Български > Дискусии
Помаци от Тетевенско- Галата ,Градежница...
ficinka:
Приведените примери показват, че общата локална идентичност помага на хората да се разбират.
От друга страна разбираме, че националните политики се провеждат по начин, който извежда локалната идентичност от фунциите й и я унищожава. Що се отнася до “Възродителния процес” информаторите казват, че употребата на сила била прехвърлена върху служители на реда, преместени от други райони на страната. В средата на 80-те, в района на Тетевен, милиционерите са разпределяни в помашките села да следят дали жените носят шалвари. Тогава жените започнали да носят работнически престилки и дълги поли, като някои от тях под полите носели шалвари. Което било опасно, тъй като милиционерите ги спирали и проверявали дрехите им. Фактът, че насила някой се докосвал до облеклото им, ги карал да се чувстват подтиснати. Много хора си спомнят как милицията идвала в селата да ги проверява даже и по празниците.
От това могат да се направят изводи за родствена природа на “Възродителния процес” и българската национална политика спрямо мюсюлманите. Както Нюбъргър отбелязва в едно от последните си изследвания, този вид политики са опит на модерните държави да контролират “мъжкото” и “женско” население в една нация. По тази причина мъжете и жените, в частност жените, които са носели шалвари до забраната им, говорят за процеса различно от другите. Трябва да обърнем повече внимание на националните и родови пресичания, когато разглеждаме социалната реконструкция след кампаниите.
След промяната през 1989-1990 г. на помаците беше дадена възможност да възстановят мюсюлманските си имена и начин на обличане. В Тетевенския район повечето помаци не връщат официално старите си имена и продължават да използват и двете си имена. Новородените се кръщават основно с български имена, а по-младото поколение предпочита да се нарича с новите си имена. Ето какво споделя един 30-сет годишен информатор, “Понякога ми викат А, друг път В, самият аз кой съм.” Относно социалната памет Конертън казва, че запазваме варианти от миналото, които по-късно представяме чрез думи и образи – типичен пример са възпоменателните церемонии- и така го съхраняваме в телата си. Чрез практиките миналото се седиментира в тялото като обичай. Изучаването му е показателно що се отнася практиките на именуване при помаците. Ежедневната им практика да се наричат с две (ново и старо) имена е нещо обичайно за тях, в което именно е съхранен “Възродителния процес”.
ficinka:
Що се отнася до облеклото, след промяната жените започват пак да носят шалвари. Много от тях обаче не ходят с шалвари в по-големите и отдалечени градове като София и Ловеч. Те обясняват това по следния начин: “Хората в града се заглеждат в нас, ако сме с шалвари”, или “ трябва да се обличаме като цивилизовани хора в града”.Това показва, че кампанията за премахване на техния начин на обличане като белег на “изостаналост” и “ другост” все още влияе върху избора им на дреха. „Без шалвари не сме по-различни от другите българи”, с което потвърждават, че шалварите са отличителен белег за помаците в този район и избират дали да носят шалвари или не в зависимост от обстоятелствата.
Трябва да отбележим, че хората в селата имат други кодове за облеклото. Със сигурност модерното общество счита шалварите за символ на исляма, така че правителствата и институциите в един момент решават да ги забранят за да асимилират мюсюлманите. Носенето на шалвари от жените обаче е свързано и с положението им в общността – например, възраст, семейно положение, занятие, особености при работата и т.н. Религиозното и ентическо различие привлича повече външно внимание. Не трябва да се пренебрегва двойнствеността, пораждаща се от факта, че всеки човек признава за свои идентичности, произлизащи не само от религиозна/ентическа принадлежност, а също и от други фактори като местоположение, род, класа.
Някои по-нови изследвания показват колко е важно да се търси помашката идентичност във всекидневния живот. Много от тези изследвания са насочени към многопластовата идентичност на помаците. Константинов отбелязва, че помашката идентичност е по-скоро съчетание на два основни пласта. Единият е диалектната имитация на официалния национален дискурс, а другият- автентичното изразяване на идентичността. Тодорова дискутира проблема на една приписана идентичност, формирана от външни групи и самоидентичност. “Възродителният процес” и националната политика спрямо идентичността карат помашкото малцинство да имира официалния дискурс и да се опитва да контролира груповата си идентичност чрез приписаната им такава. Но се появява противоречие между (квази-)официалната идентичност и тази от тяхното ежедневие. Разбира се, двете идентичности се влияят една от друга. Помаците се противопоставят на приписването им към други етнически друпи, в частност към друг национален статус, което личи от всекидневният им живот и от приведените примери.
ficinka:
След края на комунистическия режим, се казва, че икономиката играе основна роля при формирането на културната идентичност. Обаче, (екс- и квази-)официалният дискурс относно етническата идентичност все още силно влияе върху опитите на хората да създадат стабилна групова идентичност. Някои от тях се чувстват несигурни след отпадането на националния регулатор на груповата идентичност. Което дава да се разбере, че “Възродителният процес” все още не е същинско минало. Може би си струва да се направят повече проучвания на ежедневните практики на помаците и да се изследва как те виждат следите на “Възродителния процес” в днешната ситуация.
Накрая трябва да добавя, че тези аргументи, засягащи идентичността, се проблем на една обща тема. Понятието “идентичност” претърпя парадигматична промяна през последното десетилетие. Твърдението, че идентичността е постоянна и непроменлива величина, бе опровергано. Така че изучаването от тази нова гледна точка, отсега нататък, на помашката идентичност ще бъде интересен и важен пример за нас.
ficinka:
Ако на някой му е интересно нека да прочете и след това очаквам коментарите ви.Статията е написана от Маюру Мацумае,доктор по антропологическите науки в Токийският университет,Маюру често ни гостуваше тук в Градежница
Metka:
Ficinka,опредлено четивото което си публикувала е доста интересно дава ясна картина на самото антропологическо изледване .
Пожелавам ви един ден от ваша край да се появи подобен антрополог, обаче да е от помашките среди.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version