Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (163/172) > >>

havaika:
 19 юли 1989 г.

Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство в България.
19 юли 1989 г.

Бежанците от България са 161 000 души.
20 юли 1989 г.

Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на тюркското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.
20 юли 1989 г.

Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо тюркското малцинство.
24 юли 1989 г.

Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 тюркски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.
26 юли 1989 г.

Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989 г.

Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на тюркското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване по посока на Турция.
31 юли 1989 г.

Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на комунистическото правителство в България срещу тюркското си малцинство.
1 август 1989 г.

Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямската конференция Хамид Ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989 г.

България отхвърля предложението на Турция за преговори относно за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.
9 август 1989 г.

Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на комунистическите власти над етническите тюрки и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба относно с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от тюркски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
11 август 1989 г.

Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение въс пристанище Варна. Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената насилствена политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите по силов начин. Въведен е задължителен вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в региона за разговори с местното партийно и административно ръководство.

16 август 1989 г.

Бежанците в Турция са 287 000.
21 август 1989 г.

Делегация на Американската Комисия за Сигурност и Сътрудничество в Европа (АКССЕ), водена от сенатор Денис Декончини, посещава турско-българската граница и разговаря със служители и тюркски бежанци в двете държави.
22 август 1989 г.

Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.
22 август 1989 г.

Българската Телеграфна Агенция (БТА) съобщава, че "хиляди пътници - помаци и етнически тюрки", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко неизгодно положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.
29 август 1989 г.

САЩ привикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от комунистическите власти в България.
30 август 1989 г.

Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият тюрк Мустафа Али, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други тюрки, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсин Мустафа (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 г. за отказ да приеме славянско име.
30 август 1989 г.

Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда под диктовката на БКП и ДС "анти-славянската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.
31 август 1989 г.

Министерството на Вътрешните Работи (МВР) кани чужди журналисти в регионите на Гоце Делчев и Горна Джумая (Благоевград), за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното помашко население и силите на реда са "изфабрикувани".
Август-септември 1989 г.

В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от Наказателният Кодекс (НК) за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БКП/БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.
5 септември 1989 г.

Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.
6 септември 1989 г.

Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер Ал-Ахмед Ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.
7 септември 1989 г.

Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".

12 септември 1989 г.

Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес Де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически тюрко от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на Обединеното Общество на Народите (ООН) взел решение да не публикува изводите на комисията.
13 септември 1989 г.

Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".
14 септември 1989 г.

Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на тюркското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.
19 септември 1989 г.

Шуменският съд осъжда трима етнически тюрки на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май 1989 г. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за "разпространяването на клевети срещу властта".
20 септември 1989 г.

Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Желев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шериф и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани систематично.
26 септември 1989 г.

Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите тюрки.
28-30 септември 1989 г.

Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела етническите тюрки да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.
Есента на 1989 г.


Няколко хиляди етнически тюрки, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на Министерски Съвет (МС) на Народна Република България (НРБ), със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 г. само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.

havaika:
 3 октомври 1989 г.

На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническо прочистване и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.
6 октомври 1989 г.

В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
13 октомври 1989 г.

Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю (Недим) Генджев, който "изразява своята на БКП благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската вяра в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата. И това са все думи изречени под диктовката на Българската Комунистическа Партия (БКП и под внимателният поглед на Държавна Сигурност (ДС)".
14 октомври 1989 г.

Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980 в Западна Европа, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната конференция на Организация за Сътрудничество и Сигурност на Европа (ОССЕ) - Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава публичност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.
16 октомври - 3 ноември 1989 г.

В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. България е критикувана от западногерманския министър на екологията Клаус Тьопфер за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху тюркското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.
17 октомври 1989 г.

На Екофорума комунистическото правителство на България е много силно критикувано от водачите на американската и турската делегации за нарушаването на гражданските права на българските граждани, с етническо тюркско самосъзнание.
18 октомври 1989 г.

Британската делегация на Екофорума кани Антон Запрянов за свой официален гост на откритите сесии на конференцията. Запрянов е арестуван през лятото в продължение на три месеца след като се обявява в защита на човешките права на етническите тюрки.
18 октомври 1989 г.

Водачът на канадската делегация на Екофорума Дерек Фрейзър критикува българското правителство за преследването на независимите екологични активисти.
19 октомври 1989 г.

В реч пред Екофорума заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо тюркското малцинство и призовава комунистическото  правителство да осигури юридическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.
27 октомври 1989 г.

Завърналите се от Турция бежанци са 50 000 души.
30 октомври 1989 г.
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.
30 октомври 1989 г.

Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър разказва в София за впечатленията си от посещението в районите с тюркско население и за атмосферата на страх там.
8 ноември 1989 г.

Унгарската информационна агенция MTI съобщава, че неназован българин (Антон Запрянов?) е получил политическо убежище в Унгария. Според MTI той се е застъпвал за правата на етническите тюрки в България и в резултат животът му е бил направен непоносим.
9 ноември 1989 г.

На заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП). По предложение на Георги Атанасов Политбюро решава на пленума на Централният Комитет (ЦК) на следващия ден за нов генерален секретар на комунистическата партия да бъде издигната кандидатурата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща със съветският посланик Виктор Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.
9 ноември 1989 г.

Пада Берлинската стена.

25 ноември 1989 г.

Генералния секретар на Българсската Комунистическа партия (БКП) и председател на Държавния съвет Петър Младенов се среща с колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на Районните Комитет (РК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) при Министерство на Вътрешните Работи (МВР). Присъства ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров.

Петър Младенов и началникът на Шесто главно управление ген. Антон Мусаков обсъждат бъдещето на Шесто главно управление на ДС, което до този момент се смята за политическата репресивна полиция между останалите управления на ДС. Антон Мусаков предлага да бъде обявено закриването на Шесто управление на Държавна Сигурност (ДС) и прекратяването на дейността по "престъпленията по чл. 273", за да бъде успокоено общественото напрежение и да не бъде допуснато "улицата да смачка не само състава на Шесто главно управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция". Петър Младенов обещава, че на мястото на Шесто главно управление "ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане."
10 декември 1989 г.

Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на Българската Комунистическа Партия (БКП), включително на шефовете на отдели на Централният Комитет (ЦК) и на всички окръжни и градски комитети на Българската Комунистическа Партия (БКП); финансова ревизия на Българската Комунистическа Партия (БКП) и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.
10 декември 1989 г.

Повече от 5 000 етнически тюрки и помаци се присъединяват към митинга на Съюза на Демократичните Сили (СДС) в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.
26-28 декември 1989 г.

Митинги пред парламента на помаците с искане да се върнат имената им.
29 декември 1989 г.

По доклад на Александър Лилов пленум на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) "осъжда като груба политическа грешка провежданата от тоталитарният режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна славянска нация” и свързаните с нея извращения на конституционните права на български граждани". На събраните пред Народното събрание на протестиращите мюсюлмани им е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на Министерството на Вътрешните Работи (МВР) в страната. Ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на Министерство на Вътрешните Работи (МВР) са възмутени, че вината за "възродителния (асимилационния) процес" е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана (МНО) и армията са оневинени като не участвали.
Края на декември 1989 г. - началото на януари 1990 г.

В етнически смесените региони започват протести срещу връщането на мюсюлманските тюрко-арабски имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) за осъждане на "възродителния (асимилационния) процес" и искат оставката на централният Комитет (ЦК) и правителството, като заплашват с политически стачки.

На основата на местните казионни Българската Комунистическа Партия (БКП) организации на нарочен националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна Сигурност (ДС), активно участвали във "възродителния (асимилационния) процес". Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, и Кърджали.http://srebaren.blogspot.com/2012/07/blog-post_26.html

sultan selim:
Glasove.com

Другарчета,
10.03.2010 / 13:27

 , искате промени. Щеше да стане, ако дядовците и бабите ви, вашите майки и бащи не бяха продали душите си на сатаната и не бяха станали комунисти, червени "сдружени" земеделци, явни и тайни милиционери, доносници... На 10 ноември имаше 1 милион членове на БКП и повече от 70 000 - на БЗНС. Освен това Иван Татарчев съобщи: за 45 години 3 милиона души са били сътрудници на комунистическите репресивни тайни служби. В мнозинството си вие, пишещитетук, сте потомци на същите мутанти, да не употребя по-силен израз. Янко Янков ви обясняваше нещата в продължение на десетилетие; надсмяхте му се и го предадохте. Иван Ценов и Николай Колев-Босия ви разкриха истинския Костов; обявихте ги за „комунисти”. Когато Георги Ифандиев прочете своя Закон за декомунизацията, вие му се подиграхте. Изкарахте Петър Гогов и Георги Жеков луди, понеже ви казваха в очите какво са представлявали вашите предци, пък и вие самите. Кефихте се когато свалиха Жеков от екран. Не припознахте даже мъченика Илия Минев. Имаше и още честни и достойни хора, които принудихте да се свият в черупките си. Охулихте и отстранихте всички, говорещи истината и мислещи доброто на България, без комунизъм. Припознахте болшевиките, криптокомунистите, явните и тайните милиционери – недостойните. Тогава какво искате? Как нещо да се промени? По какъв начин да стане и кой да го направи? Всичко сте си заслужили и дори ви е малко. Още да ви тъпчат – за тор не ставате.

ibrahim65:
Забранено за учебника по история

http://lubamanolova.info/istoria/2006/703-zhestoki-igri-zabraneno-na-uchebnika-po-istoriya-chast-treta

ibrahim65:

ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА ВИАГРА НА ИМПОТЕНТНИТЕ ПАРТИИ

http://sandolino.blogspot.com/2009/05/blog-post_2228.html

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page