За помаците, картофите и теÑнолинейката11.07.2012 Помаците Ñа българи, изповÑдващи иÑлÑма. Въпреки че Ñа друговерци, те не иÑкат да Ñе делÑÑ‚ от оÑтаналите, държат да Ñа чаÑÑ‚ от цÑлото - пише швейцарÑкиÑÑ‚ "Тагблат" в репортаж от Родопите. Село Пашови е разположено на един от родопÑките хълмове. И подобно на околните Ñела, наÑелÑвани от помаци, има в центъра Ñи не църква, а джамиÑ. КръчмарÑÑ‚ ноÑи анцуг в цветовете на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÑŒÐ¾Ñ€ Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ "БългариÑ". "Ðие Ñме българи", казва той без колебание, а мъжете, наÑÑдали в кръчмата, кимат в знак на ÑъглаÑие. РелигиÑта на помаците е различна от тази на мнозинÑтвото, но никой не изпитва потребноÑÑ‚ да Ñе предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° малцинÑтво - точно обратното. Ð’Ñе пак Ñе уÑеща гордоÑтта от извеÑтното различие - при имената например компромиÑите Ñа недопуÑтими, децата непременно Ñе кръщават на нÑкой от дÑдовците или бабите.
Ðепокорните Ñела
ЕтничеÑкиÑÑ‚ произход на помаците не е напълно изÑÑнен. Според една от теориите Ñтава дума за иÑлÑмизирани българи. Други твърдÑÑ‚, че те Ñа ÑлавÑнÑки народ Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки корени. ÐеизвеÑтен е и произходът на определението "помаци". Трудно е да Ñе определи Ñъщо така броÑÑ‚ на тези хора, тъй като при преброÑваниÑта мнозина не Ñе обÑвÑват за принадлежни към етноÑа, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ вÑъщноÑÑ‚ Ñа най-много Ñвързани.
Едно обаче е Ñигурно: за кратко време ÑъщеÑтвува дори ÑамоÑтоÑтелна помашка мини-държава. Ð¢Ñ Ñе образува в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19 век в рамките на движението за отхвърлÑне на оÑманÑкото владичеÑтво в БългариÑ. След руÑко-турÑката оÑвободителна война и възÑтановÑването на българÑката държавноÑÑ‚ през 1878 година в Родопите е Ñъздадена "Република Тъмръш" - ÑамоуправлÑваща Ñе общноÑÑ‚ на помашки Ñела, извеÑтни още като „Ðепокорните Ñела“. "Републиката" дори изпраща поÑланик в Пловдив, но проÑъщеÑтвува Ñамо 8 години.
Като в друг ÑвÑÑ‚
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° в Ñело Пашови имат ÑъвÑем други грижи. ОÑновен проблем е безработицата, коÑто е между 70 и 80 процента. "Имаме две шивачници в Ñелото, но в Ñ‚ÑÑ… работÑÑ‚ едва 20 жени", казва кметът МуÑтафа Бандьо. "ÐÑкои жени работÑÑ‚ във фабриките в Разлог, а нÑкои от мъжете Ñа в горÑкото ÑтопанÑтво. Иначе преживÑваме оÑновно от отглеждането на картофи", обÑÑнÑва Бандьо.
Поминъкът завиÑи от картофитеКартофените ниви Ñе поддържат много грижливо, а по шоÑетата през нÑколко километра има щандове, на които Ñе продават отгледаните Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ труд продукти - картофи, мед, плодове. Уличната продажба обаче не ноÑи кой знае какви приходи, казва кметът. Ртърговците на едро оказват натиÑк върху цените, откакто българÑкиÑÑ‚ пазар е наводнен Ñ ÐµÐ²Ñ‚Ð¸Ð½Ð¸ полÑки картофи. Картофите от Родопите Ñа повече от "био", но меÑтните хора нÑмат полза от това, тъй като не разполагат ÑÑŠÑ Ñъответните Ñертификати и канали за разпроÑтранение на продуктите.
ТоеÑÑ‚, възможноÑтите да Ñи намериш работа в Ñелото Ñ 1 200 жители Ñа ÑъвÑем Ñкромни. СтроителÑтвото на джамиÑта Ñе извършва Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð²Ð¾Ð»ÐµÐ½ труд и Ñе финанÑира Ñ Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ. Ð’ Пашови почти нÑма аÑфалтирани улици, но пък нÑкои от къщите имат чиÑто нови прозорци. ВероÑтно нÑкой от членовете на ÑемейÑтвото е заминал да работи в чужбина или пък Ñе е уÑтроил в Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ñки-център БанÑко.
Съдбата на теÑнолинейката
Кметът държи реÑторанта "ЩаÑтливеца" на главната улица. ПоÑтроил го Ñлед промените - за Ñебе Ñи, за Ñелото и за региона, както казва. Ð’ туризма наиÑтина Ñе крие Ñериозен потенциал: между Пашови и Ðврамово е разположена най-виÑоката жп-гара на Балканите. ТеÑнолинейката от Септември до БанÑко, извеÑтна като алпийÑката железница на Балканите, определено би могла да Ñе превърне във важна туриÑтичеÑка атракциÑ.
Само че решениÑта Ñе взимат навÑÑкъде другаде, но не и в Пашови. 27-годишниÑÑ‚ Ðнгел Гушков, който Ñ ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑиазъм работи като кондуктор във влака, казва, че отÑечката вече много пъти е била заÑтрашена от закриване. ОцелÑла е до Ð´Ð½ÐµÑ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвено поради това, че е възлово превозно ÑредÑтво за меÑтното наÑеление.
ÐГ, ДПÐ, ТБ, РХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел