Шествековна мраморна плоча захвърлена в селски двор, друга-строшена Интересни истории за спасяването на две изписани на старотурски мраморни плочи, паметници на културата, разказва известният на мало и голямо бай Златан Петров. Те били монтирани на несъществуваща вече голяма чешма и над входа на тюрбето в село Богомил. А според записките на поп Минчо Кънчев, то, близкото селце Коларово и вече несъществуващото друго в местността “Радинчево” са били чисто турски села. Жителите им ги напускат по време на Руско-турската война. Преводът на надписа гласи следното:
“Неговото пречисто свято място е светилище на вярата. Неговата пръстена гробница е лек за тежките болести. Бедният той прослави с нова слава. За облекло абата си избрал. На достопочтените светии на своята епоха, Първенец е свети Хадър Баба.
Розовата градина на селото, зелената морава на светилището, като че ли са същинска райска градина.Втората мраморна плоча до 1941 г. си стои здрава и читава на мястото, т.е. над входната врата на тюрбето, намиращо се на около стотина метра от шосето за Тополовград. Нея година 30-ти Шейновски полк от Симеоновград лагерувал наблизо, а част от офицерите вечер нощували в селото. Един от тях хвърлил око на надписа и от криво разбран патриотизъм и невежество заповядал на двама войника да я строшат. Колко му е – на две-на три с токмак войниците изпълнили заповедта и я правят на 57 парчета. Отломките захвърлят като боклук наблизо. След няколко дни оттам минал селският даскал, харесал си няколко от тях и ги взел да си затиска архивата.
You are not allowed to view links.
Register or
Login