Български > Дискусии

Помаци от Тетевенско- Галата ,Градежница...

<< < (79/255) > >>

pomag:
Хорски приказки

 

Росица Пиронска

 

         Един мъж, който в селото наричаха Съдията, ми се яви насън от отвъдното.
         "Съдията починал ли е?", попитах баща ми на сутринта.
         "Отдавна. Има две години." И без да му казвам разбра, че съм го сънувала. Имаше погребение.
         Съдията седеше на трапеза в къщата на Байчо, а около него деца, деца. Байчо, и той си отиде преди две години. Срещу Съдията седеше баба, сама и млада. Не я помня толкова млада.
         "Как е при вас?", плахо попитах аз.
         "Добре сме. Имаме си всичко."
         "Като сте вече там, не може да не знаете. Ще има ли апокалипсис?", попитах още по-плахо.
         "Хорски приказки. И без това сме много тук."
         Баба мълчеше.
         "А има ли Бог?", дали не прекалих.
         Съдията само се усмихна, а баба бавно избледня и изчезна.

 

pomag:


БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

 

 

През целия сватбен ден булката жуми с огледало в ръце.

 

шарена маска мами смъртта

 

 

 

 

ЧЕРВЕНАТА КОБИЛА

 

 

„и се катерехме по дърветата, за да скочим на гърба й, иначе хапеше, голяма кобила беше, а като слизахме, кротуваше. ехеее, какви бяхме някога.”

 

чие е това момиче
дето по връа тичаше
алено дънце въртеше

 

„а сега само пушат пушат нещо дето го гледат в градините си и сляпо на бой налитат.”

 

марихуана
оръжие в ръцета
на ревността

 

pomag:
КЪРПИКОЖУХ

 

Росица Пиронска

 

 

 

мартенски сняг
унгарски поет
пише за цветя
чиито имена
не знае

 

с наивни очи
хризантемата целувката
на зимата чака

 

скакалец и
суха хризантема
толкова ли е самотен

 

първа слана,
набра ли си димитрище
пита ме баба насън

 

трънливо дърво,
последен пристан по
пътя към безкрая

 

ето това е есента
ситен дъжд
листа които се реят
и една останала
лястовица

 

снежна виелица
колите пъплят като
стогодишни бръмбари

 

ледени дърва
за огрев, парят
дланите ми

 

къкри гозбата
врабците на перваза
се сборичкват

 

къкри гозбата
слънчев лъч се прокрадва
и ме гъделичка

 

зимен залез
черната корона на
дървото грейва

 

зимен залез
едно копче на простора
слънчево ехо

 

зряла шипка
снегът около нея
е непокътнат

 

наръч по наръч
зимата става все
по-плътна

 

в окото
на урагана
твоята изневяра

 

 

модерен хаос
едно сърце все още цяло
в разнищената паяжина

 

тъжна красавица,
ах, как й се иска
да е свободна!

 

 

мъгляво слънце
дъжд по
бузите ми

 

бисерна мида
хилядолетията светят
с очите на любимия

 

бодливият гребен
   на Рила
слънцето бяга

 

боровите иглички
по дъното на езерото
пътеводни стрелки

 

една чужденка
на автогарата плаче
„fucking shit“

 

в патешка редица
изкуствените лебеди
изтръгват усмивки

 

 

пчела с натежало
дупе смуче
сладоледа ми

 

гърми та пука
остана сеното
под жиците

 

едно завиваш
друго отвива
смили се ветре

 

далечни светкавици
телевизионната кула
се смалява

 

пета бухалка вълна
пред натежалите ми очи
рибно ветрило

 

овчи баири
опасан е даже
мъхът по камъните

 

накацали в полето
щъркели преди отлитане
щастие

 

разбъркани стъпки
по нарисуваните от вълните
планини - започва денят

 

върху мидената карта
пясъчен замък
забавям се

 

първи рожден ден,
щастливо е лицето на детето,
събудило се в бащини ръце

 

лазаров ден
по реката венци от
момини сълзи

 

мирис на люляк
чакай чакай
кукувице

 

слънчев април
зад тъмните очила
зиморничави мисли

 

сън в тревата
две минути
до Камчатка

 

в градския транспорт
като на бойно поле
с танцова стъпка

 

пролетен фестивал -
поръчват ми сийбриз с цвят на
грейпфрут отвътре

 

напъпила лилия
в студената вода
чаплата чака

 

една синя чапла
омърлушена сред лилиите
безразлична към жабите

 

неприветлива пролет
чувството за завръщане
по-силно от студа

 

цъфнала череша
сянката й пристан
за молитва

 

жълта роза
толкова хубава че
не може да е истина

 

дюлите цъфнаха
awake awake with
a happy heart

 

планиниска пътека
росни мисли
леко слизане

 

кърпикожух
замразени чувства
през септември

 

 

 

Наталина и Росица

 

 

Когато тя стана на 10

 

 

лятна буря
птиците не спират
да пеят

 

гръмотевица
котето се шмугна
в гюма

 

светкавицата стресна пиленцето пиещо вода

 

аромат на череша
пчелиците превариха
утрото

 

дъждовен облак
закри небето
токът спря

 

смалява се
слънцето
в локвичката

 

пороен дъжд
страх ме е за
съкъсчето

 

 

 

Когато беше на 4

 

Кога кучетата ще съблекат
дебелите си кожи? Вече е лято.
Добро момче, добро момче.

 

Тази лампа е от свещено стъкло.
Шуми.
Искаш да кажеш вълшебно стъкло.
Не, свещено като свещ.

 

Аз: - И днес вали.
Тя: - И какво. И лято, и пролет, и зима вали.
Аз: - Забрави есента. През есента най-много вали. Къде е есента?
Тя: - В Камюк.
Аз: - Какво е Камюк?
Тя: - Страна.

 

Тя: - Днес няма да ти казвам стихотворение.
Аз: - Защо?
Тя: - Защото Феята Муза е на работа.
Аз: - И когато е на работа не е при теб, така ли?
Тя: - Да.
Аз: - А къде работи Феята Муза?
Тя: - В телевизията. Тя прави каналите.

 

На пиленцето ще дам коричка.
Добре.
Защо не питаш защо?
Защо?
За да си спестя милинката.

 

Осем роклички, осем рибки, осем пъти
ще ми четеш тази вечер

 

Това нарисувано сърце
прилича на бадем в единя край

 

Манго набедим манго набедим
Дим диня дин дим

 

 

 

вече на 5

 

Ако хвана пчеличка,
ще имам медец.
А ако хванеш светулка?
Ако хвана светулка нищо
няма да имам.

 

Има ли Рай, Нати
Да, ама той е на небето
а на небето има облаци облаците
са от стъкло и се
се чупят от гръмотевиците
и като паднат могат да ти срежат
веждата

 

х х 9н8х т098х тн80гх
8тх 8тгх 888 хт 888
гфх щшфх хф хф фх пппппхпгпхх
0пфх пбх ххххххххх

 

блрп пу пххх пу ппп
ххх фюй
блрпххххффюй

 

пу

 

Зззззз00000000000-……………………………….слмрмвллллллмчмнв

 

На три години тя нарече това ЧА/Я/НГРЯ

 

 

 

В първи клас

 

(бележка която ми даде един
следобед)
днес на 11 март
ми се случи
нещо неочак
вано то беше
че лела ме пре
умури да       чи
пиша б       у
укви е  р        сл
азбрахме       се
вече каквоми

 

(Тук подрежда рафта с книги)

 

Ре-е-чни-ик нна чу-уж-ди-те
ду-ми въ пъ-ъ-ъл-га-рски-я
я-сик
него къде да го запратя запратя

 

 

 

От кухнята на Ути

 

оризови полета
нагазени от щъркели
лакомо бодящи жаби

 

аромати на лук и друго
гъстотата на костния мозък
за жадния ориз хубав бульон
и бъдетесигурни
че шафранът минзухар
ммммм
и неслучайно италия
здраве и суета

 

розовият ориз
дори и не мит
пепии
синьо при синьо
не за разделното изхвъляне
за синьото цвете
и утрешната нова
рецепта

 

леко с ананаса
     фейс
и кафявата захар
  ами рибката
    писия
грозна дънна риба
  но пък вкусна
казват от екрана
     вярвам

 

кулинарен екшън
за две минути
до камчатка
да направим нов
прочит
червен хайвер
без водка
водка без тебя
минус при минус
рибата оцеля

pomak BG:
За сведение на Мустафето т. е. бат Марин помака никаде по източниците не се говори за насилствено приемане на исляма от павликяните. Един бивш павликянин Филип Станиславов, който завършил университет в Рим за католически свещенник, дава сведение за своето село Ореш, Свищовско за 1625 г. и 1630 г. Според него приели исляма павликяни имало и в селата Петикладенци, Брестовец, Козаково. Но ако те бяха насилени за това защо ще са само 30 семейства в Ореш и по 10 в останалите села. За това той също не твърди, че те са го приели насилствено. Ти като невеж в това отношение сигурно не знаеш, че павликяните били почти мюсюлмани. Разликата им била че те не познавали пророка Мухаммед иначе останалото било като в исляма. Не се кланяли на мощи, на икони, на кръстове. Не яли месо и неопотребявали вино. Били против църковна ерархия и не смятали Иисус за бог а за Негов пратеник.
Тук също искам да отбележа и нещо друго. В тетевенско по един некомпетентен път от страна на бившите комунистически управници, в главите на помаците им се наливало, че религията която изпълняват била турска хахаха. Истината обаче е, че те с това са целяли да отдалечат помаците от общата мюсюманска маса и да насъдят у тях чуство за малоценност към турците. Ако исляма е турска религия, то и Мухаммед ли е турчин? Ами Корана и той ли е на турски? Тогава щом има турска религия, ще има и германска, френска и италиянска.  

pomag:
Вярвания

 

Росица Пиронска

 

         Българо-мохамеданите вярват, поне така е в моето село, че душите на мъртвите се превръщат в диви животни и птици. Когато на втория ден след погребението напуснахме гробището и тръгнахме надолу по пътеката, момиченцето, което преливаше гроба, каза, че голяма черна катерица ни следва от дърво на дърво. Загледахме се, нищо. Мираж. Когато слязохме на шосето, я забелязахме. Стоеше по средата на най-близкото дърво, висока стара круша. Няма и за секунди изчезна като сянка.
         На другия ден една усойка кацна в ябълката пред къщата й и пя цяла сутрин. При -10 градуса.

 

в средата на
мразовитата зима
баба е пееща птица

 

 

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version