Български > Религия и мистика

Малка история :)

<< < (6/31) > >>

oruch:
Абдула, Алах да е доволен от теб за линковете.

Абе казвам ви аз, в нет пространството има толкова информация, че не се знае от кой трън ще изкочи заек.

На по скоро ми допада тази версия:  Но как же трактовать эту композицию? Крест имеет для нас прежде всего христианские ассоциации; между тем полумесяц, очевидно, изображает луну, т. е. представляет собой символ несомненно языческого происхождения. Достаточно напомнить хотя бы о лунницах, т. е. подвесках в форме полумесяца, которые носили славяне-язычники; то, что на них изображена именно луна, хорошо осознавалось, как это видно из поучений против язычества. Как же в таком случае объяснить это сочетание христианской и языческой символики? Говорит ли оно о двоеверии, т. е. о функциональном объединении христианского и языческого начала? Но почему же тогда это сочетание узаконено в храмовом декоре? Почему оно настолько распространено?

Защо ли пък точно на славяно езични племена ще е символ полумесеца, и то много преди османците да се появят.

Amina:
Ето още една случка от живота на халифа Умар /Юмер/ :
ЖАЛБАТА НА ЕДИН МЕДЖУСИ
   По времето на халифатството на Хазрети Юмер /радиаллаху анх/, командващият на източният фронт Са’д бин Еби Ваккас пожела да строи един дворец в град Куфе. Къщата на един меджуси /който се моли на огъня/ беше присъединена към парцела. Наложи се да купи това място. Меджусията не искаше да продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. И тя каза: „Те имат в Медина халиф. Отиди и се оплачи на него.” Пристигна в Медина и потърси двореца на халифа. Казаха му:
-   Той няма нито сарай, нито дворец.
-   Добре тогава, къде се намира сега?
-   Извън града е.
Тръгна да го търси. Не видя нито войници, нито охранители. Само видя един човек да спи на земята и го попита:
-   Да си видял халифа Юмер?
А всъщност този беше халифа Юмер.
-   Защо го търсиш?
-   Неговият командир иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплаквам от него на халифа.
Хазрети Юмер /радиаллаху анх/ , заедно с меджусията се върна в къщи. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщата. Видя един кокал от плешка. Върху този кокал след като каза Бесмелето написа: „ Ей Са’д, Недей да огорчаваш сърцето на бедния меджуси! В противен случай, ела веднага при мен!” Меджусито взе кокала и се върна в къщи и каза на жена си: „Напразно се уморих. Ако дам това парче кокал на командира, ще се ядоса повече, помисляйки, че се подигравам с него.”  Но поради настояване на жена си отиде при  Са’д  хазретлери. 
Са’д седнал между войниците си, говореше с радост. По това време погледът му падна върху написаното на лопатката в ръката на далечно стоящия меджуси. Позна почерка на халифа Юмер и внезапно се промени цвета на кожата му. Всички се учудиха на тази внезапна промяна. Са’д , идвайки при меджусито каза:
-   Готов съм на всичко. Но не ме изказвай пред Юмер. Защото нямам сили да понасям неговото наказание.
Меджусито като видя това състояние на командващия, прие исляма и стана мюсюлманин.  Даваше следния отговор на тези, които питаха: „Защо веднага стана мюсюлманин?”:
- Видях им халифа. Спеше върху земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях да треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е хак дин. Да се отнася справедливо към един като мен, който се кланя на огъня. Такава справедливост и такова отношение, единствено може да има у хора, които са представители на истинската вяра.

Amina:
И въпреки, че историите в тази тема станаха доста разнородни, ще си позволя да разкажа още една. Надявам се, да ви е интересна  :)

ОВЧАРЯ И ДЪРВОТО
   Възрастният овчар, когато излизаше да пасе със стадото на лятното пасбище в балкана, почиваше под едно ябълково дърво, близо до върха и ако сезона е за плод, казваше му: „Хайде сине, сега е време да дадеш ябълката на този старец.” И падаше една ябълка от най-хубавите и най-зрелите. Възрастният човек нарязваше ябълката на резени и с една купичка кисело мляко, изяждаше правейки катък с хляб и след което започваше да чете Куран-и Керим, останал от баща му.
   Овчаря, когато засади дървото преди 20 години, много често го поливаше и затова използваше водата, останала от абдеста. Ябълковото дърво за много късо време порасна и започна да дава плод. По онова време беше млад и когато протегнеше ръцете, лесно откъсваше. Но с годините се беше прегърбил, а пък дървото пораснало и станало още по-високо.
   Един ден, възрастният човек когато изпълни намаза, седна под дървото, за да се нахрани. Пак поиска ябълка. Но за съжаление нищо не падна. Няколко пъти продължи да иска. Сълзите му намокриха бялата му брада и си тръгна след стадото. Детето за първи път му отказа. Вече и слабите крака на овчаря не носеха тялото му. След като събра тихомълком стадото си и се отправи към селото, за разлика от друг път, изведнъж изтръпна от гласа на езана, идващ от сиятелните минарета на Джамията. Това му припомни нещо. Радвайки се като малко дете, се върна при дървото, прегръщайки го състрадателно заплака и каза:
   - Мой миличък. Защо не припомни на този старец забраванко, че днес е първият ден на месец Рамазан.

rhodop_girl:
Прекрасна история, Амина! Благодаря, че я сподели  ;) :-*

Amina:
 :)
Моля!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page