Български > История

ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

<< < (46/69) > >>

Metka:
Българино - прав си!
Аз тука в Белгия се чудя на фламандките защо обръщат толко голямо внимание на помаците!
Ето каква е била причината...
Като да речеш че сме намазани с мед и масло..

Сега вече имам одговора за този феномен..

EVROPOMAK:

--- Quote from: fotakiev on June 16, 2009, 23:32 ---Ако тази песен е от Брезница, показва колко малко не е достигнало на това село времето до освобождението да се турчеят днес.Толкова сте различни помаците от него край....толкова различни,че  понякога си мисля за плагиатство  на етнонима "помаци".И днес казвате ,че майчиниат Ви език е турски.И днес милеете за турското.И днес на преброяване се пишите турци.И днес показвате в сайта колко "обичате" българското или българщината..

--- End quote ---
Насилието против личността, било то и духовно, почти винаги има двоен обратен ефект!  8)
"Брезница" - "Турци" - "Помаци" - дори, държащи на това и знаещи се като "Помаци" , не е за учудване, че хората там почват да се възприемат като "Турци", при положение, че "Вие" и "обществото" не ги възприемате като "Помаци" и никъде ги няма в 6-та "колона" на преброяването, именно като такива "Помаци", и тогава има преминаване към 5-та колона!  :o  ???

Колкото за "песничките" на наш Боянчо, Османската империя е вид държавно устройство, както и империята на Крум, на Византия, на Русия и сегашната на Аврупата - и без излишни обвинения към "онези", тъй като,  когато "Болгарето" забравят за "5-вековното", тогава и "Помакето" ще забравят за "12-та" и нататък!  >:(  :D  8)

Какво толкова страшно има във фондацията "БОШ" и нейните проучвания, че да не би случайно да излязат някои нови и срамни за историята истини наяве ли, и тогава да се струти нечие героично минало, за да не се потъпка достойнството на друго героично минало, или защото това може да е някаква Помашка фамилия от Босна!   ;D  :D  ;)

pomak BG:
За мен ще е радостна вест. Какво мога да ти обещая аз Метка освен да я пополяризирам.

daczo:
“...Наведен над широкия пергамент в ъгъла, озаряван от жълтия светлик на свещта, слепена за глечта на окълцана паничка, Петър Осоговец пишеше своята голяма книга за звездите и за съдбата на народите...”¹


Петър Осоговски e Доростолски епископ, неговата църква е била в днешна Силистра.
Той е един от богомилските водачи със степен съвършени. Йерархично е епископ и отговаря за своята църква – с нейните презвитери, верни и оглашени. Над епископите в богомилската йерархия са били тримата Архиепископи: Боян, Богомил и Гавриил Лесновски – с водач Боян.
Петър Осоговски, както и почти всички богомилски водачи, обикаля и пътува много - Северна и Източна България, в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати, както и в Западна Русия.
Основава църквата в Доростол където, година след встъпването си, става епископ. Основава също в Рига, Севастопол, Краков, Виена и Варшава, като в Краков, Виена и Рига е работил заедно с Епископ Симеон Антипа.
Петър Осоговски проповядва явно по улици, площади, църкви, събрания и е принуден да понася презрението и смеха на тълпата, упреци, груби обиди и мъки. Често е бил затварян и изтезаван, особено в Севастопол и Рига.
Той е бил типичен човек от народа, с искрен и жив темперамент, правдив и рязък. Петър Осоговски е бил женен и е имал две деца, но заради делото той ги е оставил. Тогава Боян увещава един стар дворянин да прибере жена му и децата му в Преслав и да се грижи за тях.
Хората са го имали за магьосник и знахар, и често са идвали при него за помощ.

Макар и писането да не е било неговата сила, Петър Осоговски е оставил две големи книги, които в момента се пазят в библиотеката в Малта, и говорят за неговия начин на мислене: оригинален и непосредствен. Според Николай Райнов едната има 384 листа и е малък, грубо обработен пергамент - “кафяв с жилки”. Тя се нарича “Деномесечен Указател” и съдържа в себе си най-много от Богомилската Астрология.
В книгата, ден по ден се проследява цялата година: “с Кръговрата на Слънцето, шестте планети, Северната Колесница, Петела (Орион), Двете Рала (Андромеда и Касиопея), Кадилницата (Лебедовия Кръст), Птицата на Бога (Скорпион), Трапезата на влъхвите (Северната Корона), Соломея (Волопас), Млечният път и Старците (Северната Змия)”.

Там има оригинални легенди, даващи съвсем ново разбиране на Звездните Митове.

Но пътя към богоподобието не е лек - пред нас имаме един живот изпълнен с драматични обрати и събития – през страшните бездни на греха и насладата, до строгата сила на духа.

Още от малък Петър Осоговец има силни лечителски и ясновидски дарби, и с тях помага на много хора. Запален ловец, той попада една бурна нощ в кулите на болярина Пресиам – един от старите вождове на цар Симеон. Пресиам, обичащ ловците и самотен старец, го посреща радушно – той не слиза често в столицата, защото не харесва мекушавия цар Петър. Но Пресиам има красива и очарователна дъщеря, и младия и буен Петър се влюбва в нея – силно и страстно.
Но майка й – хубава и развратна ромейка също пожелава младия маг. Сърцето му е разкъсано от пагубната страст на тези две жени и отровата на силна наслада е плъзнала в душата му – Петър Осоговец води тежката битка със самия себе си. В трескавото му въображение се преплитат образите на тези две жени, а ежедневните му срещи с тях стават необходимост. Когато една вечер, в страстно безумие му се нахвърлят и двете едновременно, той се сепва и иска да се освободи от тях.
И ги отблъсква.
Но те не искат да го пуснат и настава борба: Петър вади стария си ловджийски нож. Когато напуска покоите им, те лежат мъртви и кървави – две блудници: дъщеря и майка.

Петър е съкрушен, духът му е сломен, а душата му опустошена.

Той напуска България и се запътва към далечни земи. Две могъщи сили се борят за душата му – лепкавата тъмнина на греха и светлите пориви на духа. Петър помни словата на княз Боян и свещеник Йеремия (Богомил), в паметта му изникват разговорите с Никита Странник и Василий Византиец, но сега те звучат някак далечни.
Страшна е болката в душата му и той отчаяно търси лек, бягайки от себе си.
Една необикновена случка му помага: в далечна Сирия той чува за Пещерата на прокажения, и че там живее най-нещастния човек на земята. Петър Осоговец тръгва да търси този, който трябва да е по-злочест и от него.
Намирайки пещерата, той пада и се наранява сериозно и по-всичко изглеждало, че краят е близо.
Тогава чува глас от Небесата – Дух Божий се вселява в него и го напътства – така той намира прокажения – могъщ черен маг от Масър. Наказан за злоупотребата със съкровени и могъщи сили, покосен от страшна болест, от него бягат не само всички смъртни, а и самата смърт. По заръка свише, Петър му помага да умре, а благодарния нещастник му дава в замяна огромен пръстен с изумруд - пръстен, обладаващ магична сила.

Петър Осоговец се връща в България, за да започне своята апостолска работа, като епископ на учението за Милостта Божия.

Когато византийския император Никифор Фокас подкупва княз Светослав да нападне и разграби България, Петър Осоговец се намира в Преславец – тогава голям български град на Дунава.
Бързо, предвожданите от Светослав таври и херсонци навлизат в България, като опожаряват и ограбват всичко по пътя си, и зверски убиват всеки, който им се изпречи. Преславец е почти обезлюден – там са останали само старците, както и епископ Петър Осоговец, заедно с 200 свои презвитери и верни – останалите хора са избягали. Ожесточени от липсата на плячка, варварите избиват останалите в града клетници пред обезлюдените къщи.
В нощта на техния пир, в двора на църквата „Св. Йоан Богослов”, богомилският епископ говори на своите, а словото му е изпълнено с духовна сила и огън. Изпълнени с Христово присъствие, апостолите на Милостта Божия отиват директно при княз Светослав и сепват кръвожадните варвари насред безумното им пиршество. Отначало, невярващи на очите и ушите си, скоро таврите и херсонците завързват богомилите и запалват огнен кръг около тях, а Петър Осоговец нарича Светослав варварин.
Той е влачен до смърт от кон и след това хвърлен в огъня при вече мъртвите си верни.
А херсонският войвода, взел от ръката му големия изумруден пръстен, пада в краката на Светослав, покосен от проказа...
Разтърсен от смелостта и дързостта на тези бледни монаси, уплашен от магьосническата мощ на епископа, княз Светослав гледа втренчено пламъците, които сякаш стигат до самите звезди.
„... а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.
Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...”¹


Радислав Кондаков


Използвана литература :

1. Райнов, Николай. „Книга за царете”, Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
2. Райнов, Николай. „Богомилство и Богомили”, неиздаден труд

Публикувано от ceres в 2:03   

Етикети: Богомили

Metka:
Темата е "ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ".
Идеята е да се коментира написаното в тази книга.
Километричните цитати от литературни пройзведения спред мен не е удачно, като аргумент оспорващ или потвърждаващ написаното от Хусеин Мехмед в началото.
Ако е така то тогава аз досега да сам направил аналогична александрийска билблиотека запалена от християнските догматици появили се в Египет преди около 2 хилядолетия.
Тука с интерес се четът автентични доказателства а не литературни прйзведения, с които е бъкан нета.Това е фасулски лесно.
Дали помаците сме били богомили или не, в българската истриография от миналото няма кой знае какво освен такива романчета.
Според мене тепърва тези неща ще добият истински автентичен вид, при положения че окажем нужната съпричастност на горесмоменатия от мене уважаван автор историк.
Ако го бомбардираме непрекаснато с масифи от информация, която я има и под път и над път, то тогава чози човечец може откровено да откачи.
Моля смилете се и нека заедно да помислим с какво може да сме полези за тази тема.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page