Български > Bестник

Турция по пътя към членство в ЕС

<< < (117/283) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:

Изпратена 17.02.2011 13:37:24 UTC
Обновена 17.02.2011 13:37:24 UTC
В миналото Балканите са били известни като най-проблемния регион в Европа и са били споменавани като „Буре с барут”. В съзнанието на западните страни Балканите са били утъждествявани със сблъсъци, насилия и грубиянство. Наред с това, че думичката Балкани окачествява една географска област се използва и за обозначаването на отделна политическа и културна самоличност.. Балканските страни на свой ред отхвърлят съществуването на отделна балканска самоличност и се опитва да докажат че са недилама част от Западния свят и Западната цивилизация.
До началото на 19тия век страните от Балканите не притежаваха общо название и бяха споменавани с различни имена. Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 година. Немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Балкан или Стара планина пресича хоризонтелно полуострова. Предполагало се е, че тази планинска верига отделя земите южно от река Дунав от останалата територия на Европа. След това думата „Балкани” е било възприето като общо название на региона. За съжаление обаче дори и днес не са ясни границите на тази географска област. Казано с други думи между отделните специалисти съществуват разногласия относно границите на Балканите. Въпреки това проблемът не се крие в неопределеността на границите на Балканите, а в предубежденията към термина Балкани, който се използва и за охарактеризирането на отделна политическа и културна самоличност.

Западните страни възприемат много негативно Балканите. Преди всичко е разпространено предубеждението, че Балканите не са част от Западната цивилизация. Не само османските турци, но и византийците са възприемани като „другите” от Европа поради културната и религиозната им принадлежност. Западните пътешественици посетили Балканите през 19 век описват региона като различно, странно и нецивилизовано място. От друга страна значителна част от западната литература относно Балканите е от периодите на кризите в този регион и именно поради това Западните страни продължават да помнят Балканите като изостанала от икономическа, културна и политическа гледна точка географска област, където освен това цари и етническа омраза и като област представляваща заплаха за сигурността на Европа. Дори в западните романи и филми, Балканите са сочени като елемент на заплаха.

Понятието „балканизация” появило се едновременно с Балканските войни през 1912- 1913 година показва, че Балканите сами по себе си са възприемани като проблем. През периода на Студената война Балканите бяха възприети като тоталитарна и комунистическа област стояща срещу демократичния и капиталистичен Запад. Войните, на които стана сцена бивша Югославия през 90те година на ХХ век отново популяризираха понятието „балканизация” и станаха причина за съживяването на предубежденията относно областта. Според историчката Мария Тодорова в новия си смъсъл термина балканизация акцентува на разпокъсването на големите държави и загатва за изостанал, първобитен и варварски начин на живот.

Освен отрицателните предубеждения спрямо Балканите през 90те година на ХХ век, ЕС не включи страните от Западните Балкани в процеса на разширяване на ЕС към Източна Европа. Всичко това предизвика бягство от балканската самоличност. Това, което е най-интересно е че някои страни от Балканите акцентувайки на своята европейска самоличност продължиха да обвиняват съседите си че са „Балкански страни”. Например Словения в процеса на членство в ЕС отправяше посланието „Аз съм еврейпеец, но Хърватия не е„. Подобни послания отправяха и Хърватия спрямо Сърбия и Сърбия спрямо Босна и Херцеговина.

Днес Хърватия въпреки че гарантира членството си в ЕС продължава да отстоява, че не е Балканска страна мотивирайки се с някои културни и исторически фактори. По подобен начин Румъния и Словения отказват да бъдат окачествявани като Балкански страни. След 1990 година някои балкански народи в искането си да са освободят от своята балканска самоличност започнаха да пишат нова история. В тези рамки бяха положени усилия историята за обособяването на националните самоличности да бъде държана отделно от историческото развитие на самоличността на съседите сочени като балкански страни.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=991f6a4f-3e41-46e7-a2b9-7190242416aa

Mikonos:
   Желю Желев: Турция е неделима част от Европа Dnes , 25.04.2011   Новини, Политика

 
     „Голямото бъдеще на ЕС е в неговото по-нататъшно разширяване и Турция е неделима част от него” това каза президентът на България (1990-1997 г.) Желю Желев.
Сред предимствата, които Турция ще даде на ЕС, ако стане пълноправен член, Желев посочи нейното 72-милионно младо население, работеща пазарна икономика с голям потенциал, военна сила, силно влияние в арабския свят по линия на исляма.
Като други предимства на Турция Желю Желев посочи нейното силно влияние върху бивши съветски републики в Средна Азия по линия на езиковата близост и отчасти на исляма, което според него не може да бъде безразлично за ЕС заради големите залежи на природен газ и нефт в тези страни, както и нейното географско положение, което я прави мост между два континента и кръстопът на различни култури и цивилизации. „Колко страни биха могли да предложат и донесат такива големи дарове на ЕС с получаването на пълноправно членство в него, затруднявам се да посоча такава европейска държава, може би такава ще бъде Русия един ден, когато реши, че е готова да отговори на изискванията на ЕС за пълноправно членство и депозира официално своята кандидатура”, посочи Желев.

По думите на Желев, много често и твърде евтино употребяваме думата “предизвикателство”. Според него, ако се употреби в точния смисъл, тя най-приляга за създаването на проекта ЕС. „Това е най-великият, най-дръзкият и най-трудният проект, който някога е създаван в историята”, посочи Желев.

Според Желев като европейци за нас най-важен си остава въпросът как и накъде ще се развива ЕС, ще може ли той да се обедини до такава степен, че да има икономика и единна външна политика поне по основните въпроси на съвременния свят. „За да се срещне със своето голямо бъдеще през 21 век, ЕС трябва да приведе в съответствие своето икономическо и политическо присъствие, защото онези, които го критикуват и го смятат за икономически гигант и политическо джудже, може и да не са съвсем лишени от основание”, посочи Желев.
                              v-k ZAMAN   zhelyu-zhelev-turtsiya-e-nedelima-tchast-ot-evropa

Rasate:

--- Quote from: Kor Bey on April 23, 2011, 17:27 ---Изпратена 17.02.2011 13:37:24 UTC
Обновена 17.02.2011 13:37:24 UTC
В миналото Балканите са били известни като най-проблемния регион в Европа и са били споменавани като „Буре с барут”. В съзнанието на западните страни Балканите са били утъждествявани със сблъсъци, насилия и грубиянство. Наред с това, че думичката Балкани окачествява една географска област се използва и за обозначаването на отделна политическа и културна самоличност.. Балканските страни на свой ред отхвърлят съществуването на отделна балканска самоличност и се опитва да докажат че са недилама част от Западния свят и Западната цивилизация.
До началото на 19тия век страните от Балканите не притежаваха общо название и бяха споменавани с различни имена. Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 година. Немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Балкан или Стара планина пресича хоризонтелно полуострова. Предполагало се е, че тази планинска верига отделя земите южно от река Дунав от останалата територия на Европа. След това думата „Балкани” е било възприето като общо название на региона. За съжаление обаче дори и днес не са ясни границите на тази географска област. Казано с други думи между отделните специалисти съществуват разногласия относно границите на Балканите. Въпреки това проблемът не се крие в неопределеността на границите на Балканите, а в предубежденията към термина Балкани, който се използва и за охарактеризирането на отделна политическа и културна самоличност.

Западните страни възприемат много негативно Балканите. Преди всичко е разпространено предубеждението, че Балканите не са част от Западната цивилизация. Не само османските турци, но и византийците са възприемани като „другите” от Европа поради културната и религиозната им принадлежност. Западните пътешественици посетили Балканите през 19 век описват региона като различно, странно и нецивилизовано място. От друга страна значителна част от западната литература относно Балканите е от периодите на кризите в този регион и именно поради това Западните страни продължават да помнят Балканите като изостанала от икономическа, културна и политическа гледна точка географска област, където освен това цари и етническа омраза и като област представляваща заплаха за сигурността на Европа. Дори в западните романи и филми, Балканите са сочени като елемент на заплаха.

Понятието „балканизация” появило се едновременно с Балканските войни през 1912- 1913 година показва, че Балканите сами по себе си са възприемани като проблем. През периода на Студената война Балканите бяха възприети като тоталитарна и комунистическа област стояща срещу демократичния и капиталистичен Запад. Войните, на които стана сцена бивша Югославия през 90те година на ХХ век отново популяризираха понятието „балканизация” и станаха причина за съживяването на предубежденията относно областта. Според историчката Мария Тодорова в новия си смъсъл термина балканизация акцентува на разпокъсването на големите държави и загатва за изостанал, първобитен и варварски начин на живот.

Освен отрицателните предубеждения спрямо Балканите през 90те година на ХХ век, ЕС не включи страните от Западните Балкани в процеса на разширяване на ЕС към Източна Европа. Всичко това предизвика бягство от балканската самоличност. Това, което е най-интересно е че някои страни от Балканите акцентувайки на своята европейска самоличност продължиха да обвиняват съседите си че са „Балкански страни”. Например Словения в процеса на членство в ЕС отправяше посланието „Аз съм еврейпеец, но Хърватия не е„. Подобни послания отправяха и Хърватия спрямо Сърбия и Сърбия спрямо Босна и Херцеговина.

Днес Хърватия въпреки че гарантира членството си в ЕС продължава да отстоява, че не е Балканска страна мотивирайки се с някои културни и исторически фактори. По подобен начин Румъния и Словения отказват да бъдат окачествявани като Балкански страни. След 1990 година някои балкански народи в искането си да са освободят от своята балканска самоличност започнаха да пишат нова история. В тези рамки бяха положени усилия историята за обособяването на националните самоличности да бъде държана отделно от историческото развитие на самоличността на съседите сочени като балкански страни.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=991f6a4f-3e41-46e7-a2b9-7190242416aa


--- End quote ---

По принцип виновниците за т.нар. Балканизация са именно "великите сили",а крайъгълният камък е именно онзи конгрес завършил в Берлин на 13 юли 1878 г по грегорианският календар разпокъсал България,дал Босна на Австро-Унгария и поставил  Източният въпрос на дневен ред родил се след цариградската конференция.

Ако решеният му бяха други нямаше да има нито последващи Балкански войни-причината за първата световна война щеше да е друга-а не убийството на австро-унгарският престолонаследник и това натрапчиво споменаване на Балканите водещо до т.нар. Балкански синдром.

Имало е няколко варианта на разрешаване на въпроса-от запазването на Санстефанска България(почти в етническите си граници-в рамките на екзархийският диоцез),
до влизане в сила на решенията на Цариградската конференция(1876-1877) за  разделяне на България на две по вертикала или по линията на Стара Планина


 Както и разкъсване на Босна и Санджак на две-мюсюлманска и немюсюлманска част.

Svetlina:
Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.

За втори път след 2008 година Ердоган се обръща към своите сънародници, живеещи в Германия пряко, провокативно, без да се съобразява с очакванията или притесненията на домакините в страната.

http://de-zorata.de/world/eurozone/312-erdogan-v-germaniya-ne-na-asimilatziyata-da-na-turskata-identichnost.html#comments

Gelina:
Тази статия вече мина.Стара е. ::)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page