Български > Дискусии

"Помашката железница"

<< < (11/12) > >>

sultan selim:
Всяка година през август теснолинейката Септември - Велинград - Добринище има рожден ден. За жепейците 1 август е важна дата, а историята на релсовия път - част от тяхната професионална съдба. Виктор Ангелов е един от дългогодишните служители на ЖП-гара Велинград. Днес, вече пенсионер, той припомня най-интересното от историята на теснолинейката:

Пътуването по теснолинейката Септември - Велинград - Добринище се превърна в атракция за много туристи и гости на страната ни. Влакчето, което по маршрута си се изкачва и слиза по силно пресечен планински терен, едва ли има равно на себе си по красота.
Тази линия е по-красива и от обявената за паметник на техниката известна теснолинейка в планината Хард в Германия.
От Септември до Велинград линията минава по дефилето на река Чепинска, пресича Чепинското корито, насочва се към Аврамовата седловина, разделяща Рила от Родопите. Влакчето преминава през много тунели, докато се изкачи на височина 1268 метра над морското равнище - на най-високата на Балканския полуостров гара Аврамови колиби. Линията прави осморка по трасето си, като за този участък, проектиран от френски инженер, е използвано муле да покаже точното трасе.
Десетки години по линията пътуват множество пътници и туристи, превозват се най-различни стоки - до времето, когато голяма част от тези дейности се иззе от автотранспорта. Години наред жп-линията е най-важната и удобна връзка между Пазарджик и Разлог. Но с намаляването на пътниците са закрити и някои гари като Цепина, Света Петка, Черна Места и Велинград-юг (Чепино), която е закрита през 1993 г. и сега е само спирка. Най-рано е закрита линията Кочерино - Рилски манастир.
Строежът на жп-линията Септември - Добринище започва през 1921 г. За 5 години, при тежки планински условия и с примитивна техника, трасето стига до село Лъджене. Първоначално релсите са тип ЧБР с маса 19.91 кг/м с междурелсие 760 мм. Предложението на инж. Николов за междурелсие 1000 мм след дълги спорове не се приема. През 1955 г. релсите са сменени с тип РПШ с маса от 31.18 кг/м. През 1958 г. релсите вече са тип Р-49 с маса 49 кг/м.
Линията започва да работи с локомотиви и вагони, взети от линията Червен бряг - Оряхово.От 1928 г. в експлоатация са 4 парни локомотива от серия 500-76, произведени в Полша. След това са доставени локомотиви серия 600-76, които се ползват до идването на дизеловите мотриси. През 1942 г. са доставени 3 дизелови мотриси, а през 1952 г. още две, купени от Унгария. През 1966 г. са закупени 3 локомотива от Германия и 7 от Румъния. Парните локомотиви са спрени от движение.
В строежа на линията, в участъка Септември - Лъджене, са участвали руски белогвардейци. В участъка Лъджене - Банско са работили фрунски инженер и пленени немски войници, свалени от самолет 70-2.
Едновременно със строежа на линията са строени и гарите. Гара Чепино е построена с доброволен труд и средства от населението на два етажа. Гара Лъджене е била едноетажна постройка с 3 стаи. Трасето на линията не е минало през Каменица, защото не са си дали имотите и тогава между селата Лъджене и Каменица било направено шосе. Преди откриването на гарата в Лъджене каменските първенци видели, че е поставена табела “Гара Лъджене - Каменица”. Обидили се и казали, че ако Каменица не мине отпред, те няма да присъстват на откриването. Желанието им било изпълнено.
На някои от гарите по линията били построени водни кули - Банско и Велинград, а на Долене, Света Петка и Якоруда - водни кранове, откъдето парните локомотиви се зареждали с вода.
Линията е завършена през 1938 г. Сам цар Борис III карал влака до Добринище. Многобройно население се стичало на гарите да види двете чудеса - цар и влак. На гара Якоруда царят бил посрещнат от Каменската духова музика.
През годините много хора във Велинград са свързали съдбата си с теснолинейката, която е изиграла огромна роля и за развитието на Чепинския край. Днес парното влакче е една от най-интересните атракции, които можем да предложим на туристите.

 
 
 

 
 

Nazmi:
  Благодаря братко,Селим!
  Историята по горе която си разказал е много полезна,защото съм сигурен,че тази железница десетки години дава прехрана на помашките семейства.
Искаше ми се да разберем какво е днешното състояние на теснолинейката,ще се закрива ли,закриват ли се гари,съкращение на персонала..? Питам понеже скоро разбрах,че за 10 махали по Велинградско само една линейка има дежурна,както и това че искаха да закрият тази линия-единствена връзка в Родопите,.
Нека народа там защити това защото нито в Смолян или Гоце Делчев има транспортна връзка с вътрешноста на страната!
Линията Септември-Велинград-Добринище    ТРЯБВА    [/b]  да остане,това е един поминък на помаците от Велинградско!


 
               

sultan selim:
Изява   има  само  когато  има  предизборна  кампания   и  трябва   дасе  изльже   народа

deniz7:
Незнам как още нее фалирала? няма никъкъв контрол  съвестния пътник го правят на балък, неможе билетчето да струва 1,50 за него а несъвестния да даде на кондуктора 50стотинк,и и откъде ще има приходи железницата? е така ще останат малко балъци

Nazmi:
   Най-необичайната екскурзия - пътуване с влакче през Рила, Пирин и Родопите с пикник 

   
 Днес, 1 ноември 2010   65 прочита

170 ученици от VII СОУ и IХ ОУ в Благоевград и от училища от Сандански, Самоков, Гоце Делчев и София заедно с родители, учители и близки се възползваха от една от най-атрактивните оферти на туристическа агенция “Оазис А” -

екскурзия с влакче по теснолинейката Добринище-Септември, и за два дни замениха еднообразното ежедневие с един съвсем различен свят на забавления, купон и удоволствия, съчетани с невероятната природа и чистия въздух на три планини - Рила, Пирин и Родопи. Идеята да се разкрие красотата на един от най-живописните райони в Европа от Банско до най-високата жп гара на Балканите Аврамови колиби
хрумнала преди време на собственика на туристическата агенция Васил Ангелов след поредно пътуване до гр. Будва в Черна гора.

По нищо живописният и невероятно красив участък, през който минава теснолинейката от Добринище до Септември, не отстъпва на гледките, които се разкриват по пътя до Будва, но малко хора в България са се докосвали до уникалната панорама, която разкриват Пирин, Рила и Родопите само в едно пътуване за около 2 часа. Да не говорим за удоволствието от самото пътуване, от спирането на “всяка керемидка”, както се шегуват за провинциалните гарички, които носят духа на спокойствието и безвремието, тотално различен от вечно забързания град. Усещане за вечност и непреходност пък даряват вековните гори и ширналите се огромни поляни, ниви, в които щъкат стопаните и нещо работят - сякаш всичко е кадри от филм, който гледаш на живо и вдъхваш аромата му.
За да е пълно удоволствието за днешните млади хора, които трудно се откъсват от компютъра и още по-трудно свалят слушалките от ушите си, туроператорът се е погрижил преходът да е плавен: ден преди пътуването с влак групата нощува в планината и се отдава на веселие и танци в специално организирана дискотека. Няколко хотела в Банско, както и хотел “Кукер” в местността Предел партнират на ТА “Оазис А” в осигуряване на комфорта и удобството на екскурзиантите, включвайки към купона вечеря и закуска.

Идеята за тази екскурзия и реализацията й са перфектни, много умело организаторите са съчетали забавленията за децата с трупането на нови знания за природата, географията и историята, откровен бе пресаташето на ЮЗУ Крум Михайлов, който придружи внука си Кристиян и приятелите му, ученици в VII СОУ “Кузман Шапкарев” на последната състояла се екскурзия преди дни. Класната на IV “б” клас Виолета Стойчева обгрижваше децата през цялото време, но без да ги задушава с вниманието си, а урокът по природолюбие и природознание, който тази невероятна педагожка изнесе в гората край Аврамови колиби, бе показно как трябва да възпитаваме бъдещето на нацията ни, впечатлен е и самият собственик на туристическата агенция Васил Ангелов.


С българския химн и националния трибагреник посрещат участниците в екскурзионното пътуване на последната спирка Аврамови колиби. Звучни родопски песни изпълват въздуха, докато децата се забавляват около цвъртящите скари и хапват току-що изпечена скара, гарнирана със сокове и безалкохолни, а възрастните вдигат наздравица за неповторимото изживяване, което са имали. В късния следобед с автобуси всички се прибират по домовете си и се заричат при първа възможност отново да преминат същия маршрут.
                                                                 Източник-Струма 1.11.2010 днес!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page