Български > Помаци

Истината за Помаците !

<< < (123/161) > >>

Родопчанин:
Историята , не се подменя, тя се пише и остава белези във времето , които не можеш да подправиш. Още повече тя се доказва и признава от т.н и в днешно време "велики сили".Какво делите тук, не разбирам. Елате да видите , как стоим на една маса българин християнин, българин мюсюлманин и турчин , да видите как турчин дава пари за параклис , а вие се карате кой е по и кой е най.Да видите как християнин дава пари за джамията в Мугла ....... това е ценността да живееш .Живейте , строете , правете за държавата в която сте родени и закърмени пък ако ще и джамии , ако ще и църкви и каво ли още не , но всички ние да живеем по-добре!
"Човека се ражда -споминат го , човека се жени пак го споминат, но ако го споменат , когато си отиде от този слят , било с добро или с лошо значи е оставил нещо зад себе си "!
Бъдете здрави и господ да е с вас, както и да го наричате!

EvroPOMAK:
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-3-  :)

By редактор– 26 December 2011
От българските автори пръв Михаил Сарафов прави опит за установяване на броя и имената на помашките села в региона и на числеността на помаците в тях. Той определя общият им брой на 10 220 души по време на първото преброяване на населението на 1 януари 1881 г. От тях 4 784 души живеят в околия Дерманци, 4 080 в околия Бяла Слатина, 780 в околия Плевен и 636 в околия Тетевен. Тези данни обаче са непълни, тъй като от списъкът на Сарафов липсват няколко села, като например чисто помашкото село Галата. Това се обяснява и с факта, че в първата преброителна кампания помаците са отчитани като турци.[8] (Сарафов, 1884, 55-56)
Руско-турската война поставя и началото на изселването на помаци от Родопите. Този процес засяга една сравнително малка част от родопските помаци, която обаче образува немалко села в Азиатска Турция. Повечето български автори определят тези първи изселници, като хора, които са „изцапали ръцете си с българска кръв” по време на кланетата в Батак и Перущица. Това обяснение отразява само една малка част от истината. По-скоро в случая става дума за жертви на първите осъзнати симптоми на страха от отмъщение.
В началото на февруари 1878 г. жителите на Тъмръш бягат на юг, след като селото им е опожарено. Все още не е изяснен въпросът дали този акт е дело на руски части или на четата на поп Тодор от село Сотир. Така или иначе тъмръшлии се пръскат по околните помашки села или се настаняват временно в Беломорието. По-голямата част от тях се завръшат през лятото на 1879 г. и възстановяват селото, в което при преброяването през 1880 г. има 120 къщи, 144 семейства и 732 жители, по 364 и от двата пола[9]. Отделни хора
и семейства остават в местата, където се установяват след опожаряването, а една малка част от тъмръшлиите се изселват в Северозападна Мала Азия.
В село Добралък, Асеновградско, след 15 януари 1878 г. заедно с отстъпващите турски войски бягат и „най-фанатизираните мюсюлмани, приближени на Ходжата”. До този момент опора на властта в селото е фамилията Ходжоолу, която произхожда от село Дряново. Съотношението между българи и помаци и 1:1. Първото изселване не е масово, но макар и с малко променя тази пропорция в полза на християните. При първото преброяване през 1884 г. те са 495 срещу 345 мюсюлмани.[10] (Панайотов, 1994, 53-56)
Съвсем скоро след края на войната и на првата изселническа вълна родопските помаци отново са поставени в ситуация, при която мнозина избират да емигрират в Турция. Това се случва след бунта на Сенклер през пролетта на 1878 г., в който активно се включват и помаците от Рупчос. Поражението на бунтовниците принуждава оцелелите да търсят спасение далеч от размирния район. Заедно с тях родните си места напускат и членовете на техните семейства, както и част от населението.
Селата Борово и Белица са сред най-активно участващите във въстанието. Те са разположени сред хомогенен помашки масив, но повечето автори ги определят като читаци, т.е. помюсюлманчени българи, които възприемат турския език. Въпросът е дискусионен.  Повечето жители на двете села се изселват в Турция след Сенклеровия бунт. Заедно с тях бягат над сто семейства от Лъкавица, Дряново и някои от околните махали. Според краеведа Игнат Бедров последните основават в Анадола села, носещи имената Борово, Лъкавица, Султарийско и т.н.[11]  Разбира се, села с такива имена липсват на картата на Мала Азия, но не е изключено самите изселници да са наричали помежду си новите си села с имената на старите, без това да е официално признато от властите. Подобен феномен се наблюдава при много от помашките села в Турция.
Една част от боровци се заселва в района на Ескишехир, а друга основава село Дикмен, окръг Бига, през същата 1878 г. Част от тези, които се настаняват около Ескишехир, скоро се завръщат в България. Когато пристигат в Борово, те заварват само три читашки семейства. Друга част се заселва в селата Табанкьой, окръг Йенидже, Асмалъ, окръг Чан, и в околностите на село Данишменд, окръг Бига, където през 1886 г. възниква село Саръсъват. Сред бегълците от погромите над сенклеристите има и помаци от Савтъще, Богутево и Дряново.[12]  През май 1878 г. при разгрома на сенклеровите въстаници 150 помашки семейства от Чепеларе побягват към неокупираните от руснаците територии.[13]
Въпреки че през следващите месеци страстите се поуспокояват, изселванията на помаци от Родопите продължават и по румелийско време. Те не са много интензивни и засягат предимно населени места, в които помаците са малцинство. През 1879-1882 г. за Турция потеглят много семейства от Павелско и Хвойна.[14] През 1882 г. помашкото село Чилингирово (или Чилингиркьой), Борисовградско, което българските статистически източници и изследователи погрешно определят като турско, изцяло се изселва в Мала Азия.
 Изселванията на помаци след Съединението
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се оказва сигнал за нов тласък на изселническия процес при помаците. Засегнати са както ловчанските помаци, така и обитателите на северните части на Родопите. Кампанията стартира още в края на същата 1885 г. и в продължение на две десетилетия е твърде интензивна. Тук статистиката дава възможност за приблизително точно установяване на демографските загуби. Резултатите от пет поредни преброявания на населението ясно показват постепенното изтичане на помашко население от България към Турция.
През 1895 г. Стою Шишков публикува първите статистически данни за броя на изселените помаци от околия Рупчос. Сведенията са взети от околийското управление и се отнасят за изселванията през периода 1879-1 януари 1995 г. Общият брой на помаците от Източен Рупчос, напуснали страната през посочения период е 3576 души.[15]


Община в Мала Азия   в Европейска Турция   Всичко   
  Семейства Членове Семейства Членове Семейства Членове

Богутевска 30 125     30 125
Бойковска (Бойково и Дурмушево) 46 385     46 385
Боровска (Борово, Белица, Карамуш и Ер Кюпрю) 213 828     213 826
Лилковска (Лилково, Брезовица, Ситово) 22 120     22 120
Лъкавишка (Лъкавица, Дреново, Крушево) 172 872     172 872
Ореховска 136 712 2 11 138 723
Павелска 36 154     36 154
Стойченска     2 10 2 10
Хвойненска 7 30     7 30
Чепеларска     29 140 29 140
Чукуркьойска 3 12 4 11 7 23
Широколъшка     16 73 16 73
Юговска (Югово и Наречен) 21 95     21 95


През този период авторът Стою Шишков все още заема разумна позиция по помашкия въпрос. За разлика от други автори, които абсолютизират ролята на турската пропаганда, Шишков не пропуска да отбележи арогантното отношение на местната администрация и на някои самозвани общественици към помаците, както и мераците на някои духовници за покръстването им.

 Едно от най-засегнатите от емиграцията села Рупчоска околия е Орехово. От преобладаващо помашко то се българизира почти изцяло за по-малко от едно десетилетие. През 1888 г. Най-знатният жител на селото Хаджи Асан Чолаков се изселва в Турция с още 130 семейства. Поводът е неуспешен опит за покушение срещу него, извършен от промъкнали се през границата тъмръшлии. Така поне твърдят някои краеведи. Колкото и смешна и нереалистична да е тази версия, резултатът е налице.
 
да продължи…………….

 
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
—————————
 
[8] Сарафов, М. „Народите в западната част на Княжеството”. Периодическо списание на Българското книжовно дружество, ІІІ, 1884, кн.8, с.55-56;
[9] Вълчев, А. Тъмръш. София, 1973, с.193-235;
[10] Панайотов, Б. Добралък. Пловдив, 1994, с.53-56;
[11] Бедров, И. История на Борово. Средни Родопи. София, 2003, с.147;
[12] Арнаудов, Г. Светлини над Рупчос. Краеведски очерк. София, 1989, с.49;
[13] Арденски, Вл. Загаснали огнища. Изселнически процеси сред българите мюсюлмани 1878-1944. София, 2005, с.21;
[14] Пак там, с.24;
[15] Неделев (Стою Шишков) „Родопските помаци”. Български преглед, ІІ, 1895, кн.8, с.59;
http://pomaknews.com/bg/?p=556&lang=bg

EvroPOMAK:
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ-4-

By редактор– 27 December 2011
Следващата изселническа вълна от Орехово е регистрирана през 1893 г. и засяга по-заможните помашки семейства. Знае се и точната дата на най-масовото изселване от Орехово – 23 декември 1893 г., когато около 50 семейства потеглят за Анадола. Знае се и точната бройка на изселените ореховчани през същата година, а именно 354 души (179 мъже и 175 жени). Следващата таблица много ясно показва годините на изселванията:

Година 1888 1891 1892 1893 1894 1900
Население 1126 925 920 920 680 780

Ако през 1888 от 1126 жители 744 са помаци, то през 1900 от 780 жители помаците са само 49. Тези малцина мюсюлмани, останали в селото, също го напускат през първото десетилетие на ХХ век.[16]
В малко по-скромни размери са изселванията на чепинските помаци, въпреки че на моменти и там не липсва масовост. През 1886 г. на два пъти се изселват 50 семейства от Лъжене. До 1887 г. от Чепино Баня се изселват 100 семейства, от Дорково – 10, от Ракитово – 15. През 1888 г. нови 30 семейства напускат Баня. Христо Попконстантинов разказва някои подробности по тези изселвания, като се опитва да изведе причините за това явление. Заради лошите обноски на един стражар Хаджи Хатип от Лъжене заминал за Мала Азия да търси място за заселване. Намерил такова в околностите на Ескишехир и като се върнал успял да убеди 30 семейства да продадат имотите си и да се изселят. Последвали ги още 20 семейства. Десетте семейства от Дорково били убедени да се изселят от Абди Чауш, защото синът му бил задържан за някакво престъпление, а 15-те семейства от Ракитово били тласнати към изселване от влиятелен техен съселянин, защото не бил избран за кмет.[17] В тези обяснения на Попконстантинов се съдържа голяма доза патриотична наивност. Опитът явлението да се представи като инициатива на малцина недобросъвестни подстрекатели прикрива ксенофобското отношение на държавата и обществото към помаците, което ескалира с всяка изминала година. Иначе, данните от преброяванията са категорични. Между 1884 и 1888 г. Лъжене намалява с 270 помаци, а до следващото преброяване през 1893 г. с още 220.
През периода между 1893 и 1902 г. Главна дирекция на статистиката извършва подробна регистрация на изселванията от страната. Основният дял от външните миграции през този десетгодишен отрязък от време се пада на изселванията на мюсюлмани в Турция, а делът на помаците в тези миграционни процеси е доста сериозен. Благодарение на това можем да установим с абсолютна точнаст броя на изселниците, местата, от където са изселени, годината на изселване, възрастовата структура и занятието на изселниците. За съжаление, тази практика е изоставена в следващите години. Долната таблица илюстрира в детайли изселническия процес между 1893 и 1902 г.[18]

Село 1893 1894 1895 1896 1897 1898 1899 1900 1901 1902 Общо
Блъсничево             5
     13
 18
 
Бреске           8
         8
 
Бяла Слатина               16
   29
 45
 
Горник   3
     196
           199
 
Кнежа           113
 162
 7
 1
   283
 
Койнаре         285
 24
         309
 
Луковит           3
         3
 
Попица   15
 17
   21
 142
   15
     210
 
Реселец           4
         4
 
Червен бряг           70
         70
 
Чомаковци         20
         6
 26
 
Галата               18
 6
 5
 29
 
Градешница   7
   2
   2
 7
 9
     27
 
Добродан         2
 20
 51
       73
 
Каленик                 5
   5
 
Помашка Лешница 4
 12
 7
         6
 3
   32
 
Торос             58
       58
 
Турски извор 6
 2
   9
   34
   7
 24
   82
 
Станимака 12
   34
   10
       52
 17
 125
 
Добралък           6
 14
     13
 34
 
Дурмушево 49
       30
 9
       6
 94
 
Балкан махле                   57
 57
 
Богутево   74
 28
   18
 42
   3
 56
 8
 229
 
Борово   414
             3
   417
 
Белица     17
       7
 3
 10
 27
 64
 
Ер Кьопрю   180
                 180
 
Карамуш   229
             21
 139
 389
 
Чепеларе         5
     2
 4
   11
 
Лилково             47
       47
 
Върбово               7
   16
 23
 
Стойките               19
     19
 
Наречен                   94
 94
 
Лъкавица 126
             3
 242
 104
 475
 
Дреново   70
           9
   5
 84
 
Крушево 13
                 7
 20
 
Орехово 354
     6
   3
       6
 369
 
Хвойна     3
             136
 139
 
Савтъще           6
     13
   19
 
Широка лъка             111
 114
   54
 279
 
Чепино Баня 10
 42
   8
   2
       11
 73
 
Флорово 22
                   22
 
Костандово   10
               5
 15
 
Фотен     10
 16
         44
   70
 
Пещера     35
 9
             44
 
Дорково     12
   16
 7
     7
 4
 46
 
Чурен       16
             16
 
Ракитово                 7
 7
 14
 
Общо по години 596
 1048
 163
 68
 603
 495
 462
 238
 498
 769
 4946
 


Годишният брой на изселилите се помаци, въпреки известните колебания, показва голяма устойчивост. Както се вижда, броят на единичните изселвания е значителен. Такива бежанци в някои случаи се заселват при свои роднини в Турция, но в повечето случаи потъват сред останалите мюсюлмани и в рамките на едно-две поколения изгубват напълно своите помашки характеристики.

 
Не така стоят нещата с големите групи изселници. В повечето случаи те са настанявани компактно. Както се вижда от таблицата, през 1893 г. такива колективни изселвания са регистрирани освен от Орехово и от Лъкавица. 1894 година е върховата в помашката емиграция за този десетгодишен период. Тогава 50 семейства от Ер Кюприя (днес Мостово) с обща численост 180 души преминават нелегално границата. През същата година за Турция потеглят 414 мюсюлмани от Борово и 229 от Карамуш. Цялото помашко село Форцево, Пещерско, което през 1892 г. наброява 321 жители, се изселва в Турция. Последното не е отбелязано в статистиката, вероятно поради нелегалния характер на изселването му.
През 1895-1896 г. се наблюдава частичен спад на миграциите. През тези две години преобладават единичните преселения или преселенията на малки групи. През 1897 г. се изселват големи групи помаци от белослатинските села Горник и Койнаре, през 1898 г. от Кнежа и Попица, а през 1899 г. пак от Кнежа. През 1900 г. също има известен спад в сравнение с предходните години. През 1899 и 1900 г. на два пъти се изселват две големи групи помаци от Широка лъка и прилежащите и махали Кукувица, Гела и Сулища.
През 1901-1902 г. е достигната кулминацията на изселническия процес от околия Рупчос. През 1901 г. от Лъкавица и от прилежащите и махали се изселва поредната голяма група помаци, наброяваща 242 души. През 1901 г. махала Среброто е почти обезлюдена. От 149 помаци при преброяването от 1900 г. само 22-ма дочакват следващото преброяване през 1905 г. Нови 104 души напускат Лъкавица през 1902 г. Почти всички помаци от Балкан махала, на брой 57 души, изоставят родното място. Подобна е и съдбата на Крушово, откъдето се изселват 37 от 39-те помашки семейства. През същата година за Турция потеглят повечето жители на Джурково и последните помаци от Хвойна на брой 136 души[19].
 
да продължи…………….
 
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
—————————-
[16] Статистика на изселванията от княжеството в чужбина от 1893-1902 г. София 1905, 10; Калинов, Ат. Орехово. Исторически очерк. София, 1988, 85-90;
[17] Попконстантинов, Хр. „Няколко думи за изселването на помаците из Родопските покрайнини”. Българска сбирка, ІІ, 1895, кн.1, с.29;
[18] Статистика на изселванията от княжеството в чужбина от 1893-1902 г. София, 1905, 5-98;
[19] Дичев, Сл. и Н. Хайтов Село Манастир, Смолянско. Историко-етнографско изследване. София, 1965, с.107-111; Арнаудов, Г. Цит. съч., с.58;
http://pomaknews.com/bg/?p=566&lang=bg

ibrahim65:
Тайните на Томбул джамия 


http://knigabg.com/index.php?page=book&id=24506

Българската дъга на исляма 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=26542

Семейство, религия, всекидневие на мюсюлмани в Западните Родопи

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=26472

yusu:
Истината за помаците

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page