Български > Дискусии

Помаци от Тетевенско- Галата ,Градежница...

<< < (99/255) > >>

karaveli:
snimai go.........shte hubavo , az v momenta pisha proza za pomacitednes napisah razkaza sadba'' za pomaci.mladiyat kerim haresva gulfie delikadirova no se ojenva za dryga........

karaveli:
prazpitaite go diado aliman koe mu po haresva predi ili sega v sviyat na modernizym......toi predpolagam nosi oshte onova seme koeto moje da dade i na drygi........

pomag:
Добре ще намеря начин да го снимам, въпросът е, че той ежедневно е със стадото селски кози и въпросното облекло облича само в празнични дни.Тогава той си намира друг козар за този ден. Той обиколи центъра, яде някой сладолед или пие една обикновенна лимонада и още преди 11.00ч. Отива при стадото. Той е близо на 80г. може и повече, но е толкова енергичен, че един 25-30г. неможе и един ден да изкара в неговото темпо на движение.Той си копува кози от с.Васильово то е близо до курортното село Рибарица и пеш отива и се връща от там, казва, че превоза съсипва животните и предпочита така през върховете! Вмомента се е запалил по отглеждане на гълъби и даже разбрах, че продава по някоя коза, за да може с парите да си копува гълъби- много интересен човек е той!

ficinka:
Така и предполагах ,че е много интересен,такива хора като него са на изчезване ,ще е хубаво поне да се запишат думите му, за животът ,за ценностите му ,браво, дай боже на всеки да е така жив и енергичен на неговите години.Дано да доживее още толкова.

pomak BG:
Имаше един такъв в Глогово казваше се дядо Мутки (Мустафа). Той също така беше енергичен като дядо алиман. Починал в гората, като паднал от някаква стръмнина. Той беше и фронтовак. Един път като ходел на збирка на фронтоваците, бил с едновремешните дрехи и с фес на главата. Един българин го попитал защо е стакива дрехи, а той му отговорил, че там на фронта не ги питали, кой какъв е. Аллах рахмет ейлесин, на стареца. Беше на годините на дядо Алиман. Неговата къща е не много отдаличена от селото, но е на височина и докато отиде там човек доста се уморява. На мевлида му докато отида видях доста зор. По това време беше паднал и голям сняг. Той често ми говорише за себе си приживе, страхувал се е да не го закопаят без ходжа. Страх го било че тамникой няма да отиде. Той бил и борец, за строежа на къщата си сам си е принесал матеиалите на гръб. Даваше и добри съвети, като на майтап, често ми даваше примери с разни мушици, птички, мравучки. Говореше ми че са животинки, но и те правели това и онова с цел да се оженя и задомя. Друг един старец, като дядо Алиман беше и дядо Мута (Фара). Брат на бащата на Алексей Петров. Стареца беше голям майтапчия. Той дълго време беше педседател на джамийското настоятелство на село Галата. На едно събрание в Плевен в мюфтийството някъде през 2003 г. той станал и се изказал за в селото да се доведе ходжа, тъй като досега нямало случай в който някой да се закопае без ходжа. Беше много принцепен старец. Той и аго Рамадан искаха парите отредени за къщата на ходжата да отидат по предназначение, да не се похарчат за лични цели. За това бяха едни от активистите в работата на къщата. Те имаха най-много работни дни. Дядо Рамадан беше награден с грамота от мюфтийството, ама за дядо Фар нямаше, тъй като той вече беше се поминал. И на него Аллах да муопрости греховете. За разлика от младите хора личи че по-възрасните имали друго възпитание и са живяли в други среди различни от днескашните.  

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page