÑват.
Ð’ отговор е изпратена група милиционери Ñ ÐºÑƒÑ‡ÐµÑ‚Ð°, което предизвиква излизането на хората на площада. Те оÑтават там в продължение на три меÑеца, като наÑтоÑват да бъдат признати официално за тюрки, децата им да Ñе обучават на турÑки език и да не Ñе поÑÑга на имената им.
По време на Ð´ÐµÐ½Ð¾Ð½Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ протеÑÑ‚ в Ñелото идват първиÑÑ‚ Ñекретар на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) в град Горна Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ (Благоевград) Петър Дюлгеров, военни начело Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð° българÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð³ÐµÐ½ÐµÑ€Ð°Ð» Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð°Ð¼Ñ„Ð¸Ð»Ð¾Ð², и меÑтниÑÑ‚ партизанÑки командир генерал Крум Радонов.
28 март 1973 г.
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат Ñелото Корница, ГоцеделчевÑко. Изходите на Ñелото Ñа блокирани от картечни гнезда. Хората Ñе Ñъбират на площада и Ñе отбранÑват Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸ и колове. МилициÑта и армиÑта откриват автоматична Ñтрелба на меÑо. Убити Ñа петима души от Ñелото, а деÑетки Ñа ранени и пребити. Ранени Ñа и нÑколко милиционери. Много от ранените Ñе Ñтрахуват да отидат в болницата и оÑтават по домовете Ñи. 10 души от протеÑтиращите Ñа оÑъдени общо на по 78 години затвор, нÑкои от протеÑтиращите Ñа изÑелени. След като протеÑтите Ñа наÑилÑтвено Ñмазани, ÑмÑната на имената е извършена под ръководÑтвото на ÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° ГрадÑкиÑÑ‚ комитет (ГК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) в град Гоце Делчев Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðврамов.
25 април 1973 г.
Ð’ 5.00 Ñутринта в град Девин. Въоръжени Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸ Калашников милиционери нахлуват в къщите на три тюркÑки ÑемейÑтва, които единÑтвени в града запазват тюрко-арабÑките Ñи имена. Според началника на меÑтната Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ хора Ñа "реакционни и конÑервативни елементи - религиозни фанатици, тюркофили, предÑтавители на Ñтарото поколение в родовете", накарали отделни родове в град Девин да не ÑменÑÑ‚ тюрко-арабÑките Ñи имена ÑÑŠÑ ÑлавÑнÑки, подготвÑли "клеветничеÑки материали, предназначени за Обединеното ОбщеÑтво на Ðародите (ООÐ)" и Ñа иÑкали политичеÑко убежище в ТурциÑ.
С прокурорÑко нареждане членовете на ÑемейÑтвата Ñа принудително заÑелени за 5 години в различни Ñела в МихайловградÑко (МонтанÑко) и ВидинÑко. През Ñнуари 1974 девинÑките комуниÑти отчитат уÑпешното приключване на кампаниÑта по ÑмÑната на имената в Ñелата Беден, Брезе, ÐаÑтан, Селча, Стоманово, Грохотно и град Девин, извършена от 350 активиÑти.
14 ноември 1977 г.
Ð’ Ñтолицата на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðнкара е подпиÑан допълнителен протокол към Ñпоразумението за изÑелване между комуниÑтичеÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1968. До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ноември 1978, когато изтича дейÑтвието на Ñпоразумението, Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÑƒÐ²ÐµÐ»Ð¸Ñ‡Ð°Ð²Ð° квотите Ñи за изÑелване. Към Ñептември на 1977 г. Ñа Ñе изÑелили 52 392 души. До изтичането Ñрока на Ñпогодбата Ñе изÑелват още 62 000 души.
5 Ñнуари 1978 г.
ПиÑмо на Тодор Живков до членовете на Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет "ÐÑкои ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ñно по-нататъшното развитие на празнично-обредната ÑиÑтема в Ðародна Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (ÐРБ)". Ðа 12 април 1978 г. Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет приема документ за "празнично-обредната ÑиÑтема", Ñпоред който традиционните хриÑтиÑнÑки и мюÑюлманÑки обичаи Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат заменени Ñ Ð¸Ð·ÐºÑƒÑтвено Ñъздадени ÑоциалиÑтичеÑки церемонии, "в които да Ñе залагат комплекÑни политичеÑки, еÑтетичеÑки, нравÑтвени и Ñоциално-пÑихологичеÑки моменти".
Ðоември 1978 г.
Изтича Ñрокът на Ñпоразумението между Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ комуниÑтичеÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° изÑелване на желаещите етничеÑки тюрки. ОбщиÑÑ‚ брой на изÑелилите Ñе от март 1969 г. е 114 356 души. Много от изÑелниците заминават, защото Ñа чули Ñлуховете, че Ñлед изтичането на Ñпоразумението държавата ще Ñмени имената на оÑтаналите в комуниÑтичеÑка БългариÑ. Те продават къщите и имущеÑтвото Ñи и купуват Ñтоки, които могат да изнеÑат в ТурциÑ, за да поÑтроÑÑ‚ на първо време малки къщи за ÑемейÑтвата Ñи. Има Ñлучаи на принудително наÑила изÑелени тюрки.
22 февруари 1982 г.
Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) прави първата Ñтъпка към "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) процеÑ" като приема тежка ограничителна мÑрка ÑпрÑмо етничеÑките тюрки. Забранено им е да Ñе заÑелват в нÑкои Ñелища на БургаÑки, ЯмболÑки, ХаÑковÑки и КърджалийÑки окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководÑтвата на тези окръзи Ñе изиÑква "да проведат необходимите мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° поÑтепенно разÑелване във вътрешноÑтта на Ñтраната на етничеÑките тюрки, които Ñега живеÑÑ‚ в указаните Ñелища".
ЕÑента на 1984 г.
Ð’ изпълнение на решениÑта на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) за приобщаване на етничеÑките тюрки през еÑента на 1984 г. в КърджалийÑки и ХаÑковÑки окръг започва подмÑна на тюрко-арабÑките имена на "помаците и лица от ÑмеÑени бракове". ПодмÑната на имената Ñе извършва от меÑтните държавни и партийни органи Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтието на окръжните ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР).
Ðоември 1984 г.
МиниÑтърът на вътрешните работи (МВР) Димитър СтоÑнов наÑочва ÑледÑтвието за терориÑтичните актове, което още нÑма конкретен заподозрÑн и подозира "вражеÑката емиграциÑ", "изменници на родината" или репреÑирани, към "протюркÑките националиÑти" и поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ задача пред МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) "борбата Ñ Ñ‚ÐµÑ€Ð¾Ñ€Ð¸Ð·Ð¼Ð°".
След инÑценираните взривове от Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) в Пловдив и Варна е уÑилената охрана по повод юбилейните деветоÑептемврийÑки тържеÑтва не е Ñнета, а е удвоена. Мерките Ñа оÑобено Ñилни в Ñелата в Източните Родопи, където в помощ на милициÑта Ñа включени и цивилни партийни членове на БКП, на които им Ñе раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено къÑоцевно оръжие). Ð’ КърджалийÑки и отчаÑти в ПловдивÑки и ВарненÑки окръг започва охрана на централни и второÑтепенни пътища, нощни и дневни патрули Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¾ на показ оръжие, проверки на колети, пиÑма, телеграми, уÑилено подÑлушване на телефоните, удвоено милиционерÑко приÑÑŠÑтвие.
21 ноември 1984 г.
Ðа Ñъвещание в МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) е отчетено, че през еÑента на 1984 г. до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ноември на Ñъщата година в КърджалийÑки и ХаÑковÑки окръг Ñа преимунавани 25 000 "помаци и лица от ÑмеÑени бракове". МиниÑтърът на вътрешните работи заÑвÑва: "През декември, Ñнуари и февруари на 1984 г. ÑмÑната на имената от ÑмеÑените бракове навлиза в решителна фаза.
Политбюро на ЦентралниÑÑ‚ Комитет на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) даде ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ·Ð°Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¾ да Ñе започне работа начело Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ комитети, народните Ñъвети, общеÑтвените казионни организации. Там, където Ñе налага, ще вземе учаÑтие и МиниÑтерÑтвото на Вътрешните Работи (МВР). Ще Ñпомена цифра, коÑто да оÑтане между наÑ. ÐÑколко деÑетки хилÑди души Ñ‚Ñ€Ñбва да откъÑнем от етничеÑките тюрки, да го намалим Ñ 10-12 процента тюркÑкото наÑеление. Това Ñа помаци и лица от ÑмеÑени бракове..."
10 декември 1984 г.
Оперативката на ръководÑтвото на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР). Ðачалникът на ШеÑто главно управление на Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) генерал-лейтенант Петър СтоÑнов докладва, че към 9 декември 1984 г. вече Ñа преименувани 33 129 "лица Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð°Ð½ или общеÑтвенопризнат българÑки родов корен": в град Кърджали - 17 437, град ХаÑково - 8200, град СилиÑтра - 3450, град Пловдив - 3216, град Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ - 826 души. Ген. Петър СтоÑнов заÑвÑва, че това Ñтава без нито един Ñлучай на оÑтра Ñъпротива, а в ХаÑковÑки и нÑкои райони на КърджалийÑки окръг Ñтава доброволно и Ñ Ð¾Ð¿Ð°ÑˆÐºÐ¸ пред народните Ñъвети, без "органите" да Ñе ÑвÑват на Ñцената, като "Ñе върви Ñамо Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñекретари, Ñ ÐºÐ¼ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ..." Ген. СтоÑнов предлага да Ñе изучи наÑтроението в още 7-8 окръга, преди да Ñе премине към "Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¿, за който вие, другарю миниÑÑ‚ÑŠÑ€, вече говорихте, че е подÑказан от най-виÑоко ниво..."
Ðа ръководÑтвото на МВРе прочетена заповедта за започването на маÑовото наÑилÑтвено преименуване на етничеÑките тюрки, издадена от миниÑтъра на вътрешните работи Димитър СтоÑнов до началника на ШеÑто главно управление на Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) ген. Петър СтоÑнов (Ñедем от деветте отдела на ШеÑто главно управление работÑÑ‚ по етничеÑките и религиозни малцинÑтва): "Възродителен (ÐÑимилационен) процеÑ. Ð”Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ€Ñ ÐŸÐµÑ‚ÑŠÑ€ СтоÑнов да направи необходимото чрез началниците на ОблаÑтното Управление (ОУ) на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) и първите Ñекретари на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) да започне преименуването на българÑките граждани от тюркÑки етничеÑки произход във вÑички окръзи, където има такова наÑеление Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ работата да приключи в Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñрок. Отговорник генерал-лейтенант Петър СтоÑнов."
23 декември 1984 г.
КърджалийÑки окръг е обкръжен от 11 контролно-пропуÑкателни пунктове, които Ñпират Ñвободното движение на хора навън и навътре в региона. Вътре в окръга Ñа изградени 27 други бариери. Ð’ окръга е въведен вечерен Ñ‡Ð°Ñ - 19.00 чаÑа. Две Ñедмици преди акциÑта е иззето цÑлото ловно оръжие от наÑелението. МилициÑта на окръга от 443-ма Ñержанти и офицера е подÑилена Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÑ€Ð¸ от Сливен и Ямбол и 718 офицери и Ñержанти от ÑержантÑката школа в Казанлък, Средното милиционерÑко училище, ÑержантÑката школа от Долни Богров, въоръжени Ñ ÐºÑŠÑоцевно и дългоцевно оръжие и палки.
Ð’ Ñледващите дни към Ñ‚ÑÑ… Ñе приÑъединÑват 4-и и 5-и отрÑди на Гранични войÑки, управлениÑта на МинÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) в град СмолÑн, град Пловдив, град БургаÑ, град Враца и град Плевен, районните ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ (РУ) от по-малките градове около КърджалийÑки окръг, военно-въздушното поделение от Ñело Голо Бърдо, поделениÑта на армиÑта в градовете Момчилград и Крумовград. Подготвени Ñа 15 автомобила на пожарната команда и една машина Ñ Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ‚Ð¸Ð²ÐµÐ½ двигател за разпръÑкване на тълпи.
През нощта Ñрещу Коледа на заÑÐµÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² големите градове и Ñела от окръга предÑтавители на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП), ДимитровÑкиÑÑ‚ КомуниÑтичеÑки Младежки Съюз (ДКМС), ОтечеÑтвениÑÑ‚ Фронт (ОФ), Ðграрно ПромишлениÑÑ‚ ÐšÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ (ÐПК), Трудово Кооперативното ЗемеделÑко СтопанÑтво (ТКЗС), МиниÑтерÑтвото на Вътрешните Работи (МВР), МиниÑтерÑтвото на Ðародната Отбрана (ÐœÐО), меÑтните заводи, фабрики, предприÑтиÑ, училища, читалища, кметÑтвата и "доброволните цивилни, пара-комуниÑтичеÑки бойни отрÑди на трудещите Ñе" разработват план за преименуването в Ñледващите дни.
24 декември 1984 г.
Ð’ 4 чаÑа Ñутринта деÑетки Ñела в КърджалийÑки окръг Ñа обкръжени от милициÑта. Ð’ кметÑтвата оÑвен кметът на Ñелото Ñе намират и партийниÑÑ‚ Ñекретар на Ñелищната ÑиÑтема, предÑтавител на ръководÑтвото на меÑтното милиционерÑко управление, една машинопиÑка, нÑколко милиционери или въоръжени от МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) цивилни милиционери.
Ð’ 6 чаÑа милиционерите започват да влизат по къщите и да извеждат наÑила хората под заплахата на дулата на автоматите. Първи Ñа ÑемейÑтвата Ñ Ð½Ð°Ð¹-голÑм авторитет в Ñелото. Ð’ кметÑтвото или друга админиÑтративна Ñграда им взимат паÑпорта, показват им ÑпиÑък Ñ ÑлавÑнÑки имена и ги карат да Ñи изберат едно от Ñ‚ÑÑ…. Ðко не приемат или Ñе бавÑÑ‚, ги биÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð°Ð»ÐºÐ¸.
МашинопиÑката напечатва трите нови имена на една бланка, на коÑто преименуваниÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе подпише. Ðко Ñе ÑъпротивлÑва нÑкой, подпиÑÑŠÑ‚ е получаван Ñ Ð¿Ð¾Ð±Ð¾Ð¹. Ðеграмотните оÑтавÑÑ‚ отпечатък от палец върху бланката. Бланката Ñтава единÑтвеното удоÑтоверение за ÑамоличноÑÑ‚ на привиканиÑ. Ð’ този ден Ñа пребити първите деÑетки тюрки, непожелали да Ñе откажат от името Ñи.
24 декември 1984 г.
Даден е първиÑÑ‚ изÑтрел Ñрещу невинни хора в обкръженото Ñело Млечино, в което Ñе опитват да влÑзат 200 души от ÑÑŠÑедни Ñела. Това е оÑновниÑÑ‚ модел на ÑблъÑъците ÑÑŠÑ Ñилите на милициÑта и вътрешните войÑки при наÑилÑтвеното преименуване: жители на малки Ñела тръгват към близкото голÑмо Ñелище, за да говорÑÑ‚ Ñ ÐºÐ¼ÐµÑ‚Ð°, да Ñи вземат обратно паÑпортите и да кажат, че не Ñа ÑъглаÑни да Ñи ÑменÑÑ‚ имената, като Ñе надÑват по-голÑм началник да Ñпре наÑилието, но големите Ñелища Ñа обкръжени и протеÑтиращите Ñа Ñпрени преди Ñ‚ÑÑ….
25 декември 1984 г.
ПротеÑтен митинг до Ñело БенковÑки на около 3000 души от ÑÑŠÑедните Ñела. МилициÑта уÑпÑва да излъже хората, че отнетите им паÑпорти Ñа в Ñелата и им Ñ‚Ñ€Ñбва да говорÑÑ‚ Ñ ÐºÐ¼ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи, които Ñа взели решението за преименуването. Хората Ñе връщат обратно по Ñелата Ñи, но паÑпортите им не Ñа в канцелариите на кметÑтвата.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ митингът е много по-решителен, към голÑмото Ñело БенковÑки тръгват три организирани лъча от по 2 000 демонÑтранти. МилициÑта откриват Ñтрелба на меÑо Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸ при приближаването на протеÑтиращите. Убити Ñа четирима души на мÑÑто, между които и 17-меÑечното пеленаче на име ТюркÑн и лелÑта на детето, коÑто го е ноÑела на гърба Ñи. Тежко ранени Ñа оÑем човека, Ñред Ñ‚ÑÑ… 3 жени. ОÑтаналите учаÑтници в митинга прекарват два чаÑа по очи в Ñнега Ñ Ð½Ð°Ñочени към Ñ‚ÑÑ… дула на автомати, заливани обилно Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° от пожарната. Температурите в този ден Ñа били Ð¼Ð¸Ð½ÑƒÑ 15 градуÑа.
25 декември 1984 г.
ПротеÑти в градовете Момчилград, Джебел и Ñело Груево, в които Ñа убити още четири човека, ранени Ñа деÑетки, ареÑтувани Ñа Ñтотици. Ð’ потушаването на протеÑтите учаÑтва и армиÑта. ГолÑма чаÑÑ‚ от ареÑтуваните Ñа изпратени в лагера на оÑтров Белене. По данни на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) в тези нÑколко коледни дни в КърджалийÑки окръг е имало 11 протеÑтни митинга, в които Ñа учаÑтвали около 11 000 души. От протеÑтиращите е иззето Ñледното въоръжение - 4 ножа, нÑколко брадви и клони от дървета. Митингите Ñкандират "БКП е наша майка" Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° виÑшето партийно ръководÑтво да Ñпре репреÑиите.
29 декември 1984 г.
ЗаÑедание на колегиума на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР). МиниÑтърът на вътрешните работи Димитър СтоÑнов поÑÑнÑва, че "превенциÑта на терора" означава да не Ñе допуÑкат лица, които ще бъдат преименувани, да напуÑкат КърджалийÑки окръг и да ходÑÑ‚ другаде; вече напуÑналите не бива да бъдат приемани на работа и Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат връщани, откъдето Ñа дошли, за да бъдат преименувани.
31 декември 1984 г.
ТюркÑките Ñтуденти от Кърджали и Момчилград тръгват от Ñтолицата Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ родните Ñи меÑта за нова година и Ñ ÑÑното намерение да направÑÑ‚ мирен протеÑтен митинг. Ðа гарите в двата града Ñа поÑрещнати от Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ еÑкортирани до домовете Ñи ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ три дни да не излизат никъде. След завръщането Ñи в Ñтолицата Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñлед нова година много от Ñ‚ÑÑ… Ñа ареÑтувани, нÑкои Ñа изпратени в лагера на оÑтров Белене.
ÐšÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1984 г.
ВъншниÑÑ‚ дълг на комуниÑтичеÑка БългариÑ, е 2 милиарда и 165 милиона долара.
ÐšÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° декември 1984 - Ñнуари 1985 г.
Ðай-активните учаÑтници в протеÑтите Ñрещу ÑмÑната на имената Ñа въдворени в трудово-възпитателното общежитие (ТВО) в Белене без Ñъд и приÑъда. ÐÑколко меÑеца по-къÑно е Ñформирана комиÑÐ¸Ñ Ð·Ð° изпращане на оÑтров Белене по чл. 39 от закона за народната Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ ръководÑтвото на БоÑн Велинов, замеÑтник-началник на ШеÑто главно управление на Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС). КомиÑиÑта разглежда предложениÑ, подпиÑани от ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº на ОблаÑтното Управление (ОУ) на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) и вÑеки Ñлучай за въдворÑване Ñе утвърждава от миниÑтъра на вътрешните работи и Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÑƒÑ€Ð¾Ñ€ на Ðародна Република Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (ÐРБ).
По-къÑно е Ñъздадено и поделение 72001 към ЦентралниÑÑ‚ Информационно Оперативен Център (ЦИОЦ) МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР) под ръководÑтвото на Иван Ðчанов, което Ñе занимава Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñите на въдворÑване и разÑледване на етничеÑките тюрки, противопоÑтавÑщи Ñе на "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑÑ‚) процеÑ". По официални данни общо за периода 1985-1986 г. по този ред на оÑтров Белене Ñа въдворени 423-ма етничеÑки тюрки. През март 1986 г. повечето от Ñ‚ÑÑ… Ñа оÑвободени, 85 души (по данни на МиниÑтеÑрвто на Вътрешните Работи) (МВР) Ñа интернирани в МихайловградÑко (МонтанÑко) КюÑтендилÑко, ВидинÑко и ВрачанÑко. До октомври 1988 г. поÑтепенно мÑрката за принудително заÑелване е прекратена и интернираните Ñа оÑвободени.
Януари 1985 г.
Ð’ окръжните комитети на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) Ñа Ñформирани щабове по "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) процеÑ", ръководени от Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñекретар на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП). Ð’ щабовете Ñа включени Ñекретарите на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП), предÑедателÑÑ‚ на Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ÐµÐ½ Ñъвет, началникът на окръжното управление на МиниÑтерÑтво на Вътрешните Работи (МВР), предÑедателÑÑ‚ на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на ОтечеÑтвениÑÑ‚ Фронт (ОФ), ÑекретарÑÑ‚ на БългарÑкиÑÑ‚ ЗемеделÑки Ðароден Съюз (БЗÐС), първиÑÑ‚ Ñекретар на ОкръжниÑÑ‚ Комитет (ОК) на ДимитровÑкиÑÑ‚ КомуниÑтичеÑки Младежки Съюз (ДКМС), партийни и държавни ръководители от общинÑки мащаб, както и предÑтавители на общеÑтвените казионни комуниÑтичеÑки организации. ЕтничеÑките тюрки, които не могат да предÑтавÑÑ‚ паÑпорт Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи име, не могат да получат заплата или пенÑÐ¸Ñ Ñи или да теглÑÑ‚ от ÑпеÑÑ‚ÑваниÑта Ñи в Държавна СпеÑтовна КаÑа (ДСК). Ðктовете за раждане и за брак Ñе издават Ñамо Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ ÑлавÑнÑки имена.
Януари 1985 г.
ÐÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ преименуването на етничеÑките тюрки в Ñелата в Герлово, СливенÑÐºÐ¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½. ÐÑ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñаждат в продължение на нÑколко дни Ñелата, в които наÑелението Ñе е Ñъбрало по площадите и провежда денонощни протеÑти. Ðахлуването по Ñелата Ñтава Ñ Ð‘Ð¢Ð -и и танкове, пожарни автомобили обливат Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° протеÑтиращите мъже, жени и деца при Ð¼Ð¸Ð½ÑƒÑ 15-20 градуÑа, Ñпециални чаÑти прилагат умениÑта Ñи по бойни изкуÑтва върху хората. ДеÑетки Ñа ареÑтувани и бити в ÑливенÑката милициÑ.
17-20 Ñнуари 1985 г.
Село Ябланово, община Котел, Ñтава център на Ñъпротивата Ñрещу наÑилÑтвеното преименуване в Ñело Герлово. Ðа 17 Ñнуари Ñлужители на община Котел изнаÑÑÑ‚ от Ñелото документи и региÑтрите Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° и Ñтава ÑÑно, че за Ñелото започва "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) процеÑ". Ð’ Ñело Ябланово Ñе Ñтичат мъже от околните Ñела Малко Ñело, Филаретово, Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, ОÑтра могила, Братан и Стрелци, които Ñа научили за Ñъбраните в Котел армейÑки чаÑти и БТР-и и за танкове, приÑтигащи от град Сливен. ЧаÑÑ‚ от хората подготвÑÑ‚ Ñаморъчни Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð¸ каменарÑки взрив и Ñе готвÑÑ‚ да взривÑÑ‚ моÑта на Ябланово и да Ñе биÑÑ‚ до Ñмърт, ако армиÑта и милициÑта откриÑÑ‚ огън по мирните жители; други ÑмÑтат да заÑнемат наÑилиÑта и да изпратÑÑ‚ документите в Обединеното ОбщеÑтво на Ðародите (ООÐ) и ОрганизациÑта за СигурноÑÑ‚ и СътрудничеÑтво в Европа (ОССЕ).
ÐаÑелението Ñе Ñъбира на площада и Ñе противопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° приÑÑ‚Ð¸Ð³Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð´Ð° ги ÑƒÐ³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ð½Ñки Ñекретар на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП). ПартийниÑÑ‚ Ñекретар на Ñело Ябланово ХаÑан Бербер (по-къÑно политичеÑки затворник) изпраща протеÑтна телеграма до Тодор Живков, а ÑелÑните изпращат до ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) и Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет декларации, че не Ñа ÑъглаÑни Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¸Ð¼ÐµÐ½ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾.
След тридневна обÑада танковете на трета българÑка армиÑ, БТР-и, Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ "червени барети" влизат в Ñелото. Очевидци Ñъобщават, че в акциÑта учаÑтват и бойни хеликоптери. Офицерите от Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) за град Сливен извършват наÑилÑтвеното преименуване. Различни източници Ñъобщават между 1 и 34 убити, 30 Ñа наÑтанени в болница Ñ Ð¾Ð³Ð½ÐµÑтрелни рани.
18 Ñнуари 1985 г.
Среща на Политбюро и Секретариата на ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ Ñекретари на окръжните комитети на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) за хода на "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) процеÑ". Към 14 Ñнуари Ñпоред доклад на замеÑтник-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет Георги ÐтанаÑов Ñа Ñменени имената на 310 000 души, от които в КърджалийÑки окръг - 214 000, в ХаÑковÑки - 41 000, в ПловдивÑки - 22 000, в Пазарджишки - 5 000, в СтарозагорÑки - 11 000, в БургаÑки - 9 000, в БлагоевградÑки - 3 000. ÐтанаÑов отбелÑзва, че преименуването в Ñтраната е извършено Ñлед уÑпеха в КърджалийÑки окръг, където организаторÑката работа на Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð¸ общинÑките комитети на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) по "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) процеÑ" е под личното ръководÑтво на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñекретар на Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) Георги Танев. ЦентралниÑÑ‚ Комитет (ЦК) на БългарÑката КомуниÑтичеÑка ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БКП) изпраща до партийните ръководители документ "Укрепване на единÑтвото на българÑката ÑоциалиÑтичеÑка нациÑ, на нейната етничеÑка ÑлавÑнÑка хомогенноÑÑ‚", в който за първи път Ñе говори за "възродителен (аÑимилационен) процеÑ" и "ÑмÑна наÑила на имената" и Ñе заÑвÑва, че е "документално уÑтановено", че етничеÑките тюрки, Ñа "потомци на иÑлÑмизирани в миналото българи" и Ñ‚Ñ€Ñбва "окончателно и безвъзвратно" да получат ÑлавÑнÑко национално ÑамоÑъзнание.
20 Ñнуари 1985 г.
Ð’ централните Ð¿Ð¾Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° МВРÑа Ñформирани 12 работни групи. Ð’ Ñ‚ÑÑ… учаÑтвуват предÑтавители на ВГУ-ДС, ШеÑто управление-ДС, Главно ÑледÑтвено управление, "ИнÑпекторат"-МВРи управление "Кадри". Ð¡ÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ миниÑтърът на вътрешните работи Димитър СтоÑнов им провежда инÑтруктаж, на който Ñъобщава, че по решение на виÑшето партийно ръководÑтво започва ÑмÑната на имената на етничеÑките тюрки в оÑтаналите окръзи и поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð·Ð°Ð´Ð°Ñ‡Ð°Ñ‚Ð° вÑÑка група в ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ³ да окаже методична помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприÑтието.
Обръща Ñе внимание, че Ñамата подмÑна Ñе извършва от кметÑтвата и Ñъветите, а Държавна СигурноÑÑ‚ (ДС) Ñ‚Ñ€Ñбва да получава Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° подготовка на организиран отпор от наÑелението. Ðа 20-21 Ñнуари 1985 г. чаÑÑ‚ от Ð¾Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑтав на ДС е запознат Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтоÑщото мероприÑтие.
20 Ñнуари 1985 г.
Към тази дата по меÑта Ñа ÑÑŠÑтавени ÑпиÑъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР, на "лицата, за които има оперативни данни, че Ñа националиÑтичеÑки наÑтроени и е възможно да окажат Ñъпротива на мероприÑтиÑта". СъвмеÑтно Ñ ÐœÐ¸Ð½Ð¸ÑтерÑтво на Ðародната Отбрана (ÐœÐО) хора от тази ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñа мобилизирани в други региони на Ñтраната, където Ñе наÑилÑтвено преименувани.
28 Ñнуари 1985 г.
Ðа Ñъвещание на ЦК на БКП Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ð² в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ðµ отчетено, че в цÑлата Ñтрана преименуването е приключило и че е поÑтавено началото на "възродителен (аÑимилационниÑ) процеÑ, който Ñ‚Ñ€Ñбва да възÑтанови ÑлавÑнÑкото национално ÑамоÑъзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към ÑлавÑнÑката нациÑ".
4 февруари 1985 г.
Димитър СтоÑнов прави оценка и анализ на преименуването пред ръководÑтвото на МВР. "ПървиÑÑ‚ етап - преименуването, завърши. Като Ñе изключат Ñлучаите в Момчилград, Джебел, БенковÑки и Ябланово, никъде в Ñтраната не Ñе е налагало нашите органи да влÑзат и да дейÑтват. Те бÑха резерв на окръжните комитети на БКП. ОÑтават за преименуване още около 24 000 лица." СтоÑнов разпорежда Ñформирането на групи от Ñлужители на ШеÑто управление-ДС, ВГУ-ДС и ИнÑпекторат-МВРда контролират Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¿ - "затвърждаване на Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ (аÑимилационниÑ) Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð² 12 окръга".
6 февруари 1985 г.
Сформирана е група за ръководÑтво дейноÑтта на МВРпо "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ" в ÑÑŠÑтав: Григор Шопов - първи зам.миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на МВР, ВаÑил Коцев - началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов - зам.началник на ВГУ-ДС, ВаÑил Георгиев - началник на ЦИОУ-МВР, Ðикола Черкезов - началник "ИнÑпекторат"-МВР, Ðнтон МуÑаков - началник на ШеÑто управление-ДС, Иван Димитров - директор на Ð”Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° народната милициÑ.
12-13 февруари 1985 г.
Пленум на ЦК на БКП отчита резултатите от преименуването на етничеÑките тюрки.
27 февруари - ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° март 1985 г.
ПредÑтавители на виÑÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸ÐµÐ½ и държавен апарат обикалÑÑ‚ районите Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¾ тюркÑко наÑеление, за да разÑÑнÑват новата партийна линиÑ: "Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ еднонационална ÑлавÑнÑка държава; по време на оÑманÑкото робÑтво цели райони Ñа наÑилÑтвено иÑлÑмизирани и така Ñе е Ñтигнало до иÑлÑмизациÑта на чаÑÑ‚ от ÑлавÑнÑкиÑÑ‚ народ; в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1984 и началото на 1985 г. Ñпонтанно и вÑеоб