Български > Bестник

Турция по пътя към членство в ЕС

<< < (97/283) > >>

Nazmi:
   Абе отворко,ти ли си човека да каже тук кой с какви имена да се пише,тебе питам кой си тук да определяш хората!

 
--- Quote from: ПАТРИОТ on October 11, 2010, 13:17 ---  Според мен най правилно е да сте с български имена, а религията си я избирате сами,това е ваше право.

           ОТГОВОР- Nazmi !
П.С;- Правото на личен избор на име е лично от двамата родители а не от теб ПАТРИОТ,Ок.
За твое сведение..!
Личи си за какво си дошъл,търси други Форуми при условие НЕ уважаваш хората тук!!!
--- End quote ---

ПАТРИОТ:
турция не може да се оправи с много държави на който е създавала проблеми преди години като БЪЛГАРИЯ,Гърция,Кипър,Либия,Сирия,Иран,Ирак,Армения-арменския геноцид,завладяването на кипър,спора гърция,ПЕТ ВЕКОВНОТО РОБСТВО НАД България,ДЪЛЖАТ НИ НА 10 МИЛИАРДА ДОЛУРА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРОГОНЕНИ ОТ ОДРИНСКА ТРАКИЯ, И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ СЕ ЗНАЕ.

Rasate:
Защо така страстно не искаме Турция в ЕС?
13.10.2010 14:15

Да си го кажем – защото ни е страх. При цялото ми уважение към каузата на патриоти, националисти (и Яне Янев дори) преводът на аргументите „против”: възраждане на Османската империя, асимилацията на българите, ислямизация, завладяване на икономиката и милото ни Отечество от турски капитали и пр., и пр. е еднозначен – страх ни е от силна и нереформирана Турция в ЕС.

Защото тя е 16-ата икономика в света, населението й наближава 100 милиона и Турция би имала огромна тежест при вземането на решения в Съюза. А имиграционната тежест върху европейските икономики е предвидима и тя не радва никого.

И както се казва – не е от „семейството” – мюсюлмани са, а това в последното десетилетие не се възприема като плюс и вероятно политическата коректност и/или политическото лицемерие възпира бюрократите в Брюксел да го кажат в прав текст: страх ни е от последиците.

Сбор от правила

Защото извън икономическите и политическите последствия има един фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Когато говорим за християнска цивилизация, не става дума за религия, а за сбор от правила, върху които са построени европейският бит, всекидневният начин на живот и поведение. Политическите критерии за членство в ЕС, без да са обявени по този начин, изразяват точно тези правила. И Турция драматично не ги приема и прилага. Политически, ако щете и културно, и битово, Турция не е готова за членство. И вероятно в рамките на едно поколение няма да бъде.

Защото „Ще ви удавим в собствената ви кръв” е изречение на турския премиер по повод акция на кюрдски терористи. Но все пак в Турция има съд и дори Путин не си е позволявал подобен израз (той само заплаши да издави терористите в клозета). Представяте ли си Джордж Буш да обявява войната срещу Саддам Хюсеин с тези думи.

Този месец в Турция пуснаха от затвора деца терористи (я пак прочетете това изречение). Съветникът на премиера има три жени и скоро ще бъде отново щастлив многоженец. Миналата година Германия беше разтърсена от убийството на девойка, която имала приятел немец, а баща й и братята й извършили екзекуцията, защото имала сексуални отношения.

Далеч от заветите на Ататюрк?

Самите управляващи в Анкара са под подозрение, и то не от Брюксел, София или Париж, а от проевропейския елит на Турция, за който Реджеп Ердоган не е светски политик, следващ, ако не друго, то заветите на Мустафа Кемал Ататюрк, който е виждал Турция като част от Европа.

Основните страхове са, че управляващата Партия на спасението и развитието се опитва да подкопае турската светска система. Колкото и ПСР да се представя като мюсюлманската версия на европейските консервативни християндемократически формации (дори депозира кандидатурата си за членство в ЕНП), тя е партия с ислямистки корени.

На практика цяло едно поколение от турския елит, който вярваше в прозападната ориентация на страната, демократизирането на политическата и обществената система, от 2002 година, откакто управлява партията на Реджеп Ердоган, е маргинализирано.

Амбициите, както и самоувереността на Турция безспорно са подхранени от стратегическата позиция между Запада и Близкия изток, членството в НАТО и специалните отношения със САЩ, дипломатическата им роля спрямо Иран и Ирак, и най-вече милиардите инвестиции, идващи от Персийския залив.  Оттук и самочувствието за доктрината „Давутоглу”, формулирана в едно изречение: „Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем”.

Оттук и самочувствието на управляващите да заявяват: „Ако вие не ни приемете, ние отиваме там, където са големите пари, а не правилата и отговорностите”. Впрочем един от най-светските политици на Турция, Месут Йълмъз го намекна и в София миналата седмица.

Какво да правим ние?

Дотук за Турция и да видим какво ще правим ние? Ще гласуваме ли на референдум за членството на Турция в ЕС? И ако „да” – защо? И какво ще постигнем? 

Ориенталистът Валери Чуков казва в интервю: „Нито един български министър-председател няма да каже: Ние сме против членството на Турция в ЕС. Но всички си го мислят”. Така си е.

Помните ли, че в първата кампания за Европейски парламент ДСБ имаше едно голямо НЕ: „Не на неподготвена Турция в ЕС”. Тогава даже им се чудехме защо не си гледат „българските работи”.

Само четири години по-късно ВМРО успя да намери точно 322 526 души, които подкрепиха подписката против членството на Турция. Ако добавим там електората на „Атака”, на РЗС – само дотук стават непренебрежимо много. Ако се съди по настроенията в цяла Европа, резултатът от това допитване май никак не е (не)предвидим.

И въпреки всичко написано дотук, и въпреки каузата на ВМРО си позволявам да мисля, че става дума за съживяване на един политически проект, а не за истинско намерение да спрем Турция по пътя й на европейска интеграция. Но демокрацията е в процедурите и представителството на народа в парламента ще трябва да реши какво ще правим.

Ясно е какво ще кажат и направят Атака, РЗС и ДПС. Вероятно БСП ще се възползва от възможността да обвини ГЕРБ и десните в популизъм, фашизъм, ксенофобия и още поне десетина неща. Истински важен е въпросът какво решение ще предложат ГЕРБ и десните партии? Трябва си кураж да се противопоставиш на толкова силен натиск и да действаш днес в името на дългосрочните последствия.

Защото кой печели от този сюжет, взет направо от „Под игото”? Върхушката на ДПС. Да, със сигурност и ВМРО, и Атака, защото, нали, идват избори.

Но, от друга страна – и това ми се струва по-важно – какво става със съживеенето ни с близо 1 милион етнически турци, ако започне страстна пропаганда в стила „турските изроди обесиха Васил Левски” и „изклаха дедите ни” (цитати от Волен Сидеров).

Какво е по-добро за България – ислямизираща се Турция, загърбваща западните ценности? Турция, която открито би подкрепяла „Мюсюлманските братя”, Хамас и „свещената война срещу неверниците”?

Убедена съм, референдум за членството на Турция ще донесе ползи на определени политически лидери и в този смисъл разбирам тяхното усилие.

В крайна сметка всичко е в дозата – да, България НЕ трябва да подкрепя членството на нереформирана Турция в ЕС. Да, България, както и ЕС трябва да подкрепя европейската ориентация на Турция само и дотогава, докато Турция върви по пътя на реформите. Това е натискът, който страната ни е длъжна да прокарва като член на Евросъюза, защото това е и нашият, български интерес.

И, това, ако щете, е начинът да се спре възраждането на империята, експанзията на Давутоглу и ислямизирането на Балканите. И това може и трябва да бъде заявено от политическото ни представителство, не само в рамките на този мандат. Но ако може – нека не палим юргана заради бълхите в него.
http://www.dnes.bg/redakcia/2010/10/13/zashto-taka-strastno-ne-iskame-turciia-v-es.101131

EvroPOMAK:
Защо Турция ни трябва в ЕС
By Ivan Bedrov 15.10.2010

Искате ли да станете особено популярен в интернет? Направете форум или кауза във Facebook срещу Турция, турците, турския език, Турция в ЕС… Ще се изненадате от огромния брой последователи, които ще привлечете. И затова не се изненадахте от все по-настойчивите и шумни предложения за провеждане на референдум За и Против присъединяването на Турция към Европейския съюз. А той е излишен.

Приемането на Турция в Европейския съюз е полезно за България, за целия Европейски съюз и за един дори по-широк регион. И това, че една голяма група хора мисли обратното, изобщо не е гаранция, че това е разумната позиция. Присъединяването на Турция към Европейския съюз ще донесе много повече инвестиции в България, ще създаде нови възможности за българския бизнес, ще добави още един двигател на растежа в съюза. В същото време някои бизнеси за краткo ще бъдат притиснати от конкуренцията. Извън числата - България ще има демократична и свободна държава за съсед, а Европейският съюз ще се отърси от имиджа си на ксенофобски клуб, запазен само за християни.

Рецепта срещу кризата

“Влезе ли Турция в ЕС, инвестициите в България ще се увеличат 10 пъти, дори 100 пъти”, прогнозира главният оперативен директор на Smart Group Халил Демирдаг. От 14 години той развива различни бизнеси в България и партнира с фирми от целия регион. Оптимизмът му е споделян и от икономиста Красен Станчев от KC2 LTD, според когото възможностите за инвестиции и дългосрочен растеж са сигурни и очевидни, защото икономиките на двете страни са силно свързани. “Освен това България ще спести бюджетни средства от опазване на външната митница и граница на съюза”, допълва Станчев.

Един конкретен проект показва посоката, в която може да се развие бизнес партньорството между български и турски компании. Smart Group вече изгражда логистичен център, чиято цел е да привлече турски фирми да изберат София като свое представителство за Балканите. “Оттук с помощта на транспорта за няколко часа стоките ще стигат до 72-милионен пазар. България вече няма да е малък пазар от 8 милиона, а център на много по-голям пазар,” планира Халил Демирдаг. Неговата рецепта звучи така: Ако България иска да излезе от кризата, просто трябва да премахне визите за турските бизнесмени.

Не всичко е пари все пак

Преговорите на Турция с Европейския съюз са полезният натиск, с чиято помощ страната може да стане по-демократична и по-свободна. Ограничаването на властта на военните и стъпките към гарантиране правата на малцинствата и свободата на словото са безспорно добри новини за Турция. Тя обаче нямаше да тръгне по този път, ако не беше принудена от Европа. Ключовите проблеми остават непризнаването на Кипър и на арменския геноцид от 1915 г. Турците са изключително чувствителни по тези теми и едва ли скоро ще има правителство в Анкара, което да направи такива компромиси и да рискува да загуби сериозна подкрепа от избирателите. Това прави евентуалното приемане на Турция в ЕС твърде отдалечено във времето.

Страховете

“При всички положения турските компании ще могат да си позволят да диктуват цените на една малка територия като нашата,” казва Тошко Тотев, управител на Български строителни маркети. “Сега, дали ще има чак фалирали фирми, не знам. Но ще бъде трудно за известен период от време. Турските колеги имат много по-големи възможности за инвестиции. Но заради тези страхове да затваряме границата, не си струва,” смята Тотев. Според Красен Станчев, силен натиск от турската конкуренция ще усетят транспортът и логистиката, текстилната промишленост и пазарът на квалифициран труд. “В дългосрочен план обаче българските фирми ще спечелят от конкурентния натиск,” прогнозира Станчев.

Турция като лекарство за Европа

“Без сътрудничество от страна на Турция е много трудно да си представим енергийната диверсификация и сигурност в региона на Европа,” казва анализаторът Владимир Шопов от Sophia Analytica.  ”Турция ще обезсмисли субсидиите от Брюксел”, прогнозира Красен Станчев. По думите му с приемането на Турция Европейският съюз по-лесно ще се освободи от скъпоструващия протекционизъм и ще се превърне в зона за свободна търговия с водеща пазарна позиция в света. Това според Станчев ще освободи 150 млрд. EUR годишно, които вместо за субсидии ще отиват за потребление и инвестиции.

Изгодна сделка и за двете страни

Процесът на преговори между ЕС и Турция, колкото и дълго да продължи, със сигурност ще промени и двете страни. Повече пазар в Европа, повече демокрация в Турция - сделката е изгодна. Силните гласове Против обаче не затихват. Страх от 80 милиона нови европейци със средна възраст 28 години, страх от конкуренцията на турските компании, страх от… различните. Докато преговорите се протакат, подкрепящите присъединяването в Турция също намаляват и от над 60% преди години вече са под половината избиратели.

В тази история България има много ясен интерес и е време да го заяви. Това звучи неразбираемо за хората, за които думата Турция предизвиква асоциации само с баташкото клане. И докато има такива избиратели, ще има и политици, които ще бягат от разумния разговор за Турция.
http://ivanbedrov.com/?p=2116

isa71:
Защо така страстно не искаме Турция в ЕС?

Да си го кажем – защото ни е страх. При цялото ми уважение към каузата на патриоти, националисти (и Яне Янев дори) преводът на аргументите „против”: възраждане на Османската империя, асимилацията на българите, ислямизация, завладяване на икономиката и милото ни Отечество от турски капитали и пр., и пр. е еднозначен – страх ни е от силна и нереформирана Турция в ЕС.

Защото тя е 16-ата икономика в света, населението й наближава 100 милиона и Турция би имала огромна тежест при вземането на решения в Съюза

http://www.dnes.bg/redakcia/2010/10/13/zashto-taka-strastno-ne-iskame-turciia-v-es.101131

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page