Български > Религия и мистика

Малка история :)

<< < (7/31) > >>

Hashashin:
Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............

PETER:

--- Quote from: Abdula on June 04, 2009, 18:37 ---За полумесеца не се знае точно, има няколко версии на това.
Ако разбирате руски език, можете да видите руската версия за полумесеца под кръстта.
http://www.pravmir.ru/article_1321.html
http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html


--- End quote ---

Благодаря Абдула. Интересни линкове. Но дори и там срещаме:

--- Quote ---Обычно считают, что такого рода кресты появляются после освобождения от татаро-монгольского владычества в ознаменование победы православия над мусульманством
--- End quote ---

Все пак символите и смисъла който се влага в тях си имат свой живот. Преди едно, сега друго - животът си върви.
Примерно свастиката. В началото се е разбирала като носеща щастие или предвещаваща добро, а днес като символ на нациска Германия.

Abdula:
Браво! Великолепни истории! :)

Беглик:
Eто една малка история за големия слон на Руми:

Далеч в океана на остров Мадагаскар живее едно малко птиче, колибри. Колибрито е мъничко, но то се смята за много голямо, като всяко дребно нещо на света. Мадагаскарчето си беше свило гнезденце някъде в шумата на едно тънко дърво край пътеката, която води към гората на слоновете. Гнездото беше голямо колкото напръстник, а яйцата, които птичето снесе, приличаха на ябълкови семки. Легна отгоре им колибрито и си измъти три птичета. Те бяха толкова мънички, че когато майка, им хванеше някоя мушичка, едвам я поглъщаха.

Веднъж старата птичка се дигна рано и каза на дечицата си:

— Деца, стойте мирно в гнездото и не шавайте. Аз ще се върна подир час.

— Къде отиваш? — попитаха пиленцата.

— Отивам в село Чики-Тава. Там има бананови градини. Ще ви донеса на обед бананова кашица. Бъдете ми само послушни, сгушете се и поспете малко, докато се върна.

Щом майката замина, пиленцата си завряха главичките в топлия мъх на гнездото и задрямаха. Тъкмо в туй време от гората излезе един слон. Той пристъпваше бавно, махаше хобота си и цялата земя трепереше под краката му. Отиваше надоле към реката. Когато стигна до дръвчето на колибритата, той се спря и почна да си чеше хобота. Дръвчето се залюля и една росна капка капна в гняздото. Колибритата трепнаха и се събудиха.

— Наводнение! — нададоха писък намокрените душички.

Подадоха главичките си навън и изтръпнаха от страх, като видяха слона. А слонът си чешеше дългия хобот и силно огъваше надолу дръвчето.

— Стой, дядо! Какво правиш! Ще ни изтърсиш от гнездото! — писнаха в хор трите пиленца.

— Кой бръмчи там горе? — попита слонът и дигна хобот към гнездото.

Като видя малките намокрени птиченца, той се засмя и пръхна. От силното духане едното колибри изхвърча навън, тупна на земята и рече:

— Хопла!

Слонът отмина. Подир малко се върна старата птичка. Тя грабна рожбата ей от земята, дигна я в гнездото и попита:

— Какво се е случило?

— Ах, майчице, ти не знаеш какво страшно нещо мина оттук! — забръмчаха пиленцата.

— Голямо ли беше?

— Много голямо, с две опашки: една отпред и една отзад.

— Колко беше голямо, като мене ли?

— Много по-голямо!

Тогава птичката се накокошини и почна да се надува:

— Кажете, деца, толкова ли беше?

— Още по-голямо!

— Какво, още по-голямо ли? Ох, смешни, глупави пиленца! — Тогава трябва да е било ей такова! — И тя се наду още повече.

— Не, майко, още, още по-голямо!

— Ох, деца, вие ще ме накарате да се пукна от смях. Има ли нещо по-голямо от мене? Гледайте сега, като разперя криле, цялото гнездо покривам. Когато мине втори път, искам да ми го покажете.

— Защо, майко?

— Ще го клъвна!

Птиченцата започнаха да се смеят, но за да не оскърбят майка си, закриха човки с крилцата си.

djef:

--- Quote from: Балканджия on June 05, 2009, 08:37 ---Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............

--- End quote ---
Да строят огромни хотели,но тези хотели изцяло са за нуждите на поклонниците по време на поклонението Хадж, през останалото време са празни и пусти.И с тези хотели се изхранва населението на Мекка.Както се казва в една поговорка "ден година храни".За останалите неща относно управниците съм абсолютно съгласен.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page