Български > Религия и мистика
Малка история :)
Abdula:
Умар (р.а.) го попитали, какво значи "таква". Той отговорил, че когато човек идва по пътя и от двете му страни са бодливи храсти, той много внимава за да не се цепнат тръните за облеклото му. Да се води животът по подобен начин означава "таква".
Беглик:
Един градинар се оплакал до Министерството на земеделието:
"Опитах всичко, което пише във вашите брошури и инструкции, за да се отърва от глухарчетата, но все още ги имам".
От министерството му отговорили:
"Господине, ако наистина сте опитали всичко, което сме препоръчали и все още имате глухарчета, има само още едно нещо, което може да направите - научете се да ги обичате".
MARIAM:
Добро
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.
Беглик:
В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят не веднъж му предлагал огромни суми за коня, но старецът всеки път отказвал да го продаде.
- Той за мен не е просто кон, а скъп приятел. Вие бихте ли се съгласили да продадете приятеля си на някого? - отвръщал всеки път мъжът.
Една сутрин, когато старецът отишъл в обора, с почуда установил, че конят го няма. Разбирайки това, всички жители на селото завикали в един глас:
- Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня, щеше да притежаваш несметно богатство. А сега нямаш нито кон, нито пари... Какво нещастие!
- Рано е да се каже! - отговорил им старецът. -
Селяните се изсмяли на думите на стареца и ги отминали с пренебрежение. Но се минали 15 дни и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят не само, че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина прекрасни диви коне.
- Бил си прав, старче. Прости ни! - започнали да се разкайват хората. - Случилото се не е било нещастие, а благословия...
- Рано е да се каже - поклатил глава старецът.
Този път, хората не коментирали на глас, но вътрешно не се съгласили с думите на стареца. Та нима 11 прекрасни коня не са истинска благодат?!
През следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява новите коне. Но те били доста непокорни и докато той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил и двата крака. Тогава съселяните им отново започнали да коментират:
- Прав беше в думите си. Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена подкрепа, а сега той не е в състояние да ти помага. Ти стана още по-беден от преди...
- Рано е да се каже - пак отговорил старецът
Няколко седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската. Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. Тогава казали на стареца:
- Прав беше, старче. Ето, че случката със сина ти се оказа благословия. Нашите деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а твоето момче си е при теб...
Gelina:
Kucuk Ibo - Bilemezsin(бг Превод)
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version