Author Topic: HUMOR(NASRADIN HODZA)  (Read 20717 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #15 on: May 22, 2009, 14:50 »
Која жена би ја спасил, оџа?


Некое време Насрадин имал две жени. Еден ден дојдоа тие заедно пред него, па го запрашаа:

-Која од нас двете, повеќе ја сакаш?

-Двете – рече оџата и сакаше да замати работа, но тие не сакаа да попуштат.

Помладата му рече:

-Замисли дека двете сме во чамец на езеро, па чамецот се преврти, а ти само едната можеш да ја спасиш. Која од нас двете би ја спасил?
Оџата се сврти кон постарата жена и рече:

-Жено, ти мислам малку знаеше да пливаш, нели?

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #16 on: May 22, 2009, 15:18 »
Рабин и поп доживуваат сообраќајна несреќа и нивните коли се тотално
уништени но за чудо ни едниот ни другиот не се ич повредени.Така
излегувајќи двајцата од колите и тргнувајќи еден кон друг,рабинот го
забележал крстот кај попот и му рекол:Хеј ти си поп,а јас сум рабин.
Нашите коли се уништени тотално а ние сме нечепнати двајцата.Ова
сигурно е некаков знак од Бога!

На ова попот одговорил:Потполно се сложувам,ова мора да е божји знак!
Потоа рабинот продолжува:Хеј види ова е чудо!Мојата кола е уништена
а ова шише со вино е недопрено.Сигурно Бог сакал да се најдеме и да
бидеме големи пријатели,и да се напиеме вино заедно за добра среќа,
и му го дава шишето на Попот кој го зема шишето,го дига и се напива
неколку голтки а потоа му го враќа назад шишето на рабинот.

Рабинот го зема шишето и одма му ја става затката а Попот зачудено
прашува:Што е работава,зарем нема да се напиеш?
Рабинот одговора:Не,мислам дека ќе чекам полиција!  :D :D ;D ;D

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #17 on: May 27, 2009, 16:17 »
Ај малку да се насмееме! Но умерено!

Кралицата Елизабета, Џорџ Буш и Бранко Црвенковски заедно отишле директно во пеколот.

По некое време, Кралицата рекла:

- Ми недостасува Англија. Сакам да се јавам и да видам што прават сите луѓе таму.

Завртила, разговарала 5 минути и го прашала Ѓаволот колку должи.

- Пет милиони фунти, рекол тој, Елизабета напишала чек и му го дала.

По некое време, Буш станал љубоморен и почнал да вреска:

- Сега јас сум на ред! Да завртам во Америка и да ги прашам сите како живеат без мене!

Завртил, муабетел 2 минути, прашал колку потрошил, Ѓаволот му рекол 10 милиони долари, овој напишал чек и се смирил.

Бранко станал уште пољубоморен и државнички извикал:

- И јас сакам! Сакам да видам што прават луѓето во Македонија! Сакам да разговарам со сите! Со мојот кабинет, со Шема, со Медо, со Коста, ма со сите!

Завртил во Македонија, зборел, зборел, зборел... го фатило 2 саата муабет. Конечно спуштил и прашал:

- Колку дужам?

- Десет денари, рекол Ѓаволот.


- Како тоа 10 денари? Ови разговараа само неколку минути па платија еден тон пари а јас за два саата само 10 денари?

- Знаеш, кога вртиш од еден пекол во друг, тоа ти е локален повик. :D :D

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #18 on: May 27, 2009, 16:23 »
Еднаш го слушнав ова, не се сеќавам баш 100% како беше, накратко ќе резимирам.

Си бил еден човек, муслиман, човек кој секојдневно бил досадуван од проповедите на еден христијански мисионер. Мисионерот сакал да му ја украде душата . . со ефтини приказни за тоа како Бог умрел за нашите гревови . . . и како треба ние да веруваме во тоа.
Така, ден, два, три . . . муслиманот го слушал само тоа: "Бог умре за нашите гревови, Бог умре, Бог умре, Бог умре . . . "
Муслиманот го повикал на еден свој пријател и му рекол: "Утре пак ќе дојде христијанинот, јас ќе бидам во мојата соба, а ти почекај го надвор. Кога ќе дојде, пред да влезе, кажи ми дека е дојден, да знам."
Утредента доаѓа христијанинот, и како што биле договорени, муслиманот го пречекува надвор, му кажува на својот пријател муслиман дека е дојден христијанинот, и го внесува внатре.
Влегува христијанинот внатре, го гледа муслиманот плаче ли плаче! Што ти е, го прашува? Зошто плачеш?
Муслиманот му одговара: "умре анѓелот Божји, умре Габриел (Џебраил)!"
Христијанинот вчудоневиден од одговорот вели:
"Абре ти будало една, што зборуваш?! Како е можно анѓел да умре?!"
На ова, муслиманот одговара:
"Па ти до вчера ми викаше, ме убедуваше, ми проповедаше дека БОГ УМРЕЛ!!!!!!" ;) :D

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #19 on: May 27, 2009, 16:23 »
пекол = ?

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #20 on: May 27, 2009, 16:27 »
You are not allowed to view links. Register or Login
пекол = ?
Dzhehennem (jennem)! ??? :)

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #21 on: May 27, 2009, 16:30 »
Демек "пъкъл" /Ад/. Сега вече схванах  ;D ;D ;D

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #22 on: May 27, 2009, 17:05 »
NASRETTİN HOCA na  801 godina
izvestniqt turski filosof i sociolog e roden 1208 godina v selo Hortu ( dnes nosi negovoto ime) v ob6tina Sivrihisar
na okrag Eski6ehir.
pove4e za nego na turski
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #23 on: May 27, 2009, 17:41 »
В някои случаи при спор или за шега на някого се поставя неизпълнима задача, но спасението е в това, че и правилността на отговора не може да се докаже. Така на въпроса колко са звездите на небето, Насредин Ходжа отговорил: колкото са космите на магарето ми; а на въпроса къде е центърът на земята, отговорът му бил: точно ето там, където е забит колът на магарето!

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #24 on: May 27, 2009, 17:50 »
Живял е в град, наречен сега Акшехир и името му е било Nasuriddin Hаce, но се занимавал с история на исляма, бил е учител, и затова са го преименували на Несреттин ходжа/ходжа означава учител/
Родом от Хорту кьой/село/, баща - Абдуллах ефенди, майка - Съдъка хатун - хатун означава уважавана съпруга, бил е за кратко имам в местната джамия, след което през 1237 започнал да посещава уроците на Хаджи Ибрахим/запознатите с османската история разпознават имената/, изоставил имамството и станал уважаван учител. Думите му достигали лесно до хората заради шеговития тарз./

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #25 on: May 27, 2009, 17:54 »
РАЗПОЗНАВАНЕТО
(притча за Насредин)
- Мола, мола, бързо тръгвай с мен, - съседът на Насредин извън себе си от възторг хванал ръката му и го измъкнал от къщи. – Пристигна един такъв, разбираш ли, казват, че той е най-мъдрият и най-прославеният, и…
- Добре, да вървим да погледаме най-мъдрия, - съгласил се Молла.
Отишли те в чайната, мъдрецът важно седял на почетно място и слушал хвалебствията на насъбралите се около него, дори не обърнал внимание на влезлите.
- Ето го, Молла, виждаш ли го! – зашехнал съседът. – Такъв важен, даже не ни забеляза! Никога ли по-рано не си го срещал?
- Много пъти, - казал Насредин, - тъй като той е глупак. А глупаци съм виждал в живота си много.
- Не може да бъде! Най-мъдрият – и изведнъж глупак! Откъде знаеш?
- Мъдрият винаги разпознава глупака, тъй като и той сам някога е бил глупак, - отвърнал Насредин. – Но глупакът никога не разпознава мъдреца, тъй като сам никога не е бил мъдър.

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #26 on: September 09, 2009, 13:22 »
УРОКЪТ НА НАСТРАДИН ХОДЖА

Комшията на Настрадин Ходжа отишъл да иска пари назаем. Ходжата му отговорил:
- Парите са под възглавницата, вземи си колкото трябва.
Комшията си взел пет гроша и си тръгнал. Така два-три пъти вземал пари и все не ги връщал. Последния път излъгал Ходжата, че му оставил парите под възглавницата. Ходжата се направил, че не разбрал. След известно време същият човек пак отишъл при Ходжата и му казал:
- Ходжа, дай ми пет гроша назаем.
- Парите са под възглавницата - отвърнал Настрадин Ходжа.
Вдигнал възглавницата комшията, но не можал да види никакви пари и казал:
- Ходжа, тук няма никакви пари!
- Няма, защото не си ги върнал — отговорил Настрадин Ходжа.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града, без пет пари в джоба си. Той обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи. Недоволен от положението си, той гласно извикал: Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам. Един търговец чул заканата на Настрадин Ходжа и решил да изпита неговата упоритост. Той турил 99 жълтици на пътя, отдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил, да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, дето били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, турил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една.”

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа и Интернет
Веднъж съселяните казали на Настрадин Ходжа, че жена му много често
виси в Интернет.
"Това е нагла лъжа! - гордо отговорил Ходжата. - Ако много хойкаше по
чужди страници, то поне веднъж щеше да посети и моята..."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Той се занимавал само с врачуване. Един ден жена му казала: „Докога ще се занимаваш с врачуване? Я иди на гората да донесеш малко дърва, да сварим боба.“ Той взел триона, качил се на едно дърво и започнал да търка. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като отрязал клона, той паднал от дървото. Като се намерил на земята заедно с клона, той си казал: „Чудно нещо, отде знае този човек, че и аз, и клонът заедно ще паднем?“ След това той настигнал човека, който му предсказал, че ще падне, и му казал: „Слушай, в твоето лице видях човек, който може да предскаже, че ще падна от дървото. Като знаеш толкова, ти ще знаеш и кога ще умра. Я ми кажи кога ще умра?“ – „След 3 деня.“
Като се върнал дома си, Настрадин Ходжа казал на жена си: „Така е то, като ме пращаш за дърва. Качих се на едно дърво да режа, но като отрязах клона, паднах заедно с него на земята. Срещнах един човек, който ми предсказа, че ще падна. Тогава го запитах кога ще умра и той ми каза, че ще умра след 3 деня.“ Той се разплакал и жена му поплакала. Той ѝ казал: „Няма какво, жена, ще се мре, но досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен? Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“
Простил се с жена си и излязъл от своя дом. Отишъл накрая на селото и легнал под една круша. Започнал да размишлява за онзи свят, за Господа, но в това време една узряла круша паднала от дървото. Той взел крушата, изял я и пак легнал на гърба си и продължил да размишлява за онзи свят. След малко пак паднала една круша. Той взел и нея, изял я и продължавал размишленията си. Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал.
След известно време той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си.
Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като го видяла, жена му го запитала: „Какво има на онзи свят?“ – „Там има много хубави круши, но ако посмееш да уплашиш камилите, голям бой ще падне.“
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец, прибрал много ценни вещи и си отишъл. Настрадин Ходжа нарамил останалите вещи и тръгнал след него. Когато крадецът се прибрал у дома си, Настрадин Ходжа почукал на вратата му. Крадецът излязъл и попитал:
- Какво искаш, човече?
- А бре, байно, ние нали се пренесохме у вас? Ето, нося и останалите неща - отвърнал Ходжата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Веднъж при Настрадин Ходжа дошъл негов съсед и го помолил да му даде магарето си.
 - Не мога. Брат ми отиде с него в града - отговорил Настрадин Ходжа.
В това време обаче от обора се чул магарешки рев.
 - Е Ходжа, ти май послъга. Нали чувам че магарето реве в обора! - с укор рекъл съседът.
Но Настрадин Ходжа поклатил глава и му рекъл:
 - Значи на магарето вярваш, а на мен - почтения и уважаван човек - не вярваш!
----------------------------------------------------------------------------------------
Тюрбанът на Настрадин
Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.
- Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? – попитал владетелят.
- Петстотин жълтици – отговорил мъдрият суфи.
Великият везир прошепнал на господаря си: “Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много.”
Настрадин продължил:
- Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.
Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:
- Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Преди поредната задължителна проповед Настрадин Ходжа го домързяло и се чудел как да не се налага да държи скучни речи пред правоверните. Поради това, когато се събрали те в джамията в трепетно очакване какво ще им рече ходжата, той тържествено им рекъл:   "Правоверни, знаете ли какво имам да ви казвам днес?" Правоверните рекли: "Не знаем , ходжа, не знаем!" Настрадин Ходжа им отвърнал: "Щом като не знаете за какво ще ви говоря, значи не сте подготвени за днес. Отивайте си!" На другия ден ходжата пак излязъл със същия въпрос към правоверните. Те този път му отвърнали "Знаем, ходжа, разбира се, че знаем." А Настрадин Ходжа това си и чакал: "Щом знаете, значи няма какво да се повтарям днес. Отивайте си." На третия ден правоверните рекли да изненадат ходжата с по-творчески подход и на известния му въпрос половината викали: "Знаем, ходжа", а другата половина викали "Не знаем, ходжа" с нагласата, че този път са го сгащили и няма къде да им мърда. Но Настрадин още по-спокойно им отвърнал: "Ха, тогава тези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят. Отивайте си"
----------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.

— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.

— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.

— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…

— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.

— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.

— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.

— Защо?

— Защото моята крава изтърбуши твоята.

— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.


Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #27 on: September 09, 2009, 16:01 »
iSKAM OSHTE EDiN SLON

Kogato Timur navliazal v Anadola minal i prez Akhisar. Zaedno s nego dokaral i slona si. Svobodno razpusnatia slon smazal gradini i ovoshkite.
 Sysedite se sybrali:
- Hodja ela sys nas da ni vodish da se oplachem ot slona. Sasipan ni ovoshkite i gradinite.   Kazali te.

Hodjata trygnal pred nasybralata se tylpa, stignal do vratata kadeto se bil nastanil Timur.
Kogato stignali do konaka horata ot strah edin po edin se skrili i izbyagali. Taka Hodjata ostava sam samichyk pred Timur.
Timur popital hodjata kakvo jelae.
Hodjata kazal:
-Sultane moi vashia slon kato cheli se pritisniava sam, zatova molia da pusnete oshte edin.

Offline Kaplan

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 752
  • Gender: Male
Re: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #28 on: September 09, 2009, 16:27 »
                       НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец,прибрал много ценни вещи и си отишъл.
  Настрадин Ходжа нарамил и останалите вещи и тръгнал след нег.Когато крадецът се прибрал у дома си,Настрадин Ходжа почукал на вратата му.
                 Крадецът излязъл и попитал:
      - Какво искаш, човече?
      - а бре аркадаш ,ние нали се пренесохме у вас? Ето , нося и останалите неща.-
отвърнал ходжата.

Offline Kaplan

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 752
  • Gender: Male
Re: HUMOR(NASRADIN HODZA)
« Reply #29 on: September 09, 2009, 16:30 »
                                 NASREDDIN HOCA ALISVERISTE FIKRASI

Nasreddin Hoca bir gün çanta almak için pazara gider. Güzel bir çanta görüp pazarcı ile pazarlık yapar ve 1 liraya anlaşırlar. Tam oradan ayrılacaktır ki daha güzel bir çanta dikkatini çeker:

- Kaç lira şu çanta muhterem?
- 2 lira hocam.
- Aldım gitti, diyen hoca elindekini bırakır ve onu alıp tam gidecekken pazarcı seslenir:

- Hocam. Bu çanta 2 lira. Sen 1 lira verdin.

Hoca sinirlenir:
- Bre cahil adam! Sana önce 1 lira verdim. Sonra da 1 liralık çanta bıraktım! İkisi eder 2 lira. Daha benden neyin parasını istersin!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42